О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №……..
гр.София,
15.03. 2023 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ВРАНЕСКУ
Съдебен секретар:СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №2773/2019 година, за да постанови взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 и следв. от ГПК.
Образувано е по молба на ответника „М.М.“ ООД с искане
за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Твърди, че адресът на
дружеството е именно този, на който е отишъл призовкарят. Твърди, че на
посочения адрес не живее госпожа В. и адресът на дружеството не е променян и не
е напускан от дружеството.
Ищецът С.и. ЕАД поддържа, че не е доказано, че
съдебният призовкар не е изпълнил коректно служебните си задължения и е нарушил
правилата за предоставяне на съдебни книжа по ГПК.
Съдът намира
следното:
Молбата е подадена в срок, поради което същата е
допустима.
Разгледано по същество, искането за възстановяване на
срока за действията по чл.367,ал.1 и ал.4 от ГПК за подаване на отговор и
предявяване на насрещен иск е неоснователно по следните съображения:
На 20.12.2019 година СГС е сезиран с искова молба от С.и.
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.М. ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Възраждане, бул. ********Препис от
исковата молба е изпратен на ответника, като призовкарят на 15.01.2020 година в
разписката за връчване по делото е удостоверил, че: на посочения адрес няма
офис, служители, обозначителни табели и представител на фирмата. Адресът е
домашен., сем. В., сведения на госпожа *******С оглед така извършеното
удостоверяване, съдът е приел, че ответното дружество е напуснало адреса,
поради което е налице хипотеза на чл. 50, ал. 2 ГПК.
От ответната страна по делото са представени 7 броя
снимки. На снимките безспорно се вижда, че на входната врата на кооперацията и
на звънеца на входната врата има поставена лепенка с надпис М.М. ООД.
От ищцовата страна по делото са представени общо 9 писма
изпратени до М.М. ООД чрез Български пощи ЕАД, от които може да се направи
извод, че същите са останали невръчени с отбелязване, че пратката е непотърсена
или, че получателят се е преместил на друг адрес.
Ответната страна по делото е представила множество
разписки за връчване и призовки адресирани до 3-то за спора лице на адрес,
който се различава от този на М.М. ООД, а именно по отношение номера на апартамента.
По делото е представено уведомление, от което се
установява, че председател на УС на Етажната собственост на сградата, намираща
се на адрес: гр. София, бул. „*********,
е В.И.Т..
По делото е постъпило писмено съобщение на
председателя на УС на Етажната собственост на сградата, намираща се на адрес: гр. София, бул. „**********, който е В.И.Т., с което същият сочи, че на адрес:
бул. „**********, ап. 5 съгласно книгата на собствениците, като собственик е
регистриран Агенция Пътна инфраструктура, считано от 01.11.2011 година.
Удостоверено е, че на същия адрес пребивават Д.Б.и К.Д., които са вписани в
домовата книга през 2011г, видно от приложеното копие към съобщението на
домоуправтиеля.
На 08.06.2022 година в о.с.з. е направен разпит на
свидетеля А.И.Р., като призовкар в СГС, посетила адреса на ответното дружество М.М.
ООД. От така извършения разпит се установява, че свидетелят си спомня, че е
носила призовки на адрес бул. *********, но на фирма М.М. ООД призовки не е
връчвала, тъй като фирмата не е била на адреса. Спомня си, че на този адрес е
носила призовки на адвокати. Спомня си, че на този адрес има 2 входа, като вход
Б има 2 врати- външна врата, а след нея врата с код. Твърди, че от 18 години
обслужва този адрес и знае кода на вратата. Спомня си, че за призовката на М.М.е
влезнала и отишла до апартамент №5. Спомня си, че на апартамента е имало
посочено име на инженер. Спомня си, че табела на офис на фирма не е имало там.
Спомня си, че е позвъняла на звънеца на вратата, а на него не е имало надпис. Вратата
й била отворена от жена, която се представила за госпожа В., като й казала, че
на адреса няма такава фирма. Спомня си, че на адреса е ходила да връчва
призовки и на други страни. Твърди, че когато отива на адреса и не може да
открие търсеното лице, то отива на 6 етаж, апартамент 21 при домоуправител
Коцев, от когото взима информация. Сочи, че в конкретния случай не е търсила
домоуправителя. Относно кода на врата на кооперацията не си спомня кой й е дал
кода. Сочи, че в случая не е гледала за пощенската кутия на апартамент №5 и не
е оставяла бележка, тъй като от апартамента е излезнала жена, която я
уведомила, че на адреса няма такава фирма. Сочи, че не е установявала
самоличността с документ на представилата се за госпожа В.. Не си спомня дали в
деня на връчването домофона на вратата на кооперацията е работил. Твърди, че
няма спомен друг път да е връчвала призовки конкретно за апартамент номер 5. На
предявена на свидетелката призовка, находяща се на стр. 76 от делото, заявява,
че това е нейният почерк и подпис и това е датата, на която е разговаряла с
госпожа В.. На предявената на свидетелката призовка от 18.06.2020 г., заявява,
че призовката лично я предала на госпожа Т. и изрично е отразилва, че това е
станало в бюро Призовки в СГС. Спомня си, че адвокат Т. я е намерила и й
казала, че е пълномощник. Твърди, че адв. Т., когато е дошла да получи
призовката не е имала нейните координати за да я намери. На предявена от адв. Т.
бележка свидетелката заявява, че предявената бележка е за ул. Света София 08 и
тя я е оставила там, тъй като знае, че там е кантората на адв. Т., но за
конкретното дело бележка на адв. Т. не е оставяла. На свидетелката е предявен
снимков материал, като заявява, че на входната врата при звънците бележка М.М.
ООД не е виждала, нито при електронното табло.
От разпита на свидетеля С.М.Г.проведен в о.с.з. на
09.11.2022 година се установява, че същата е работила като управител и
собственик на Б.К.ЕООД. Твърди, че тази форма е пребивавала на адреса- бул. „**********,
ет. 2, ап. 2. Сочи, че апартамент №5 е на етажа над нейния. Твърди, че не знае
в момента кой обитава този апартамент. Спомня си, че там е имало фирма М.М., но
не си спомня от кога до кога фирмата е била там. Сочи, че има контакт с тази
форма, като е имала общи дела с тази фирма. Сочи, че познава призовкаря госпожа
Р., тъй като многократно й е връчвала призовки. Спомня си, че е имала спорове с
този призовкар. Твърди, че призовкарят е звънял винаги по един път и ако никой
не й отворил врата оставяла бележка, но не минава втори път. Твърди, че този
призовкар идва на адреса само по веднъж. Смята, че залепвайки листче на
входната врата на кооперацията всеки може да го откъсне. Сочи, че когато се
позвъни отдолу някой трябва да слезе да отвори вратата, тъй като след входната метална
врата има междинна врата, която е метална, заключва се и през нея се влиза с
код, след това може да се стигне до стълбището.. Твърди, че не е могла да взима
участие в производства по дела, по които нейната фирма е била страна, тъй като призовкар
Р. не е връчвала съобщение. Съдът предявява на свидетелката бележката на стр.
242 по делото залепена към съобщение на стр. 243-та по делото, свидетелката
сочи, че бележките са именно в такъв вид. Твърди, че от горния етаж, над
нейния, познава само 1 мъж, а другите съседи не ги познава. Твърди, че лично е
намерила залепена на вратата една малка бележка за М. М., като лично я е
предала на господин К., като това се е случило преди повече от година. Твърди,
че нейното дружество не се помещава на адреса, същото няма дейност от около6
години. Твърди, че не е напускала адреса, като на него е пребивавала до преди 1
година. Твърди, че призовки не е получавала в лично качество, а като управител
на Б.Контракт. Спомня си, че тогава госпожа Р. е била призовкар, други
призовкари не са й връчвали съобщения.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
следното:
Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК предвижда
възможност, когато е пропуснат установен от закона или определен от съда срок
той да може да бъде възстановен, ако пропускането му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и същите са
основание за възобновяването му по реда на чл. 66, ал. 1 ГПК. Съобразно
утвърдената съдебна практика като особени и непредвидени обстоятелства се
определят само такива, които имат изключителен и изненадващ характер, настъпили
са в течение на срока, който е пропуснат и обективно са попречили на страната
да предприеме дължимото процесуално действие.
В конкретния случай ответникът твърди, че е пропуснал
срока за депозиране на искова молба, тъй като исковата молба не е връчена
надлежно, поради което и представляващият не е имало как да узнае за връчването
й и да депозира отговор своевременно. Съгласно чл.
50, ал. 2 ГПК, ако лицето е напуснало адреса си на
управление и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице
нередовно призоваване на ответното дружество. От събраните по делото
доказателства се установява, че на адреса посочен като седалище на ответното
дружество не е осигурена възможност за получаване на съдебни книжа. Не се
установи съдебният призовкар да е допуснал пропуски при връчването на книжата.
Същият е установил, че на адреса няма представител на М.М. ООД. От
представените по делото снимки не може да бъде направено заключение, че към
деня на посещението от призовкаря обозначителните табели са били поставени на
вратата и звънеца на външната врата. Действително достъпът до входа на
кооперацията се осъществява през 2 врати, включително една с електронен достъп,
обаче няма основание да се приеме, че призовкарят няма достъп до входа. Същото
не отрича наличието на достъп през врата чрез код, но заявява, че предвид
обстоятелството, че дълги години обслужва този район и конкретния адрес, е
успял да получи кода за достъп. От показанията на свидетеля Г. може да се
направи извод, че достъпът до входа се осъществява именно през 2-те врати, като
една от вратите е с електронен код. В този смисъл показанията на свидетелите се
припокриват. На следващо място се установява, че действително на процесния адрес
не живее лице с фамилия В., но това обстоятелство не може да обори
достоверността на сведенията на призовкаря. Това е така, тъй като от сведенията
на председателя на УС на етажната собственост на кооперацията се установява, че
като собственик на апартамент номер 5 е вписан Агенция пътна инфраструктура, а
като обитатели са вписани госпожа Б.и госпожа А.. Следва да бъде посочено, че
призовкарят не разполага с правомощия да изисква от лицата, които обитават
конкретен имот да се легитимират с документи за самоличност, с цел вписване в
разписката за връчване. В случая призовкарят е получил сведения именно от
обитател на апартамент номер 5, лице от женски пол. В този смисъл и предвид
обстоятелството, че собственик на апартамента е АПИ, то в такъв случай има
голяма вероятност обитателите на конкретния недвижим имот по различно време да
бъдат различни хора. Нещо повече, в конкретния случай ответникът не доказва да
има каквато и да е връзка с конкретния недвижим имот. Не се установява да е собственик,
не се установява наличието на наемни отношения със собственика на този
апартамент. Предвид липсата на връзка на ответника с конкретния недвижим имот,
то не може да се направи и косвен извод, че на този адрес М.М. ООД има офис и е
осигурило наличието на представители. Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че са налице преки доказателства, че М.М. ООД е напуснало седалището и адреса
си, а в регистъра не е вписан новият му адрес. Ответникът не представя други
доказателства, от които да се направи обоснован извод за опорочаване
процедурата по връчване на съдебните книжа в случая връчване на искова молба.
С оглед на изложеното съдът намира, че призовката с
дата 15.01.2020г. не може да се приеме за документ с невярно съдържание и да се
признае нейната неистинност, поради което искането по чл. 194 вр.чл.193 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователно.
Предвид гореизложеното не може да се приеме, че е
налице хипотеза на чл. 64, ал. 2 ГПК, т.е. не е налице особено непредвидено
обстоятелство, което да бъде квалифицирано като предпоставка за възстановяване
на срока за депозиране на отговор на исковата молба.
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.М.“ ООД, ЕИК********, със съдебен адрес:***, кант. №211 по
чл.194 вр.чл.193 от ГПК за признаване неистинността на удостовереното в
призовка от 15.01.2020г. от призовкар А.И.Р., като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.М.“ ООД, ЕИК********, със съдебен адрес:***, кант. №211 за
възстановяване на основание чл. 64, ал. 2 ГПК на срока по чл.367 ГПК за подаване
на отговор на искова молба и насрещна искова молба.
Определението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: