Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/10.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в
публично съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4035 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
иск от Л.К.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***-****, чрез адв.
Д А от ДАК срещу „Е.п.” АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***,
за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ
размер 2635.68 лева, представляваща
стойността на начислена за периода от 27.05.2016г. до 28.04.2017г. без правно
основание електроенергия за обект на потребление в ****, кл. № ****,
абонатен № ****, за която сума има издадена фактура № **********/14.02.2018г..
Ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл. 50 ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена
посочената сума. Твърди, че не е присъствал
при извършване на проверката. През периода на
корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в исковата молба,
че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на
предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за
положително решение по предявения иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
между страните е налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията
си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се в ****, кл. № ****,
абонатен № ****. Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 27.05.2016г. до
28.04.2017г.. При извършената на 28.04.2017г. проверка е установено, че в
регистър 1.8.3 има натрупани показания. Отчетени са следните показания: 1.8.1 –
001285 квтч; 1.8.2 – 003414 квтч;
1.8.3 – 017824 квтч и 1.8.0. – 022524. Електромерът е
демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. При съставяне на КП са спазени
изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е констатирано
неправомерно въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3 – 0017824.477 квтч, която не е визуализирана на
дисплея. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено
изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в
съответствие с чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните
наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за
обект, находящ се в ****, кл. № ****, абонатен №
****.
Представен е по
делото Констативен
протокол №1103232/28.04.2017г., от който се
установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен № ****, обслужващ
обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че служителите на „Енерго-про мрежи” АД са установили, че електромерът е отчел
потребление както следва: 001285 квтч в тарифен
регистър 1.8.1., 003414квтч в тарифен регистър 1.8.2., 017824 в тарифен
регистър 1.8.3., 000000 в тарифен регистър 1.8.4. и 022524 в тарифен регистър
1.8.0.. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на
дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 448319 и е
подменен с нов.
Видно от съдържанието
на цитирания протокол проверката е извършена в присъствието на двама свидетели,
които с подписа си са удостоверили съгласието си с направените констатации.
От Констативен протокол
на БИМ №***. се установява,
че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в тарифа 3 – 0017824.477
квтч, която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на
технически характеристики.
Въз основа на
констатациите от проверката ответното дружество е съставило Становище за начисляване на електрическа
енергия от 12.02.2018г. г., като за периода от 27.05.2016г. до 28.04.2017г.
е начислено допълнително количество енергия от 17824 квтч. Издадена е Фактура
№ *****. на стойност 2635.68 лв. с ДДС.
Представен е Протокол №***.
за монтаж на електромер с фабричен № ****, за обект, находящ се . ******, кл. № ****, абонатен № ****, в който е отразено, че
електромер №**** е монтиран
с нулеви показания по дневна
и нощна тарифи.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано
като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е
извършена корекционна сметка. Наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ. Начисленото количество
от 17824 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено
по методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/
за наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и точно в коя
часова зона е отчетено това количество енергия.
По делото са събрани гласни доказателства в
полза на ответника. Показанията на св. Й.В. не установяват релевантни за делото
факти, освен отразените в констативния протокол обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не
е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта
на процесните суми, без да е необходимо по отношение
на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза
интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността
му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното
спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на
спора.
В процесния случай
между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната
от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена
ел. енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките
за едностранно извършеното начисляване на процесното
количество ел. енергия за релевирания период.
Съдът намира, че съществуващите договорни отношения между
страните, се регламентират от действащите ОУ по договора за доставка и продажба
на електроенергия, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, в редакцията им към датата
на проверката.
В настоящия случай от
приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични
повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера - тоест не е устанановена
грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в
тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, в
резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна,
и по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. При тези
фактически данни корекционните основания по чл.48 и
чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични
дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и
измерване, а хопотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира
специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ.
В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера
и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е
такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса да се записват директно
в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени
доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са
различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не
може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по
правилата на чл.48, чл.49 и чл.50 СК са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51
ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо начисляването на исковата
сума въз основа на тези корекционни правила следва да
се отрече.
По редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността
исковата сума да състалвява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на
първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко
нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само неговият
производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно
възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На
следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване
за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в
случая.
Нещо повече - напълно
неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани
натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа
1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и дали изобщо е потребена
от него, а не например от преходен абонат (ако след предходна подмяна
електромерът не е бил нулиран, преди да бъде свързан към процесния
обект, той ще съхранява и данните от консумацията на предишния обект, а липсват
и доказателства, и твърдения, че СТИ е било монтирано на обекта на ищеца с
нулеви показатели по тарифа 1.8.3).
По делото не се
събраха доказателства какво е записаното количество ел. енергия в сумарния
регистър и дали съответства на общото
количеството ел. енергия записано в регистрите на СТИ – 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3.
В заключение по
изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по
надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното
„начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от
ответната по иска страна, че процесна сума му се
следва.
Поради това искът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на
производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца
направените от него разноски. Претендират се
в общ размер от 810.43
лева /110.43 лева заплатени държавни такси и 700 лева възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат/. По отношение на сумата от 700 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение е
направено възражение за прекомерност от ответната страна,
което съдът намира за основателно
с оглед фактическата и правна сложност в настоящия случай, като възнаграждението следва да се намали до сумата
415 лева, съответстваща на размера, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.. Общият размер на разноските, които следва да бъдат
възложени на ответника е 525.43 лева.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Е.п.”
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата от 2635.68 лева,
представляваща стойността на начислена за периода от 27.05.2016г. до
28.04.2017г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в ****,
кл. № ****, абонатен № ****, за която сума има
издадена фактура № ****г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.К.Л., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 525.43 лева /петстотин двадесет и
пет лева и 0.43 ст./ разноски
по делото за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: