Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр.Горна Оряховица, 06.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.Kъцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното
от съдията Вардаров гр.дело№510/2018г. по описа на Горнооряховския
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ, -по реда на чл.92 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.16 ал.1 от ЗЗД и чл.298 ал.1 от ТЗ; -по реда на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България“ЕАД с ЕИК****(чрез адв.В. П.Г.
от САК) твърди в исковата си молба, че между „Космо България Мобайл“ ЕАД(понастоящем „Теленор България“ЕАД) и Г.Л.В.(с абонатен№****) е сключен Договор за мобилни услуги от 23.02.2016г.,
сключен за мобилен№****по програма „Стандарт”
20.99лв., като при възползване от преференциални условия на оператора, абонатът
е взел мобилно устройство “Huawei модел Y5 Black“ на изплащане
посредством 23бр. месечни лизингови вноски в размер на 5.99лв.(всяка), съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на договора ответницата ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен№****било фактурирано под абонатен№****. Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния
оператор - при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане па дължимите
суми. За потребените от абоната услуги
на мобилен№****за периода: 01.03.2016г.-30.06.2016 г. ищецът издал фактури с абонатен№****: фактура №**********/01.04.2016г. за период на потребление: 01.03.2016-31.03.2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 26.42 лв., платима в срок 16.04.2016г.; фактура №**********/01.05.2016г. за период
на потребление:
01.04.2016г.-30.04.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 21.59лв., 5,99лв. - незаплатени лизингови вноски и 26.42лв. - незаплатен баланс по предходна
фактура№**********/01.04.2016г.. като общодължимата сума по фактурата възлиза
на 54.00лв., платима в срок 16.05.2016г. Според
кредитно известие№**********/01.06.2016г. за
извършена корекция по дълга, е сторнирана сума в размер на -4.74лв., при
начислени лизингови вноски в размер на 5.99лв. и е отразен незаплатения баланс
от предходния отчетен период в размер на 54.00лв., при което задължението за
плащане възлиза на 55.25лв., платима в срок до 16.06.2016г. Според чл.71 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща определените от дружеството цени по начин и
срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Според чл.75
от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, „Теленор България“ЕАД има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196в
от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 55.25лв., на
основание чл.75 ввр. чл.196 от ОУ на мобилния оператор, „Теленор България“ЕАД
прекратил едностранно индивидуалния договор на Г.Л.В.
за ползвания абонамент и издал по
абонатен№**** крайна фактура№**********/01.07.2016г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 547.56лв.(незаплатен от абоната-ответник остатък в размер на
55.25лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 372.51лв.; незаплатени лизингови вноски в размер на
119.80лв.). Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. В чл.20 oт ОУ
било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на дружеството. Съгласно
чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред, Съгласно чл.27 от ОУ
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение. Според т.11 от договора, в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок, за която и да е SIM-карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една SIM-карта/номер до края на този срок. В случай, че неизпълнението е
по отношение на програма за пренос на данни, неустойката е в размер на
200.00лв. Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване па предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ,
приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното
на абоната мобилно устройство “Huawei модел Y5 Black“ са обявени за предсрочно изискуеми(месечните
вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания).
Със заявения петитум в исковата молба
„Теленор България“ЕАД с ЕИК****,
е предявило искове против Г.Л.В.: иск по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане в размер на 55.25лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен№****, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата; -осъдителен иск за сумата 372.51лв. - начислена договорна неустойка по договор с
абонатен номер№****; -осъдителен иск за сумата 119.80лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен№****. Претендират
се разноските в исковото производство.
Ответницата Г.Л.В. с редовно
връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен
представител адв.Л.И. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявените
искове. Претенциите на ищеца съдържат три различни
суми на три различни основания, произтичащи от Договор за мобилни услуги
от 23.02.2016г. В обстоятелствената си част на молбата ищецът сочел, че
сумата на неустойката съгласно договорните клаузи е в размер на 200.00лв.,
въпреки това се претендира заплащането на неустойка в размер на 372.51лв.
Отсъствали доказателства, че мобилният апарат, предмет на договора за лизинг
бил реално предаден на ответницата.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Космо България Мобайл“ ЕАД(понастоящем „Теленор България“ЕАД) и Г.Л.В.(с
абонатен№****) е сключен Договор за мобилни услуги
от 23.02.2016г.,
сключен за мобилен№****по програма „Стандарт”
20.99лв., като при възползване от преференциални условия на оператора, абонатът
е взел мобилно устройство “Huawei модел Y5 Black“ на изплащане
посредством 23бр. месечни лизингови вноски в размер на 5.99лв.(всяка), съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на договора ответницата ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен№****било фактурирано под абонатен№****. Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния
оператор - при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. За
потребените от абоната услуги на мобилен№****за
периода:
01.03.2016г.-30.06.2016г.
ищецът издал фактури с абонатен№****: фактура №**********/01.04.2016г. за период
на потребление:
01.03.2016-31.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 26.42
лв., платима в срок 16.04.2016г.; фактура №**********/01.05.2016г. за период на потребление: 01.04.2016г.-30.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер
на 21.59лв., 5.99лв.
- незаплатени лизингови вноски и 26.42лв. - незаплатен баланс по предходна
фактура№**********/01.04.2016г.. като общодължимата сума по фактурата възлиза
на 54.00лв., платима в срок 16.05.2016г. Според
кредитно известие№**********/01.06.2016г. за
извършена корекция по дълга, е сторнирана сума в размер на -4.74лв., при начислени
лизингови вноски в размер на 5.99лв. и е отразен незаплатения баланс от
предходния отчетен период в размер на 54.00лв., при което задължението за
плащане възлиза на 55.25лв., платима в срок до 16.06.2016г. Според чл.71 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща определените от дружеството цени по начин и
срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Според чл.75
от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, „Теленор България“ЕАД има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196в от
ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Съгласно т.11 от договора за
мобилни услуги, в случай на прекратяване на договора по вина на или инициатива
на Потребителя, същия дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на срока на договора. С Кредитно известие№**********/01.06.2016г,
е фактурирана 1бр. вноскa за лизинг в размер на
5.99лв. Оставащите за плащане дължими лизингови вноски съгласно погасителният
план по Договора за лизинг са в размер на 119.80лв.
По заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС
е било образувано ч.гр.дело№2554/2017г. и е била издадена Заповед№3413/01.12.2017г.
за изпълнение
на
парично задължение на Г.Л.В. към „Теленор България“ЕАД с ЕИК****, за: сумата 547.56лв.,
представляваща неизплатени задължения по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 23.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2017г. до
окончателното и изплащане; сумата 74.10лв.,
представляваща мораторната лихва
за забава в размер за периода: 17.07.2016г.-15.11.2017г.; сумата 205.00лв., представляваща направените
в заповедното разноски(ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена
на длъжника Г.Л.В. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от
22.01.2018г. ГОРС е указал на заявителя „Теленор България“ЕАД, че в едномесечен
срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против
длъжника Г.Л.В. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение,
като довнесе дължимата държавна такса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице установило, че за
периода: 01.03.2016г.-30.06.2016г., дължимите суми за месечни абонаменти,
стойността за потребление извън включеното в абонамента и лизингови вноски, са
на стойност 55.25лв.(за посоченият период не били извършени плащания). Оставащите
за плащане дължими лизингови вноски съгласно погасителния план по договора за лизинг
са в размер на 119.80лв.(оставащи вноски по лизинговият договор 20бр.*5.99лв). Вещото лице изчислило
размера на дължимата неустойка, включена
във фактура№**********/01.07.2016г., съгласно т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги(изчислена като сума от месечните абонаментни вноски до изтичане
срока на договора – 372.51лв., представляваща абонаментни вноски за 21месеца(21*17.49лв=367.29лв.)
и 5.22лв приравнена сума за дните от датата на деактивиране на мобилната услуга
до края на месеца, в който услугата е прекратена. Датата на деактивация на
мобилните услуги за мобилен номер ****била 25.05.2016г. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обосновано и му дава вяра.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прави следните правни изводи:
С исковата молба по чл.415 от ГПК
заявителят е уточнил, че от сумата 547.56лв., установителния иск е само
за сумата 55.25лв. - незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен№****, останалата сума е: -осъдителен иск за дължима неустойка при
прекратяване договора за далекосъобщителни услуги за сумата 372.51лв.; -осъдителен иск за незаплатени лизингови
вноски във връзка със закупеното мобилно устройство за сумата 119.80лв. Следва
да се приеме, че сключения договор с ответницата за далекосъобщителни
услуги и закупеното мобилно устройство на лизингови вноски, са част от т.н.
пакетни услуги по програма „Стандарт” при възползване от преференциални условия
на оператора и тя е ползвала съответните преференции до момента, в който е
спряла изплащането на услугите. Съгласно т.11б от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално съединяване на
исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква
преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно
разглеждане с установителния иск. В производството по чл.415 от ГПК,
респ.чл.422 от ГПК може да се предяви осъдителен иск на друго основание за
разликата между размера на вземането предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл.210 ал.1 от ГПК. В
случая вземането по издадената заповед е 547.56лв., а двата осъдителни иска са част от тази сума от т.н.
пакетна услуга и не я надвишават. Заявителят е уточнил в исковата молба, че в далекосъобщителните
неплатени услуги възлизат на 55.25лв.,
дължимата неустойка при прекратяване договора за далекосъобщителни услуги
възлиза на 372.51лв.;
незаплатени лизингови вноски във връзка със закупеното мобилно устройство
възлизат на 119.80лв.
В този смисъл, не следва да се
преиначава прилагане тълкувателното решение. В настоящия казус
прилагайки т.11б от цитираното
тълувателно решение, пълният размер на търсеното вземане от заявителя е това,
което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК - 547.56лв.
За да възникне спорното материално
право за парично вземане за ищеца по иска с правно основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи
наличието на действителен договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че
е предоставил твърдените мобилни услуги на ответника. Така, в тежест на ищеца е да докаже факта на
сключването на валиден договор за доставката на мобилни услуги, съдържанието
му, вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка при
предсрочното прекратяване на договора; приложимостта на представените с
исковата молба Общи условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им;
надлежно упражненото право за прекратяване на договора и размера на
неустоечното плащане; наличието на валиден договор за лизинг и точното
изпълнение на задълженията му като лизингодател по него. В тежест на ответника по делото от своя страна
е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или
обстоятелства изключващи дължимостта им.
Съдът приема за безспорно
установено, че представения по делото Договор за мобилни услуги от 23.02.2016г. е
валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. Същият не е оспорени от ответната страна и доколкото
носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени
от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на процесния
договор за мобилни услуги и за лизинг в правната сфера на всяка от страните са
възникнали съответни права и задължения. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД
относно договора за изработка, докато договорът за лизинг пък намира своето
правно основание в чл.342 от ТЗ. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договорите - да предоставя на ответницата мобилни
услуги мобилен№****по програма „Стандарт”,
както и че и е предоставил лизинговата вещ - устройство марка мобилно устройство
“Huawei модел Y5 Black“ на изплащане. Ответницата, от
една страна не твърди, от друга - не сочи доказателства във връзка с
изпълнението на своите задължения по приемане на работата(извършената услуга)
от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са съществували каквито и
да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения във връзка
с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са
налице скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или
отбив в цената. Безспорен е и фактът, че ответницата не е заплатила дължимата
сума по издадената фактура в уговорения срок, като доказателства относно факта
на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на приключване на
съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по
договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените
срокове. От фактура№**********/01.07.2016г се установява,
че по нея има неплатена сума в общ
размер от 547.56лв. В същата фактура
са включени: сумата 55.25лв., представляваща цената на незаплатени
далекосъобщителните неплатени услуги; сумата
372.51лв. - начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер№****;
-осъдителен иск за сумата 119.80лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен№****
във връзка със закупеното мобилно устройство.
Oт изразените от страните становища
съдът приема за безспорно и че това правоотношение е било прекратено, без да е
установен по категоричен и безспорен начин в хода на производството точния
момент на прекратяване на договора(вероятно през м.юни.2017г. или м.юли.2017г.). Също, от
приложената фактура и приложенията към същата, които реално не са оспорени от
ответницата, съдът приема, че са установени задължения на абоната за заплащане
на предоставени и съобщителни услуги и договорени месечни такси по
правоотношението относно Договор за мобилни услуги от 23.02.2016г.,
сключен за мобилен№0893/662451. Дължимостта на
тези суми е обвързана от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се
дължат от ответницата. Фактурaта и приложението към нея изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти/възникване на вземания за доставени услуги
под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като същите
не са подписани от получателя на доставката(ответницата В.). Издаването на една
данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като
последица от факт на възникване на данъчно събитие/доставка/, явяващо се и
източник за определяне на дължимия данък -
чл.113 от ЗДДС. Нелогично би било издаването на фактура, без да е налице
реална доставка(освен хипотезата на изготвянето на документ с невярно
съдържание с цел извличане на облага чрез признаване и реализация на
несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит, каквито доводи и не са
изложени от ответната страна). В тази връзка следва да се подчертае, че
сключването на договор за ползване на електронни далекосъобщителни услуги с
едновременно получаване на мобилно устройство от същия мобилен оператор, предполага ползването на тези услуги и
заплащането на месечна абонаментна такса за осигурен достъп в мрежата. Фактурата e частен свидетелстващ документ и в това си
качество има формална доказателствена сила, като съгласно чл.180 от ГПК
удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство, без да доказват
верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това
правило/материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ е
хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това, фактурата не се ползва
с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор
между страните и стойността и. От друга страна, представените по делото фактура
е писмено доказателство по смисъла на ГПК и възпроизвежда дължимите по
сключения договор суми, като не е необходимо фактурата да е подписана,
доколкото чрез същата не се установява основанието на вземането. Също така, във
всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на
всички изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде приета и ценена като
доказателствено средство. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни
услуги. В чл.20 oт ОУ било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
дружеството. Съгласно чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Съгласно цитираните ОУ на мобилния оператор, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключването на договора мобилният оператор уведомява всеки абонат
за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от оператора, след предварително
уведомление до абоната. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени
пред оператора в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата или по
общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава
абоната от задължението за плащане на дължимите суми. Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си, като е издало процесната фактура със
съответното приложение, като отразява ползването на мобилни услуги от конкретен
мобилен номер, предоставен на
ответницата по подписан от нея договор с ищцовото дружество. След като не се
оспорва от ответницата, че предоставените съобщителни услуги касаят период
преди прекратяване на правоотношението между страните, съдът намира за
основателен и доказан иска за дължимост на сумата 55.25лв.,
представляваща цената на незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги от 23.02.2016г. за абонатен№**** и
издадена фактура№**********/01.07.2016г. за
отчетен период: 01.06.2016г.-30.06.2016г.
-осъдителен иск за сумата 372.51лв. - начислена договорна неустойка по договор с
абонатен№****.
Осъдителният иск се основават на
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД. Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно
с обезщетение за забавата. В разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД е предвидена
възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Изцяло недоказана по
основание и размер остана претенцията относно неустойката. В процесния договор
за мобилни услуги се съдържа клауза – т.11 от договора, че „в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е
SIM-карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една SIM-карта/номер до края на
този срок. В случай, че неизпълнението е по отношение на програма за пренос на
данни, неустойката е в размер на 200.00лв.“. Ищецът не доказа, обаче,
настоящият случай да попада в тази хипотеза. Няма никакви данни по делото,
процесният договор да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено
предизвестие до мобилния оператор или по вина на ответника. Не на последно
място, ищецът не доказа, процесния договор за мобилни услуги въобще да е
прекратил действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Липсват данни за
изявление на мобилния оператор до другата страна по договора във връзка с
предсрочното му прекратяване. Последното уточнение е необходимо и за
изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е свързана с
определен период след датата на прекратяване на договора. Тъй като неустойката
по т.11 от договора се дължи при прекратяване на договора преди изтичане срокът
му на действие по т.5/ 24месеца/ по вина на потребителя на мобилната услуга, то
в случая неустойка не се дължи, тъй като макар и да е налице неизпълнение на
задълженията от страна на потребителя и това да е основание за прекратяване на
договора, ищецът не е упражнил правата си да прекрати същия в срока по т.5 от
договора. Следователно, не е настъпило условието за дължимост на неустойката,
поради което и такава по този договор не се следва.
-осъдителен иск за сумата 119.80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 23.02.2016г. за мобилен№****във връзка със закупеното мобилно устройство.
Относно сключения договор за мобилно
устройство, съдът намира за необходимо да изложи, че нормите, уреждащи договора
за лизинг се съдържат в ТЗ, като видно от разпоредбата на чл.342 ал.1 от ТЗ, с
договора за лизинг, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение, като в чл.342 ал.3 от ТЗ изрично е предвидена възможност
лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичането.
Безспорно е, че страните са сключили Договор за лизинг от 23.02.2016г., по
силата на който ответницата е следвало
да заплаща в определен срок и размер лизингови/наемни/ вноски, т.е. отношенията
между страните се уреждат от нормите на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 ал.2 от ЗЗД
ввр. чл.79 от ЗЗД. В изпълнение на поетите с договора от 23.02.2016г.
задължения ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство “Huawei модел Y5 Black“, което последната е получила. Плащането на наемната
цена/лизингови вноски/ е основно задължение на лизингополучателя във
възникналото между страните правоотношение(24бр. месечни лизингови вноски в
размер на по 5.99лв. с ДДС, съгласно уговорения погасителен план), съгласно
чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 ал.2 от ЗЗД. Неизпълнението на това задължение е изява
на виновно поведение на ответницата в договорното правоотношение, което дава
право на лизингодателя-ищец, съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, да иска изпълнение.
Следователно, лизингодателят има вземане за наемна цена/лизингови вноски/ срещу
лизингополучателката по процесния договор. Претенцията включва 20бр.
незаплатени месечни вноски в размер на сумата 119.80лв., съгласно фактура№**********/10.08.2016г. В случая договорът за
лизинг не е обвързан от договора за предоставяне на мобилни услуги, като
предвид заключението на вещото лице(чл.162 от ГПК) следва да се приеме, че
лизингодателят е предал вещта на лизингополучателя, като няма данни да са
плащани претендираните лизингови вноски. В случая това е един отрицателен факт
който не подлежи на доказване, а на оборване от ответната страна, което не е
било сторено в настоящето производство, като посочения иск следва да бъде
уважен до претендирания размер.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 145.56лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№510/2018г. на ГОРС
разноски/доказани: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 125.00лв.; адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения – 180.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 150.00лв./,
съразмерно на уважените искове. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за възнаграждение за особен представител – 300.00лв.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№2554/2017г. на ГОРС в размер на 65.54лв.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Теленор България“ЕАД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост
ОСЪЖДА Г.Л.В. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК****,
със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
„Теленор България“ЕАД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.„Младост
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Районен
съдия: