Решение по дело №2760/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 15.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІI - "В" въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА  

                                                                                               КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 2760 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 675 от 03.01.2019 г., постановено по гр.дело № 72241/2016 г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, е уважен предявеният от А.Й.Ц. срещу Б.Б.Н. иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща разходи за поправянето на некачествено изработен навес в имот в с. Лобош, община Ковачевци, област Перник, така че да бъде годен за ползване, съгласно уговореното задължение за изграждането на навеса, поето с договор за строителни дейности от 01.06.2016 г., ведно със законната лихва от 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Б.Б.Н., чрез адв. М.Б.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че ищецът бил предупреден, че гредите за процесния навес следвало да бъдат укрепени с крепежни елементи, тъй като постройката щяла да стане опасна. Твърди, че изрично ищецът заявил, че ако постройката падне, ответникът щял да я изгради отново, но желанието на ищеца било за изграждането на навес, който да съответствал на останалите стари постройки, без каквито и да било метални елементи. Ищецът бил отказал и монтирането на метални скоби, болтове и шпилки, като поискал сглобките да бъдат укрепени с пирони, които да не се виждат, така че изцяло конструкцията на навеса да бъде от дърво. Ищецът бил отказал и и вертикалните колове да бъдат облечени в метална обвивка или да бъде отлята бетонова обвивка с цел здравина, като вместо това поискал същите да бъдат монтирани с метален шиш, забит в бетоновата площадка, за да не се виждал метал. На следващо място поддържа, че неправилно районният съд приел, че ответникът не въвел в срока по чл. 131 ГПК възраженията си, изложени в молба от 25.05.2018 г., съгласно които: извършил и друга работа в имота на ищеца по възлагане на последния, за която не му било платено; първоначално уговорената работа по изработката на навеса била променена, тъй като ищецът поискал изграждането на навес с по – големи размери; навесът щял да стане нестабилен при изработването му по определения от ищеца начин. Счита, че сключения между страните договор за изработка бил изпълнен точно съгласно изискванията на възложителя, като ищецът винаги и своевременно е бил уведомяван за „негодността“ на поисканите промени, както и за липсата на какъвто и да било проект или строително разрешение. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени решението на СРС и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А.Й.Ц., чрез адв. В., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като сичта първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че на 01.06.2016 г. между страните е възникнало валидно правоотношение по устен договор за изработка, по силата на който ищецът възложил, а ответникът приел да извърши строителни дейности в имот на ищеца, находящ се в с. Лобош, Община Ковачевци, област Перник, между които изграждане на навес над съществуваща площадка с намиращи се върху нея фурна и кладенец, срещу задължението на възложителя да заплати възнаграждение в размер на 7 400 лв., които били заплатени на четири транша, както следва: на 02.06.2016 г. – 1500 лв.; на 20.06.2016 г. – 2500 лв.; на 30.06.2016 г. – 2000 лв. и на 29.07.2016 г. – 1400 лв.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани със съдържанието на сключения договор и по – конкретно с това дали ищецът е поискал да се увеличи размерът на навеса, дали е посочил къде да бъдат поставени вертикалните подпори и как да бъдат разположени гредите, както и дали ответникът е предупредил ищеца, че вертикалните греди за изграждането на процесния навес е следвало да бъдат укрепени с крепежни елементи за правилното и безопасно изпълнение на работата, респ. дали ищецът при прегледа на работата е направил всички възражения за неправилно изпълнение.

В разглеждания случай ищецът се позовава на недостатъци и негодност  на изработената вещ, които констатирал след като видял навеса, като твърди, че веднага уведомил ответника, но същият не отстранил недостатъците, поради което на 29.09.2016 г. му изпратил нотариална покана, която ответникът получил на 18.10.2016 г.

Регламентацията на договора за изработка се съдържа в разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 ЗЗД. С този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Основните задължения на изпълнителя /ответника/ по този договор се свеждат до: 1/ да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея и то така, че то да "бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение" и 2/ да предаде изработеното на поръчващия.

В случаите на некачествено изпълнение /работа с недостатъци или отклонение от поръчката/, поръчващия разполага, освен с правото да развали договора и с особени правни възможности, по негов избор, установени в чл. 265, ал. 1 ЗЗД, а именно: 1/ да иска поправяне на работата или 2/ сам да поправи работата за сметка на изпълнителя или 3/ намаление на възнаграждението /в този смисъл Решение № 157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т.дело № 1135/2009 г., ІІ т. о., ТК/.

Във всички случаи, обаче, възможността за поръчващия да реализира правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД е обусловена от приемането на изпълнението на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и заявяване на възражения относно качеството на изпълнението в сроковете по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. В случай, че такива възражения не са направени, се прилага необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа.

За да възникне притезателното право по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД при наличие на неправилно изпълнение на работата в конкретната хипотеза, е необходимо в обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличие на некачествено изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя по договора за изработка; 2/ констатиране на недостатъците по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и уведомяване на изпълнителя за тях и 3/ размера на разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното.

На първо място следва да се отбележи, че са преклудирани твърденията на ответника, съгласно които ищецът бил посочил къде точно да бъдат поставени вертикалните подпори и как да бъдат разположени гредите, както и че ответникът изрично бил предупредил ищеца, че вертикалните греди за изграждането на процесния навес е следвало да бъдат укрепени с крепежни елементи за правилното и безопасно изпълнение на работата. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, тези възражения е следвало да бъдат релевирани в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК /арг. чл. 133 ГПК/. В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че с молба вх. № 5102123 от 03.07.2017 г. по описа на СРС ответникът е поискал на основание чл. 95 ГПК предоставяне на правна помощ, за което е представил декларация за материално и гражданско състояние. Искането на ответника е било уважено от първоинстанционния съд и с определение от 13.11.2017 г. е била допусната правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д. № 72241/2016 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, като съдът е разпоредил препис от определението да се изпрати на Адвокатска колегия – София за определяне на адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител на ответника. С уведомително писмо от 14.11.2017 г. Софийска адвокатска колегия уведомила СРС, че за процесуален представител на ответника е бил определен адв. П.Д.Г.. С разпореждане от 16.11.2017 г. съдът е разпоредил да се изпратят на адв. Г. преписи от исковата молба и приложенията към нея за отговор в едномесечен срок от получаването им. С молба от 15.12.2017 г., подадена от адв. Г.А., е било посочено, че същият е бил преупълномощен от адв. П.Г.да представлява ответника Б.Н. по гр. д. № 72241.2016 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, като към молбата било приложено и пълномощно. С разпореждане от 23.01.2018 г. първоинстанционният съд разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да бъдат изпратени на адв.А.за отговор на исковата молба в едномесечен срок от получаването на преписа. На 23.03.2018 г. от адв. Г.А. бил депозиран отговор на исковата молба /наименован становище/, който бил приет от първоинстанционния съд за подаден в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. С молба от 23.05.2018 г., ответникът Б.Н. заявил, че се отказва от защитата на назначения адв. Г.А., тъй като на 08.03.2018 г. предоставил на адв.А.изготвен него отговор на исковата молба, като го помолил да го представи в срок по делото, но на 23.03.2018 г. установил, че в депозирания от адв.А.отговор на исковата молба липсвали твърденията на ответника. В проведеното на 25.05.2018 г. открито съдебно заседание упълномощеният от ответника адв. Б. предоставил на съда молба, в която било посочено, че е съставена на 08.03.2018 г., като заявил, че същата е била предоставена от ответника на служебния му защитник, но последният не я бил депозирал в съда. В представената от адв. Б. молба били заявени възраженията на ответника, че ищецът бил посочил къде точно да бъдат поставени вертикалните подпори и как да бъдат разположени гредите, както и че ответникът изрично бил предупредил ищеца, че вертикалните греди за изграждането на процесния навес е следвало да бъдат укрепени с крепежни елементи за правилното и безопасно изпълнение на работата. Предвид гореизложеното несъмнено се установява, че представената на 25.05.2018 г. от упълномощения адв. Б. молба е извън едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от уведомяването на назначения служебен адв. А., като са останали недоказани твърденията на ответника, че е предоставил процесната молба на адв. А., който е следвало да я представи в съда. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че релевираните в представената на 25.05.2018 г. молба възражения са били преклудирани на основание чл. 133 ГПК и правилно не са били обсъдени от СРС. В този смисъл, същите възражения, обективирани във въззивната жалба, като преклудирани, не следва да бъдат обсъждани и от възззивния съд.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че са възникнали всички материални предпоставки на предявения иск по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвена, се установява, че при извършване на огледа от вещото лице на процесния навес, същият е бил негоден за ползване, като за отстраняване на дефектите е било необходимо цялата покривна конструкция да бъде демонтирана, деформираните греди и колони да бъдат подменени с нови с по-голямо сечение, да се осигури стбилна и сигурна връзка между колоните и бетоновата настилка и да се изпълнят противоветрови връзки. Вещото лице е посочило още, че стойността на видовете ремонтни работи, необходими за поправка на навеса, възлизат на 2 537,18 лв. с ДДС. Ето защо, несъмнено е установено некачественото изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя по договора за изработка.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи чрез пълно и главно доказване, че своевременно е възразил срещу извършената работа. Доказано е по делото въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К.Т.– Ц. /преценени по реда на чл. 172 ГПК/, С.В.К.и И.Д.И., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, житейски логични, безпротиворечиви помежду си и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, че веднага след като констатирал недостатъците ищецът уведомил устно ответника за тях и го помолил да ги отстрани, но последният отказал. Следва да се отбележи, че законът не изисква конкретна форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са направени и само устно. Отделно от това, уведомяването на ответника за некачественото изпълнение на работата се установява и от изпратената нотариална покана, получена лично от ответника на 18.10.2016 г.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че извършеното уведомяване на ответника се явява своевременно, в рамките на разумния и подходящ с оглед обстоятелствата по делото срок по чл. 264, ал. 2 ЗЗД.

Следователно, в процеса на доказване пред съдебните инстанции по фактите по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът установи, че са възникнали в обективната действителност всички материални предпоставки /юридически факти/, при чието проявление е възникнало предявеното пред съда чрез осъдителния иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД материално право за заплащане на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците на некачествено извършената работа в изпълнение на поетото правно задължение по процесния договор за изработка.

Правата по чл. 265 ЗЗД целят да възстановят нарушената еквивалентност на насрещните престации. На възложителя е предоставено правото суверенно да прецени кое от преобразуващите права по чл. 265 ЗЗД да упражни. Тъй като обезщетението за причинени имуществени вреди е компенсаторно, то разходите за поправяне на недостатъците от неточно осъществената работа, когато възложителят е упражнил едно от алтернативно уредените правни възможности в чл. 265, ал. 1 ЗЗД /в конкретния случай да иска от изпълнителя на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД заплащане на разходите, необходими за поправката/, следва да бъдат определени на база стойността на ремонтните дейности за поправяне на процесния навес, които според вещото лице възлизат на 2 537,18 лв. с ДДС. Доколкото, обаче, предявеният от ищеца иск е в размер на 2000 лв. и при съобразяване на установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивното начало, следва да бъде присъдена претендираната от ищеца сума, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Релевираната претенция се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски в настоящото въззивно производство има единствено въззиваемият А.Й.Ц..

Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение от неговия процесуален представител адв. С.К.В., която съгласно представения договор за правна защита и съдействие е представлявала ищеца безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, като колгега – юрист. С оглед на това съдът намира, че претенцията е основателна и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.В. сумата от 370 лв. – представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 675 от 03.01.2019 г., постановено по гр.дело № 72241/2016 г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.

ОСЪЖДА Б.Б.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на адв. С.К.В., САК, с ЕГН **********, със служебен адрес: ***, на основание чл. 38 ЗАдв, сумата от 370 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                   2.