Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4101/27.10.2011г.,гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
районен съд, десети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и единадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ********
при
секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 20400 по описа за
2010год. на ВРС , за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата си молба ищецът „***** ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от ********, чрез пълномощник ******, твърди, че с
ответника сключил договор за поддръжка и управление на общите части в офис
сграда на 10.08.07г. Твърди, че по силата на същия ответника дължал
възнаграждение за предоставяните услуги в размер на 0,53 евро на кв.м. без ДДС
, като възнаграждението се определяло на база общата част на имота , включая прилежащите ид.части от
общите части на сградата. Сочи, че било договорено възнаграждението да се
заплаща авансово за всяко тримесечие , до 10-то число на първия месец от тримесечието
по банков път. Твърди, че от 10.04.09г. отв.дружество
е преустановило плащанията, като към момента задължението възлизало на сумата
от 5046,65лв за периода от 01.04.09г.-31.12.10г. , за което били издадени
фактура № **********/10.04.09г., проформа фактури №№ *********/10.07.09г.,
*********/14.10.09г, *********/14.12.09г, *********/31.03.10г,
*********/30.06.10г и *********/30.09.10г, както и дължало мораторна
лихва в размер на 508,26лв, сч. от датата на падежа
на всяка фактура. Въпреки отправена нотар.покана от
23.12.09г. плащане не било извършено. Предвид това моли да бъде осъден ответника ****, ******,
да му заплати сумата
от 5046,65лв, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и
управление на общите части на офис сграда за периода от 01.04.09г.-31.12.10г.,
както и сумата от 508,26лв, представляваща
обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение до
предявяване на иска-22.12.10г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска и направените съдебни разноски..
Ответникът *****,
представляван от ******** , чрез пълномощник ******, оспорва иска по основание
и размер. Твърди, че не оспорва сключването на договор за поддръжка между
страните от 10.08.07г. Навежда твърдения , че този договор е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие на закона,
тъй като заплащането на общите части следвало да се определи по реда посочен в
ПУРНЕС, респ.ЗУЕС. Прави и възражение за нищожност на същия на основание пр.3
на чл.26 от ЗЗД поради противоречие на добрите нрави, тъй като няма
еквивалентност на престациите. Твърди, че липсва
изпълнение на договора от ищцовата страна и
приемането на това изпълнение от ответника, като оспорва автентичността и съдържанието
на представените фактура и проформа фактури. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приложения по делото договор за управление и поддръжка страните по делото са
сключили същия на дата 10.08.07г. , касаещ офисната част на сградата на ****, където ответника притежава
обект-офис с площ от 171,73кв.м., вкл. и припадащите ид.ч.
от общите части на сградата, находяща се в **** *****. По силата на
последния ищецът е приел да осъществява поддръжка и управление на описаните в
р.II, чл.1 -3 общи части на офисна част *****, както и описаните в р.III,
чл.1 услуги. От своя страна ищецът е поел задължението да заплаща месечно
възнаграждение , определено на база на общата площ на имота, включае припадащите се ид.части
от общите части на сградата и при базова цена от 0,53евро на кв.м. без вкл.
ДДС. Уговорен е срока на договора – 10години, считано от 01.09.07г., както и
начина на заплащане – авансово за всяко тримесечие и се заплаща до 10-то число
на първия месец от тримесечието по банков път. В чл.5 е предвидено още, че при
неизпълнение в срок на задължението за плащане на възнаграждението възложителя
дължи законната лихва за забава върху незапл.сума.
Приложени
са по делото фактура №**********/10.04.09г. с падеж 10.04.09г., издадена за
периода 01.04.09г.-30.06.09г., на стойност 720,95лв., както и проформа
фактури №№ *********/10.07.09г. / за периода 01.07.09г-30.09.09г /,
*********/14.10.09г / за периода 01.10.09г.-31.12.09г/, *********/14.12.09г /
за периода 01.01.10г.-31.03.10г/, *********/31.03.10г / за периода
01.04.10г.-30.06.10г/, *********/30.06.10г. / за периода 01.07.10г.-30.09.10г/
и *********/30.09.10г / за периода 01.10.10г.-31.12.10г./, всички на стойност
от по 720,95лв.
Приложена е и нотар.покана
, отправена от ищеца до ответника, за заплащане на дълж.суми
по договора за управление и поддръжка , връчена на 08.01.10г. на Иванка
Г.Димова, както и отговор на същата, връчен на 14.01.10г. на пълномощника на
ищеца, с който се заявява, че счита
договора за прекратен като оттегля поръчката си.
Приложено
е разрешение за ползване от 22.08.07г. на строеж- *******.
Съгласно заключението на
в.л.Е.Т. по допусната и приета от съда ССЕ, кредитирано изцяло от съда като
обективно и пълно, се установява, че фактура №103/10.04.09г. е осчетоводена за
сметка 411 Клиенти, а останалите проформа-фактури не са осчетоводени като
приходи от дейността, като в счетоводството на ответника не са осчетоводени
нито фактурата, нито проформа-фактурите. Сочи, че за периода
м.04.09г.-м.12.10г. са били назначени работници на длъжност портиер при ищеца,
които охранявали задната част на сградата, където се намирали само офиси на
ищеца и отдадени под наем, и на длъжност
чистач, като ежемесечно на персонала са начислявани работни заплати и
осигуровки, декларирани в НАП, и общата стойност на разходите за портиер са
5196,52лв, а за чистач – 4047,38лв. Сочи още, че в ищ.
дружество са извършвани и осчетоводявани разходи за асансьор, почист.препарати и др., които обаче са водени общо и не
може да се разделят тези за общите части и офисите.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
За успешното
провеждане на иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да се намират във
валидни облигационноправни отношения, по силата на
които ответникът е поел определено задължение, което не е изпълнил. Съгласно установените в
разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договорна обвързаност между него и ответника и обстоятелството, че
се явява изправна страна по нея, а в тежест на последния е да установи точното
в количествено, качествено и времево отношение изпълнение на задълженията си.
По
делото от събраните доказателства безспорно се установи, че между страните е
било налице двустранна и възмездна облигационна обвързаност, по силата на
валидно сключен договор за управление и поддръжка. В
тежест на ищцовата страна бе да установи изпълнение
на задълженията си по договора, с оглед претендирането на заплащането на
предоставената услуга. От същата като доказателство за надлежно изпълнение са
представени фактура и проформа фактури. Безспорно от заключението на вещото
лице се установи , че единствено фактура №103/09г. е осчетоводена в ищцовото
дружество, която обаче не е подписана от отв.страна,
нито е осчетоводена от нея. Фактурата има характер на едностранен свидетелстващ документ,
който удостоверява изгодни за съставилата го и представила по делото страна, и
като такъв, който не е подкрепен и от други доказателства (разписки, приемо-предавателни протоколи) няма доказателствена
стойност. Нейната формална доказ.сила като частен
свидетелстващ документ обхваща
единствено писм.изявление и авторството, но не и
др.факти. При липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да
оформи съотв.счетоводна операция, тя не може да бъде
годно доказателство за извършени факт.действия по получаване и приемане на
предоставените услуги / в този см. е и Решение №62 от 25.06.09г. по
т.д.№546/08г. на ВКС, Решение № 987 от 26.11.2004 г. по гр. д. № 157/2004 г. на
ВКС./. Тъй като освен фактурата от ищцовата страна не
бяха представени други документи, удостоверяващи изпълнение на задължението за
управление и поддържка за периода, посочен в нея , то
съдът намира , че е останал недоказан този факт, поради което и самата фактура
не е основание за плащане на претендираното
възнаграждение. Що се касае до представените проформа фактури , то съдът
съобрази, че проформа фактурата, както и дебитното и кредитно известие, служи
като уведомление за предстоящи сделки, като при реализирането им се издава
фактура, т.е. проформа фактурата дава само информация за количество, цена и др.
елементи на сделката. В случай, че отстрана на ищеца е било налице изпълнение на задължението му по договора, е
следвало да издаде се оригинална фактура със съответните реквизити, а не
проформа фактура. Издаването на проформа фактура не доказва изпълнението, тъй
като тя не представлява валиден счетоводен документ. Изслушаната по делото ССЕ
също не установява конкретното изпълнение на задълженията по договора на ищеца
спрямо ответника, доколкото назначаването на персонал / каквито разходи само са
конкр.посочени по размер и период/ не означава непременно
реално изпълнение на договора. Отделно от това по делото са налице данни за
едностранно прекратяване на договора от страна на ответника , изявление за
което е направено в писмена форма , съгл. р.Х, т.4 от договора , отправено с
отговор, връчен на ищеца на 14.01.10г. Това е така, доколкото процесния договор съдържа елементи на договора за поръчка и
изработка, поради което и разпоредбите, предвиждащи възможността за
прекратяване на договора – чл.268 и 287 ЗЗД намират приложение в случая.
Предвид това и след настъпилото прекратяване на договора по делото от ищцовата страна не са ангажирани доказателства, от които да
се установява последващо наличие на договорни отношения между страните във
връзка с поддръжката и управлението на
обекта на ответника, което да е основание за ангажирането на договорната
отговорност на последния в случай на доказано неизпълнение.
С
оглед на така изложеното съдът прави извода за недоказаност на исковата
претенция, което е основание за нейното отхвърляне като неоснователна. При този изход на спора в
тежест на ищцовото дружество следва да бъдат
възложени по реда на чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в настоящото
производство разноски за адв. възнаграждение в размер
на 1000лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****** , ******, със седалище и адрес на
управление *****, чрез пълномощник ***** против ****
********, със седалище и адрес на управление ******,
представляван от ****** , обективно съединени искове с правно
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника *****, ******
да му заплати сумата
от 5046,65лв, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и
управление на общите части на офис сграда за периода от 01.04.09г. - 31.12.10г.,
както и сумата от 508,26лв, представляваща
обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение до
предявяване на иска - 22.12.10г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска, като неоснователни.
ОСЪЖДА *** , ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ***
ДА ЗАПЛАТИ
на „ ******,
със седалище и адрес на управление *******, представляван от ********** сумата от 1000 лв (хиляда лева ), представляваща
направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: