Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.08.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Величка Велчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10855 по описа на ВРС за 2019 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 741 от 04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1542/2019г. по описа на ВРС за следните
суми: Заповед № 2764 от 04.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5143/2019г. по описа на ВРС за следните
суми: 433.48 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
*************., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********
(понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД) и Н.Д.К., вземането по който е
прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „И.А.М.“ АД, ЕИК *********
по силата на договор за цесия от 01.07.2017г. и впоследствие от „И.А.М.“ АД в
полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* по силата на Приложение № 1/1.06.2018г.
към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.”
ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД; сумата от 70.05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.04.2017 г. до 03.04.2018 г.; сумата
от 20.80 лева, представляваща
такса за оценка на досие за периода от 25.04.2017
г. до 03.04.2018 г.; сумата от 113.50 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 25.04.2017 г. до 03.04.2018 г.; сумата
от 264.80 лева, представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, за периода от 18.04.2017
г. до 03.04.2018 г.;
сумата от 64.25 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.04.2017 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените в
производството разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 01.07.2017г. е сключен договор за цесия между „И.А.М.“ АД и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, по силата на който на „И.А.М.“ АД е прехвърлено вземането, произтичащо от договор
за потребителски кредит № *************., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Н.Д.К., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други. На
01.06.2018г. е подписано Приложение № 1 към допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“ АД
и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което е прехвърлено посоченото
вземането срещу ответницата. Длъжникът
бил уведомен за извършените цесии. Съгласно потребителски кредит №
*************.. на длъжника бил отпуснат кредит в размер на 500 лева, като
сумата е предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя.
Била уговорена договорна лихва в размер на 98.63 лева за целия срок на
договора. Общата сума в размер на 598.63 лева следвало да бъде изплатена от
кредитополучателя на 60 равни месечни вноски в размер на по 9.98 лева. Първата
вноска била платима към 14.02.2017г. , а последната била с падеж 03.04.2018г. С
подписването на договора кредитополучателят се съгласил да заплати такса за
оценка на кредитно досие в размер на 25.00 лева, която следвало да се заплаща с
погасителните вноски. За допълнителната услуга, изразяваща се в предоставяне на
сумата в брой местоживеене на длъжника, наречена „кредит у дома“, ответникът
дължал 136.20 лева. Останалата част от таксата „кредит у дома“ в размер на
317.80 лева била свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Сумите по таксата „кредит у
дома“ били платими заедно с погасителните вноски. Кредитополучателят заплатил
по кредита само сумата от 175 лева.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е
депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва се подписа, положен за ответницата в процесния договор за кредит от
05.02..2017г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит и формуляр за кандидатстване за кредит. Твърди се, че
кредитно правоотношение по договора за потребителски кредит от 05.02.2017г. не
е възникнало, поради неистинността на подписа на ответницата. Оспорват се като
недействителни клаузите за договорната лихва, клаузата за “годишен процент на
разходи“ и клаузата за такса за услуга “кредит у дома“, като същите са посочени
за прекомерно високи, противоречащи на закона като неравноправни клаузи, вкл.
противоречащи на добрите нрави. Оспорва се получаването на сумата по договора,
като се твърди, че ответницата е получила само част от сумата по кредита.
Оспорва се съществуването на договор за цесия между „И.А.М.“ АД и „Провидент
Файненшъл България“ ООД. Оспорва се ответницата да е уведомена за цесиите.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание назначеният
от съда особен представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ********* от 05.02.2017г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК
********* и Н.Д.К.. По силата на договора
заемодателят се е задължил да предаде на заемателя сумата от 500 лева, а
заемателят се е задължил да върне същата на 60 седмични погасителни вноски в
размер на 17,97 лева, като първото седмично плащане се дължи на 14.02.2017г. Посочен
е фиксиран годишен лихвен процент
по заема от 31,82 % и ГПР от 48,1 %. Вписана е такса за оценка на досие в
размер на 25 лева, както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 454
лева. Общият размер на дължимата сума е посочен като 1077,63 лева. Приложен и
погасителния план по договора.
Представени по делото са договор за цесия и заместване в дългот
01.07.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „И.А.М.“
АД, както и потвърждение към него, съгласно което с договора е прехвърлено и
вземане от Н.Д.К. по договор № ********* с главница от 500 лева и остатък от
дължима сума към датата на цесията 902,63 лева.
Представени са още рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕООД, допълнително
споразумение към него от 01.11.2017г., както и извадка от Приложение № 1 от 01.06.2018г.
към рамковия договор, видно от което видно от което под № 3636 е вписано
вземане от Н.Д.К. по договор № ********* с главница от 500 лева,
общо дължима сума по кредита в размер на 1078,20 лева и остатък от дължима сума
към датата на цесията от 929,28 лева и лихви за просрочие
в размер на 26,65 лева.
Представено е уведомително писмо, с което на отвтеницата се съобщава за
извършената цесия, като видно от обратната разписка пратката е останала
непотърсена.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че подписите, положени за клиент в Договор за потребителски
кредит № *************. и в Европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит, са изпълнени
от Н.Д.К..
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява размера на дължимите погасителни вноски и извършените
от длъжника погашения по договора.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите
на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разпределението на доказателствената
тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни
лихви и размера на същите, валидно сключени договорки за такси и предоставяне
на услугите по тях, изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за
плащане на законна лихва в претендирания размер, валидно сключени договори за цесия.
Безспорно се установи сключването на процесния
договор за заем между „Провидънт Файненшъл България“ ООД и Н.Д.К., доколкото от съдебно-почерковата
експертиза става ясно, че всички подписи за клиент са
положени от ответницата. Установи се и изпълнението на задължението на
заемодателя за предоставяне на уговорената сума, предвид че изрично в чл.27 от
договора е вписано, че с подписване на договора клиентът потвърждава, че е
получил пълния размер на кредита. С оглед на изложеното за ищеца е възникнало
задължението да върне предоставената му сума в уговорения срок. Крайният падеж
на договора е настъпил на 03.04.2018г., т.е. преди датата на подаване на
заявлението.
Уговорено е и
заплащането на възнаградителна лихва.
Съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на това
задължение. Общият размер на ГПР е 48,10 %, който формално не надвишава
допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, макар и значително да се доближава
до същата.
Оспорена е клаузата за начисляване на такса за екпресно разглеждане на документи.
Съдът намира, че по делото не е доказано искането на ответника да е разгледано
с приоритет пред други молби за финансиране. И доколкото вземането е за такса
за услуга, следва да се приеме, че след като не се доказва услугата, таксата не
се дължи. На следващо място клаузата, регламентираща възникването на вземане за
такса за експресно разглеждане е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2
от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон е нищожна. Експресното разглеждане е
именно действие, свързано с отпускането на кредита, която предхожда сключване на договора. Таза дейност
на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга.
Оспорени от ответника като недействителни са и
клаузите „кредит у дома“. В случая
уговорената стойност на таксата за услуга „Кредит у дома" /454 лева/ е
много близо до чистата стойност на отпуснатия заем /500 лв./. Ето защо
може да се приеме, че с уговарянето на клаузата „Кредит у дома" длъжникът
не извлича полза или изгода, тоест не получава услуга, а само бъдещ сигурен
пасив и потенциална свръхзадлъжнялост, което
обезсмисля единствения му мотив да сключи процесния договор за потребителски
кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на
текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна
икономическа връзка между стойността на договорената такса и кореспондиращата й
насрещна престация, т.е. налице е очевидната
нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по
облигационното правоотношение. Този извод на съда не може да се промени и от
твърденията на ищеца относно естеството на предоставената услуга „Кредит у
дома", а именно извършването на посещение от кредитен консултант в дома на
кредитополучателя с цел предоставяне на сумата по кредита, както и на посещения
за събиране на вноските. На първо място, заетата сума се отпуска еднократно,
тоест предполага едно единствено посещение от служител на кредитора, което не
може да оправдае размера на таксата. Освен това еднократното посещение очевидно
е свързано с усвояването на кредита, при условие, че с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е
въведена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В обобщение, неравностойността в
насрещните престации на страните уговорили клаузата
„Кредит у дома", е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя,
при което безспорно е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП.
При данните от
експертизата за направените от длъжника плащания и за погасителния план по
договора съдът намира, че плащанията следва да се разпределят по вноски за
погасяване само на главницата и договорната лихва. Видно от приложението към
експертизата седмичните анюитетни вноски за гланвица и догворна лихва са в
размер на 9,98 лева. Ответницата е направила плащания в общ размер от 175 лева,
с които е погасила първите седемнадесет вноски за главница и договорна лихва. С
остатъчната сума от 5,34 лева длъжникът е погасил договорната лихва по 18-та
вноска в размер на 2,30 лева и част от главницата по 18-та вноска в размер на 3,04
лева. В този смисъл и съобразно погасителния план отвтеницата е платила
главница в размер на 126,75 лева и договорна лихва в размер на 48,25 лева, като
са останали дължими следните суми: 373,25 лева за главница и 50,38 лева за
договорна лихва за периода от 16.01.2018г. до 03.04.2018г.
По отношение
на законната лихва върху главницата съдът намира, че същата е дължима от падежа
на всяка неплатена вноска до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл периодът на законната лихва не е
претендираният от ищеца такъв от 17.04.2017г. до 02.04.2019г., а от 11.06.2017г.
(падежът на 18-та вноска) до 02.04.2019г. Общият размер на дължимата законна
лихва за забава върху всяка вноска, изислен с лихвен калкулатор е в размер на 53.08
лева.
От представените договори за цесия се
установи, че вземането на „Провидънт Файненшъл България“
ООД от Н.Д.К. по процесния договор за кредит е прехвърлено на „И.А.М.“ АД, което от своя
страна е прехвърлило вземането на ищцовото дружество. Възражението, че
договорите за цесия не са подписани от упълномощено лице е ирелевантно,
доколкото това обстоятелство, дори и да е налице, е от значение само във
вътрешните отношения между кредиторите.
По отношение на уведомяването за цесияите,
липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответнижата.
Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
По гореизложените съображения съдът
намира следното: предявеният иск за установяване на дължимост на главницата по
процесния договор за кредит е частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 373,25 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 433.48 лева; предявеният иск за установяване на дължимост
на договорната по процесния договор за кредит е частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 50,38 лева
и за периода от 16.01.2018г. до 03.04.2018г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 70,05 лева и за периода от 18.04.2017г. до
15.01.2018г.;предявеният иск за установяване на дължимост на законна лихва
върху главницата по процесния договор за кредит е частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 50,38 лева
и за периода от 13.06.2017г. до 02.04.2019г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 64,25 лева и за периода от 17.04.2017г. до 12.06.2019г.;
предявените искове за установяване на дължимост на такса оженка на досие и
такси „кредит у дома” са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски съобразно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 225
лева, 300 лева за депозит за особен представител, 250 лева за депозит за вещо
лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които отвтеникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 456,44
лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които
ответникът следва да бъде осъден да заплати 37,01 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС
направените разноски за депозит за вещо лице (по съдебно-почеркова
експертиза) съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 98.69 лева, а
ищецът следва да заплати направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 101.31 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: 373,25 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит № *************., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* (понастоящем „Файненшъл
България“ ЕООД) и Н.Д.К., вземането по който е прехвърлено от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „И.А.М.“ АД, ЕИК ********* по силата на договор за
цесия от 01.07.2017г. и впоследствие от „И.А.М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* по силата на Приложение № 1/1.06.2018г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД
(понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 50,38 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 16.01.2018г. до 03.04.2018г.;
сумата от 53.08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.06.2017г. до 02.04.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата в частта за разликата
над сумата от 373,25 лева до
предявения размер от 433.48 лева, иска за установяване дължимостта на
договорната лихва в частта за разликата над сумата от 50,38 лева до предявения
размер от 70,05 лева и за периода от 18.04.2017г. до 15.01.2018г., иска за
установяване дължимостта на законната лихва върху главницата за разликата над
сумата от 53.08 лева до предявения размер от 64,25 лева и за периода от
17.04.2017г. до 10.06.2019г., както и изцяло исковете за установяване
дължимостта на сумата от 20.80 лева,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 25.04.2017 г. до 03.04.2018 г., сумата от 113.50 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода
от 25.04.2017 г. до 03.04.2018 г.
и сумата от 264.80 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за
периода от 18.04.2017 г. до 03.04.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 456,44 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 37,01 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на ВРС сумата от 101.31 лева, дължима
за възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА
Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на ВРС сумата от 98.69 лева, дължима
за възнаграждение на вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: