О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №20
Гр.Добрич,
12.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На
дванадесети януари
2018 година
В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията
Адриана Панайотова
търговско дело
№ 214 по
описа за 2016 год.
за
да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба от «П. И. Б.» АД ЕИК-** гр.С.,с
която срещу «Т. С. Х.»ЕООД /в несъстоятелност/ЕИК-** гр.Д. и «П. М.»ЕООД ЕИК-** гр.В. са предявени иск за прогласяване нищожността на сключена между
ответниците сделка – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,том
№ *,рег.№ **,дело
№** от *г.,вписан в Службата по вписванията гр.Д. с вх. Рег.№ */20.05.*г.,с
номер от двойно вх.рег.№ */20.05.*г.,акт № *,акт в том № **.,с който първият
ответник чрез Синдика продава на втория ответник свой собствен недвижим имот в
гр.Д.,част от масата на несъстоятелността,в условията на алтернативност-да се
прогласи недействителността на сделката.
Твърди се в исковата молба,че ищецът
като универсален правоприемник на „Ю.”АД е ипотекарен кредитор на първия
ответник съгл. чл.717н ТЗ,тъй като в негова полза през 2007 г. са учредени две
ипотеки от „А.”ЕООД и „С. Т.”ЕООД върху недвижимите имоти,предмет на
атакуваната по-горе сделка,които към този момент са били собственици на двата имота.
След като с решение №
117/04.07.2011г.по т.д.№ 146/2009г. на ДОС ответното „Т. С. Х.”ЕООД било обявено в несъстоятелност,по иск на синдика,с
решение № 209/23.11.2011г. по т.д.№ 172/2011г. на ДОС са прогласени за
недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Т.
С. Х.”ЕООД двата договора за покупко-продажба,сключени между несъстоятелното
дружество и учредилите ипотеките в полза на Б. „А.”ЕООД и „С. Т.”ЕООД .Тъй като Б. не е участвала в
производството по т.д.№ 172/2011г. не е обвързана със силата на присъдено нещо
на решението.Исковата молба по същото дело била вписана след учредяването на
двете договорни ипотеки,поради което
посоченото решение нямало действие спрямо нея.И към момента договорните ипотеки
били валидни,правата на Б. били признати
от предходния синдик, като същата е уведомявана за извършваните от него
действия с недвижимите имоти по чл.717н ТЗ.
Релевира се нищожност на атакуваната
сделка,поради противоречие с императивни законови норми и допуснати нарушения като :Б. не била
известена от Синдика за проданта.Становището му по
въпроса било,че е достатъчно продажбата да бъде обявена в бюлетина на МИЕ.
Алтернативно се релевират ,като основания за недействителност
допуснати нарушения при провеждане на
проданта:липсвало решение на ОС на
кредиторите за разсрочено плащане на
цената;нямало разрешение от съда за разсрочено плащане;обявлението за проданта
не съдържало изискуемите в чл.717 а от ТЗ реквизити –не бил посочен краен срок
за приемане на предложения в рамките на деня;липсвала информация по коя банкова
сметка ***;при сключване на сделката нямало данни,че са платени 154 **2
лв. и липсвала декларация за произхода на средствата.
В срока по чл.367 от ГПК,ответното „Т.
С. Х.”ЕООД / в несъстоятелност/ прави
възражения за нередовност на исковата молба.Сочи се,че е налице несъответствие между петитума и
обстоятелствената част на ИМ,като искът се основава на взаимно изключващи се
твърдения.
Възразява,че искът е недопустим,тъй като ищецът не е страна по
сделката;в исковата молба не е изложил обстоятелства,от които следва,че като
последица от обявяване нищожността на сделката задължително ще настъпи промяна
в неговата правна сфера.
Твърди ,че искът е недопустим,тъй
като за ищеца липсва правен интерес сделка,в която той не е участвал, да бъде
прогласена за нищожна.Твърди,че ищецът няма легитимацията на кредитор по чл.717
н ТЗ,тъй като ипотеката не е учредена в негова полза от несъстоятелния длъжник.
Твърди,че искът е и неоснователен,тъй
като съгл. чл.646 ал. ТЗ/ред.преди измен. от 2013г./сделките,с които лицата са
учредили ипотеки в полза на ищеца са относително недействителни от самото им
сключване по силата на закона в подозрителния период на
неплатежоспособност,поради което на кредиторите не могат да се противопоставят
действия по утежняване на имотите,извършени от лица,които не са собственици.
Постъпил е писмен отговор и от
втория ответник-„П. М.”ЕООД ,в който се оспорват твърденията в исковата
молба.Исковата молба се преценява като
нередовна,тъй като не са посочени пороци,водещи до твърдяната алтернативна
недействителност на сделката.Сочи ,че искът е недопустим,поради липса на правен
интерес,тъй като ищецът не е навел твърдения,обосноваващи правния му
интерес.Сочи,че ищецът не е страна по сделката, не сочи права,които да са в
принципна зависимост от действителността на сделката,същият не е ипотекарен
кредитор по чл.717н ТЗ,тъй като ипотеките са учредени от трети лица за
обезпечаване на техни задължения,а не от несъстоятелния длъжник.Сочи се,че
позоваването на право на собственост на приобретателите по относително
недействителните сделки е недопустимо,тъй като на такива права самите лица не
могат да се позоват в отношенията си с кредиторите на несъстоятелността,а
позоваването на чужди права е недопустимо.Възраженията по основателността на
иска ,посочени и в отговора на първия ответник се повтарят и в отговора на
втория ответник.
В срока по чл.372 от ГПК
ищецът «П. И. Б.» АД ЕИК-** гр.С. е депозирал допълнителна искова молба,в която сочи като основание на иска си за нищожност разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗЗД ,като твърди,че при сключване на нотариалния акт за покупко-продажба на
недвижим имот са допуснати съществени нарушения на императивни
разпоредби-чл.717н ТЗ,чл.677 ал.1 т.8 ТЗ и пр.Актът съдържал пороци,обосноваващи
унищожаемостта му.Интересът на Б. от водене на иска бил,че същата не получава
пълния размер на цената по сключения договор и не може да разполага с
разпределените за нея суми в търговския оборот.Като не ги е уведомил за
продажбата синдикът ги е лишил от възможността да участват в проданта.
С депозирания от
„П. М.”ЕООД гр.В. отговор на допълнителната искова молба се поддържа искането за прекратяване на
производството поради недопустимост на иска с възражение,че ищецът не е
ипотекарен кредитор при условията на чл.717н ТЗ,тъй като в негова полза са учредени две поредни
ипотеки от трети лица за обезпечаване на техни задължения,а не от
несъстоятелното дружество за обезпечаване на задължения на трети лица.
В последното съдебно заседание
представя доказателства за заличаване на ипотеката.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С решение №184/27.12.2010 г.по
т.д.№146/2010 г. Д.ки окръжен съд е обявил неплатежоспособността на ответника „Т.
С. Х.”ЕООД,с начална дата **г.,открил е производство по
несъстоятелност,прекратил е правомощията на органите на управление на
дружеството,прекратил е правомощията на длъжника да управлява и да се
разпорежда с имущество от масата по несъстоятелността,постановил е обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
С Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №*,том **,рег.№**,дело №2478/23.10.2007 г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**,том **,рег.№**,дело№** от 23.10.2007 г.и
двата на нотариус Ю.Д.,*** действие ДРС,вписан под №** в регистъра на Нотариалната камара ,ЕООД”Т.
С. Х.” е прехвърлило на ЕООД „А.”,гр.Д. и ЕООД”С. Т.”,с.К.,обл.Д.,собствеността
върху притежаваните от него недвижими поземлени имоти с идентификатори №**и №**.
С нот.акт №**,том. **,рег. №**,нот.дело ** от
20.12.2007 г. на Нотариус Ю. Д.,“А.“ЕООД
и „С. Т.“ЕООД са учредили в полза на Б.
ипотека върху процесния имот.
С нот.акт №*,том. **,рег. №**,нот.дело **от 20.12.2007 г. на Нотариус Ю.
Д.,“А.“ЕООД и „С. Т.“ЕООД са учредили в
полза на Б. втора ипотека върху
процесния имот.
Упражнявайки
правото си на иск по чл.647 т.7 от ТЗ /редакцията преди изм. ДВ
бр.20/2013г./, след учредяване на
ипотечното право, синдикът е сезирал съда с искане за обявяване за
недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделката за
покупко-продажба на процесните недвижими имоти. По така предявения иск е
образувано т. д. №172/2011г. по описа на Д.ки окръжен съд. С решение
№209/23.11.2011г., искът е уважен, като
е обявена недействителността на сделката по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
Относно валидността на учредената ипотека в полза на Б. от ипотекарните
длъжници преди прогласяване недействителността на придобивната сделка,съдът
не е бил сезиран и това е
така,защото в случая ипотекарни длъжници /и кредитополучатели/ са трети лица и при това
положение синдикът не би могъл да упражни правата на несъстоятелното дружество
по посочения специален ред,защото в рамките на производството по
несъстоятелност ипотеката може да се обяви за недействителна само по реда,
предвиден в чл.646 и чл.647 ал.1 т.5 от ТЗ, но относно действия и сделки, по които страна е
длъжникът в производството по несъстоятелност.
Като последица от обявената недействителност на
вещно-правната сделка, по силата на която ипотекарните длъжници са придобили
правото на собственост ,ипотечното право върху процесните два имота, не
съществува и в полза на Б. – кредитор.
Този извод се налага, както от правната
природа на ипотечното право и законовите изисквания за неговото учредяване, така
и от правните последици на обявена по съдебен ред недействителност, включително
и специалната недействителност при хипотезите на чл.647 от ТЗ.
По правната си същност ипотеката е договор, по силата на който
собственикът на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено
вземане ипотечно право. От естеството и предназначението на законната и
договорната ипотека следва, че тя може да се учреди само върху имот, който
принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява,съгласно разпоредбата на чл.167 ал.3 от ЗЗД.
Целта на разпоредбата на
чл.167 ал.3 от ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик
на имота, върху който се учредява ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот
без съгласието на неговия собственик.
Освен това съгласно чл.170
от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор,
било в молбата за учредяване на ипотека или в акта, въз основа на който се
подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за
размера на сумата, за която се учредява.
Т.е. - ако ипотеката е
учредена върху имот, който към момента на учредяването или момента на
вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява,
респективно - чийто дълг се обезпечава с нея, тя не може да породи целените
правни последици, както с оглед разпоредбата на чл.167 ал.3 от ЗЗД, така и по
аргумент и на основание чл.170 от ЗЗД. Ипотеката е производна на правото на собственост върху
имота,поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно
действието на ипотеката.
Последица от влязлото в сила решение по т. д.
№27/2011г. по описа на Д.ки окръжен съд,
с което е обявена недействителността на сделката по отношение кредиторите на
несъстоятелността е отричане правото на собственост на учредителите на
договорната ипотека и връщане на недвижимите имоти в масата на
несъстоятелността. Договорът за ипотека, сключен от несобственик, е действителен,
но не може да се противопостави на собственика на имота – в случая на
дружеството в несъстоятелност, тъй като сделката с чужди права е валидна, но
няма правно действие и правоприемникът по нея не придобива права – в случая – Б.
- кредитор. Вследствие връщане на имотите в масата на несъстоятелността, в
полза на кредиторите на „Т. С. Х.”
ЕООД /в несъстоятелност/ съществува правото на
принудително удовлетворяване от имота поради това, че транслативното действие
на сделката не се е проявило, а имотът се намира в патримониума на длъжника.
Именно поради това не може да се възприеме водещата теза на ищеца, че
прогласената по реда на чл.647 т.7 от ТЗ недействителност не засяга правата на ипотекарния кредитор като трето
лице,тъй като не е бил страна в
производството по т.д.172/2011 г. и не е обвързан от силата на пресъдено нещо.
Вярно е, че обявената по специалния ред на
чл.647 ал.1 от ТЗ недействителност е относителна и действието й се разпростира
само спрямо кредиторите, но в конкретния случай действието спрямо кредиторите
се изразява именно в откритата пред тях възможност да се удовлетворят от
имуществото, принадлежащо на масата на несъстоятелността по реда предвиден в
чл.722 ал.1 от ТЗ, без това им право да бъде възпрепятствано от самостоятелно,
предпочитателно удовлетворяване на трето лице.
Следва да се отчете и спецификата на
исковете по чл.647 от ТЗ , основани на накърняване на масата на
несъстоятелността , които искове разрешават конкуренцията на права на самите
кредитори с трети лица. Попълване на
масата означава връщане в патримониума на несъстоятелния търговец на
даден актив или определено право, което е съпътствано с извеждането на този
актив или право от патримониума на трето лице. Последиците от успешното
провеждане на отменителен иск няма как да не засягат интересите на трети лица и
да не разпростират действието си и спрямо тези трети лица. Именно поради тази
причина с разпоредбата на чл.648 от ТЗ законодателят е регламентирал правните
последици за третите лица, а с изменението на ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ - чл.647
ал.3 от ТЗ – и правното положение на третите лица, според визираните в
разпоредбата три критерия.
Независимо че разпоредбата на чл.647 ал.3
от ТЗ е нова, т.е. – изм. ДВ бр.20/2013г. е след постановяване и влизане в сила
на решение №184/27.12.2010
г.по т.д.№146/2010 г. по описа на Д.ки окръжен съд,
същата е приложима, с оглед ДР ЗИД ТЗ от ДВ бр.20/2013г. – пар.14 ал.1.
Параграф 14 ал.1 от ДР ЗИД ТЗ предвижда преходни правила за онези способи за
попълване на масата на несъстоятелността, които продължават да съществуват след
изменението /какъвто е и способът по чл.647 т.7 от ТЗ – сега чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ/. Новата уредба с изменението от 2013 г. предвижда изрична защита на трети
лица, за които преходното правило на пар.14 ал.1 от ДР ЗИД ТЗ урежда обратно
действие.
Съгласно чл.647 ал.3 от ТЗ
недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Или законът
въвежда три кумулативни изисквания, за да се дерогират последиците от обявената
по реда на чл.647 ал.1 от ТЗ недействителност, а те са: третото лице да е
добросъвестно, каквото качество ищецът безспорно притежава; правата да са
придобити преди вписване на исковата молба – която предпоставка в случая също е
налице.Функцията на „вписана искова молба“ изпълнява решението за обявяване на
длъжника в несъстоятелност и обявяването му в Търговския регистър, с което
решение се налага обща възбрана на длъжниковото имущество /решение №143/09.08.*г.
на ВКС по гр.д. №195/*г. І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В
случая решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност – №184/27.12.2010 г . е обявено в ТР на 14.10.2011г. – т.е. правата на Б. ответник – ипотекарен кредитор, са придобити
преди тази дата. Третата кумулативна предпоставки по чл.647 ал.3 от ТЗ,
обуславяща непротивопоставимост на обявената по реда на чл.647 ал.1 от ТЗ
недействителност, е - правата от третото лице да са придобити по възмезден
начин. Този трети елемент в случая не е налице, тъй като, както законодателят,
съдебната практика и правната доктрина не третират ипотеката като възмездна сделка
в абсолютен смисъл/решение №
278/02.10.2012г. на ВКС по гр. д. №1345/2010 г., III г.о./.
Още повече,че в конкретния случай не
следва да се игнорира фактът, че ипотеката е учредена от кредитополучател за
обезпечаване на собственото му задължение по договора за банков кредит, на
когото обаче е отречено правото на собственост върху послужилия за обезпечение
имот – т. е. – не би могло да се търси обусловеността и връзката в
правоотношенията, създадени по главния и акцесорния договор.
При липсата на противопоставими права на
кредиторите по несъстоятелността на права
”Т. С. Х.”ЕООД
,ищецът няма правна легитимация да води иск за нищожност на сделки с права от
масата на несъстоятелността.
Ищецът няма и правата на кредитор по чл.717 н от ТЗ.
Безспорно е,че ищецът не е страна по атакуваната
сделка.Същият няма правата по чл.717н от ТЗ,тъй като не е ипотекарен кредитор
на несъстоятелното дружество,а е кредитор на други дружества.Сам сочи,че двете
учредени договорни ипотеки от 2007 г. върху недвижимия имот от масата на
несъстоятелността са учредени от трети лица в негова полза за обезпечаване на задължения
на третите лица.Разпоредбата на чл.717 н ТЗ има предвид продажба на
имот,ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг,а не от третите
лица.Поради това промяна в сферата на ищеца от обявяване нищожност на
сделката-предмет на иска не би могла да настъпи,което обосновава липсата на
правен интерес от водене на иска
При липсата на легитимация на кредитор с правата по
чл.717 н от ТЗ същият няма процесуалната легитимация да води и иск за
недействителност,с доводи за опорочна процедура на проданта.
Едва в последното съдебно заседание
ответникът „П. М.“ ЕООД представи удостоверение от АВ от 30.11.2017 г.,съгласно
което по партидата на имот с идентификатор №**е вписано на 27.09.2017 г. с рег. № **/27.06.2017 г. заличаване на двете
ипотеки върху имота с кредитор „П. И. Б.“ и ипотекарни длъжници“„А.“ и „С. Т.“.От удостоверението не става ясно въз
основа на какъв акт и по чие искане са
заличени ипотеките.
Съобразно постоянната практика на
Върховния касационен съд по приложението на
чл.235,ал.3 от ГПК,съдът е
задължен да вземе предвид всички факти, независимо дали са се
осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди
приключване на устните състезания, ако са от значение за спорното право.
Ипотеката се учредява
чрез вписване/чл.166 ЗЗД/,което има конститутивно /чл. 166 от ЗЗД/ и
оповестително действие /по арг. от чл. 8 от ЗКИР/, и създава противопоставимост спрямо трети
лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при удовлетворяване на ипотекарния
кредитор /чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД/.
Заличаването погасява ипотеката.За разлика от самата
ипотека, която има договорен характер, вписването е нотариално действие и може
да бъде нищожно само на основанията посочени в
чл.576 от ГПК /Решение на ВКС № 426/14.05.2009 г. по гр. д. № 308/2008
г., I г.о./Установяване недопустимостта или недействителността е предмет на
установителните искове по чл.90 от ЗКИР, а искането по чл.* ЗКИР за заличаване
на вписването е евентуална последица от успешно проведеното чрез исковете по
чл.90 от ЗКИР оспорване на вписването,след което ипотеката може да бъде вписана
отново на основание чл.179,ал.2 от ЗЗД,но в такъв случай тя има ред от новото
вписване.
Съдът следва към настоящият момент да зачете фактът на
заличаването на ипотеката,доколкото
действителността на заличаването може да бъде оспорено само по специален
исков ред.
Ето защо,към
настоящият момент,след заличаване на ипотеката, ищецът не притежава ипотечно
право върху имота,предмет на масата на несъстоятелността и проведена
продажба,поради което не притежава нито материално правна,нито процесуално
правна легитимация да води искове за нищожност и недействителност на
проведената продажба на имота,част от масата на недействителността на
ответника“Т. С. Х.“.
Гореизложеното
налага да се отмени определението за даване ход по същество на исковата молба и
да се прекрати производството.
На основание
чл.78,ал.4 от ГПК на ответника „П. М.“,следва да се присъдят разноски.Съгласно
представения списък ,такива се претендират в размер на 12 000
лв.Процесуалния представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на
претендирания хонорар.Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,минималния адвокатски хонорар,който се
следва с оглед интереса по делото е в размер на 1 176,10 лв.
Съдът
преценява,че спорът е бил с фактическа и правна сложност,както и че адвокатът
на ответника се е явявавал на две съдебни заседания,за което е направил
разходи.При отчитане на посоченото обаче,съдът преценява,че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат от
12 000 лв.,в почти дванадесет
кратен размер над минималното такова е наистина прекомерно,поради което го
намалява до 5 000 лв.
Като се води от гореизложеното,Д.ки
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение на Д.ки окръжен съд,постановено в съдебно заседание от
15.12.2017 г.,за даване ход по същество на спора.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 214/2016г.
по описа на Окръжен съд гр.Д..
ОСЪЖДА «П. И. Б.» АД
ЕИК-** гр.С. да заплати на «П. М.»ЕООД
ЕИК-** гр.В.
сумата от 5 000 лв. за адвокатски хонорар.
Определението може да се обжалва пред
Апелативен съд гр.В. с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
Окръжен съдия: