Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и девети юли две хиляди
и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 808 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „Г.М.С.“ ЕООД твърди, че през 2018 г.
дружеството не е могло да се снабди с продължение на необходимите документи за
продължаване на дейността и последната е била прекратена. Същевременно
дружеството е било задължено да заплаща на наетия персонал, който е престоявал
не по своя вина, а впоследствие да го обезщети за прекратяването на трудовите
правоотношения. Дружеството е заплащало и част от просрочените си публични
задължения. В края на 2018 г. е изчерпало финансовия си ресурс. Посочва, че към
март 2019 г. било констатирано, че общата сума на задълженията към Националната
агенция за приходите възлиза на 673 068 лева. Същите са изискуеми, не са
разсрочени или отсрочени. Общата сума на активите на дружеството е 250 000
лева, като по-голямата част от тях са дългосрочни и не са бързоликвидни.
Дружеството е прекратило дейността си и не е в състояние да погаси в цялост
публичните си задължения. Освен това задълженията на „Г.М.С.“ ЕООД към
доставчици по търговски сделки са 443 293 лева, като падежът им е
настъпил. В периода от 31.12.2018 г. до 27.03.2019 г. са правени единични
плащания, които не променят извода, че търговските и публичните задължения не
могат да бъдат погасени в цялост. Счита, че към 27.03.2019 г. дружеството не е
в състояние да изпълни изискуемите си публично правни задължения или да ги
разсрочи или отсрочи и евентуално не е в състояние да изпълни търговските си
задължения, което е предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
открие производство по несъстоятелност на „Г.М.С.“ ЕООД, да се обяви
неплатежоспособността на длъжника, считано от 29.03.2019 г., ведно с всички
последици от горното.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „Г.М.С.“
ЕООД. По делото са приети като доказателства изготвени от молителя счетоводни
баланси и отчети за приходите и разходите към края на 2016 г., 2017 г. и 2018
г. От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че към 31.12.2018 г. изискуемите задължения на
дружеството са в общ размер на 974 570,96 лева, като вещото лице не е
констатирало неосчетоводени задължения. Следователно дружеството има изискуеми
задължения във връзка с търговската си дейност, които не е изпълнило.
Молителят е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като
търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
От изисканата и постъпила по делото справка от отдел
„Пътна полиция“ при СДВР се установява, че в централната база на АИС-КАТ към
14.05.2019 г. няма данни за регистрирани МПС на името на „Г.М.С.“ ЕООД.
По делото е приета справка от Агенция по вписванията,
от която е видно, че за периода от 01.01.1998 г. до 08.05.2019 г. са налице
отбелязвания по персоналната партида на молителя, като същият е бил наемател на
самостоятелен обект в сграда.
Установява се от писмо от НАП, ТД на НАП София, че
върху имуществото на дружеството има наложени обезпечителни мерки по реда на
ДОПК с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
170022-022-0042816/28.07.2017 г. за събиране на установено и изискуемо публично
вземане в размер на 255 710,86 лева.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
до края на 2017 г. активите на „Г.М.С.“ ЕООД са преобладаващо текущи, формирани
предимно от парични средства – над 98 % от общата им стойност. Единствено към
31.12.2016 г. относителният дял на паричните средства е около 87 % от
стойността на текущите активи. Останалата част от текущите активи представлява
краткосрочни вземания. В структурата на текущите активи не присъстват
материални запаси. През периода от 2013 г. до 2017 г. включително стойността на
текущите активи е значителна, с тенденция към непрекъснат растеж. През 2018 г.
е отчетено съществено намаляване на тези активи, вследствие на което към
31.12.2018 г. стойността им е 49 хил. лв., което представлява 19,60 % от общата
стойност на активите на дружеството. Нетекущите активи са структурирани от
дълготрайни материални активи и предоставени аванси за нематериални дълготрайни
активи. В края на 2018 г. нетекущите активи представляват 80,40 % от
балансовата стойност на активите на „Г.М.С.“ ЕООД.
Видно е от приетото заключение, че през изследвания
период до 2017 г. включително, собственият капитал на молителя е с тенденция на
непрекъснато увеличение, като между 2014 г. и 2017 г. относителният му дял е
преобладаващ в структурата на пасивите. От 2013 г. до 2016 г. аналогична е
тенденцията и при отчетените текущи печалби – от 423 хил. лв. за 2013 г. до 714
хил. лв. за 2016 г. През следващия отчетен период също е реализирана печалба в
размер на 542 хил. лв., т.е. налице е намаление със 172 хил. лв. Съотношението
между собствения капитал и задълженията в структурата на пасивите се променя
през 2018 г., в края на която дружеството е декапитализирано и в пасива на
баланса е формиран единствено от задължения. Текущият резултат за периода е
загуба от 914 хил. лв.
Установява се от извършения от вещото лице анализ, че
до края на 2017 г. стойностите на показателите за ликвидност са значително
по-високи от референтните за всеки един коефициент максимални стойности. Към
31.12.2018 г. всички коефициенти на ликвидност на „Г.М.С.“ ЕООД са под
минимално допустимите си стойности, поради многократното превишение на размера
на краткосрочните задължения над стойностите на притежаваните от дружеството
текущи активи.
Стойностите на показателите за финансова автономност
са в допустими граници до 31.12.2017 г., като при това сочат тенденция на
повишаваща се финансова автономност и намаляваща задлъжнялост. През следващия
отчетен период настъпва декапитализация на „Г.М.С.“ ЕООД, а изчислените стойности
на коефициентите към края на 2018 г. не могат да бъдат използвани за
сравнителен анализ, тъй като същите не дават реална представа за степента на
задлъжнялост, която в случая е изключително висока.
Видно е, че през анализирания период балансовата
стойност на имуществото на дружеството е превишавало общия размер на паричните
му задължения от 2013 г. до 2017 г. включително. Към 31.12.2018 г. задълженията
са около пет пъти по-големи от общата стойност на имуществото на молителя, като
недостигът на постоянен и на оборотен капитал е значителен, което е показателно
за лошо финансово състояние.
Установява се от заключението на вещото лице, че към
31.12.2018 г. „Г.М.С.“ ЕООД е притежавало имущество с балансова стойност 250
хил. лв., 80 % от което представлява нетекущи активи /разходи за подобрение на
нает актив – 139 712,72 лева/, система за видеонаблюдение, климатични
системи и офис оборудване. Текущите активи на дружеството са под формата на
парични средства – 32 хил. лв. и краткосрочни вземания – 17 хил. лв. Според
крайното дебитно салдо на сметка 501 „Каса в левове“, към 30.06.2019 г. „Г.М.С.“
ЕООД е притежавало парични средства, чиято сума е 18 113,14 лева. Освен
тях дружеството е осчетоводило и краткосрочни вземания в общ размер на
17 036,60 лева, с които стойността на бързоликвидните активи към края на
първото шестмесечие на 2019 г. достига 35 149,74 лева.
Видно е от анализа, извършен от вещото лице, че до
31.12.2017 г. включително молителят е бил в състояние да обслужва безпроблемно
краткосрочните си задължения. Влошаването на показателите за ликвидност е
настъпило през 2018 г., а към 31.12.2018 г. стойностите на всички коефициенти
на ликвидност са под минимално допустимите, като отклоненията от референтните
им стойности са значителни.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че е налице обективна
невъзможност дружеството да покрие задълженията си свързани с търговската му
дейност, което налага извода, че „Г.М.С.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното и
данните от приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че датата,
към която следва да се приеме, че молителят обективно не е в състояние да
изпълни изискуемите си парични задължения към двама и повече кредитори е 31.12.2018
г., към която дата това състояние е трайно и необратимо.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен
състав счита, че са налице всички предпоставки, които са визирани в закона и
спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност.
С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал.1 ТЗ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.М.С.“ ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Г.М.С.“
ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Г.М.С.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, Р.П.Т.,
с адрес: ***, офис 6, при месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева /хиляда лева/, считано от датата на встъпването й в изпълнение на задълженията, като
определя едноседмичен срок от съобщението за встъпването й в длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Г.М.С.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, което
ще се проведе на 07.10.2019 г. от 13:30 часа в гр. София, бул. „Витоша” №
2, в съдебната зала, определена за открити съдебни заседания на VІ-1 състав на
Търговско отделение, на Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на
доклада на временния синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на
комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „Г.М.С.“
ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
дължими разноски за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: