№ 281
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110157327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..“ АД, в качеството си на универсален правоприемник на „..“
АД, срещу С. Т.
Т., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, с които ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми: 11069,33 лева – главница по договор за банков кредит „Експресо“ №..г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2022г. до окончателното й
изплащане, 4710,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2015г. до
09.08.2021г., 3291,67 лева – обезщетение за забава за периода 10.10.2015г. до
09.08.2021г.; 922,35 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2021г. до
07.06.2022г.; 60 лева – друго допълнително вземане, представляващо разход при
изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 24.06.2022г. по ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-ти състав. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „..“ АД, чиито правоприемник е, и ответника С. Т. Т.
като кредитополучател е сключен договор за банков кредит от 28.07.2011г., по силата
на който банката предоставила на ответника в заем сума на стойност 15 000 лв. със
срок на погасяване 120 месеца. Поддържа, че договорът, ведно с общите условия към
него и погасителния план са получени и приети от ответника с подписването им.
Посочва, че на 10.08.2021 г. е настъпила изискуемост на цялото вземане, поради
настъпването на краен падеж, съгласно т. 5 от договора. Твърди, че ответникът не е
1
изпълнявал задълженията си по договора, доколкото след 10.10.2015 г. същият е
преустановил плащането на дължимите вноски. Във връзка с посоченото, сочи че не са
внесени 71 броя погасителни вноски с падежни дати за периода 10.10.2015 г. до
10.08.2021 г., като по отношение на изискуемите вноски ответникът е изпадал в забава.
С оглед посоченото ищецът е пристъпил към събиране на вземането си по съдебен ред,
като за целта е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417, ал.1, т .2 ГПК от 07.06.2022 г., по силата на което е образувано ч.гр.д. №
30583/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 169 с-в. Във връзка с посоченото в
негова полза са издадени Заповед за изпълнение № 17571/24.06.2022 г. и
Изпълнителен лист № 11696/24.06.2022 г. за посочените в заявлението суми. Ищецът
сочи, че подаденото от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение обуславя
правния му интерес да иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо
изискуемостта на вземанията произтичащи от договора за потребителски кредит.
Поддържа, че доколкото ответникът е усвоил отпуснатия кредит, то възражението му е
неоснователно и недоказано. Моли съда да установи, че ответникът дължи изпълнение
на сумите в размера, определен в петитума на исковата молба. Моли да му бъдат
присъдени разноските по ч.гр.д. № 30583/2022 г., по описа на Софийски районен съд,
169 с-в. Претендира разноските направени в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Т. депозира отговор на исковата молба.
Поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва исковите
претенции и с оглед техния размер. Сочи, че доколкото договорът за кредит съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, съдът следва да постанови служебно
отмяната им. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Посочва, че въпреки качеството си на потребител, същият
не е бил уведомен за всички условия по кредита. Във връзка с претендираните от
ищеца вземания сочи, че извършеното олихвяване на главницата по договора е
неправомерно. Поддържа, че договорът е недействителен и във връзка с изискванията
по чл. 147, ал. 1 ЗЗП, доколкото е налице неяснота по съдържанието и условията му.
Сочи като неяснота по договора механизма, по който се формира лихвеният процент
по кредита. Твърди, че предвиденото в чл. 4, ал. 2 от Общите условия към договора е
във вреда на потребителя, с оглед качеството му на икономически по-слаба страна.
Поддържа, че доколкото не са описани подробно условията, при наличието на които
банката може едностранно да променя договорения годишен лихвен процент, е налице
неяснота по отношение на условията по договора. С оглед посоченото, счита че
клаузата уреждаща едностранна промяна в лихвения процент е неравноправна, по
аргумент на чл. 143 ЗЗП, а това обуславя и нейната нищожност. Оспорва верността на
приложеното извлечение от счетоводните книги на ищеца от 07.06.2022 г., като намира
за неясно как е изчислено и претендирано обезщетение за забава преди датата на
изискуемостта на кредита. Счита, че начислените такси, представляващи разход по
2
кредита не са изрично и изчерпателно определени в съдържанието му. Посочва, че в
чл. 10а, ал.2 ЗПК е предвидено изискване, според което не следва да се изискват такси
за действия свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което намира
че претендираните от ищеца начислени такси са неоснователни. Поддържа, че
договорът е недействителен, поради което съгласно чл. 23 ЗПК е задължен да върне
единствено непогасения остатък от предоставената в заем сума след като бъдат
отчетени погасените по давност вноски. Оспорва размера на претендираните от ищеца
суми доколкото счита, че голяма част от претенциите са погасени по давност.
Поддържа, че са погасени по давност всяка една от вноските за главница и лихви за
периода 10.10.2015 г. до 08.06.2019 г. Сочи, че е налице бездействие от страна на
кредитора, доколкото липсва покана за изпълнение на задължението. В условията на
евентуалност, в случай че съдът не приеме, че по отношение на посочените вземания е
приложима кратката тригодишна давност, доколкото същите представляват
периодични плащания, ответникът възразява срещу претенциите на ищеца за периода
от 10.10.2015 г. до 08.06.2017 г. по отношение на главницата и за периода от 10.10.2015
г. до 08.06.2019 г. по отношение на лихвите. Оспорва изчисления от ищеца размер на
вземанията и във връзка с чл. 6 ЗЗП. Моли съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани претенциите на ищеца. В условията на евентуалност, моли съда да
прогласи нищожността на договора за потребителски кредит на основание чл. 23 ЗПК.
В условията на евентуалност претендира прогласяване на недействителността на
неравноправните клаузи от общите условия към договора. Моли съда да вземе предвид
направеното възражение за изтекла погасителна давност на част от прендираните от
ищеца вземания.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение от 16.03.2023г. са обявени за безспорни между страните следните
обстоятелства: 1/наличието на сключен Договор за кредит Експресо № . от 28.97.2011
г.; 2/ усвояването от ответника на сумата по кредита. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото писмени доказателства – договор за кредит
„Експресо“ №..г., извлечение от сметка № ...
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-
ти състав, на 08.06.2022г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 11069,33
лева – главница по договор за банков кредит „Експресо“ №..г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2022г. до окончателното й изплащане, 4710,03
лева – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2015г. до 09.08.2021г., 3291,67 лева –
обезщетение за забава за периода 10.10.2015г. до 09.08.2021г.; 922,35 лева –
3
обезщетение за забава за периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г.; 60 лева – друго
допълнително вземане, представляващо разход при изискуем кредит. По заявлението
било образувано ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-ти състав, като на 24.06.2022г. в
полза на „..“ АД била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжника депозирал възражение срещу заповедта,
поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви искове
относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Настоящите искове са предявени в указания срок.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между банката и
ответника С. Т. като кредитополучател е сключен договор за банков кредит от
28.07.2011г., по силата на който банката предоставила на последния банков кредит в
размер на 15000 лева с краен срок на издължаване на кредита, включително
дължимите лихви в размер от 11 994,77 лева и застраховка „Живот“ към кредита от
778,11 лева. Страните се договорили погасяването на кредита да се извършва на 120
равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит.
Видно от приетото като доказателство по делото и неоспорено от ответника
извлечение от счетоводните книги на банката задълженията на последния по договора
за банков кредит към 07.06.2022г. възлизат на следните суми: 11069,33 лева – главница;
4710,03 лева – договорна лихва за периода от 10.09.2015г. до 09.08.2021г., 3291,67 лева
– обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода
10.10.2015г. до 09.08.2021г.; 922,35 лева – обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г.; 60 лева – друго
допълнително вземане, представляващо разход при изискуем кредит.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът намира за обективни и компетентно
дадени и кредитира изцяло. Вещото лице е установило, че разплащателната сметка на
ответника е била заверена със сумата от 15 000 лева на 29.07.2011г., с което е била
усвоена заемната сума по кредита. За погасяване на задълженията по кредита е
постъпила сума от общо 11 161,62 лева за периода от 10.08.2011г. до 10.08.2015г.,
когато са преустановени плащанията по кредита. С посочената сума са били погасени
3930,67 лева – главница, 6 384,38 лева – възнаградителна договорна лихва за периода
от 10.08.2011г. до 10.08.2015г. включително и частично за 10.09.2015г.; застраховка в
размер на 337,12 лева; еднократна такса от 359 лева; лихва за просрочие в размер на
150,45 лева. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК дължими били останали следните суми: 11 069,33 лева – главница; 4710,03
лева – възнаградителна договорна лихва за периода 10.09.2015г. до 10.08.2021г. ;
наказателна лихва при просрочие – 3181,56 лева; обезщетение за забава 922,35 лева за
4
периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г. ; разход при изискуем кредит 60 лева. Вещото
лице е установило, че възнаградителната лихва, наказателната лихва за просрочие и
ГПР по кредита са изчислени съобразно с уговореното между страните в договора.
Вещото лице е констатирало, че лихвения процент по договора е бил намален с два
пункта, считано от вноска №47 с падеж 10.06.2015г., като тази промяна е била отчетена
при изчисляване на погасената главница и лихва с тази вноска, като след това вноската
е намалена от 220,18 лева на 206,86 лева. Вещото лице е посочило, че по време на
извънредното положение 13.03.2020г. – 14.05.2020г. не са начислявани лихви за забава.
В допълнителното заключение вещото лице е изчислило, че при вземане предвид
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вноските за периода –
10.10.2015г. до 08.06.2019г., дължими са следните суми: 4965,19 лева – главница,
542,21 лева – погасителна лихва; 811,89 лева – наказателна лихва за забава от
11.06.2019г. до 10.08.2021г.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на договорно правоотношение между страните по договор
за банков кредит и изпълнение на задължението на ищеца да предостави кредита, че е
договорена лихва по кредита и нейният размер; а ответникът следва да установи факта
на заплащане на дължимата сума в уговорените срокове.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че между банката
и ответника С. Т. Т. като кредитополучател е сключен договор за банков кредит
„Експресо“ №..г., по силата на който банката предоставила на последния банков кредит
в размер на 15000 лева, както и, че кредитът е изцяло усвоен от ответника. Кредитът е
следвало да бъде издължен в срок до 10.08.2021г., съгласно договора за банков кредит.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е заплащал
дължимите суми по договора за кредит в договорените срокове, не е ангажирал
доказателства в тази насока. Установява се от приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, че същият е заплатил сума в общ размер 11 161,62 лева за
периода от 10.08.2011г. до 10.08.2015г., с която са били погасени 3930,67 лева –
главница, 6 384,38 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 10.08.2011г.
до 10.08.2015г. включително и частично за 10.09.2015г.; застраховка в размер на 337,12
лева; еднократна такса от 359 лева; лихва за просрочие в размер на 150,45 лева.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за
5
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът
за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, условията за
неговата промяна, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита,
денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за недействителност на
договора за заем, нито нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК,
водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно
сключен.
По вземането за възнаградителна лихва по договора съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Това е така, тъй
като размерът на отпуснатия кредит е 15 000 лева, кредитът е отпуснат за срок от 120
месеца – не кратък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че
размерът на лихвата от 11,95 %, намален на 9,70%, считано от 10.06.2015г., е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност и на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът намира, че наведените от ответника възражения за неравноправност на
6
клаузите по договора, съответно за нищожност на същия, за неоснователни. Видно от
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, наведените доводи за
неяснота на методиката за определяне на лихвения процент, са неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че не е отчетена промяната в основния лихвен
процент, доколкото вещото лице е посочило, че такава е била направена, считано от
вноска №47 и е бил намален размерът на лихвата с два пункта.
По отношение на възражението във връзка с вноски №107-120 съдът намира, че
същото е неоснователно. Кредитът е отпуснат при едни условия и при тях е била
начислена дължимата главница и лихва за всяка вноска. Действително вещото лице е
посочило, че по тези вноски, чиито падеж е настъпил след правоприемството на
кредитодателя от ищеца, е бил начисляван равен размер на главница и лихва от всяка
вноска, поради което и е посочил, че лихвата е в размер на 76,231%. Съдът намира, че
в тази част вещото лице е отговорило на конкретен въпрос на ответника, но същият не
съобразява единността на задължението, което същият е поел с подписването на
договора за заем и приемането на кредитора да получи изпълнението на части, а
именно на 120 погасителни вноски, като всяка от тях покрива различна част от
главницата и дължимата лихва, предварително определена в погасителен план,
неразделна част от договора. Вещото лице е изчислило, че лихвата е била изчислена
коректно, съобразно уговореното от страните, т.е. в размер 11,95 %, съответно 9,70%
след намалението.
Основателно е възражението на ответника за нищожност на клаузата,
предвиждаща такса от 60 лева при изискуем кредит. Съдът намира, че таксата не
попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а изискуемостта й следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава (респ. изтичане на срока по договора). В този аспект това вземане
няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи (по делото не
са представени доказателства за такива, а е видно, че таксата се дължи в твърд размер
по тарифа на кредитора без оглед на конкретно направени в случая разходи), а по
същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не
може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят
по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, каквато в случая вече е присъдена със заповедта за изпълнение. Процесната
клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на вземането, преследва
забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и
в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
7
С оглед т.9 от Тълкувателно решение 4/2013 гр.София, 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС по реда на чл.235 ГПК не се съобразяват сумите, заплатени от длъжника в
хода на производството, когато същите са събрани при принудително събиране на
сумите по издадени изпълнителен лист. Съдът намира, че не следва да бъдат вземани
предвид сумите, заплатени по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния
лист, издаден в хода на производството по чл.410 ГПК, които вземания се установяват
в настоящото производство.
С оглед Тълкувателно решение 3/2023 гр. София, 21.11.2024 год. на ОСГТК на
ВКС направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е частично
основателно. Същият излага доводи, че плащанията по договора имат периодичен
характер и поради това е приложим тригодишен давностен срок. Съдът намира, че с
оглед цитираното тълкувателно решение, приложимия давностен срок по отношение
на главницата е 5-годишен, а по отношение на лихвата е 3-годишен, с оглед което
вземанията на ищцовото дружество за главница по процесния договор с настъпил
падеж преди 08.06.2017г. са погасени по давност, съответно вземанията на ищеца за
възнаградителна лихва по процесния договор с настъпил падеж преди 08.06.2019г.
Погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за главница за периода
10.09.2015г. – 08.06.2017г. в общ размер от 2558,03 лева, както и вземанията му за
лихва за периода 10.09.2015г. – 08.06.2019г. в общ размер на 2951,88 лева. По
отношение на наказателната лихва за забава 3-годишния давностен срок е изтекъл по
отношение на дължимите суми за периода от 10.10.2015г. до 01.04.2019г. (при
съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците) и за сумата от 2375,28 лева. При тези изводи на съда за
погасяване по давност на част от претендираните суми, то дължима остава главница в
размер на 8511,30 лева, възнаградителна лихва за периода 08.06.2019г. – 09.08.2021г. в
размер на 1758,15 лева, наказателна лихва за периода 01.04.2019г. – 09.08.2021г. в
размер на 916,39 лева. Законната лихва за забава върху непогасената главница за
периода от 10.08.2021г. до подаване на заявлението в съда 07.06.2022г. е в размер на
714 лева.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ се явяват
основателни и доказани до посочените като непогасени размери. Искът следва да бъде
отхвърлен по отношение на таксата в размер на 60 лева по изложените мотиви.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на 535,15 лева, както и разноски в заповедното производство в
размер на 327,01 лева. При този изход на спора на ответника се дължат разноски,
8
съобразно отхвърлената част от исковете, но същият не е направил искане в този
смисъл, нито е представил доказателства за сторени разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
предявени от „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
срещу С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., че С. Т. Т. ДЪЛЖИ на „..“
АД, ЕИК .., следните суми: 8511,30 лева – главница по договор за банков кредит
„Експресо“ №..г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2022г.
до окончателното й изплащане, 1758,15 лева – възнаградителна лихва за периода
08.06.2019г. – 09.08.2021г., 916,39 лева - наказателна лихва за периода 01.04.2019г. –
09.08.2021г., 714 лева - лихва за забава върху непогасената главница за периода от
10.08.2021г. до подаване на заявлението в съда 07.06.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 24.06.2022г. по ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-ти състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница до размера от 2558,03 лева и за
периода 10.09.2015г. – 08.06.2017г.; за възнаградителна лихва до размера от 2951,88
лева и за периода за периода от 10.10.2015г. до 08.06.2019г., за наказателна лихва до
размера от 2375,28 лева и за периода от 10.10.2015г. до 01.04.2019г. като погасени по
давност; както и предявените искове за сумата от 60 лева, представляваща разход при
изискуем кредит и за сумата от 208,35 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК С. Т. Т., ЕГН
**********, да заплати на „..“ АД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 535,15
лева, както и разноски в заповедното производство в размер на 327,01 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9