Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 22,07,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Анелия Груева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №7608 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Е.Г.Н. срещу „З.Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60000,00лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 26,05,2018год. до
изплащане на вземането и 242,50лв.-обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 01,11,2017год. до изплащане на
вземането по повод възникнало на 17,10,2017год. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се
доводи, че на 17,10,2017год., около 18,30 часа, в гр.София, лек автомобил, с
марка „Фиат Купе“, с рег.№********,
управляван от М.И.Б.се движил по ул.Кирил Пърличев, с посока от ул. Локорска към ул.Химик и в района на
кръстовището с ул. Мара Бунева при извършване на маневра завой на ляво, в посока ул.Железопътна
участва в пътнотранспортно произшествие с пресичащия пешеходец
Е.Н.. Поддържа се произшествието да е настъпило по вина на водача на лек
автомобил Б.. Твърди се ищцата да е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания подробно
описани в исковата молба. Причинени са и имуществени вреди-разходи за
медицински изделия и медикаменти. Навеждат се доводи, деликтната
отговорност на виновния водач да е застрахована
при ответното дружество, като с молба от 31,01,2018год., последното е поканено
да изплати застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.“Л.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че ищецът
няма интерес от предявяване на настоящата искова претенция, доколкото само е
изразил несъгласие с определеното от застрахователят обезщетение, без да са
водени допълнителни преговори. Оспорва ищецът да е понесъл твърдените
неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която е нарушила чл. 113, ал.1, т.1 е
чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП. При условията на евентуалност поддържа размера на
претендираното обезщетение да е завишен. Оспорва дължимостта на законна лихва върху
застрахователното обезщетение.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 772, съставен от МВР, ОД ПП -София, на 17,10,2017год.,
около 18:30часа, в гр.София, на ул.Мара Бунева, в района на кръстовището с ул.
Кирил Пърличев е реализирано пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил, с марка „Фиат Купе, рег. № ********,
управляван от М.И.Б.и Е.Г. Н., в
качеството на пешеходец.
Безспорно между страните е наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен с ответното дружество
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил, с марка „Фиат“, към датата на застрахователното
събитие /определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в закрито съдебно
заседание от 14,02,2019год./.
От
заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява следният механизъм: Процесното ПТП е настъпило в гр. София на
ул. „Мара Бунева”, в района на кръстовището с ул. „Кирил Пърличев”. Ул. „Мара
Бунева” се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Пътното
произшествие е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична
видимост. Лек автомобил „Фиат” се е движил по ул. „Кирил Пърличев” в дясната
пътна лента, с посока на движение към кръстовището, образувано с ул. „Мара
Бунева”. Водачът на лек автомобил Фиат е
предприел маневра ляв завой, за да се включи в движението на ул. „Мара Бунева”
в посока към ул. „Железопътна“ със скорост 20 км/ч. В същото време
пострадалата пешеходка е предприела пресичане на ул.„Мара Бунева” след
кръстовището за посоката на автомобила от дясно на ляво. Реализирало се е ПТП.
Автомобилът с предната си средна част челно, е ударил пешеходката от лявата й
страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на
пешеходката, тя е била отхвърлена напред от автомобила, като се е установила
върху платното за движение. Водачът на автомобила е задействал спирачната
система на автомобила с авариен режим и е спрял в близост до мястото на удара.
Мястото на удара между л.а. Фиат и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на ул. „Мара Бунева”, е на около 4 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 1 м след края на кръстовището по посока движението на същия автомобил. Ударът е настъпил върху платното за движение в мисленото продължение на тротоара, по който се е движила пострадалата пешеходка.
Причина за
произшествието са субективните действия на водача на автомобила, който не е
задействал своевременно спирачната система
на превозното средство, поради което е настъпил удар с пешеходеца.
Изложено е
становище всеки от участниците
в произшествието да е имал видимост към
другия.
От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че
вследствие на произшествието, ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания:
-Фрактура на лявата раменна кост в нейната горна част, в областта на
анатомичната шийка, със засягане и на големия туберкул (костна издатина) на
същата;
-Фрактура
на Тх 12 (12-тия, последен гръден прешлен);
-Хематом в глутеалната (седалищна) област;
Реализираните фрактури водят до трайно затрудняване на
движенията на лявата раменна става и на снагата за срок по-голям от 30 дни - за
раменната става до 3 месеца, а за снагата до 6 месеца. Седалищният хематом е
състояние водещо до болка и страдание, без засягане на здравето. Фрактурата на
лявата раменна кост и големия туберкул е била показана за оперативно лечение с
поставянето на имплант, но по анамнестични данни на ищцата такава не е била
направена поради налични придружаващи заболявания и висок кардиологичен риск,
предвид което при ищцата е поставена имобилизация с раменна ортеза за период от 1 месец, като това е довело до усложнение
в зарастването с размествания и обуславя траен функционален дефицит. При личен
преглед на пострадалата осъществен на 30,03,2019год. се констатира от извършената актуална Рьо-графия на лявата
раменна става патологично зарастване на фрактурата
на раменната кост в областта на шийката
и голмия туберкул, а именно зарастване с разместване по дължина и леко под ъгъл. Констатирани са данни за хроничен периартрит и скъсяване на левия горен крайник с 2 см.
Измерен е функционален дефицит в активните
движения на раменната става както следва: За флексията - 70°, за абдукцията -
100°, за външната ротация 60°. Продължилата физиотерапия и рехабилитация на
лявата раменна тава и към 21.03.2019г. с представения на личния преглед нов
амбулаторен лист от рехабилитатор не е довел до промяна в описания статус на
рамото.
По отношение на фрактурата на гръдната кост на Тх 12 (12-ти гръден прешлен) се констатира пострадалата да носи поясен колан. Движения в лумбалната част на гръбначния стълб са с минимален функционален дефицит за флексията от 10°.
Най-интензивни болки и страдания ищцата е търпяла до хоспитализацията, след
което в първите 3 месеца за лявата ръка
и 6 месеца за снагата с умерен характер и постепенно затихване към края на
периода. В първите две месеца е изложено становище да е имала нужда от чужда
помощ.
От събраните гласни доказателства, чрез показанията
на И.М.се установяват неимуществените вреди за ищцата.
По делото е представена фактура
№**********/01,11,2017год. с приложен към същата фискален бон за сума от
68,70лв.- лумбален колан, фактура №9264/20,10,2017год. с фискален бон за сума
от 79,00лв.-за медикаменти и фактура №303/17,10,2017год. с доказателства за извършено плащане на стойност от 94,80лв.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява извършени разноски за
медицински изделия и медикаменти са били необходими за възстановителния период.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено наличието на осъществено противоправно деяние извършено от
водачът на лек автомобил Фиат Купе– Михаил Иванов Б., нарушил правилата за движение
по пътищата чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, чл.116 от ЗДВП, съгласно които текстове водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и да се бдителни по отношение на
пешеходците.
Установява се за ищеца да са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то настоящият
съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени в размер на 45000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания – фрактура на лявата раменна
кост в нейната горна част, в областта на анатомичната шийка, със засягане и на
големия туберкул, фрактура на Тх 12 (12-тия, последен гръден прешлен и хематом в
глутеалната (седалищна) област, причинили затруднения в движенията на горен ляв
крайник и снагата, общият възстановителен период от 6 месеца, обстоятелството,
че в период поне от 2 месеца ищцата е имала нужда
от грижи в ежедневието си, поради невъзможност да ползва пълноценно както ляв горен
крайник, така и предвид ограниченията в движението на снагата. В същото време, при определяне на
справедливото обезщетение, съдът съобрази, че при ищцата са налице
данни за ограничени движения в ляв горен
крайник към настоящия момент видно от събраните гласни доказателства, както и
извършен личен преглед на лицето, а именно налице е траен функционален дефицит на увреденият крайник и скъсяване с 2 см.,
което макар и да не води до невъзможност да се извършват ежедневни дейности, сочи
на на извършване на движения не в обичаен обем. Налице е и ограничение във
флексията на лумбалната част на гръбначния стълб от 10градуса. Съобразявайки горните мотиви,
възрастта на пострадалата към
датата на произшествието /68години-затрудняваща
възстановителния процес/,
презумптивното негативно психично
отражение от реализирания деликт върху
пострадалия, лимитите на застрахователната
отговорност за релевирания период и икономическата конюнктура в страната към
датата на застрахователното събитие, съдът определи горния размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Претенцията за
претърпени имуществени вреди за сума в размер на 242,50лв. е изцяло
основателна, с оглед представени доказателства и заключение на СМЕ, което сочи
на необходимост от извършените разходи за възстановителния период.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. От ответникът, чиято е доказателствената тежест не се ангажираха доказателства за нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДВП.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 31,01,2018г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 01.05.2018г., поради което претенцията за заплащането й от 26,05,2018год. относно неимуществените вреди е основателна. По отношение обезщетението за имуществени вреди законната лихва е дължима от 01,05,2018год.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 1809,70лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на
ищеца се следват разноски в размер на 210,00лв. от общо 280,00лв.-СМЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответното дружество се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, които съдът
намира за доказани в размер на 92,40лв. от общо 385,00лв., от които 280,00лв.-СЕ,
5,00лв.-СУ и 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. Я.Д. се дължи
адв. възнаграждение в размер на 1752,95лв. от общо 2337,27лв., определено по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно цената на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на Е.Г. Н.,
с ЕГН **********,*** на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 45000,00лв., обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали по повод настъпило на 17,10,2017год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 26,05,2018г. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата над 45000,00лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на Е.Г. Н.,
с ЕГН **********,*** на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 242,50лв., обезщетение за имуществени
вреди, възникнали по повод настъпило на 17,10,2017год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди от 01,05,2018г. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за законна
лихва от 01,11,2017год. до 30,04,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на Е.Г. Н.,
с ЕГН **********,*** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 210,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1809,70лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Г. Н., с
ЕГН **********,*** да заплати на З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** Д на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 92,40лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д, да заплати на адв. Я.Д.Д. на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сумата от 1752,95лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: