РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Благоевград, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100445 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Депозирана е искова молба от К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. и Д. А. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., и двамата ищци чрез процесуалния им представител адв. Г. Ч.
против А. Й. Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, и двамата ответници с адрес:
гр. Б..
Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който ищците претендират да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на основание
наследствено правоприемство от А. Ф. Ч., ЕГН **********, починал на 15.11.1998г. на по
1/16 идеална част от следния недвижим имот — поземлен имот с идентификатор,
04279.608.147 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на ИД
на АК, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, ул. „Иван Гарванов“ № 35, с площ от
913 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване до 10 м., при съседи: поземлен имот с идентификатор
04279.608.162, 04279.608.161, 04279.608.160, 04279.608.148, 04279.608.443, 04279.608.146, и
на по 1/8 идеална част от изградената в този поземлен имот сграда с идентификатор
04279.608.147.1 по КК на Благоевград, със застроена площ от 70 кв.м., както и ответниците
да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху тези ид.части от недвижимия
имот и от сградата.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищците били наследници на А. Ф.
Ч. /техен баща/, ЕГН **********, починал на **** като приживе, баща им, заедно с Т. Л. Г.,
по силата на договор за продажба, обективирана в нотариален акт № 34, том. 1, дело №
70/1958 г., са придобили при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях, следния недвижим
имот: Парцела II, пл. № 2683 кв. 209 по плана на Благоевград, с площ от 862 кв.м., който
имот по действащата КК на Благоевград представлява процесния поземлен имот с
идентификатор 04279.608.147 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, ул. „Иван
Гарванов“ № 35, с площ от 913 кв.м. Заявяват, че с нотариален акт за суперфиция № 76 том 1
от 1959 г., Т. Л. Г. учредил на бащата на ищците правото да построи жилищна сграда в
1
описания по-горе съсобствен поземлен имот, която сграда, съгласно действащата КК на
Благоевград, представлява: сграда с идентификатор 04279.608.147.1 по КК на Благоевград,
със застроена площ от 70 кв.м. Поддържат, че след смъртта на бащата на ищците, майка им
Е. Л. Ч.а, прехвърлила на сина си Й. А. Ч., собствените си 5/8 идеални части от описаните
по-горе имот и сграда. Сочат, че след смъртта на Й. А. Ч., наследниците му продали на
ответниците 25/48 идеални части от 1/2 идеална част от процесния поземлен имот с
идентификатор 04279.608.147, както и 24/48 идеални части от процесната сграда с
идентификатор 04279.608.147.1. Смятат, че вследствие на тази сделка, ответниците се
легитимирали като собственици на 6/16 идеални части от поземлен имот с идентификатор,
по КК на Благоевград и на 6/8 идеални части от сграда с идентификатор 04279.608.147.1 по
КК на Благоевград. Считат, че са собственици на по 1/16 ид.ч. от поземления имот с
идентификатор, 04279.608.147 и на по 1/8 ид.ч. от сградата с идентификатор
04279.608.147.1. Излагат, че ответниците А. Й. Ч. и В. И. К. се били снабдили с констативен
нотариален акт, издаден по нотариално дело № 2286/2022г. на нотариус Красимира
Минкова, вписана в НК под № 415, с район на действие - PC Благоевград за 2/16 ид.части от
имота и за 2/8 ид.части от сградата на основание давностно владение. Навеждат, че от около
три години ответниците ползвали имота на ищците, като не ги допускали до него, под
претекст, че били собственици на цялата сграда и на половината от поземления имот,
представляващ дворно място. В тази връзка заявяват, че всяко едно тяхно посещение било
съпроводено със скандал и въпреки множеството разговори, които провели, ответниците
отказвали да ги допуснели до имота.
Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че били изключителни собственици
на процесния имот. В тази връзка заявяват, че една част от имота били придобили на
основание Договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Нотариален
акт № 58 том III, peг. № 6097, дело № 407/2007 г. на Нотариус И. К. с район на действие -
Районен съд гр. Благоевград, друга част от имота били придобили на основание наследство,
а останалата част от имота - на основание давностно владение. Поддържат, че от 2000г.
ползвали и владеели целия недвижим имот, като това владение не било обезпокоявано от
никого. Излагат, че владението включвало както жилищната сграда, така и дворното място,
като от жилищната сграда ключ имали само ответниците. Твърдят, че дворното място също
се владеело от тях в продължение на повече от двадесет години, като в двора имало
лозници, дръвчета и др., чиито плодове отново се ползвали само от тях. Навеждат, че на
посочения адрес гр. Благоевград ул. „Иван Гарванов“ № 35, където се намирал имотът,
ответникът А. Ч. бил поставен под 14-дневна карантина през 2020 г., по време на
епидемията от Ковид 19. Сочат, че на 05.09.2020г. в процесния имот, възникнал пожар,
който причинил на жилищната сграда значителни щети. В тази връзка се наложило
извършването на ремонт за възстановяване на сградата в предишния й вид, като бил
поставен и нов покрив. Поддържат, че всички тези действия, касаещи възстановяването на
сградата от пожара, били извършени от тях, като от страна на ищците липсвала всякаква
заинтересованост.
Настоящото исково производство се явява второ по ред първоинстанционно такова.
Образувано е, след като с Решение № 557 от 25.11.2024 г. по в.гр. д. № 744/2024 г. на ОС-
Благоевград на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е било обезсилено Решение № 164 от
12.03.2024г. по гр.д. № 739/2023г. на Районен съд - Благоевград и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен - Благоевград, със задължителни указания, касаещи
разглеждане на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, като се вземе предвид
представена от ищците (въззивници във въззивното производство) уточнителна молба. От
съдържанието на тази уточнителна молба става ясно, че спорната сграда всъщност не е
сграда с идентификатор 04279.608.147.2 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД -
18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота: гр. Благоевград ул. „Иван Гарванов“ №
35, със застроена площ от 72 кв.м., а е сграда с идентификатор 04279.608.147.1 по КК на
2
Благоевград, със застроена площ от 70 кв.м.
II. Фактически и правни изводи.
При формирането на тези изводи настоящият съдебен състав ползва всички събрани в хода
на първото първоинстанционно производство доказателства. В рамките на настоящето
производство не са събирани други доказателства.
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 108 ЗС, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху
съответно на по 1/16 ид.ч.от процесния недвижим имот и на по 1/8 ид.ч. от изградената в
него процесна сграда, както и за осъждане ответниците да предадат владението върху
спорните ид.ч. от поземления имот и сградата на ищците.
Предявеният ревандакационен иск е допустим. В тази връзка следва да се изтъкне, че
годен обект на съдебна искова защита по реда на чл. 108 ЗС може да бъде не само цялото
право на собственост върху недвижим имот, но и идеални части от него (вж. като пример за
такива хипотези Решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г., I г. о. на ВКС,
Решение № 107 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 4580/2018 г., I г. о. на ВКС, Решение № 95 от
10.07.2017 г. по гр. д. № 3892/2016 г., I г. о. на ВКС и Решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр. д.
№ 3991/2016 г., II г. о. на ВКС).
Основателността на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищците да са титуляри на
правото на собственост на по 1/16 ид.ч.от процесния недвижим имот и на по 1/8 ид.ч. от
изградената в него процесна сграда на посочения придобивен способ /наследствено
правоприемство от А. Ф. Ч. /техен баща/, ЕГН **********, починал на 15.11.1998г./, като
имотът и сградата да се владее или държи без правно основание от ответниците, т.е. ищците
да са лишени от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото
им на собственост. От своя страна ответниците следва да установят наличието на правно
основание за упражняване на фактическата власт върху спорните имот и сграда.
Фактическата власт върху имота, предмет на спора, се упражнява от ответниците.
Става ясно от представения препис от нотариален акт за покупко-продажба № 34 от
14.02.1958г., том. 1, дело № 70/1958 г., че лицата А. Ф. Ч. и Т. Л. Г. са придобили при равни
квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях на следния недвижим имот: Парцела II, пл. №
2683 кв. 209 по плана на Благоевград, с площ от 862 кв.м., който имот по действащата КК на
Благоевград представлява процесният поземлен имот с идентификатор 04279.608.147.
Установява се по делото, че по силата на нотариален акт за суперфиция № 76 том 1 от
1959г., че Т. Л. Г. е учредил на А. Ф. Ч. правото да построи жилищна сграда в съсобствения
им поземлен имот. Тази сграда е били построена и понастоящем е процесната с
идентификатор 04279.608.147.1, съгласно действащата КК на Благоевград.
Видно е от удостоверение за наследници изх. № 4977/20.12.2021 г., издадено от
длъжностно лице при Община Благоевград, че А. Ф. Ч. е починал на 14.11.1988 г., като е
оставил за свои законни наследници следните лица: ищците К. А. Ч. – син и Д. А. Т. -
дъщеря, Е. Л. Ч.а – преживяла съпруга, Й. А. Ч. – син. Става ясно от това удостоверение за
наследници, че Й. А. Ч. е бил починала на 06.04.2007г. като е оставил за свои наследници и
съответно за наследници на баща му А. Ф. Ч. следните лица: ответникът А. Й. Ч. и третите
неучастващи по делото лица - Л. Ст. Ч.а – преживяла съпруга и А. Й.а М. – дъщеря. От
съдържанието на коментираното удостоверение се установява, че ответникът А. Ч. е
племенник на ищците К. Ч. и Д. Т..
Ответницата В. И. К. е съпруга на ответника А. Ч..
Става ясно от представеното копие на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 152, том IⅤ, рег. № 11489, дело № 750 от
28.12.2002 г., че преживялата съпруга Е. Л. Ч.а на наследодателя на ищците А. Ф. Ч. е била
прехвърлила на сина й Й. А. Ч. 5/8 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, както и
5/8 ид.ч. от процесната сграда.
3
Установява се по делото, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №
58, том III, рег. № 6097, дело № 407 от 2007 г. по описа на нотариус И. К., част от
наследниците на Й. А. Ч., а именно преживялата съпруга Л. Ст. Ч.а и дъщеря му А. Й.а М.
продали на другия му наследник сина му ответника А. Й. Ч. техните 25/48 идеални части от
1/2 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор 04279.608.147, както и
техните 25/48 идеални части от процесната сграда с идентификатор 04279.608.147.1.
Видно е от Предписание за поставяне под карантина изх. № 311- 0267/04.04.2020 г. на РЗИ
Враца, че ответникът А. Ч. е бил поставен под карантина на адреса, на който се намират
процесният имот и сграда, а именно гр. Благоевград, ул. „Иван Гарванов“ № 35, за срок от
14 дни, считано от 05.04.2020 г.
От събраните по делото доказателства става ясно, че имало пожар през месец септември
2020г. в процесната жилищна сграда, вследствие на което на същата били нанесени
имуществени вреди. В тази връзка е било образувано и ДП № 362/2020г. пред РП-
Благоевград, което било спряно на 08.02.2021г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради
неразкриване на извършителя на палежа.
Приобщено към доказателствения материал е Постановление от 28.01.2022 г. на РП-
Благоевград за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление
по чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК, от което се установява, че ищците са депозирали в РП
Благоевград жалба, във връзка с изхвърлена тяхна покъщнина от процесната сграда на ул.
„Иван Гарванов“ № 35, след възникнал пожар. В постановлението е посочено, че ищецът К.
Ч. е заявил в жалбата си, че от 2010 г. нямал достъп до имота и не го е посещавал.
За установяване на процесуалните им тези, както ищците, така и ответниците са
ангажирали и гласни доказателства. В тази връзка са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите С. Л. Ц. (познат на страните), В. Д. Т. (син на ищцата
Д. Т.), М. И. Г.ев (приятел на ищеца К. Ч.) и М. Г. К. (съседка).
В показанията си свидетелят Ц. заявява, че страните по делото имат наследствена къща в
кв. „Г.“, като свидетелят последно посетил имота около 2010 г. След 2010 г. свидетелят
посочи, че минава покрай имота един-два пъти в месеца. Ищците, заедно със свидетеля,
посетили въпросния имот, като външната врата била заключена и не можело да се влезе, тъй
като ключът бил сменен /ответникът А. Ч. заключил вратата/. Страните имали устно
споразумение, че на К. са горната стая на втория етаж и долната откъм улицата, а на Д.
долната и горната откъм улицата. Отношенията между страните се влошили след 2007 г.
Свидетелят сподели, че не е виждал ответника А. Ч. да работил и чистил „по къщата“. След
2010 г. в къщата не живеел никой, имало и пожар, щетите от който били възстановени от
ответника А. Ч..
Свидетелят Т. посочи в показанията си, че майка му притежава част от къща, находяща се
на ул. „Иван Гарванов“ 35, като свидетелят живял там три години. Последно бил в имота
през 2010 г. След това два пъти правил опит да влезе, но имало поставен катинар, според
свидетеля, от ответника А. Ч.. Тогава приключили опитите му да влиза в имота. Т. сподели,
че с ответниците не са водили комуникации за имота. Посочи, че не му е известно и майка
му да е правила опити да се свърже с А. Ч.. Свидетелят заяви, че знаел, че ищецът К. Ч.
говорил с ответника А. Ч. за имота. К. се оплаквал, че имало катинар и не можел да влезе в
къщата. Първият опит на свидетеля да влезе в къщата бил отдавна, а вторият през 2019 г. В
къщата имало пожар през 2021 г. След пожара ищецът Ч. ходил, за да вземе багаж от
къщата, но багажът бил изхвърлен. Майката на свидетеля била в Италия от 4 години.
Свидетелят уточни, че за последно е влизал в къщата през 2010 г.
В показанията си свидетелят Г.ев сподели, че ответниците са му кумове и че имат
двуетажна къща с парцел 400 кв.м. и с пристройки към нея, находящи се в кв. „Г.“, като
ползват имота от около 20 години. Свидетелят не знае през тези години да е имало спорове
за къщата. В къщата имало пожар и изгорялата част била възстановена от ответника Ч., като
и свидетелят помагал при разчистването. Никой друг не проявил интерес, единствено
4
ответникът и неговото семейство разчиствали след пожара. В момента ответниците живеят
на друго място, но до преди пожара живеели в спорния имот. Свидетелят последно бил в
имота преди един месец. През годините много често ходел там, като помагал на ответника в
земеделието. Имало дръвчета и животни - зайци. Свидетелят не знае в какви отношения е
бил ответникът с чичо си и леля си, но заяви, че не е виждал ищеца К. в имота в последните
15-20 години и че не знае същият да се е грижил за имуществото. Последните 15 години
имотът се поддържал от ответника Ч. - двора, дърветата и пристройката. Включително
ответникът правил ремонт на къщата и преди пожара.
Свидетелката К. посочи в показанията си, че познава страните по делото, както и техните
роднини. В кв. „Г.“ живеели родителите на ответника Ч., баба му и дядо му били съседи със
свидетелката. След като бабата на Сашо починала през 2010 г., ответниците и техните деца
се грижели за имота. Майката на ответника също била там. Освен ответниците и Л. /майката
на ответника А. Ч./, свидетелката не е виждала други хора, които да се грижат за двора и да
обитават къщата. Имало пожар, след който ответниците възстановили къщата. Свидетелката
сподели, че не е присъствала на разговори относно спорове за имота, но дочувала, че има
дела между страните. Свидетелката К. посочи, че много често ходи в имота - почти всяка
събота и неделя, както и че не знае какви са отношенията между страните.
Предвид обстоятелството, че ищцовите правни твърдения за наличието на съсобственост
по отношение на процесните недвижим имот и сграда се базира именно на наследствено
правоприемство от общия за ищците и ответника А. Ч. наследодател А. Ф. Ч., изходът от
делото зависи от преценката на насрещните възражения на ответниците, че са придобили
спорните ид.ч. от имота и сградата на основание давностно владение.
В тази връзка доводите на ответниците, насочени срещу основателността на предявения
ревандикационен иск, са ориентирани към обосноваване на позицията, че са придобили
спорните ид.ч. въз основа на давностно владение, продължаващо повече от 20 години, като
същото е било установено през 2000г.
По този повод към доказателствения материал е приобщен Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост на недвижим имот № 126 от 11.08.2022г., том III, рег.
№ 8409, дело № 471 от 2022 г. С него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла
на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е признал ответника А. Ч. и съпругата му ответницата В.
К. за еднолични собственици в режим на съпружеска имуществена общност на процесните
2/16 ид.ч. от поземления имот и 2/8 ид.ч. от сградата, на основание придобивна давност.
В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по
тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане
Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от
24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д.
№ 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г.
о. на ВКС – всички по чл. 290 ГПК /в редакцията му до измененията с бр. 86 от 2017 г. на
ДВ/), е абсолютно утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587
ГПК се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава
материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в
чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно
удостовереното в акта право на собственост; затова в исковото производство съдът не
извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на
удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса
проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете
обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя обаче може да бъде оспорена от
всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не
е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим,
регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да опровергае
5
констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на
акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание,
или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори легитимационния ефект на
констативния нотариален акт по визирания начин, се прилагат последиците от
недоказването и съдът е задължен да зачете този ефект.
Изложеното по отношение на констативния нотариален акт важи в пълна степен и когато с
него е удостоверено придобиването по давност на съсобствен (сънаследствен) имот. Тогава
лицата, на които се противопоставя актът, дори да са другите съсобственици (сънаследници),
също са носители на тежестта да оборят констатациите на нотариуса, а субектите, които се
ползват от него, не са длъжни отново да доказват владението си (вж. за такъв случай
Решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г., I г. о. на ВКС).
Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.
1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението –
упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една
фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.
Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. Според ТР
№ 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственик е започнал да владее
своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
Следователно цитираният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 11.08.2022 г., с
който ответникът А. Ч. и съпругата му ответницата В. К. са били признати за собственици на
основание давностно владение на процесните ид.ч. от имота и изградената в него сграда, ги
легитимира като такъв до доказване на противното от страна на ищците. В тази връзка е
нужно да се изтъкне, че при съсобственост, независимо от източника й на възникване
(включително и при наследяване), е възможно един от съсобствениците (сънаследниците),
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които
е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си (съобр. постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г.
по тълк. д. № 1/12 г., ОСГК на ВКС). Затова, когато един съсобственик (сънаследник)
упражнява фактическа власт върху съсобствен (сънаследствен) имот, той поначало се счита
за владелец на своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното
право (вж. и Решение № 109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/16 г., I г. о. на ВКС). Тук от
съществено значение е основанието, на което съсобственикът (сънаследникът) е започнал да
упражнява фактическа власт върху общия имот, понеже при фактическата власт, започнала
на основание, което изключва владението на останалите съсобственици (сънаследници),
намерението за своене на първия се предполага по чл. 69 ЗС (вж. Решение № 32/08.02.2016 г.
по гр. д. № 4591/15 г., I г. о. на ВКС).
Отнесени на плоскостта на настоящия казус горепосочените принципни постановки от
съществено значение е да се установи основанието, на което ответницате са започнали да
6
упражняват фактическа власт върху процесния имот и изградената в него сграда,
включително и на спорните ид. ч. от тях.
С оглед събрания по делото доказателствен материал се констатират факти, които ясно
показват, че ответниците са владели процесните идеални части постоянно, непрекъснато,
явно и спокойно в продължение на повече от десет години преди да се снабдят с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка. От показанията на доведените от ответниците
свидетели К. и Г.ев, които съдът кредитира като достоверни, обективни и непротиворечащи
на останалия събран доказателствен материал, се установява, че процесните идеални части и
въобще целият имот и изградената в него сграда се ползват от ответниците от около 20
години, като същите извършвали ремонтни дейности в него, отглеждали дръвчета и зайци и
отстранили щетите, вследствие на възникналия през 2020 г. пожар. И двамата свидетели
имат непосредствени наблюдения върху процесния имот, като и двамата заявяват, че никой
друг, освен ответниците, не обитава имота и не поддържа изградената в него сграда. Следва
да се отбележи и че ищецът К. Ч. изрично е признал пред органите по ДП, че от 2010г. нямал
достъп до имота и не го е посещавал. Това изявление на ищеца по своята същност
представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а именно, че от над 15
години няма достъп до имота и до изградената в него сграда. При това положение се налага
изводът, че от над 10 години преди да се снабдят с цитирания по-горе констативен
нотариален акт единствено ответниците са имали достъп до имота и сградата, като същите
не са допускали и ищците в него. Комплексната преценка на споменатото поведение на
ответниците е опора за заключението, че действията, обективирани в него, са били
въплъщение на фактическото съдържание на еднолична собственост.
В обобщение се налагат крайният извод за неоснователност на предявения иск по чл. 108
ЗС, което налага неговото отхвърляне.
Относно искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица
при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Независимо
дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се следва от
резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнасяне „свръх петитум“.
В случая предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС се отхвърля, поради което
правилото на чл. 537, ал. 2 ГПК не следва да се прилага, като не се дължи и произнасяне по
същество.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и направеното искане, ищците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да заплатят на ответниците разноски в производството в размер на общо 4000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС, предявен от ищците К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б. и Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. против ответниците А. Й. Ч., ЕГН
********** и В. И. К., ЕГН **********, и двамата ответници с адрес: гр. Б., с който се
претендира:
- да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици, на
основание наследствено правоприемство от техния баща А. Ф. Ч. – бивш жител на гр.
Благоевград, починал на 14.11.1988 г., на по 1/16 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 04279.608.147 по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, ул. „Иван
Гарванов“ № 35, с площ от 913 кв.м., с трайно предназначение на територията:
7
урбанизирана, с начин на трайно ползване Ниско застрояване до 10 м., при съседи: поземлен
имот с идентификатор 04279.608.162, 04279.608.161, 04279.608.160, 04279.608.148,
04279.608.443, 04279.608.146, и на по 1/8 идеална част от изградената в този поземлен
имот сграда с идентификатор 04279.608.147.1 по КК на Благоевград, със застроена площ
от 70 кв.м., и
- ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху посочените
идеални части от имота и от сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. и Д. А.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да заплатят А. Й. Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН
**********, и двамата ответници с адрес: гр. Б. сума в размер на 4000 лв. /четири хиляди
лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8