Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При
участието на секретаря Теодора Вутева
Разгледа
докладваното от Генева гр.д.№456/2020г.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „Д.О.З.“ ЕАД,ЕИК ……… със седалище и дарсе
на управление ***,против решение № 99 от 17.01.2020г. на РС-Сливница по гр.д.№608/2018 г., с което дружеството е
осъдено да заплати на осн.чл.405, ал.1 КЗ на Р.Н.Н. следните суми:24900 лв. частична претенция от 26 000 лв.
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от противозаконно отнемане на
л.а. „А.“ .. О.К. рег.: ……..,застрахован по договор „Каско+“,настъпило на
31.01.2018г.,законната лихва върху главницата,считано от 05.09.2018 г. до
окончателното плащане, 788.50 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.05.2015г. до 04.09.2018г. и 2323 лв. разноски по делото.
Релевират се оплаквания за необоснованост ,материална
незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон.Липсвал покрит
застрахователен риск, защото инцидентът, за който било образувано ДП№ 226
ЗМК-244/2018г. на 02 РУ СДВР за престъпление по чл.346, ал.1 НК, не
представлявал „кражба“ според дефинитивната клауза на чл.14 на
договора/ОУ/,съответстваща на чл.194, ал.1 от НК.На второ място,съгласно
чл.300 ГПК задължителна сила за гражданския съд имала само влязла в сила присъда,докато в случая производството,водено срещу неизвестен
извършител, било спряно.В тежест на ищеза било да
докаже с пълно и главно доказване,че е настъпило застрахователно събитие
,представляващо покрит застрахователен риск.Ищецът не провел такова и данните в
наказателното производство се базирали само на собствените му непълни и
противоречиви твърдения.Това давало основание на застрахователя да откаже
плащане на застрахователно обезщетение на осн.чл.9,т.9.1.9
от Раздел Първи на Общите Условия.Съдът обаче приел,че не са налице основанияза отказ съгласно чл.408 КЗ.Необосновано съдът
приел за безспорен фактът,че е настъпило застрахователно
събитие“Кражба“.Неправилно съдът интерпретирал разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ
в смисъл,че застрахователят е длъжен да изплати обезщетението в 15 дневен срок
от представяне на надлежните документи.Този срок бил за произнасяне по заявената претенция.Приложима била азпоредбата на ал.2 на чл.108 КЗ,според която срокът бил
6-месечен, ако застрахованият не представи всички документи.В случая ищецът не предсавил свидетелство за управление на МПС и контролен
талон на водача,управлявал автомобила непосредствено преди събитието –Л. Р. Г.Ето защо ответникът не
изпаднал в забава,както неправилно
заключил първоинстанционния съд.Иска отмяна на
решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Съдът правилно изтълкувал договора не
буквално,а съобразно“действителната воля“ на контрахентите,която
била да се покрият всички застрахователни рискове.Квалификацията на
престъплението била ирелевантна.Липсвало законно основание застрахователят да заплати
обезщетение.Претендират се съдебни разноски за въззивното
производство.
След
преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалбапроцесуално допустима но неоснователна.
Видно от догово за продажба на МПС,
на 12.07.2017г. ищецът Р.Н. с ЕГН **********
от гр.Д. купил процесното МПС „А. модел .. О. К. за 3300 лв.Автомобилът е застрахован
от продавача със застраховка Каско+ на 12.07.2017г.На
следващия ден е подписан анекс към застраховатгелния
договор с оглед вписване на новия собственик.В уведомление за щета …………………… по
полица ……………… ищецът е декларирал,,че на 31.01.2018г. ,без уточнение на часа ,
паркирал автомобила на ул.“Р.“ .. и след като се върнал,без уточнение колко време е отсъствал,
автомобилът липсвал.Протоколът за уведомление
е съставен в 18.30 ч. и в него е вписано престъпление по чл.346, ал.1 НК.Видно от постановление за спиране на наказателно производство от
18.04.2018г.,установено е,че процесното МПС е отнето
от владението на Л. Р. Г.,за времето от 8.20 ч. до 17.35 ч.Автомобилът не е намерен,нито
извършителят е открит.Следователно, щетите за собственика не се различават от щетите
при кражба и първонистанционният съд правилно е
приел,че правната квалификация в документите по наказателното производство е ирелевантна.Безспорно материалната щета е за собственика и
няма значение кой е управлявал автомобила преди събитието.Различните версии
относно факта кой е оставил автомобила на паркинга не дават основание застрахователят да заподозре
застрахования в умишлено укриване на
данни, „опит за измама“ или предсатавяне на
„неистински документи и документи с невярно съдържание“.Застрахователят не е
компетентен сам да преценява кои документи са с невярно съдържание.В случая
житейската логика сочи,че един от двата горепосочени документа е с вярно
съдържание и това е достатъчно за заявяване на щетата.Съдът законосъобразно е
преценил,че има валидно застрахователно правоотношение,настъпило е застрахователно събитие и
липсват предпоставките,визирани в различните хипотези на чл.408 , ал.1 КЗ, за отказ да се плати застрахователно обезщетение.Застрахованият с
поведението си по никакъв начин не е причинил или улеснил настъпването на застрахователното
събитие.Обстоятелството,че не доказал
наличието на алармена система в
случая е без значение,защото
автомобилът имал имобилайзер.При
положение,че застрахователното събитие е настъпило не по време на движение на МПС,прави
безпредметно представянето на свидетелство за упавление
и контролен талон на водача.Значителната разлика между продажната цена и
застрахователното обезщетение не може да
презюмира
сама по себе си
застрахователна измама от застрахования,в
какъвто смисъл са предположенията на ищеца,че ответникът вероятно бил представил за оглед друг автомобил.МПС има законоустановени белези за идентификация и трудно би бил заблуден съответният
експерт,много по-вероятна е симулативна цена в договора
, но това не касае реалния размер на щетата и оценката,с която застрахователят
се е обвързал и за която застрахованият е заплатил премия.Неснователни
са оплакванията за нарушение на съдопроизводствените
правила, принципите на състезателност и равнопоставеност
и пр.Съдът е изготвил подробен доклад,правилно е разпределил ДТ и е дал
подробни указания.Приета е автотехническа експертиза
по искане наответника.Съдът е отказал законосъобразно
да вмени в ДТ на ищеца доказването на факта,че автомобилът е имал алармено
устройство и то е било включено по време на събитието, по
съображения ,изтъкнати по-горе. Ето защо решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 1200
лв.,платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 99 от 17.01.2020г. на РС-Сливница по гр.д.№608 от 2018г.
ОСЪЖДА „ ДЗИ
–О. З.“ЕАД с ЕИК ……… със седалище и дарес
на управление *** Б,да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН **********
с адрес *** А, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 1200 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.