Р Е
Ш Е Н
И Е № 64
гр. Габрово, 26.09.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря В. Григорова и прокурор Надежда
Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВАНД № 67 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба от адвокат В.Д. *** в качеството й на договорен
защитник на обвиняемия М.С.Г. *** против Решение № 297 от 03.06.2019 година,
постановено по АНД № 466/2019 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ обвиняемия
М.С.Г., *** за ВИНОВЕН в това, че на
09.04.2016 г. около 17,20 часа в гр. Габрово, по улица „***” при управление на
МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** нарушил правилата за движение – чл.
21, ал. 1 от ЗДП, движил се със скорост 107 км./ч. и по непредпазливост
причинил на Н.Л.И. от гр. Габрово, средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно разместено счупване на раменната /мишнична/ кост на дясната
ръка, контузия с травматичен неврит на лъчевия нерв на същата ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок на обездвижване
2,5 – 3 месеца и срок на нетрудоспособност около 5 - 6 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б",
предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
На осн. чл. 78а от НК съдът е освободил
обв. М.С.Г. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание - ГЛОБА в размер на
1000 лв. /хиляда лева/ в полза на
държавата.
На осн. чл. 343г във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът е ЛИШИЛ обв. М.С.Г.
от право да управлява МПС за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.
Съдът е ПРИЗНАЛ обв. М.С.Г. за
НЕВИНЕН в това, при извършване на горното деяние да е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДП, поради което го е ОПРАВДАЛ в тази част от предявеното му
обвинение.
Съдът е осъдил обв. М.С.Г. да
заплати направените по делото разноски в размер на 726,98 лева по сметка на ОД
на МВР Габрово, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
Съдът е осъдил обв. М.С.Г. да
заплати ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК.
Постановил е вещественото
доказателство – опаковка, след влизане в сила на решението да се унищожи.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
Във въззивната жалба се твърди, че от представените по
делото доказателства безспорно се установявало съпричиняване от страна на
пострадалия, който не поставил предпазен колан при качването си в автомобила на
М.Г.. Нямало осъществено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК от обективна и субективна страна. При управлението обв. Г. не се е движил
с посочената в експертизата скорост и се съобразил с атмосферните условия. От
близкия склон се стичало огромно количество вода, която преминавала през
пътното платно. Това довело до поднасяне на автомобила. Водачът не могъл да
предвиди количеството вода на пътя. Получил се аквапланинг, поради което
автомобилът станал неуправляем. Дори Г. да управлявал автомобила с позволената
скорост от 50 км.ч., отново щял да попадне в ситуацията на аквапланинг и
невъзможност да овладее превозното средство. Поради неравностите на пътя,
количеството вода било различно на отделни места. Аквапланинг можело да се
получи и при движение с 20 км.ч. Районният съд правилно освободил М.Г. от
наказателна отговорност, но наложеното наказание - глоба в размер на 1000 лв.
било твърде високо и не отговаряло на тежестта на извършеното. Районният съд
неправилно лишил обв. Г. от право да управлява МПС за срок от пет месеца. За
поправянето на извършителя въобще не било необходимо да търпи такова наказание.
Видно от приложената справка на Пътна полиция, М.Г. нямал други нарушения на
ЗДвП или допуснати ПТП с телесни увреждания. СУМПС му било необходимо, за да
изпълнява служебните си задължения като шофьор. След няколко месеца М.Г. щял да
стане баща. Жената, с която съжителствал и била в напреднала бременност не
работела. Лишаването от право да управлява МПС щяло да остави обв. Г. без
работа и да доведе до финансови затруднения за семейството му.
Претендира се окръжният съд да постанови
решение, с което да измени решението на
първоинстанционния съд, като намали размера на наложеното наказание глоба,
както и да отмени наказанието по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК или да го намали до
размера от един месец.
В съдебно заседание, проведено на 18.09.2019
г., обв. Г. не се явява, независимо от предоставената възможност. Не се явява и
неговият защитник. В писмено становище по даване ход на делото адв. Д. моли
същото да се разгледа в нейно отсъствие, както и да бъде уважена жалбата. Не се
представят нови доказателства.
Окръжният прокурор изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Обв. М.Г. е правоспособен водач на
МПС с категории „В,С, АМ, ТКТ” от
04.09.2009 г. На 09.04.2016 г. около 17,20 часа в гр. Габрово, по улица „***”
обв. М.Г. управлявал лек автомобил „Мерцедес" модел „***” с рег. № *** в
посока центъра на града. В автомобила на предна дясна седалка бил свидетелят Н.И.,
а на задната седалка бил свидетелят Б.Д.. Участъкът от пътя бил с износено
асфалтово покритие, пътната настилка
влажна, а времето облачно. Платното за движение било двупосочно с по една лента
за движение във всяка посока, без разделителна линия. Позволената максимална
скорост за движение в участъка на ПТП била 50 км./ч. Преминавайки през ляв за
него завой, автомобилът загубил напречна устойчивост поради неправилна работа
на водача с органите на управление. Същият се движил със скорост 107 км./ч.,
като се опитал да намали и овладее автомобила чрез отнемане на газта и
завъртане на волана, а след това и задействане на спирачната система, но
действията му предизвикали завъртане на превозното средство. Продължил
движението си направо, вдясно спрямо отредената му половина от платното за
движение. Въртейки се, автомобилът излязъл от него, качил се на тротоара,
оставяйки следи от гуми по платното и тротоара. Ударил се в стълб на
тролейбусната мрежа и се установил в описаното в протокола да оглед на ПТП
положение. В резултат на удара пострадал свидетелят Н.И., който бил откаран в
„Спешно отделение” на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова” в гр. Габрово.
Извършен бил оглед на ПТП и
изготвен фотоалбум. При пристигане на мястото на произшествието, свидетелят Г. извършил
проверка на обвиняемия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер”, което отчело отрицателен резултат.
От изготвената съдебно-медицинска
експертиза става ясно, че на 09.04.2016 г. на пострадалия Н.И. са причинени
следните увреждания: многофрагментно разместено счупване на раменната
/мишнична/ кост на дясната ръка, контузия с травматичен неврит на лъчения нерв
на същата ръка. Увреждането е довело до трайно затрудняване на движението на
десния горен крайник за срок на обездвижване 2,5 - 3 месеца и срок на
нетрудоспособност около 5 - 6 месеца при нормално протичане на оздравителния
процес. По механизъм полученото счупване отговоря да е причинено при
възникналото ПТП, при травма вътре в купето на автомобила - удар на дясната
ръка в страничната част на купето.
От заключението на авто-техническата
експертиза става ясно, че скоростта на движение на лекия автомобил марка
„Мерцедес” с рег. № ***, управляван от обв. Г., преди ПТП е била не по-малка от
107 км./ч. Водачът не е разполагал с достатъчно разстояние, за да спре след
настъпване на критичната ситуация /загуба на устойчивост/ при скорост от 107
км./ч. При избор на скорост в рамките на максимално разрешената за участъка,
автомобилът е щял да премине безаварийно през кривата.
Пред районния съд обв. М.Г. дава
обяснения, в които заявява, че на 09.04.2016 г. с автомобила си закарал пострадалия
Н.И. да види колата си при майстор и на връщане по моста до „***” на улица „***”
при каране нагоре колата се унесла, завъртяла се и вследствие на това се
ударили в стълб. Пострадалият бил със счупена ръка. Той се возел отпред, а отзад имало
момче, което не пострадало. Единствено обвиняемият бил с колан. Закарал Н.И. в
болницата. Не погледнал с каква скорост е управлявал автомобила.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност
се явяват събраните по делото гласни доказателства, писмените доказателства,
както и изготвените експертни заключения.
Не можем да се
съгласим със становището на жалбоподателя, че престъплението не е осъществено
от обективна и субективна страна. Същият твърди, че не е управлявал автомобила
със 107 км.ч., на пътя имало вода и причината за ПТП била аквапланинг, в който
попаднал. На л. 90 - 101 от ДП е приложена авто-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Д.М.Д.. Въз основа на направените изчисления вещото
лице е отговорило, че скоростта на превозното средство преди ПТП е била не
по-малко от 107 км.ч. Автомобилът е можело да премине устойчиво през кривата и
при тази скорост, ако е боравено правилно с органите на управление и
по-конкретно с газ, волан и спирачки. Загубата на устойчивост от страна на
лекия автомобил Мерцедес е вследствие на неправилната работа на водача с органите
на управление - най-вероятно отнемане на газ и и/или рязко завъртане на волана
и последващо натискане на спирачки в условията на движение по крива с хлъзгава
настилка и автомобил със задни задвижващи колела. В заключението липсват данни
причина за ПТП да е "стичане на огромно количество вода", което да е
довело до "аквапланинг" и поднасяне на автомобила с невъзможност за
неговото управление. На фото албума към протокола за оглед на л. 53 - 56 от ДП
също не е фиксирано стичане на вода по пътното платно. На л. 51 в протокола за
оглед е отразено, че е налице нормална видимост, облачно време, превалява дъжд
и асфалтът е мокър. Няма данни за проливен дъжд и стичаща се вода по пътното
платно. Такива данни липсват и в показанията на разпитаните свидетели. На л. 64
от ДП свидетелят Б.Д. заявява: "Валеше леко дъжд... Автомобилът се
движеше, според мен се движеше с не по-малко от 80 - 90 километра в час".
Експертното заключение и протокола за оглед не са оспорени от страните пред
първоинстанционния съд. С оглед изложеното съдът намира, че твърдението за
стичаща се вода на пътя и аквапланинг, който да е станал причина за ПТП са само
защитна версия на обв. Г., с която се цели избягване на наказателната
отговорност, в противоречие със събраните по делото доказателства.
Налице са предпоставките за
приложението на чл. 78а от НК. За извършеното от обвиняемия М.Г. непредпазливо деяние
се предвижда наказание - лишаване от свобода до три години или пробация. Г. не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма,
раздел ІV от НК. Няма причинени с престъплението имуществени вреди. Не са
налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК за приложение на текста.
Доводите
от въззивната жалба за явна несправедливост на
наказанията са неоснователни. За да наложи такива наказания, районният
съд е съобразил смекчаващите отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, оказано съдействие за разкриване
на обективната истина, изрядно процесуално поведение. Отегчаващи вината
обстоятелства не са установени. Като е приел наличие
единствено на смекчаващи вината обстоятелства, районният съд е определил
административно наказание в минимума, а именно - „Глоба” в размер на 1000 лева.
Следва да разясним, че не съществува правна възможност за намаляване на глобата
в минимален размер, тъй като разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима за
наложеното административно наказание.
На основание чл. 343г
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил обв. М.Г. от право да
управлява МПС за срок от пет месеца, считано от влизане на решението в сила. За
да наложи наказание лишаване от право в този размер, съдът е отчел висока
степен на обществена опасност на деянието и това, че ежедневно се извършват
престъпления от този вид и се поставя в риск живота и здравето на участниците в
движението и причините, довели до настъпването на ПТП. Съобразил е също, че отнемането
на свидетелството за управление на МПС за дълъг период от време, може да доведе
до оставането на обвиняемия без работа и да го постави в затруднено финансово
положение. Така наложеното наказание по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК не е прекомерно завишено. Не следва да се забравя, че вследствие на
виновното поведение от страна на обв. Г. е причинена средна телесна повреда с
продължителен срок на възстановяване - около 5 - 6 месеца, съгласно
заключението на съдебно - медицинската експертиза. Освен това, обв. Г. е
управлявал МПС в границите на населено място със скорост 107 км.ч. или по -
висока, видно от заключението на авто - техническата експертиза. С действията
си обвиняемият е можело да застраши и други участници в движението, включително
и пешеходци, тъй като след ПТП превозното средство е попаднало на тротоара.
Ограничението на скоростта в участъка е 50 км.ч. Съгласно разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП при превишение на позволената скорост с над 50 км.ч. в
населена място наказанието е глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км. ч. превишаване
над 50 км.ч. глобата се увеличава с 50 лв. Това наказание се налага по административен
ред с наказателно постановление и при положение, че няма настъпили съставомерни
последици на престъпление по НК. При положение, че административното наказание
за скорост, с каквато е управлявал Г. е три месеца лишаване от права, няма как
да приемем, че лишаването от право да управлява МПС за срок от пет месеца е
прекомерно завишено наказание, особено след тежките последици, които е
предизвикал с поведението си обвиняемия. Фактът, че М.Г. е шофьор и съпругата
му е бременна не може да неглижира необходимостта от подходящо и справедливо
наказание, което да е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Именно
като професионален шофьор обвиняемият Г. е длъжен да подхожда с повишено
внимание на пътя, тъй като управлението на МПС в нарушение на правилата за
движение може да доведе до застрашаване здравето и живота на мнозина водачи и
пешеходци. Съпричиняването от страна на пострадалия поради липсата на поставен
обезопасителен колан е отчетено в първоинстанционния съдебен акт и е съобразено
при определяне на наказанията.
Тъй като
по делото не се установява ПТП да е възникнало в резултат на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, правилно
районният съд е оправдал обвиняемия в тази част от предявеното му обвинение.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение,
което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване. Изведеният в него
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства и поради това, атакуваното решение подлежи на цялостно
потвърждаване.
Правилно е определен размера на
дължимите разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като съдът
законосъобразно се е разпоредил и с вещественото доказателство.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297 от 03.06.2019
година, постановено по АНД № 466/2019 г. на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи
писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.