№ 37
гр. Варна , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Елина П. Карагьозова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Частно търговско дело
№ 20203100901204 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба вх. № 22802/23.10.2020 г. на
Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, с
която е отправено искане за отмяна решения на събрание на кредиторите на
несъстоятелността на „К. и син“ ЕООД (н) проведено на 15.10.2020 г., с които
е определен размерът на текущото възнаграждение на синдика и размерът на
окончателното възнаграждение на предходния синдик.
Молбата за отмяна е обоснована с твърдения за ощетяване интересите
на кредиторите с приети вземания, включително молителя като кредитор с
приети вземания в размер на 206949.28 лева с привилегия по чл.722, ал.1, т. 6
от ТЗ, от които са удовлетворени едва 3800 лева. Вземанията на кредиторите
„Агро Резерв“ООД и „БГ Ленд Ко“АД не са приети като обезпечени и при
осребряване на имуществото биха се удовлетворили по реда на чл.722, ал.1, т.
8 от ТЗ. Приетите решения увреждат кредиторите с приети вземания, тъй
като противоречат на принципа на чл.607, ал.1 от ТЗ за справедливо
удовлетворяване на кредиторите. Единствените активи собственост на
длъжника, представляват отпадъчни инертни материали, които са предложени
за продажба на 28.09.2020г. за сумата от 10000 лева. При определяне на
окончателно възнаграждение в подобен размер, както и предвид текущите
разноски за издръжка на масата на несъстоятелността няма да се стигне дори
до частично удовлетворяване на кредиторите с приети вземания по чл.722,
ал.1, т. 6 и 7 от ТЗ. Производството по несъстоятелност е в напреднала фаза, а
именно осребрени са по-голямата част от активите на дружеството, а
1
единственото висящо съдебно производство, по което длъжникът е страна, е
на етап разглеждане на подадени касационни жалби. Предвид изложеното,
определеното текущо възнаграждение, в размер 5 пъти надвишаващ
досегашния размер от 1000 лева, не съответства на етапа на производството
по несъстоятелност и необходимите действия, които следва да бъдат
предприети от страна на синдика за осигуряване на неговото нормално
развитие.
Синдикът Л.Б. счита молбата за неоснователна, а взетите решения на
събранието на кредиторите - за правилни и законосъобразни, като излага
подробни съображения.
Кредиторът "Агро Резерв”, оспорва молбата, като неоснователна, като
излага съображения за законосъобразност и целесъобразност на решенията на
СК, излагайки подробни съображения.
Останалите кредитори с приети и неприети вземания не изразяват
становище.
Съдът като обсъди доводите на страните, материалите по делото,
включително и извърши служебна справка по т.д.№602/2014 г. по описа на
ВОС и по публичния Търговски регистър, намира за установено следното от
фактическа страна:
От справка по партидата на „К. и Син” ЕООД – в несъстоятелност в
Търговския регистър се установява, че на 29.09.2020 г. е обявена покана за
събрание на кредиторите, което да се проведе на 15.10.2020г. от 10.30 часа в
търговската зала на Варненски окръжен съд, с дневен ред: 1. Вземане на
решение за размер на текущото възнаграждение на постоянния синдик Л.Б.; 2.
Вземане на решение за размера на окончателното възнаграждение на
предходния синдик Г.Б..
Видно от протокола от проведеното на 15.10.2020г. събрание на
кредиторите на „К. и Син” ЕООД – в несъстоятелност, същото е открито в
10.30 часа, като за участие в събранието се явили кредиторите с приети
вземания: „Агро Реверв”ЕООД и „БГ Ленд Ко”АД, представлявани от адв. Д.
и Национална агенция за приходите, представлявана от гл.ю.к. К.. Други
кредитори не са се явили за участие в събранието. На събранието е
2
присъствал и синдикът Л.Б.. Оспорване на правото на глас на някой от
кредиторите не е заявявано, нито съдът се е произнасял нарочно по този
въпрос.
Съгласно обявените в търговския регистър и одобрени от съда списъци
на приетите вземания и представения по делото обобщен списък на
кредиторите на дружеството с приети вземания към 14.10.2020 г.,
допуснатите до участие в събранието кредитори са носители на повече от 50
% от приетите вземания, като вземането на кредитора „Агро Резерв”ЕООД е в
размер на 43.862 %, вземането на кредитора „БГ Ленд Ко”АД – 6.161 %, а
вземането на кредитора Национална агенция за приходите – 4.357%, като при
вземане на решенията по въпросите от обявения в поканата дневен ред всеки
от кредиторите е имал гласове в размер, съответстващ на посочения такъв от
размера на приетите вземания.
След проведено гласуване по обявения в поканата дневния ред, с
гласовете на кредиторите „Агро Реверв”ЕООД и „БГ Ленд Ко”АД е
формирано мнозинство от 50.023% и са приети решения за определяне на
възнаграждение на постоянния синдик Л.Б. в размер на 5000 лева,
включително начисления за данъци и осигуровки и за определяне на
окончателно възнаграждение на предходния синдик Г.Б. в размер на 20000
лева, а кредиторът Национална агенция за приходите е гласувал „против” така
взетите решения.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Сезиращата съда молба по чл.679, ал.1 ТЗ е депозирана в срока
по чл.679, ал.2 ТЗ (датата на пощенското клеймо е 21.10.2020 г.). Същата е
подадена от легитимирано лице, доколкото изхожда от Директора на
Дирекция „Държавни вземания“, изрично оправомощен с представената по
делото заповед от Изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите. Молбата се явява процесуално допустима, независимо, че не е
администрирана чрез съда по несъстоятелността, доколкото подобно
процесуално изискване в чл. 679, ал. 1 ТЗ не се съдържа.
Разпоредбата на чл. 679 от ТЗ предвижда, че по искане на длъжника
3
или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието,
друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на
събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено
ощетява част от кредиторите. Съдът е ограничен до посочените от кредитора
основания за отмяна на приетото решение, които в случая се свеждат до
твърдения, че опреденото възнаграждение на постоянния и предходния
синдик съществено ощетява кредиторите.
За да е налице хипотезата на чл.679, ал.1, пр.2 ТЗ, обуславяща отмяна
на решение на събрание на кредиторите - "при съществено ощетяване на част
от кредиторите", следва да се установи категорично, че въпросното решение
директно уврежда или пък създава възможност за такова разместване на
имуществени блага, при което една част от кредиторите в производството по
несъстоятелност биха били ощетени за сметка на удовлетворяване в по-
голяма степен на друга част или на един само кредитор, без това
предпочтително удовлетворяване да произтича от закона.
Решението относно размера на окончателното възнаграждение на
синдика не е по естеството си такова, че да поставя някой от кредиторите, или
част от тях, в неравностойни с другите кредитори условия. Възнаграждението
на синдика, независимо дали е текущо или окончателно, подлежи на
изплащане като разноски от масата и по естеството си обслужва интересите
на всички кредитори, а не само на някои от тях. Това е така, тъй като
дейността на синдика ползва всички кредитори. Действително при
разпределение разноските остават в ред непосредствено след кредиторите със
специални привилегии и преди вземанията с общи привилегии (чл. 722, ал.1,
т.3 ТЗ), но това не е следствие от размера на възнаграждението, а от
учредените преди откриване на производството обезпечения от самия
длъжник, чието действие законът съхранява в производство по
несъстоятелност. Изплащането на разноски преди вземанията на
хирографарните кредитори е общ принцип в принудителното изпълнение, а
не резултат от решенето на събранието.
Освен това, съобразно нормата на чл.677, ал.1, т.5 ТЗ, в правомощията
на Събранието на кредиторите е определянето на текущото и окончателното
възнаграждение на постоянния синдик или неговото изменение, като
4
определянето на размера му е предоставен на преценката на предвиденото в
чл.676, ал.3 ТЗ мнозинство на кредиторите, сформирало решението си по
предвидения в чл.676, ал.2 ТЗ ред, които процедурни изисквания в случая са
изцяло спазени. Дори да е по-високо от обичайно определяните
възнаграждения на синдици по други дела, в който смисъл има твърдения,
това не води до извода за ощетяване на определена група кредитори -
възнаграждението се заплаща от масата на несъстоятелността, а с
разходването на средства от нея пропорционално намалява възможността за
удовлетворяване на всички кредитори, без някой да се оказва привилегирован
или ощетен от това. А да се приеме, че се ощетяват всички (включително
мнозинството, взело решението относно размера на възнаграждението) и на
това основание да се отмени решението, би било в противоречие с признатото
от закона право на преценка именно на това мнозинство да определи размера
на възнаграждението. Следва да се има предвид и че производството по
чл.679 ТЗ е контролно-отменително и по законосъобразност, но не и с
възможност за преценка на решението на кредиторите по същество, т.е. съдът
не може да обсъжда въпроса дали това, за което са гласували кредиторите е
най-доброто за дружеството и не съществува възможност за ревизиране по
целесъобразност на преценката на кредиторите, формирали мнозинството при
вземането на решението. В този смисъл не се налага установяване в
настоящото производство на степента на удовлетворяване на всички
кредитори без отчитане на определените текущо и окончателно
възнаграждения.
Законът допуска наред с текущото възнаграждение кредиторите да
определят и допълнително възнаграждение за положени допълнителни
усилия или постигнати по-благоприятни от очакваните резултати. Размерът
на това възнаграждение не е лимитиран в закона, за разлика от
индивидуалното изпълнение, където е предвидена пропорционална такса за
съдебния изпълнител. В случая по т.2 от дневния ред е постъпило само едно
предложение, което е обосновано именно със сложността на извършените от
предходния синдик действия по водене на производството. С оглед
изложеното от формална страна предложението, възприето от мнозинството,
съответства на нормативните критерии. При разглеждането на т.1 от дневния
ред също е проведено обсъждане само на едно предложение за размер на
5
текущото възнаграждение, което е мотивирано с доводи за сложност на
продедурата и необходимост от защита по висящо исково производство и
данъчна ревизия. Гласувалият против кредитор не е опровергал изложените
аргументи, нито е отправил предложение за по-нисък размер на
възнаграждението. Изявената воля на мнозинството по този въпрос е извън
контрола за законосъобразност, предмет на настоящото
производство. Допълнителна проверка на решението на мнозинството би била
в пряко противоречие с оперативната самостоятелност на органа на
кредиторите, в чиято изключителна компетентност е да преценява доколко
целесъобразно е всяко едно от предложенията.
В заключение, съдът счита, че не е налице решение, което да ощетява и
то съществено някои от кредиторите, поради което искането за отмяна на
решението на това основание се явява неоснователно.
Настоящото определение не подлежи на обжалване според
преобладаващата практика на съдилищата (Опр. №219/06.04.2015 г. по ч.т.д.
№3650/2014 г. на ВКС, I т.о. Опр. №142/08.03.2016 г. на ВКС по ч.т.д.
№337/2016 г., II т. о., ТК; Опр. №28/14.01.2014 г. по ч.т.д. №4450/2013 г. на II
т. о.; Опр. №721/23.11.2012 г. по ч.т.д.№709/2012 г. на I т.о.). Под "съответния
ред" по смисъла на чл.613а, ал.3 ТЗ законодателят е визирал предпоставките
за обжалваемост, съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, които не са налице по
отношение на определението по чл.679, ал.4 ТЗ (по искане за отмяна решение
на събрание на кредиторите): същото не е преграждащо за развитието на
производството по несъстоятелност, както и обжалваемостта му не е изрично
предвидена в закона - определението по чл.697, ал.4 ТЗ е извън обхвата на
актовете в производството по несъстоятелност, които подлежат на
инстанционен контрол посредством частна жалба пред съответния апелативен
съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22802/23.10.2020 г. на
6
Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, за
отмяна на решения на събрание на кредиторите на несъстоятелността на „К. и
син“ ЕООД (н), ЕИК *********, проведено на 15.10.2020 г., с които е
определен размерът на текущото възнаграждение на постоянния синдик Л.Б.
и размерът на окончателното възнаграждение на предходния синдик Г.Б..
Определението не подлежи на въззивно обжалване, по арг. на обратното
от чл. 613а, ал. 3 ТЗ вр. чл. чл. 274, ал. 1 ГПК.
Препис да се връчи за сведение на длъжника и кредиторите, участвали в
настоящото производство, чрез пълномощниците, както и на синдика.
Определението да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ по т.д.№602/2014г.
на ВОС, водено срещу длъжника „К. и Син” ЕООД (н), ЕИК *********.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7