ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501737 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК и е образувано по
частните жалби на ищците С.С. СТЕФАНОВА, ЕГН: ********** и КР. Ч. Л., ЕГН:
**********, двете от гр. Бургас, и на неучастващото по делото лице Т. Ч. ТР., ЕГН:
**********, подадени чрез пълномощника им адв. М.Т. – БАК против определение №
260312 от 21.07.2021г., постановено по гр.д.№ 15/2020 г. по описа на РС – Карнобат , в
частта, с която е отказано конституиране на Т. Ч. ТР. като ищец по делото и исковото
производство е прекратено и исковата молба е върната като нередовна на основание чл. 129,
ал.3 и чл. 130 от ГПК, в частта досежно исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт №**, том *****, рег. № *****, нот. дело № ****/2007г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие- РС- Карнобат, за отмяната на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК на същия нотариален акт и за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик на по 1/108 ид.ч. от
описаните в нот. акт №**, том *****, рег. № *****, нот. дело № ****/2007г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие- РС- Карнобат недвижими имоти и да бъде осъдена
втората ответницата Д. М. Н. на основание чл. 108 от ЗС да предаде на ищците владението
собствените им по 1/108 ид.ч. от всеки от същите недвижими имоти.
Жалбоподателите са изразили недоволство от обжалваното определение на районния
съд в горепосочените му атакувани части. Сочат, че дадените от съда указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба са отстранени, поради което неправилно
съдът е прекратил производството по горните искове, както и, че неправилно е отказал
конституирането на Т. Ч. ТР. като ищец по делото. По подробно изложените в жалбата
съображения се иска за отмяната на първоинстанционното определение в атакуваните му
части и връщане на делото на първоинстанциония съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и за даване на указания за конституиране на Т. Ч. ТР. като
ищец по делото. Направено е и искане да се постанови делото да се разгледа от друг състав
на КРС.
В предоставените първоинстанционния съд едноседмични срокове по чл. 276 от ГПК
1
/макар в случая такава възможност да не е предвидена в чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК/
всеки от ответниците ТР. Р. ТР. и Д. М. Н. е депозирал писмен отговор по частните жалби, в
които са изразили становища за неоснователността им. Считат, че правилно районният съд е
отказал конституирането на Т. Ч. ТР. като ищец по делото поради липса на представено
пълномощно от подалата от негово име молба адв. Т.. Сочат, че предявените искове са
недопустими, тъй като процесните имоти не са придобити от ищците по силата на
наследствено правоприемство от техния наследодател /съответно съпруг и баща Ч.Т. Т./, тъй
като преди това неговия праводател Т. Т. Р. се е разпоредил преживе с тях. Излагат доводи,
че исковете са предявени в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, тъй като с тях
ищците са предявили от свое име чужди права съобразно твърденията им, че при сделката,
обективирана в нот. акт №**, том *****, рег. № *****, нот. дело № ****/2007г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие- РС- Карнобат е опорочена волята на единия от
ответниците Т.Т.. По подробно изложените в отговорите съображения ответниците молят за
потвърждаване на обжалваното определение на КРС.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и доводите по частната
жалба, намира следното:
Видно от данните по делото, между същите страните е водено гр.д. № 1262/2019г. по
описа на КРС, приключило с влязло в законна сила на 02.02.2020г. съдебно решение №
260068 от 23.12.2020г., с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на настоящите ответници, че всяка от настоящите ищци е собственик на по 1/
108. ид. части от следните недвижими имоти: 1. Нива от 30 дка , в местността „Н.“ ,
образуваща поземлен имот № 109049 по плана на землището на селото; 2. Нива от 4.000дка,
в местността „И.“, образуваща поземлен имот № 117030 по плана на землището на селото 3.
Лозе от 0.914дка, в местността „Б.а.“, образуващо поземлен имот № 119058 по плана на
землището на селото; 4. Изоставена нива от 3.602дка, в местността „С. л.“ , образуваща
поземлен имот № 120045по плана на землището на селото и 5. Изоставени трайни
насаждения от 21.086дка в местността „А. Б.“ , образуващи поземлен имот № 126008 по
плана на землището на селото, на основание чл. 108 от ЗС ответницата Д.Н. е осъдена да
предаде на всяка от ищците владението на собствените им по 1/108 ид. части от
горепосочените недвижими имоти, като е отхвърлено искането на ищците за обявяване на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за нищожен на нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № **, том *****, рег. № *****, дело № ****/ 2007г. на нотариус Таньо
Великов, с район на действие РС- Карнобат.
В хода на производството по гр.д. № 1262/2019г. по описа на КРС, ищците са
депозирали молба от 08.01.2020г., с която са поискали описаните в същата молба
недвижими имоти, всички находящи се в землището на с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл.
Бургаска, които втората ответница Д. М. Н. е придобила чрез покупко-продажба от първия
ответник ТР. Р. ТР. и трети неучастващи по делото лица Т. Т. Р., Т. Т. Р., И. Т. Р., и С. Н. З.,
обективирани в нот. акт № 44, том *****, рег. № 12851, нот.дело № 2832/ 2007г., нот. акт №
44, том *****, рег. № 12852, нот.дело № 2833/ 2007г., нот. акт № 44, том *****, рег. №
12853, нот.дело № 2834/ 2007г. и нот. акт № 48, том *****, рег. № 12855, нот.дело № 2836/
2007г. всички по описа на нотариус Таньо Великов- КРС да бъдат добавени към петитума на
исковата молба по посоченото дело, като се иска да бъде прието за установено, че ищците са
собстветници на по 1/108 ид.ч. от тези имоти, да бъдат отменени посочените нотариални
актове за покупко-продажба, поради нищожност поради липса на съгласие и да бъде осъдена
ответницата Д.Н. да предаде на ищците владението на посочените ид.ч. от описаните в
актовете недвижими имоти.
С определение от 09.01.2020г. гр.д. № 1262/2019г. по описа на КРС,
първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане така предявените от ищците
с молбата им от 08.01.2020г. нови искове, а ги е отделил за разглеждане в отделно
2
производство, по което е образувано настоящото гр.д. № 15/2020г. по описа на КРС.
С разпореждане от 08.01.2021г. гр.д. № 15/2020г. по описа на КРС, районният съд
като е констатирал, че делото е образувано по уточнителната молба на ищците от
08.01.2020г., в която наред с първоначалната искова молба, по която е било висящо гр.д.
№1262/2019г. по описа на КРС липсват каквито и да е фактически обстоятелства, на които
се основават предявените искове, в т.ч. и посочените във всеки от нот. актове, предмет на
претенциите лица не са посочени като ответници по делото, е оставил производство без
движение за отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл. 127, т. 3 и т. 5 от
ГПК. Със същото разпореждане е указано на ищците в едноседмичен срок от съобщението
да посочат цената на всеки от оценяемите си искове, да посочат в какво точно се състои
искането им, а именно какъв точно иск се предявява, за кой имот и за каква част от него
срещу кой ответник и въз основа на какви обстоятелства, като в случай, че се предявяват
евентуални искове да се уточни кой е основния и кой евентуалният, с предупреждение за
последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В предоставения едноседмичен срок, ищците са депозирали уточнителна молба,
подадена чрез адв. М.Т.. В молбата е посочено, че ищците оттеглят исковете си за обявяване
за нищожни на извършените покупко-продажби по следните три нотариални актове - нот.
акт № **, том *****, рег. № *****, нот.дело № ****/ 2007г., нот. акт № **, том *****, рег.
№ *****, нот.дело № ****/ 20**г. и нот. акт № **, том *****, рег. № *****, нот.дело №
*****/ 2007г. всички по описа на нотариус Таньо Великов- КРС. Заявили са, че исковата
претенция се поддържа само досежно недвижимите имоти, описани в нот. акт № **, том
*****, рег. № *****, нот.дело № ****/ 2007г., по който само единият от продавачите – ТР. Р.
ТР. и купувачът Д.Н. са ответници в настоящото производство, а останалите продавачи по
сделката - Т. Т. Р., Т. Т. Р., И. Т. Р. и С. Н. З., не са страни по делото. Уточнено е, че
претенцията на ищците е да бъдат признати за собственици на по 1/108ид.ч. от описаните в
този нотариален акт недвижими имоти, както и да бъде отменен този нотариален акт
досежно собствените на ищците дялове от описаните в него недвижими имоти, поради
нищожност на същия в тази му част поради липса на съгласие, ведно с постановяване
връщането в патримониума на ищците на посочените ид.ч. от правото на собственост върху
същите имоти. В същата молба ищците са поискали да бъде конституиран като ищец по
делото Т. Ч. ТР., който също се явява наследник на общия наследодател Т. Т. Р..
Представено е удостоверение за наследниците на Р. Т. Р..
С разпореждане от 02.03.2021г. първоинстанционния съд е приел така
направените уточнения на исковете и е дал на ответниците възможност да депозират
писмени отговори по тях в срока по чл. 131 от ГПК.
В постъпилите писмени отговори по чл. 131 от ГПК ответниците са изразили
становища за нередовност и недопустимост на предявените искове, по съображения за липса
на правен интерес от предявяването им. Възразили са, че ищците нямат права, които да са
нарушени чрез атакуваната сделка, в т.ч. и поради участието в нея преживе и на общия
наследодател Т. Т. Р., поч. 14.02.2008г. /баща на починалия след него Ч. Т. Т., който от своя
страна е съответно съпруг и баща на ищците/, като по същество са наведени и доводи за
неоснователността и исковете.
Съобразно направените от ответниците възражения, с разпореждане от 18.05.2021г.
районният съд е оставил отново производството без движение с указания до ищците да
уточнят на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК правния си интерес от предявените искове.
С уточнителна молба от 08.06.2021г., подадена в предоставения им срок, ищците са
посочили, че техният пряк наследодател Ч. Т. Т., поч. на 29.04.2009г. е наследник на общия
наследодател Р. Т. Р., поч. през 1952г., като по силата на наследственото правоприемство
3
всяка от тях е придобила по наследство собствеността на по 1/108ид.ч. от гореописаните
земи, предмет на сделката горепосочения нот. акт. Сочат, че първият ответник е собственик
само на 1/6 ид.ч. от продадените имоти, но въпреки това е продал на втората ответница
повече права, отколкото притежава, поради което ищците заявяват, че чрез извършената
покупко-продажба са засегнати техните права и законни интереси.
С определение № 260312 от 21.07.2021г., постановено по гр. дело № 15/2020г. по
описа на Районен съд – Карнобат, съдът е отказал конституирането на Т. Ч. ТР. като ищец
по делото по съображения, че искането не е направено от самото лице, а от ищците в
нарушение на чл. 26, ал. 2 от ГПК и е прекратил производството по делото, както следва: на
основание чл. 232 от ГПК - в частта досежно оттеглените искове и на основание чл. 130 от
ГПК - в останалата част по отношение на останалите искове поради неотстраняване на
нередовностите им и поради недопустимост предвид липса на правен интерес у ищците и е
върнал исковата молба в тази част.
Предмет на въззивно обжалване е определението на районният съд в частта, с която
е отказано конституирането на Т.Т. като ищец по делото и в частта, с която производството
е прекратено по останалите за разглеждане след уточнението от 18.06.2021г. искове на
основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК.
По отношение на частните жалби, подадени срещу определението, с което е
постановен отказ за конституиране на Т.Т. като ищец по делото, настоящата инстанция
намира, че същите са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като
обжалвания отказ на първоинстанционния съд не е измежду посочените в чл. 274, ал. 1 от
ГПК актове, подлежи на самостоятелно обжалване.
Що се касае определението на районния съд в обжалваната му прекратителна част на
основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК, настоящата инстанция намира, че частна жалба
срещу този акт в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК е подадена само от ищците. Същият е
подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, а ищците като
страни по делото са процесуално легитимирани лица да го атакуват, поради което частните
им жалби срещу него са допустими. Разгледана по същество, настоящата инстанция намира
частната жалба на ищците против определението на първоинстанционния съд в обжалваната
му част, с която производството на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК е основателна,
по следните съображения:
От данните по делото и съобразно направените уточнения става ясно, че ищците са
предявили срещу ответниците обективно и субективно съединени искове, както следва:
искове по чл. 26, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожността на договора за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт 44/2007г. поради липса на съгласие досежно
притежаваната от всяка от ищците от по 1/108ид.ч. от описаните в същия нот. акт имоти ;
искове за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на същият нотариален акт досежно тези
ид.части; искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответниците, че всяка от ищците е собственик по наследство на по 1/108 ид.ч. от описаните
в същия нот. недвижими имоти; и искове по чл. 108 от ЗС за осъждане на втората ответница
като купувач по договора, обективиран в нот. акт 44/2007г. да им предаде владението на
посочените ид.ч. от същите недвижими имоти.
В уточнителната си молба ищците са обосновали правния си интерес от предявените
искове с обстоятелството, че считат, че първият ответник е продал на втората ответницата
по-голяма част от притежаваните от него собственически права по отношение на процесните
недвижими имоти, с което сочат, че са нарушени техните права и законни интереси. С оглед
4
така направените уточнения неправилно районният съд е приел, че нередовностите на
исковете не са отстранени, както и, че исковете са недопустими поради липса на правен
интерес, приемайки, че към датата на сключване на процесната сделка ищците не са могли
да придобият по наследство твърдяните от тях права на собственост, както и, че атакувайки
валидността на сделка, по която не са страна, ищците са предявили искове за защита на
чужди права, без да са налице предпоставките на чл. 26, ал. 2 от ГПК.
Настоящата инстанция намира така направените изводи на районния съд за
неотстранени нередовности съгласно дадените указания и за тяхната недопустимост поради
липса на правен интерес за неправилни.
По отношение на редовността на исковете, въззивният съд приема, че те са уточнени
съгласно дадените указания, като въз основа на изложените обстоятелства районният съд
правилно е приел, че са касае за четири обективно съединени при условията на
кумулативност искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чл. 537, ал. 2 от ГПК, чл. 124,
ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, поради което не се налага допълнително уточняване на
обстоятелствената им част или на петитума им.
Що се касае до правния интерес, следва да се отбележи, че наличието му е абсолютна
предпоставка за допустимост на иска, за която съдът е длъжен да следи служебно съгласно
чл. 130 от ГПК. Същият се извежда от обстоятелствата, посочени в исковата молба и е
налице винаги когато страната твърди, че са нарушени нейни права или законни интереси.
Въпросът дали твърдените права действително същестуват или не е по съществото на спора
и не представлява процесуална предпоставка за предявяване на иска, както неправилно е
приел районният съд.
Досежно исковете за прогласяване на нищожност на сделка, по която ищците не са
страна, настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на
правен интерес, по съображения, че същите са предявени в защита на чужди права без
наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 2 от ГПК. В случая именно наведените в исковата
молба твърдения, че притежават правото на собственист върху ид.ч. част от недвижимите
имоти, предмет на сделката, сключена между ответниците, обосновава правния интерес на
ищците да предявят установителен иск за прогласяване нищожност на процесния договор за
прехвърляне на същите недвижими имоти, досежно заявените от тях собственически права.
Този интерес е налице независимо, че самите ищци не са страна по сделката, тъй като
произтича именно от твърдението им, че с атакуваната сделка са нарушени техните права на
собственост в посочения обем – от по 1/108 ид.ч.. Затова, именно с предявените искове за
нищожност на процесната сделка в посочената част, ищците се домогват да постигнат
постановяването на положително за тях съдебно решение, с което със силата на пресъдено
нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото
облигационно действие между страните по договора, и най-вече вещно-прехвърлителният
ефект на договора, имащ за предмет ид.ч. от имотите, претендирани като собствени на
ищците. Затова и с цел пълна реализация на своето право на защита, ищците са предявили и
собственическите искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, които както бе отбелязано
по-горе са допустими. / в горния смисъл е решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. №
1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. /
По гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че с обжалваното в
тази част определение районният съд неправилно е прекратил производството по
предявените искове на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК, което налага отмяната му и
връщане на делото да за продължаване на съдопроизводствените действия.
5
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби на ищците С.С. С., ЕГН:
********** и КР. Ч. Л., ЕГН: **********, двете от гр. Бургас, и на неучастващото по делото
лице Т. Ч. ТР., ЕГН: **********, подадени чрез пълномощника им адв. М.Трифонова – БАК
против определение № 260312 от 21.07.2021г., постановено по гр.д.№ 15/2020 г. по описа
на РС – Карнобат, в частта, с която е отказано конституиране на Т. Ч. ТР. като ищец по
делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1737/2021г. по описа на БОС в тази
част.
ОТМЕНЯ определение № 260312 от 21.07.2021г., постановено по гр.д.№
15/2020 г. по описа на РС – Карнобат , в частта, с която производството по делото е
прекратено и исковата молба е върната на основание чл. 129, ал.3 и чл. 130 от ГПК досежно
предявените от ищците С.С. С. и КР. Ч. Л. срещу ответниците ТР. Р. ТР. и Д. М. Н. искове с
правно основание: по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №**, том *****, рег. № *****,
нот. дело № ****/2007г. на нотариус Таньо Великов, с район на действие- РС- Карнобат
досежно притежаваните от ищците от по 1/108 ид.ч. от описаните в същия нот. акт
недвижими имот, по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмянатана същия нотариален акт в
горепосочените ид.ч.; за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик на по 1/108 ид.ч. от описаните
в нот. акт №**, том *****, рег. № *****, нот. дело № ****/2007г. на нотариус Таньо
Великов, с район на действие- РС- Карнобат недвижими имоти и да бъде осъдена втората
ответница Д. М. Н. на основание чл. 108 от ЗС да предаде на ищците владението
собствените им по 1/108 ид.ч. от всеки от същите недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на РС – Карнобат за продължаване на съдопроизводствените
действия по горепосочените искове.
Определението, в частта, с която частните жалби са оставени без разглеждане и
въззивното производство е прекратено може да се обжалва на основание чл. 274, ал. 2 от
ГПК пред Бургаският апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В
останалата част определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6