Присъда по дело №297/2011 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 55
Дата: 5 юли 2012 г. (в сила от 26 октомври 2012 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20113120200297
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

55/ 05.07.2012г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

* РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: * П.

            В.К.

 

При протоколист М.Д. с участие на прокурор * като разгледа НОХД № 297/2011г. по описа на РС *, докладвано от председателя

 

     П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИТЕ: З.П.З. – роден на ***г***, обл.*, български гражданин, средно образование, разведен, не работи, не осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН и М.Д.Д. родена на *** година в с.*, обл.*, живущ ***, българска гражданка, средно образование, омъжена, работи в ОА *, *, не осъждана, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че:

      

 

За подсъдимия З.П.З.

На 29.12.2009г. в гр. * с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н.А.А. и с това причинил имотна вреда на М.С.А. и С.С.А. в качеството им на наследници * в размер на 1360лв, поради което и на основание чл. 209 ал.1 пр.1 вр. чл.54 НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от една година , изпълнението на което ОТЛАГА за срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.

 

ГРУПИРА така наложеното наказание на подс.З. с наказанието наложено му по НОХД № 208/2011г. по описа на РС *–„лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложени с три години изпитателен срок, като му налага едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което отлага за срок от три години, на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК.

На 23.12.2009г. в с* в съучастие с М.Д.Д. / длъжностно лице- кмет * Варненска като неин подбудител съставил официален документ нотариална заверка върху пълномощно с изх. №76/.23.12.2009г. на кметство *, в който се удостоверяват неверни обстоятелства, че положения подпис срещу „Упълномощител" е положен от лицето * , с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства-престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.З НК  като го ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение поради неустановяване че деянието е извършено от подсъдимия , на основание чл.304 пр.2 НПК.

На 29.12.2009г. в гр*, съзнателно се ползвал с неистински частен документ - пълномощно изх.№76/23.12.2009г. на кметство *, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 от НК като го ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение поради неустановяване че деянието е извършено от подсъдимия , на основание чл.304 пр.2 НПК.

 

За подсъдимата * Д.Д. *** съучастие като извършител със З.П.З. /подбудител/ в качеството си на длъжностно лице- кмет на *, в кръга на службата си съставила официален документ-нотариална заверка върху пълномощно с изх. №76/.23.12.2009г. на кметство * в който се удостоверила неверни обстоятелства , че положения подпис срещу „Упълномощител" е положен от лицето * , с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства- престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК като я ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение поради неустановяване че деянието е извършено от подсъдимата , на основание чл.304 пр.2 НПК.

 

ОСЪЖДА подсъдимия З.П.З. да заплати на гр. ищец М.С.А. сума в размер на 680 лева, за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва считано от 29.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия З.П.З. да заплати на гр. ищец С.С.А. сума в размер на 680 лева, за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва считано от 29.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия  подсъдимия З.П.З. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС * сумата от 570.60 лева, от която 455,60 лева за направените разноски по делото за възнаграждения на вещите лица, 100 лева такса върху стойността на уважения граждански иск и 15.00 лв за издаване на изпълнителни листи, на основание чл.189, ал.3 НПК.

 

ПРИСЪДАТА, подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр. * в петнадесетдневен срок от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                 

                                                                                              2.

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ

към присъдата по НОХД N 297/2011г. по описа на ДРС пети състав

       

Девненският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:

 

З.П.З. ,ЕГН **********, за това, че:

На 29.12.2009г. в гр. * с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н.А.А. и с това причинил имотна вреда на М.С.А. и С.С.А. в качеството им на наследници на * в размер на 1360лв.-престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 НК.

На 23.12.2009г. в с. , * в съучастие с М.Д.Д. / длъжностно лице- кмет на с.  Варненска като неин подбудител съставил официален документ нотариална заверка върху пълномощно с изх. №76/.23.12.2009г. на кметство с. , в който се удостоверяват неверни обстоятелства, че положения подпис срещу „Упълномощител" е положен от лицето * , с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства-престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.З НК.

На 29.12.2009г. в гр*, съзнателно се ползвал с неистински частен документ - пълномощно изх.№76/23.12.2009г. на кметство с.  *област, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 от НК.

 

МАРИЯНА Д.Д. ,ЕГН **********

 

На 23.12.2009г. в с. * област в съучастие като извършител със З.П.З. /подбудител/ в качеството си на длъжностно лице- кмет на с.  , Варненска област, в кръга на службата си съставила официален документ-нотариална заверка върху пълномощно с изх. №76/23.12.2009г. на кметство с.  , в който се удостоверила неверни обстоятелства , че положения подпис срещу „Упълномощител" е положен от лицето * , с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства- престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.

 

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвиненията повдигнати срещу двамата подсъдими като счита същите за безспорно доказани.Твърди, че в хода на досъдебното произвоство и в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства , че подс.З. и подс.Д. са извършили деянията за което им е повдигнато обвинение.Твърди , че в подкрепа на обвинителната теза са събраните свидетелски показания , както и изготвените по делото съзебно графологични и комплексни съдебно- графологични и съдебно- медицински експертизи.Моли съда да приеме обясненията на подсъдимите като тяхна защитна версия , да ги признае за виновни по повдигнатите им обвинения и да им наложи следните нсаказание: за подс.З. – за престъплението по чл.311 ал.1 пр.1 НК-„лишаване от свобода” за срок от осем месеца , изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, за престъплението по чл.209 ал.1 НК- „лишаване от свобода” за срок от една година , изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години и за престъплението по чл.316 НК- наказание”лишаване от свобода” за срок от шест месеца , изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.Моли съда да бъдат групирани така наложените наказания с наказанието наложено на подс.З. по НОХД№208/2011г. по описа на ДРС , като му бъде наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от една година , изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.Моли също така в изпитателния срок по така наложеното общо най- тежко наказание , на основание чл.67 ал.3 НК подс.З. да търпи и „пробация” с пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, два пъти седмично.По отношение на подс.Д. моли да и бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца , изпълнението на което да лъде отложено за срок от три години , както и да бъде приложена разпоредбата на чл.37 ал.1 т.6 НК и да бъде наложено наказание „забрана за упражняване на определена дейност” за срок от шест месеца.По тношение на предявевия гр.иск от процесуалния представител на пострадалите лице , моли същият да бъде уважен изцяло.

Пострадалите лица М.С.А. и С.С.А. са уведомени но не се явяват в с.з по делото.Представляват се от адв.Е.Я..Желаят да се конституират като г.ищци и частни обвинители , като предявават гр.иск срещу подс.З. за сумата от 1360 лева.В хода на съдебните прения адв.Я. поддържа гр.иск и частното обвинение, като се присъединява към казаното от прокурора.

Подсъдимият З.П.З. се явява лично в с.з, представлява се от адв.Я.С. ***.Дава обяснения , но не се признава за виновен по така повдигнатите обвинения.Моли за оправдателна присъда.Защитника на подс.З.- адв.Я.С. моли съда да признае за невиновен подс.З. по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.311 ал.1 и чл.316 ал.1 НК.Заявява , че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно категорични доказателства за вината на подс.З..Твърди, че вещите лица изготвили комплексната СГЕ и СМЕ не са достатъчно убедителни, и че не взето предвид здравословното състояние на лицето * към момента на полагане на подсписа под пълномощното.Твърди също така , че в хода на съдебното следствие по достатъчно убедителен начин свидетели са обяснили как точно е издадено и подписано пълномощното.Моли за оправдателна присъда за обвиненията за престъпления по чл.311 ал.1 пр.1 НК и по чл.316 вр. чл.309 НК.По отношение на обвинението по чл.209 ал.1 НК заявава , че даянието е съставомерно и моли на подс.З. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” , изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.По отношение на гр.иск заявява , че същият е основателен и следва да бъде уважен.

Подсъдимата *Д.Д. се явава лично в с.з, представлява се от адв.В.А. ***.В хода на съдебното следствие подсъдимита дава обяснения, заявява , че * лично, пред нея е подписала пълномощното и с това тя е изпълнила задълженията си.Заявява , че не се признава за виновна и моли за оправдателна присъда.Защитника на подсъдимата- адв.А. *** заявава , че в хода на проведеното съдебно следствие се е установила фактическа обстановка , различна от изложената в ОА по делото.Заявява , че нейната подзащитна, в изпълнение на задълженията си по ЗННД е осъществила нотариални функции , като е посетила лицето * в дома и , уверила се е лично , че същата иска да упълномощи подс.З. и след полагането на подписа е занесла пълномощното в кметството в с. ,където бил положен печат.Твърди , че в липсват категорични доказателства за извършване на престъпление от страна на подс.Д. и моли същата да бъде оправдана.

         След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:подс.З.П.З. и лицето *ивеели на съпружески начала в с., Варненска област.На 19.01.2009г. * била регистрирана като земеделски производител за отглеждане на девет крави.След като била регистрирана в НВМС тя получила право на субсидии за отглеждането на животни, като получавала субсидиите от Държавен фонд”Земеделие” по сметка в *Животните *отглеждала заедно с подс.З* била в лошо здравословно сътояние, като още през 2004г. получила исхемична болест довела до мозъчен инсулт.С течение на времето заболяването и се влошавало , като имала и високо кръвно налягане , което постоянно варирало.Това нейно състояние се наблюдавало от личния и лекар- св.Л.Д.Т. и св.Ж* Б. ***, която редовно посещавала Тахирова в дома и във връзка със заболяването и.На 25.11.2009г. Тахирова си счупила дясната глезенна става при битов инцидент в дома и.Тъй като имала нужда от средства за лечението си , а не можела да се придвижва, Тахирова решила да упълномощи подс.З. да изтегли средства от сметката и в Банка „* гр.*.За целта подс.З. се срещнал с подс.Д.-*** и я помолил да отидат до дома му , тъй като Тахирова била не легло и не можела да се придвижва.Подс.Д. се съгласила , още повече , че това било част от задълженията си.На 23.12.2009г. подс.Д. *** и помолила техническия сътрудник – св.К.С.И. да изготви пълномощно по образец, като и обяснила , че ще отиде до дома на * за да може тя да го подпише.Св.И. също знаела , че * не е добре и не може да се придвижва сама.Подс.Д. взела пълномощното и отишла в дома на *Там тя я попитала дали е съгласна да подпише пълномощното и * отговорила утвърдително.След това *която била в легнало положение подписала пълномощното в присъствието на подс.Д. и на подс.З..След това подс.Д. занесла подписаното пълномощно в кметството , където св.И. положила два печата- изходящ и главния печат на кметството.Подс.Д. също се подписала на печата заверяващ пълномощното и си тръгнала.След известно време в кметството дошъл подс.З., заплатил таксата и си взел пълномощното.На 27.12.2009г. * починала.На 29.12.2009г.подс.З., решил да изтегли парите от сметката на Тахирова, отишъл в клона на банка „ДСК” в гр.Вълчи дол, показал пълномощното на касиера – св.Н.А.А., която му изплатила сумата от 1360 лв. от сметката на *.Това обстоятелство било узнато от свидетелките М.А. и С.А.- дъщери и наследници на *, които предявили претенциите си и подали жалба в УП –* срещу действията на подс.З..По случая било образувано ДП №2064/2010г. по описа на УП гр.* 

В хода на разследването по досъдебното производство била  назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза според чието заключение подписа изписан със синьо пишещо средство в графа „упълномощител” в изследваното пълномощно №76/23.12.2009г. не е положен от *.Вещото лице не е могло да отговори по категоричен начин на въпроса дали инкриминирания подпис е положен от *Д.Д..

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена и изготвена и допълнителна съдебно- графическа експертиза, според чието заключение  видно , че поради простия строеж на инкриминирания подпис и разликата по структура , форма и посока на движение , на ръкописният текст и подписите на  подсъдимите * Д.Д. и З.П.З. , отговорът на въпроса дали горепосоченият инкриминиран подпис е положен от тях се оказва невъзможен.

В хода на разследването по делото е назначена и изготвена и комплексна СМЕ и СГЕ, според чието заключение исхемичния мозъчен инсулт прекаран * е бил съпроводен с двигателен дефицит на ръцете  и това , както и останалите установени заболявания не могат да доведат до изменения на почерка.След извършено сравнение на подписа положен под пълномощното №76/23.12.2009г. и подписите представени като подписи на лицето * в амбулаторен лист №000804 от дата 26.03.2009г. и в заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с рег.№107721/18.10.2001г.вещите лица са достигнали до извода , че  подписа положен под „упълномощител” в пълномощно с изх.№76/23.12.2009г. не е положен от Зина Левентова Тахирова.

Вещите лица поддържат заключенията си и в с.з.

В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена комплексна СМЕ и СГЕ с въпрос:възможно ли е подписа в пълномощното да е положен от лицето *, като се съобрази здравословното състояние на лицето описано в свидетелските показания на д-р Л.Т. и св.Ж.Б., както и обясненията на подсъдимите , че *е била на легло , в полулегнало състояние, ръката и е треперила и същата е била придържана от подс.З.?В изготвеното заключение и в с.з вещите лица заявяват, че не съществува методика, която да даде отговор на поставената задача и отговорът се явява невъзможен.Вещото лице изготвило заключението по медицинската част на експертизата – д-р Д. описва , че исхемичния мозъчен инсулт прекаран отТахирова не е бил съпроводен с двигателен дефицит на ръцете  и това , както и останалите установени заболявания не могат да доведат до изменения на почерка.В с.з вещите лица поддържат заключенията си.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.При така установената  фактическа обстановка съдът призна за виновен подс.З.П.З. за извършено деяние по чл.209 ал.1 НК- за това , че на 29.12.2009г. в гр. * с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н.А.А. и с това причинил имотна вреда на М.С.А. и С.С.А. в качеството им на наследници на * в размер на 1360лв.Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира свидетелските показания дадени от свидетелката Н.А.А. които са ясни и непротиворечиви.От показанията на тази свидетелка се установява по безспорен и категоричен начин , че на 29.12.2009г. подс.З. е отишъл в клона на банка „ДСК” в гр.Вълчи дол , представил пълномощно от *, според което има право да вняса и да изтегля суми от сметката и в банката.Св.А. , след като се запознала с пълномощното предоставила на подс.З. сумата от 1360 лв. която в момента била по сметката на *.Показанията на св.А. кореспондират напълно и с обясненията на подс.З. който в с.з заявява , че в действителност е изтеглил сумата , използвайки пълномощното , но не е знаел , че след смъртта на Тахирова той вече няма това право. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между  събраните по делото доказателства- показанията на свидетелката и обясненията на подс.З. , водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт по делото.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 НК се характеризира формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността.Заблуждението и неправилната представа на измаменото лице е пряка и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет.

Деянието е осъществено от подсъдимият при форма на вината пряк умисълой е съзнавал , че в следствие на неговото въздействие върху св.А. , представяйки и пълномощното , у нея ще възникнат неправилни представи, които ще доведат до предоставянето му на сумата от 1360 лева.Наред с това подсъдимият е целял имотна облага за себе си – той е знаел , че ще получи сумата от 1360 лева.

След съвкупната преценка на доказателствата, съдът стигна до извода за невиновността на подс.Марияна Д.Д. за това,че на 23.12.2009г. в с. , *бласт в съучастие като извършител със З.П.З. /подбудител/ в качеството си на длъжностно лице- кмет на с.  , Варненска област, в кръга на службата си съставила официален документ-нотариална заверка върху пълномощно с изх. №76/23.12.2009г. на кметство с.  , в който се удостоверила неверни обстоятелства , че положения подпис срещу „Упълномощител" е положен от лицето * , с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства–престъпление по чл.311, ал.1 пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК.

Съдът стигна и до извода за невиновността на подс.З.П.З. за това че на 23.12.2009г. в с. , Варненска област в съучастие като извършител/ като подбудител/ с *а Д.Д. - в качеството си на длъжностно лице- кмет на с.  , Варненска област, в кръга на службата си съставил официален документ-нотариална заверка върху пълномощно с изх. №76/23.12.2009г. на кметство с.  , в който се удостоверили неверни обстоятелства , че положения подпис срещу „Упълномощител" е положен от лицето * , с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства–престъпление по чл.311, ал.1 пр.1 вр. чл.20, ал.3 НК.

 

Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че съдът признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК ред се установява единствено, че на 23.12.2009г. подс.Д. е била помолена от подс.З. да посети дома му за да може с присъствието си да удостовери , че * доброволно подписва пълномощно с което упълномощава подс.З. да се разпорежда със средствата по сметката и в *.След като св.И. – технически сътрудник в кметството в с. напечатала пърномощното, подс.Д. го занесла в дома на подс.З. , след което * го подписала в нейно присъствие.Изпълнителното деяние на престъплението по чл.311 НК се изразява в съставяне на неистински официален удостоверителен документ с невярно съдържание.В случая такъв документ според прокуратурата се явява пълномощното, което според ОА по делото и приетите от прокуратурата доказателства не е подписано от * , а от друго , неустановено по делото лице,като подс.Д. не присъствала на това действие, а е заверила пълномощното донесено и от подс.З. без да се увери лично , че то е подписано от Тахирова.Прокуратурата изгражда своята теза единствено върху заключенията на назначените по делото съъдебно графологични и комплпексни съдебно- графологични и съдебно – медицински експертизи.Съдът намира обаче, че заключенията по назначените експертизи са непълни и необосновани , поради което и те не следва да бъдат кредитирани.На първо място вещите лица са категорични , че подписа на пълномощното не принадлежи на *, но не е и на нито един от подсъдимите, или поне не могат да отговорят категорично, че е положен от някой от подсъдимите.При обсъждането на заключенията на вещите лица следва да се отбележи , че те са изготвени при оскъден сравнителен материал за подписите и почерка на *.Сравнителния материал с който вещите лица са разполагали са единствено подписи на Тахирова , полагани пред държавни органи във връзка с издаване на документи/ например подписа и на заявлението за издаване на документи за самоличност/.Голяма част от изследваните подписи са и ксерокопия , което допълнително затруднява изводите на вещите лица и поражда съмнения в обосноваността на заключенията им.Освен това подписите на * изследвани като сравнителен материал са единствено условно свободни образци.Това означава , че всички те са полагани пред някаква институция , когато полагащия подписа е притеснен.Това е и становището на в.л Д.М. изразено в с.з проведено на 28.05.2012г.Същото в.л заявава , че най- достоверно би било изследването на т.нар” свободни образци” но такива липсват.С оглед заболяванията на Тахирова, описани по- горе , съдът е поставил въпрос на вещите лица дали подписа под пълномощното може да е поставен от нея , като вещите лица се съобразят със описаното от свидетелите по делото здравословно състояние-с високо кръвно, вариращо непрекъснато ,след прекаран инсулт през 2004г., със счупен крак което я е принудило да подписва пълномощното легнала на леглото в къщата на подс.З. ***.Това състояние всъщност е описано много подробно и непротиворечиво в показанията на свидетелите С. * Ш., А.И.С., д-р Л.Т. и Ж.Б. които съдът кредитира изцяло.В отговора си на този въпрос вещите лица описват отново вида и структурата на почерка на лицето положило подписа , но заявяват , че не съществува методика , която да даде отговор на поставената задача.Вещото лице изготвило медицинската част на експертизата  твърди , че вида на положения под документа / пълномощното/ подпис е без данни за треперене на ръката по време на полагането му и инсулта прекаран от * не  бил свързан с двигателен дефицит.Това , че подписа е положен без треперене на ръката е видно и с просто око.Но вещите лица са нямали и е нямало как да разполагат с достатъчен като количество и качество сравнителен материал на подпис положен от * например в легнало положение-такова в каквото според подсъдимите по делото е полагала подписа под пълномощното.Освен това вещото лице изготвило СМЕ е разполагало със стара медицинска документация – * е получила инсулта през 2004г. Напълно възможно е състоянието и да се е влошило през този период, още повече , че св.Б. твърди , че * била  доста небрежна към здравето си.Противоречи на логиката двамата подсъдими да извършат престъплението по чл.311 НК на 23.12.2009г. - докато * е била още жива и е можела да подпише пълномощното.Действията на З. и на Д. биха имали логика ако бяха извършени на 27.12.2009г. – деня на смърта на *, за да може З. да се възползва от сумата по банковата сметка на *.Действията на двамата подсъдими , така както са описани в ОА по делото биха имали логика , ако Тахирова страдаше от психично заболяване , което да и пречи да разбира свойството изначението на извършеното и да ръководи постъпките си.Такива данни по делото обаче не са налице.От всичко изложено , съдът намира , че не може да се направи безспорен и категоричен извод за вината на подс.З.П.З. за извършено престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 вр.ч л.20 ал.3 НК и на подс.Марияна Д.Д. за извършено престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 НК.Няма никакви доказателства и не могат да бъдат събрани такива , че двамата подсъдими са действали в съучастие в извършването на това престъпление/З. като подбудител/, поради което и съдът ги оправда на основание чл.304 пр.2 НПК.

Съдът намира, че поради гореизложеното липсват  достатъчно категорични и безспорни доказателства и за това , че на 29.12.2009г. подс.З. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – пълномощно с изх.№76/23.12.2009г. на кметство в с*, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност –престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК и го оправда по възведеното му обвинение на основание чл.304 пр.2 НПК.Липсват категорични доказателства , че съставеното на 23.12.2009г. пълномощно е неистински частен документ , следователно не може да се направи и извода , че подс.З. е знаел , че ползва от такъв документ.Няма достатъчно ясни и непротиворечиви доказателства, че пълномощното не е подписано от *, следователно не може да се направи извода , че то представлява неистински частен документ.

При определяне размера на наказанието за подсъдимият З.П.З. за извършеното престъпление по чл.209 ал.1 НК, съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като  висока предвид факта, че деянието е извършено след като подсъдимият е знаел , че след смърта на Зина Левентова Тахирова е загубил представителната власт предоставена му от упълномощителя.Въпреки това той е въвел в заблуждение касиера в клона на банка „* относно това обстоятелство и е успял да изтегли сумата от 1360 лв. с която се е облагодетелствал.Като отегчаващо вината на подс.З. обстоятелство съдът прецени и високия размер на причинената щета на пострадалите лица- в случая наследниците на *.Съдът прецени като и сравнително висока към момента на извършване на деянието , степента на обществена опасност на  подсъдимият, изхождайки от факта , че същият е осъждан и има лоши  характеристични данни.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие и невъзстановяването на нанесените щети от страна на подсъдимия.Като смекаващи вината обстоятелство съдът прие направените частични самопризнания от страна на З. и обстоятелството , че към момента на извършване на деянието е бил реабилитиран по право за предходните си осъждания.Тези обстоятелства,  мотивират налагането по отношение на  подсъдимият З. на наказание в размер между  минималния и средния , с посока към средния предвиден в специалната разпоредба на НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства , а именно  „лишаване от свобода” за срок от една година ,  изтърпяването на което наказание да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК.

След като се запозна с предходните осъждания на подс.З. , съдът намира , че са налице основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по отношение на наложеното с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от една година , изпълнението на което е отложено за срок от три години , с наказанието наложено на подсъдимия по НОХД №208/2011г. по описа на *„лишаване от свобода” за срок от осем месеца изпълнението на което е отложено за срок от три години, поради извършването на деянията по всяка една от присъдите , преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях.Съдът наложи на подс.З. едно общо , най- тежко наказание  „лишаване от свобода” за срок от една година , изпълнението на което отложи за срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.

По отношение на предявения от пострадалиите лица граждански искове в размер на по 680 лева за причинените им от деянието имуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на по 680 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-29.12.2009г. до окончателното и изплащане.Съдът присъди и такса  от 4% върху сумата на гр.иск ведно със законната лихва върху главницата.При определянето на размера на обезщетението съдът е приел ,че пострадалото лице следва да бъде обезщетено за действително причинените му имуществени вреди от извършеното престъпление.Това е и стойността на отнетите вещи.

На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият  З. направените по делото разноски.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: