№ 283
гр. Б.С., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело №
20241410100760 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: с.А., ул. „Цар Асен“ № 9, чрез адв.Ж. Д. с адрес за призоваване гр.В.Т.,
ул. „Васил Левски“№3, ет.1 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район В., жк. „Малинова долина“, ул. „Рачо Казанджията“ №
4-6.
В исковата молба се твърди, че на 29.06.2010 г. по ч. гр. дело № 303/2010 г. по описа
на Районен съд – Б.С. бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 823/2016 г. по описа на ЧСИ И.Ц., с взискател „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ЕАД, ЕИК *********. На 28.06.2017 г. ЧСИ И.Ц. е извършила
справки за банкови сметки и сейфове. На 05.07.2017 г. е наложен запор върху всички сметки
на ищцата откри в „Банка ДСК“ЕАД. На 01.08.2018 г. взискателя е поискал да бъде
извършена справка за собственост на движима/недвижима собственост и при наличие на
такива да се наложи запор и възбрана. Със същата молба е поискано в случай, че длъжникът
не притежава недвижими имоти да се насрочи опис на движими вещи.
Сочи се, че с постановление от 01.06.2022 г. на ЧСИ И.Ц. въз основа на молба от
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД – цесионер, изп.д.№823/2016 г. е прекратено на основание чл.433
ал.1 т.2 от ГПК.
С молба с вх.№19396 от 02.06.2022 г. от цесионера, ЧСИ е уведомен, че е сключен
договор за цесия от 11.11.2021 г. между взискателя „БНП Париба Пърсънал Файненс“ЕАД и
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като последното е придобило вземанията по изпълнителното дело.
Със същата молба е поискано образуване на изпълнително дело с искане за извършване на
справки за регистрирани трудови договори и налагане на запор.
Твърди се, че на 04.08.2022 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение в
размер на 4824,98 лв., като при неизпълнение на 12.09.2022 г. е следвало да бъде извършен
опис на движими вещи намиращи се във владение на ищцата. На 05.07.2023 г. по молба на
взискателя са извършени справки в Регистъра на банковите сметки и НОИ.
1
Поддържа се, че претендираното вземане не се дължи поради настъпила погасителна
давност. Счита, че и по двете изпълнителни дела няма извършени действия по принудително
изпълнение, поради бездействието на ответника и вземанията му по изпълнителен лист от
29.06.2010 г. са погасени по давност.
По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от
съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен
лист от 29.06.2010 г., издаден по ч гр. д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С..
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Направено е възражение, че
предявения иск следва да се разглежда по правилата на общата местна подсъдност по чл.105
ГПК, а не на някоя от особените такива по чл.106-117 от ГПК.
Поддържа се, че поради неизпълнение на поети задължения по договор за паричен
кредит е инициирано заповедно производство, издаден е изпълнителен лист по ч.гр.д.
№303/2010 г. по описа на РС – Б.С.. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
първоначално производство по изп.д.№1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Б. като с
образуването му са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.
Сочи се, че съгласно ТР №3/28.03.2022 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато
е траел изпълнителния процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015 г.
Посочва се, че е образувано ново изп.д.№823/2016 г. по описа на ЧСИ И.Ц., което е
образувано преди изтичане установения давностен срок, като още с молбата са поискани
изпълнителни действия, за които са заплатени и съответните такси. По делото е наложен
запор на банкови сметки на длъжника на 05.07.2017 г., на 01.08.2018 г. е постъпила молба за
извършване на справки и налагане на запор.
Поддържа се, че е образувано ново изпълнително дело
№1111/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц. като са предприети изпълнителни действия под
формата на справки и искане за налагане на запор.
Посочва се практика на ВКС с твърдение, че давност не тече, ако кредитора е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това
число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 от ГПК. Твърди се още, че
съгласно ТР №3/2015 г. на ВКС изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата,
при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508 ал.1 от ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор.
Както и че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемция.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден
срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* по ч. гр.
дело № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С. за сумите от: 1062,57 лв. – главница ,
дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-
01155574 от 01.02.2008 г. на стойност 1546,80 лв., договорна лихва, представляваща печалба
на дружеството в размер на 324,37 лв. от 30.12.2008 г. до 29.01.2010 г., законна лихва за
2
забава върху главницата в размер на 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до 30.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2010 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение –
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 100,00 лв.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 303/2010 г. по
описа на Районен съд – Б.С..
Приета като доказателство е молба с вх.№27183/29.07.2022 г. на ЧСИ И.Ц. по изп.д.
№823/2016 г. подадена от „ЕОС Матрикс“ с искане да бъде конституиран като взискател по
делото, поради сключен на 11.11.2021 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ и „ЕОС Матрикс“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 вр. с чл. 124 от ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по
изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 303/2010 г. по описа на Районен
съд – Б.С.: 1062,57 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2010 г., до
окончателното й заплащане; 324,37 лв. – договорна лихва, 143,89 лв. – мораторна лихва от
30.01.2009 г. до 30.03.2010 г.; 125,00 лв. – съдебни разноски. Дължими на основание сключен
договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01155574/01.02.2008 г. на стойност
1546,80 лв.
По допустимостта на иска:
В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на
погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439
ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде
разгледано по същество. С оглед направеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за подсъдност на иска, че следва да се прилагат разпоредбите на чл.105 ГПК, а
не някоя от особените такива по чл.106 – 117 от ГПК, съдът намира, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК, която изключва общата подсъдност по чл.
105 ГПК. Това е така, тъй като в случая ищецът търси защита в качеството на потребител по
договор за кредит. В определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., ІІ т. о. на
ВКС се приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от
значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно
приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите
правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на
взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на
изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по
чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 2481/21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., III
г. о. на ВКС, определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о. на ВКС,
определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о. на ВКС, определение
№ 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.
По основателността на иска:
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „ЕОС Матрикс“ ЕООД материално право, като в тежест на ищеца
е да докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото ч. гр. дело №
303/2010 г., както и че ответникът се легитимира като кредитор по посочените изпълнителни
дела, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по
3
давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за
което не сочи доказателства.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 г.,
срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по ч. гр. дело № 303/2010 г.
по описа на Районен съд – Б.С., като вземането е прехвърлено с договор за цесия от
11.11.2021 г. на ответното дружество. От отговора на исковата молба се установява, че въз
основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 1033/2010 г. по
описа на ЧСИ Г.Б. рег.№722, което е било архивирано през 2015 г., тъй като са били минали 5
г от архивирането му, видно от отговор на ЧСИ Г.Б. представено като доказателство по
делото с Молба вх.№5566/03.10.2024 г. на РС- Б.С.. Въз основа на същия изпълнителен лист
е образувано изп. д. № 823/2016 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие Окръжен съд –
В., по което ответникът е взискател. С молбата за образуване са възложени на ЧСИ действия
по чл.18 от ЗЧСИ. На 01.08.2018 г. и 29.07.2022 г. по изпълнителното дело са постъпили
молби от взискателя за извършване на справки и налагане на запор на установени активи.
На 02.06.2022 г. е образувано ново изпълнително дело №1111/2022 г. при ЧСИ И.Ц. с
район на действие Окръжен съд – В.. Със съобщение до ищеца и длъжник по изпълнително
дело получено от нея на 09.08.2022 г. е съобщено за образуваното дело и в случай на
неизпълнение на задължението е насрочен опис на движими вещи на 12.09.2022 г. находящи
се в с.А., ул. „Цар Асен“№9.
На 08.03.2024 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение чрез опис, оценка
и изземване на движими вещи, насрочен за 17.04.2024 г., като съобщението е получено от
ищцата на 19.03.2024 г. Протоколи за проведени описи не са приложени по настоящото
делото, доказващи, че в действителност за осъществени насрочените описи и е извършена
оценка и изземване на движими вещи.
На 27.03.2024 г. е изпратено до Общинска банка запорно съобщение за налагане на
запор върху всички сметки на А. П. в банката.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2020 г. от 28.03.2023 по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Предвид гореизложеното,
доколкото изп. д. № 1033/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Б. е било образувано преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се
приеме, че давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. В случая давността е започнала
да тече от тази дата, като доколкото ответникът не е доказал да е прекъснал давността с
предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния
период след 26.06.2015 г., то същата би изтекла на 26.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в
сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е
текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона
4
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително, и е изтекъл на 02.09.2020 г
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването
обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един
или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че
давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС посочват неизчерпателно
група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като
такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Не са действия, годни да прекъснат давността за вземането, сочените от ответника
извършени такива на 01.08.2018 г. и на 29.07.2022 г., а именно депозиране на молби за
справка за трудови договори от НОИ и справки в Регистъра на банковите сметки сейфовете
към БНБ.
В заключение съдът приема, че от 26.06.2015 г. до 02.09.2020 г. е изтекъл периодът на
общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са
били реализирани основания за спиране или прекъсване течението на давността. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по
чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни
факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването или спиране на
погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В тази връзка
от негова страна не са направени доказателствени искания в проведеното единствено
открито съдебно заседание по делото, като не са представени и доказателства. Следователно
в настоящия казус ответникът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че след 26.06.2015 г.
са били поискани и извършени по изпълнителните дела действия, водещи до прекъсването
или спирането на погасителния давностен срок.
Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който
предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест –
чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под
приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
5
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване със
законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият
съдебен състав приема, че от 26.06.2015 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на
02.09.2020 г. вземанията са погасени поради изтичане на 5-годишна давност.
Не се събраха доказателства процесното вземане или част от него да е погасено,
липсват данни за извършени доброволни плащания или принудително осребрено имущество
на ищеца в рамките на образуваното срещу него изпълнително производство. Ето защо,
цялото вземане, обективирано в издадения на 29.06.2010 г. изпълнителен лист следва да се
счита за погасено поради изтекъл давностен срок. Искът следва да бъде уважен като
основателен.
По разноските:
При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените такива в общ
размер от 1066,23 лв. /66,23 лв. – държавна такса и 1000,00 лв. – адвокатско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че А. Д. П., ЕГН: **********,
с адрес: с.А., ул. „Цар Асен“ № 9, не дължи поради изтекла погасителна давност на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., жк.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумите от: 1062,57 лв. –
главница , дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01155574 от 01.02.2008 г. на стойност 1546,80 лв., договорна лихва,
представляваща печалба на дружеството в размер на 324,37 лв. от 30.12.2008 г. до 29.01.2010
г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 143,89 лв. от 30.01.2009 г. до
30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2010 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване на
заповедта за изпълнение – заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 100,00 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2010 г., издадена по
ч.гр.д. № 303/2010 г. по описа на Районен съд – Б.С..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., жк. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: с.А., ул. „Цар
Асен“ № 9, сумата от 1066,23 лв., представляваща направени разноски по делото.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл.39 от ЗА банкова сметка
на Ж. Д. Д., пълномощник на ищеца, по която могат да му бъдат заплатени присъдените
суми: IBAN: BG*****************, при Българо – Американска кредитна банка, с
титуляр Ж. Д. Д., ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6