Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260113 25.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 10762/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на ”Стройрент” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273,
представлявано от Г. Х. Г. против ”Спартак”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3,
представлявано от К. Г. Я. за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 360 лева главница по договор за наем на строително оборудване
от 20.09.2017г. за наемен период от два дни и транспорт в две посоки, сумата от
120 лева цена на извършено допълнително почистване на основание чл.14 от
договора, сумата от 276.48 лева договорна неустойка за забава за периода от
23.06.2018г. до 12.07.2019г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че между страните е бил сключен процесният договор за наем на строително
оборудване, по силата на който ищецът като наемодател отдава на ответника като
наемател оборудването за ползване. На 11.05.2018г. било подписано допълнително
споразумение, с което наемодателят отдава под наем на наемателя вишка телескопична
18м., електрическа и ДВГ, на ремарке за периода от 14.05.2018г. до 13.06.2018г.
Оборудването е предадено на 14.05.2018г. За наемния договор е била издадена
фактура за сумата от 4392 лева с ДДС, която е била заплатена от наемателя.
Ответникът е продължил да използва наетото оборудване и след изтичане на
наемния срок, като същото е върнато непочистено от следи от бетон и мазилка на
14.06.2018г. Вишката е върната на 15.06.2018г. на наемателя, за да бъде
почистена. В края на деня наемателят я е предал обратно на наемодателя, но
отново непочистена изцяло. Ето защо според договора наемателят дължи на
наемодателя сума от 120 лева за извършено допълнително почистване на
оборудването. За двата дни, в които машината е била в процес на транспортиране
и почистване, тя е била на разположение на ответника, който дължи и съответния
наем от 360 лева. Доколкото е налице неизпълнение на парични задължения и
наемната цена не е платена, ищецът на основание чл.19, т.4 от договора търси и
неустойка в размер на 0.2% върху дължимата неплатена сума за всеки просрочен
ден, но не повече от 150% от стойността на неплатената сума. В случая
неустойката се претендира в размер на 276.48 лева за периода от 23.06.2018г. до
12.07.2019г. С тези мотиви ищецът моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.232 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Признава за
сключения между страните наемен договор и допълнително споразумение към него.
Ответникът е предал техниката на 14.06.2018г., но наистина по погрешка тя не е
била почистена. На следващия ден вишката била върната за почистване, като
тогава била старателно почистена и приведена в добро състояние. Ищецът е бил
уведомен, че техниката е свободна и може да бъде взета още в 8.00 ч. на
14.06.2018г. Служители на дружеството обаче се явили да вземат вишката едва в
17.00 ч. Ето защо ответникът не дължи наем за 14.06.2018г. в размер на 144
лева. Ответникът се е съгласил да заплати 216 лева за наем за техниката за
15.06.2018г. и 2 броя транспорт на вишката за нейното почистване. Ответникът е
направил извънсъдебно възражение за прихващане със вземане, което има от ищеца,
а именно 300 лева депозит, даден като гаранция по договора, поради което не
дължи наема за 15.06.2018г. Оспорва се и твърдението, че ищецът е извършил
допълнителни разходи в размер на 120 лева за почистване на техниката. В тази
връзка се заявява, че техниката е била върната в достатъчно добро състояние и
не се е нуждаела от повторно почистване. Оспорва се и искането за присъждане на
неустойка. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази
доказателствата по делото и закона, намира следното:
Страните са сключили договор за наем на строително оборудване от 20.09.2017г., с който ищецът като наемодател се е задължил да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя строително оборудване. При желание на наемателя да ползва конкретно оборудване, страните подписват допълнително споразумение към договора по образец, в който оборудването се описва подробно по вид и елементи. В случая такова допълнително споразумение е било сключено, то е от 11.05.2018г. и касае отдаването под наем на процесната телескопична вишка. Тя е наета за 30 дни и за нея се дължи наем от 120 лева на ден или 3600 лева за целия период. Вишката е предадена на наемателя на 14.05.2018г., видно от приложения двустранно подписан приемо-предавателен протокол и е следвало да бъде върната на наемодателя в края на работния ден на 13.06.2018г. Видно от приемо-предавателен протокол, тя е върната на 14.06.2018г. в 17:00 часа. В протокола е записано, че при връщането й вишката е била залята с бетон и мазилка. И този протокол е двустранно подписан, т.е. нямало е спор между страните за състоянието на оборудването и че то не е било почистено. Наемателят е поискал да почисти вишката, затова я е взел на другия ден – 15.06.2018г., в 11.30 часа, като отново е съставен двустранен протокол, в който изрично е записано, че вишката е върната за почистване. На същата дата, но в 17.00 часа вишката е върната повторно на наемодателя, но без да е почистена докрай, като е отбелязано, че има следи от бетон по нея.
Тези протоколи се подкрепят и от ангажираните свидетелски показания. Св.М., служител в Стройрент ЕООД, заявява, че при връщането й вишката била непочистена, като имало бетон по нея. Затова клиентът на другия ден си взел обратно вишката, за да я почисти. В края на деня клиентът върнал машината, но при огледа било установено, че отново не е напълно почистена. Въпреки това вишката била приета от наемодателя. Св.Р., служител на ответното дружество, е заявила, че се е обадила на представители на ищеца още сутринта в 8.00-8.15 часа и им казала да дойдат да си вземат вишката. Те дошли обаче чак в края на работното време. При огледа представител на Стройрент установил, че вишката не е почистена и почистването ще струва на ответника около 1000 лева. Тогава на другия ден ответникът взел отново вишката, за да я почисти. Тя била почистена същия ден, но при огледа представител на ищеца отново заявил, че не е изцяло почистена в телескопичната част.
При това положение БРС намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане за 360 лева за наем на вишката за два допълнителни дни и транспорт в двете посоки. За тази сума е била издадена фактура № **********/18.06.2018г. Явно е, че вишката е трябвало да бъден върната след 13.06.2018г., когато е изтекъл договорът за наем. Върната е следобед на 14.06.2018г., т.е. била е ползвана още 1 работен ден. Според допълнителното споразумение, ако наемателят продължи ползването след изтичане на периода на наем, наемът автоматично се продължава за неопределен срок. Следователно договорът за наем е бил продължен и за 14.06.2018г., след като оборудването е било върнато след края на работния ден. Св.М. е заявил, че по договор транспорт за връщане на машината се заявява 24 часа по-рано, а в конкретния случай, след като получили обаждане, че машината е освободена, пратили транспорт в рамките на час. Свидетелят получил обаждане за връщане на вишката едва в края на деня. Съдът кредитира тези показания като подробни и достоверни и съответно не кредитира показанията на св.Р., служител на ответника, която е заявила, че още сутринта се е обадила на Стройрент да си вземат вишката, а те дошли чак вечерта. Освен това според чл.10 от договора за наем, предаването на оборудването на наемателя, както и връщането на оборудването на наемодателя се извършва на адреса на наемодателя, освен ако в приемо-предавателния протокол не е посочен друг адрес на предаване. Следователно ответникът е следвало да предаде вишката на адреса на ищеца и то още сутринта на 14.06.2018г., а не да чака до края на работния ден. За този целия ден /14.06.2018г./ вишката е била в негово държане, поради което той дължи заплащане на наем. Както стана ясно, тъй като вишката е била непочистена, на другия ден – 15.06.2018г. сутринта ответникът е я взел обратно, за да я почисти. Почистил я е до известна степен, след което следобед я е върнал на ищеца. Видно от съставения двустранно подписан протокол и от показанията на св.М., тя отново не е била докрай почистена, но въпреки това наемодателят вече си я е прибрал. Следователно наемното правоотношение, по повод почистването на вишката, е продължило и на 15.06.2018г. Общо наемът за оборудването е бил удължен за два допълнителни дни – 14 и 15.06.2018г. За тези дни се дължи заплащане на наемна цена, както и суми за транспорта на вишката. Според издадената фактура, начислени са били общо 360 лева за наем и транспорт. За размера на дължимата сума не се спори /ответникът е възразил, че не дължи наем за един от дните/.
След като сумата се дължи, следва да се разгледа възражението на ответника за прихващане със вземане, което ответникът има против ищеца, за сумата от 300 лева платен депозит по договора за наем. В отговора ответникът е заявил, че вече, преди завеждане на делото, е бил направил извънсъдебно прихващане на двете насрещни задължения, т.е. позовава се на процесуално възражение за прихващане, при което се твърди, че прихващането вече е настъпило преди повдигане на съдебния спор. В същия отговор обаче, при условията на евентуалност, ответникът е направил и материално-правно възражение за прихващане за същата сума, което е доведено до знанието на ищеца с връчване на книжата по делото. БРС намира, че процесуалното възражение за прихващане, т.е. че прихващане вече е настъпило преди делото, не е основателно. Няма никакъв спор, че ответникът е внесъл в ползва на ищеца депозит от 300 лева, това се доказва и от приложената разписка за депозит. Според договора /чл.15/ такъв депозит е дължим от наемателя. Съгласно чл.15, ал.5, депозитът се връща на наемателя след връщане на предоставеното оборудване, подписване на приемо-предавателен протокол за връщането без възражения от страна на наемодателя и пълно погасяване задълженията на наемателя към наемодателя. Налице са данни, че между страните е била водена кореспонденция с опит да изгладят отношенията си и да избегнат воденето на съдебни дела. Приложено е писмо от Спартак АД до Стройрент ЕООД, в което се признава за дължима сумата от 360 лева за наем и транспорт, но се заявява, че от тази сума ще се приспадне депозитът в размер на 300 лева, като се извърши прихващане на сумите. Следователно ответникът наистина извънсъдебно е заявил воля за прихващане на насрещните задължения и това заявление е достигнало до ищеца /чл.104 ЗЗД/. Обаче според договора, депозитът се връща след пълно погасяване задълженията на наемателя към наемодателя, каквото погасяване не е било налице към тогавашния момент, тъй като са се дължали 360 лева за наем и транспорт. Ето защо БРС намира, че извънсъдебното заявление за прихващане не е породило правен ефект и прихващане не е настъпило. С други думи, процесуалното възражение на ответника за прихващане, настъпило преди делото, е неоснователно.
Затова трябва да се разгледа и вземе предвид материално-правното възражение на ответника за прихващане, отправено с отговора на исковата молба и достигнало до знанието на ищеца в течение на делото. При съдебното прихващане се установява съществуването на насрещните вземания, тяхната изискуемост и те стават ликвидни с постановяване на решението на съда. В случая беше установено, че ищецът има вземане към ответника за 360 лева за наем и транспорт. Няма спор, че ответникът е платил депозит от 300 лева по договора. Този депозит обаче вече следва да се счита за изискуем за плащане обратно на ответника, тъй като договорните отношения са прекратени, а вишката е върната. Що се отнася до пълното погасяване на задълженията на наемателя към наемодателя, това е въпрос, свързан с предмета на настоящото дело и не може да е пречка за съдебното прихващане на сумите. Ето защо БРС намира, че следва да зачете изявлението на ответника за прихващане и да приеме, че то поражда действие по време на процеса и двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото. В случая, след прихващането, в полза на ищеца остават да се дължат 60 лева от посочената фактура /360 лева се прихваща, т.е. се намалява с 300 лева/. Следва решение, с което установителният иск се уважи за сумата от 60 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането, като в останалата си част искът се отхвърля като погасен чрез прихващане.
Искът за 120 лева разходи за извършено допълнително почистване на оборудването се преценява за основателен. Явно е, че вишката е останала непочистена, въпреки усилията на ответника. Това е наложило самият ищец да предприеме действия по завършване на почистването. Налице е протокол за ремонт от 29.06.2018г., с който вишката е почистена, като е отбелязано, че почистването е траело 5 часа, по 20 часа на час или общо 100 лева без ДДС. Този протокол наистина е оспорен от ответника. БРС обаче взема предвид чл.14 от наемния договор, според който ако при връщане на оборудването същото не е почистено, наемодателят определя за плащане от наемателя сума за почистване на оборудването по ценоразпис на наемодателя. В случая ценоразпис няма приложен, затова съдът приема, че се дължи сумата от 100 лева, според протокола за почистване. Уговорката в договора е така формулирана, че наемодателят е в правото си да определи цената за почистването, стига обаче тя да е в размер, който да не нарушава добрите нрави, съгласно предписанието на чл.9 ЗЗД. БРС съобразява показанията на св.М., който е присъствал на почистването на машината и е заявил, че то е продължило няколко часа. Следователно отбелязването в протокола за ремонт, че почистването е траело 5 часа, следва да се приеме за правдоподобно, поради което оспорването на протокола е неуспешно. Налага се извод, че се дължи сумата от 120 лева с ДДС за почистването на вишката и тази сума е в тежест на ответника, съгласно уговореното в договора. Следва решение, с което се приеме за установено, че се дължи посочената сума.
По иска за сумата от 276.48 лева договорна неустойка:
Съдът намира този иск за неоснователен. Според чл.19, ал.4 от договора, при забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на 0.2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задълженията, но размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума. Така формулирана, клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради нарушение на добрите нрави. Ответникът няма възражение в този смисъл, но съдът следи служебно за нищожността на съглашението. Независимо, че неустойката има краен предел, а именно 150%, нейното начисление на ден е в такъв размер, че я прави противна на обществения морал. При 0.2% неустойка на ден, би се дължала такава от 6% на месец или 72% на година /при положение, че законната лихва е 10% на година/. Получава се, че за година неустойката е над 7 пъти по-висока от законната лихва, като размерът е твърде завишен и не кореспондира с обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката. Таванът й от 150% е също прекомерен, тъй като това е един път и половина повече от самата главница. Тези мотиви навеждат съда на извод, че клаузата за неустойка е нищожна поради нейната прекомерност, ето защо ищецът не може да претендира заплащането й. Следва решение, с което този иск се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 129.68 лева в исковото производство и разноски от 91.61 лева в заповедното дело, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 60 лева за първия иск и 120 лева за втория иск.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 153.50 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно 276.48 лева иск за неустойка. Съдът не присъжда разноски за отхвърлената част от иска за наем и транспорт, тъй като той е отхвърлен заради прихващане, а не заради изначална неоснователност на иска.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Спартак” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3, представлявано от К.
Г. Я., че дължи на ”Стройрент” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273,
представлявано от Г. Х. Г. сумата от 60
лева /шестдесет лева/ главница по договор за наем на строително оборудване
от 20.09.2017г. и допълнително споразумение от 11.05.2018г. за наемане на
телескопична вишка за наемен период от два дни и транспорт в две посоки, за
което е издадена фактура № **********/18.06.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.07.2019г. до
изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 2674/17.07.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 5671/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 60 лева до търсения размер от 360
лева като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на длъжника за 300 лева, представляващо платен депозит по
договора, подлежащ на връщане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Спартак” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3, представлявано от К. Г.
Я., че дължи на ”Стройрент” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273,
представлявано от Г. Х. Г. сумата от 120
лева /сто и двадесет лева/ разходи за извършено допълнително почистване на
наетата вишка, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 2674/17.07.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 5671/2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ”Стройрент” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273, представлявано от Г. Х. Г. за
приемане за установено, че ”Спартак” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3, представлявано от К. Г. Я. му дължи сумата от 276.48 лева /двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и осем
стотинки/ неустойка за забава за периода от 23.06.2018г. до 12.07.2019г., което
вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 2674/17.07.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 5671/2019г.
ОСЪЖДА ”Спартак” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3, представлявано от К. Г. Я. да заплати на ”Стройрент” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273,
представлявано от Г. Х. Г. сумата от 129.68 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет и осем
стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 91.61 лева /деветдесет и един лева и
шестдесет и една стотинки/ разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА ”Стройрент” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273, представлявано от Г. Х. Г. да
заплати на ”Спартак” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3, представлявано от К. Г. Я. сумата от 153.50 лева /сто петдесет и три лева и петдесет стотинки/ разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА