РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив,14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, XIII състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при участието
на секретар
Петя
Петрова, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2154/2022година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.30 ал.2 от ЗЗДет.
Образувано е по жалба на Е.Р.М., ЕГН ********** и А.С.М. ЕГН **********,
двамата с постоянен
адрес
*** в качеството им на родители на С. А.М., подадена чрез пълномощника адв. М. против Заповед № ЗД/Д-РВ-179/26.07.2022г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пловдив, с която на основание чл. 30, чл. 29,
т. 8, чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето е прекратена временно мярката по настаняването на
малолетната им дъщеря С. А.М. в дома на Б.И.А.– близка на семейството и е
наредена мярка по временно настаняване на детето в Кризисен център за деца, гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 142.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради
нарушение на административно-производствените правила, противоречие с
материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Поддържа се, че са налице
съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като не
са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти
и обстоятелства, както и, че жалбоподателите са били лишени от възможността да
участват в административното производство и да упражняват правата, които
законът им дава. Счита че,
административният орган неправилно е разчел и преценил загрижеността на
родителите относно непълнолетното им дете и ги е окачествил като „…..не желаят да полагат грижа за дъщеря
си….“ В тази връзка сочи, че между родителите и детето има изградена силна
емоционална връзка и привързаност и ежедневната им комуникация не е прекъсвала. В
съдебно заседание, жалбоподателите се явяват лично и чрез процесуалния си
представител поддържат жалбата. Молят съда да отмени оспорената заповед.
Претендират разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция “Социално подпомагане“ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Т. е на становище, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения излага в писмени бележки,
приложени по делото.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна /родители/, в
законовоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните за това съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 30.12.2021 г. до Директор Дирекция „Социално подпомагане“ е
подадено заявление с вх. № ДДМ/Д-РВ/1884 от А.С.М., в което е посочено, че
желае да ползва социална услуга за дъщеря си С., работа с психолог. Във връзка
с така постъпилото заявление е изготвена предварителна оценка на потребностите
на дете от социални услуги, в която действително се мотивира необходимостта от
ползването на съответната услуга. Започнала е работа с психолог със С. и
родителите ѝ в Център за социална рехабилитация и интеграция / ЦСРИ / към
Асоциация „Деметра“ гр. Пловдив. Като цели в индивидуалния план за подкрепа за
социални услуги в ЦСРИ са поставени индивидуалното и психологическо
консултиране на детето; подкрепа на детето и семейството за преодоляване на
кризи; активното включване на родителите в работния процес. Съгласно изготвен
на 01.07.2022 г. доклад за специализирана индивидуална оценка на потребностите
по предварителна оценка на потребностите на дете от социални услуги с №
ДП/Д-РВ/1884-001/31.12.2021 г. е направен извод, че липсва категорична
информация кой и по какъв начин упражнява адекватен контрол и как се полагат
грижи за непълнолетната. Също така, че отношенията в семейството са динамични и
конфликтни, и че непълнолетната С. е с манипулативно и социално желателно
поведение. Като препоръка е посочено провеждането на индивидуалната
социално-педагогическа и психологическа работа за непълнолетната да продължи,
както и активното включване на родителите в работния процес с цел консултиране
по въпроси свързани с отглеждането и възпитанието на С., разбиране на
емоционалните нужди на детето и подобряване на комуникацията между членовете на
семейството.
Междувременно, на 18.07.2022 г.
майката и бащата на С. – Е.Р.М. и А.С.М. са депозирали в Агенция за социално
подпомагане при Дирекция социално подпомагане -
Пловдив заявление вх. №СИГ/Д-РВ/625, в което посочват, че не желаят да
полагат грижи за дъщеря си, която системно извършва бягства от дома и има
отношения с пълнолетен мъж. Майката Е. информира, че за около една година е
търсила неколкократно съдействие от шесто РУ на МВР – Пловдив.
На 19.07.2022 г. в ОЗД Пловдив е
изготвен Доклад, с който е отворен случай за дете в риск, както и е отчетено,
че следва да бъде предприета мярка на закрила съгласно ЗЗДет. В доклада е
констатиран риск от изоставяне на детето, и риск от извършване на девиантни
прояви от страна на С..
На 21.07.2022 г. са проведени срещи,
на които са присъствали майката Е.М., дъщеря ѝ С., Б.А.– близка на
семейството и социални работници в ОЗД. На срещата става ясно, че предишната
вечер С. отново е избягала от вкъщи и Е. отново заявява невъзможността да се
грижи за дъщеря си. Б.А., подава заявление в ОЗД Пловдив, че желае да полага
грижи за непълнолетната. В хода на срещата се постига съгласие между Е. и
Бонка, С. да се отглежда в дома ѝ.
Предвид проблемното поведение на С.,
отношенията между нея и родителите ѝ да живеят съвместно, честите бягства
от дома и неумението на родителите да поставят правила на непълнолетната е
взето решение да се предприеме мярка на заприла по чл. 26 ЗЗДет. издадена е
Заповед № ЗД/Д-РВ-166/21.07.2022 г. на Директора на ДСП – Пловдив, в която С. М.
е настанена в семейството на близка – Б.А.. На 25. 07.2022 г. е представено
копие от заповедта на Е.М.. На следващия ден, същата заявява, че не желае С. да
се отглежда в дома на Б.А., защото г-жа А. не може да я опази. Настоява детето
да се настани в Кризисен център за деца. С оглед на посоченото в заявлението от
Е. е проведена екипна среща в ОЗД Пловдив, на която е взето решение да се
промени приетата мярка на закрила. Издадена е процесната Заповед №
ЗД/Д-ПВ-179/26.07.2022 г. на Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пловдив, с която е прекратена временно
мярката по настаняването на малолетната С. А.М. в дома на Б.И.А.– близка на
семейството и е наредена мярка по временно настаняване на детето в Кризисен
център за деца, гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 142.
По делото е представена и приета
цялата адм. преписка, като в писмо с вх. № 17459/28.09.2022 г. адм. орган сочи,
че е налице процедура по чл. 28 от ЗЗДет. - по искане на ДСП - Пловдив е
образувано гражданско дело по описа на Районен съд - Пловдив. По искане на
ответника по делото е разпитана С. А.М. и социалния работник Д. Б..
Горната фактическа обстановка
съдът установи от приобщените в производството писмени доказателства, касаещи
представената административна
преписка.
При така изяснената фактическа
обстановка, подкрепена от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Оспореният административен акт е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. Основание за този извод
дава разпоредбата на чл. 30а от ЗЗДет,
според която при промяна на мярката за закрила на детето се спазва редът за
настаняване по чл. 26 - 28 от същия закон, а според разпоредбата на чл. 30, ал.
2 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, временното прекратяване на настаняването и
временното настаняване става със заповед на директора на ДСП.
Една от мерките, чрез които се
осъществява закрилата на детето по ЗЗДет е тази по чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона
- настаняване в семейство на роднини или близки. Именно тази мярка е приложена
по отношение на детето С., чрез настаняването й в семейството на Б.А.– близка
на семейството, като преди това Е.М. и А.М. (майка и баща на С.) подават
заявление, че не желаят да полагат грижи за дъщеря си, поради което момичето
първоначално е настанено временно в семейството на Б.И.А.със заповед на
Директора на ДСП – Пловдив.
Според чл. 5, ал. 2 от ЗЗДет,
условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на
деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и
председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за Наредбата
за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето
на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция
(наричана по-долу за краткост Наредбата). Съгласно чл. 4 от Наредбата, мерки за
предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани
институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните
обстоятелства: т. 1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при
подадено заявление в дирекция „Социално подпомагане“ за настаняване на дете в
специализирана институция; т. 2. настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на
детето на друго дете от семейството; т. 3. родителите са изразили намерение за
настаняване на детето в специализирана институция; т. 4. родителите са без
постоянни доходи и/или без жилище; т. 5. установени увреждания или тежки
заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството; т. 6 и т.
7 са отм.; т. 8. детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното
състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на
специфичните му потребности; т. 9. други обстоятелства, които поставят детето в
риск от изоставяне.
В случая следва
да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет, която определя
основанията за настаняване на детето извън семейството, едно от които е когато
родителите му трайно не полагат грижи за детето.
Временното настаняване на непълнолетната
С. А.М. в семейството на Б.И.А.– близка
на семейството е наредено със Заповед № 3Д/Д-РВ-166/21.07.2022 г. на
Директора на ДСП Пловдив, която каза се, не е обжалвана и е влязла в законна сила. Т. е.,
въпросът свързан с наличието на предпоставките за прилагането на обсъжданата
привременна мярка е разрешен с влязъл в сила административен акт.
Според настоящия съдебен състав,
правните последици от оспорената в настоящото производството Заповед № 3Д/Д-РВ-179
от 26.07.2022 г., не е налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на
мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл. 4 от ЗЗДет. Според
съдържанието на процесната заповед, същата е издадена на основание чл. 30, чл.
29, т. 8, чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал.
1 от ЗЗДет. и чл. 33 от Правилника за прилагане н Закона за закрила на детето.
Съгласно ал. 2 на чл. 30 от
закона, прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция
„Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този случай дирекция
„Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и
възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този
начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съответно в чл. 29 от закона
изчерпателно са предвидени предпоставките, при наличието на които настаняването
извън семейството се прекратява, като тази по т. 8 се свежда до промяна на мярката за
закрила, но според настоящия съдебен състав приложение в случая следва да
намери и т. 9 - при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес. Съгласно § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето „Най-добър интерес
на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
При установените данни се
доказва по категоричен начин, че промяната на мястото на осъществяване на
предоставената мярка по чл. 4 от ЗЗДет е в най-добър интерес за детето и
заповедта, с която същата е постановена, е в съответствие с принципите на
закрила на детето, установени в чл. 3 от ЗЗДет, а именно осигуряване най-добрия
интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на действията
по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен
характер на ограничителните мерки. Доколкото се установява, че
след настаняването на непълнолетната в семейството на г-жа А. напрежението
между родителите и детето ескалира, и
като се взема предвид рисковата среда и с цел осигуряване на подкрепа
стабилност на непълнолетната, същата е настанена с кризисния център. Именно
най-добрият интерес на детето е бил ръководещ при постановяване на процесната
заповед. Важно в случая е да се съхрани физическото и психично здраве на детето,
а с оглед поведението на С. установено в хода на административната процедура (конфликтните
отношения в семейството, проявата на физическа агресия от страна на майката
срещу детето пред социалните работници от ОЗД, детето не отговаря на
телефонните обаждания на родителите си, не ги уведомява къде се намира, често бяга от дома
поради което се налага родителите да търсят съдействие от органите на реда) и
невъзможността и заявеното нежелание на родителите ѝ да се грижат за нея,
очевидно обосновават извода, че целта на наложената временна мярка е именно
тази - да съхрани живота и здравето на С. М. и да елиминира във възможно
най-голяма степен риск от изоставяне и риск от девиантни прояви.
Следва изрично да се подчертае,
че основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, са
налице включително и към датата на издаване на процесната заповед. В подкрепа
на този извод е обстоятелството, че майката Е.М. и бащата А.М. със заявление вх. №
СИГ/Д-РВ/625/18.07.2022 г. заявяват, че не желаят да полагат грижи за дъщеря
си, също така въпреки че майката възразява срещу заповедта за временно
настаняване на детето в дома на Б.И.А.със Заявление вх. №
СЛ/Д-РВ/1665-002/26.07.2022 г., то същата изрично заявява, че желае дъщеря
ѝ С. да бъде настанена в кризисен център. Доколкото бащата А.М., същия не
е оспорил не е оспорил заповедта за настаняване на детето извън семейството.
Следва да се има предвид, че
наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по
чл. 28 от ЗЗДет в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице
ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. В тази връзка,
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет задължава административния орган, т. е.
Директора на ДСП Пловдив, в едномесечен срок от издаването на заповедта, да
направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки,
както и да поиска от съда да постанови прекратяване на настаняването на детето
по реда на чл. 30 от ЗЗДет, в случаите, когато прецени, че има по-благоприятна
възможност за отглеждане на децата от другия родител. В рамките на настоящото производство
по чл. 30а от ЗЗДет настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за
настаняване на детето в Кризисен център за деца, бул. „Марица“ № 142 гр.
Пловдив, към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието
на безспорни доказателства за необходимостта от това.
Съдът приема, че
посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като
правилна е и целесъобразна преценката на ответния административен орган към
датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основание по чл.
25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет, както и защита на висшите интереси на детето, които
имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието „висши
интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в
прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в
принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386
(X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет. В
конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива
физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на
неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на
обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на
посочените права на детето.
Както вече се посочи
и по-горе, правните последици от оспорената заповед не се изразяват в налагане
на нова мярка на закрила, а само в промяна на мястото на осъществяване на вече
предоставената мярка по чл. 4 от ЗЗДет. Дали да бъде налагана мярка за закрила
и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производство по чл. 28 от
ЗЗДет, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по
този въпрос.
Предвид изложеното и
след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът формира извода, че
обжалваната заповед е законосъобразна, издадена при спазване на относимите
материалноправни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Същото следва да бъде
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв. В случая казусът не се отличава с фактическа и
правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Р.М., ЕГН ********** и А.С.М. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *** в
качеството им на родители на С. А.М., против Заповед №
ЗД/Д-РВ-179/26.07.2022г., издадена от Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Пловдив, с която на основание чл. 30, чл. 29, т. 8, чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 т. 2 и чл.
25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет и чл. 33 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е прекратена временно
мярката по настаняването на малолетната им дъщеря С. А.М. в дома на Б.И.А.–
близка на семейството и е наредена мярка по временно настаняване на детето в
Кризисен център за деца, гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 142.
ОСЪЖДА
Е.Р.М., ЕГН ********** и А.С.М. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, да заплатят в полза на
Агенция за социално подпомагане, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото,
съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: