РЕШЕНИЕ
№ 457
гр.
Пловдив, 15.03. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева и
участието на прокурор Костадин Паскалев,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2882 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по Глава ХI АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ
Образувано е по
искова молба на П.Д.Г. и Г.В.Г.,*** чрез процесуалния
им представител адвокат Я.С. против Министерство на вътрешните работи-гр.София,
с която се иска да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 2000 лева, по 1000
лева за всеки от тях, частично от общо 4000 лева, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните им данни, настъпили
в резултат на незаконосъобразни действия на ответника, състоящи се в
неправомерно разпространение на личните им данни пред трети лица в периода от
02.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба в настоящото производство
/28.10.2020г./, в едно със законната лихва за периода от 02.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба 28.10.2020г.. Излагат
се обстоятелства, че във връзка с наказателно производство, в което ищците са
участници, на 2 октомври 2017г. служител на Първо РУ при ОД на МВР - Пловдив е
връчил два броя призовки на техен съсед, поел задължение да им ги предаде. Неправомерно
в призовките освен необходимото им съдържание по чл. 179 от НПК, са били посочени
и единните граждански номера на лицата. По този начин личните им данни са били
разкрити пред трето лице извън законово установения обем. Позовават се и на чл.39,
ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с влязъл в сила административен акт - Решение №
ППН-01-112/2018 от 06.11.2018г. на Комисията за защита на личните данни. Сочат,
че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и причинените им неимуществени вреди. Редовно призовани, в съдебно
заседание не се явяват и не се представляват. В писмено становище на
процесуалния им пълномощник адв. Я.С. се поддържа иска на основанията, изложени
в него, като счита същият за доказан съобразно приобщените доказателства. Иска
се да бъде изцяло уважен и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът- Министерство на вътрешните работи
–София, с писмен отговор оспорва исковите претенции като недопустими, неоснователни
и недоказани. Счита, че твърдените вреди не са действително настъпили. Иска се
отхвърляне на исковете. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
като се иска да бъде намалено до минималния размер.
Контролиращата страна, чрез участвалия в производството прокурор, дава
заключение, че предявените искове са неоснователни и недоказани и счита, че
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като изслуша становищата на страните,
съобрази събраните в производството доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
При ответникът е била образувана предварителна
проверка по преписка № 432000-12433/2017г. по опис на Първо РУ на МВР-Пловдив.
Във връзка с изясняваните с нея данни на 02.10.2017г. служител на Първо районно
управление при ОД на МВР - Пловдив е изготвил и връчил 2бр призовки за Г.В.Г. и
П.Д.Г.. Връчването станало на тяхна съседка- Я.Ж.И., която поела задължение да
им ги предаде. В тези призовки от служител на ответника били вписани трите иман, ЕГН и точен адрес на
ищците. С оглед неправомерно посочване на ЕГН в тях, на 21.02.2018г. двамата
ищци подали съвместна жалба рег. № ППН-01-112/21.02.2018г. пред Комисията за
защита на личните данни срещу Министъра на вътрешните работи в качеството му на
администратор на лични данни. В нея изложили обстоятелства, свързани с неправомерно поведение на служител на Първо РУ
на ОД МВР -Пловдив, който с действията си по връчване на призовките на техен
съсед незаконосъобразно е предоставил личните им данни - единни граждански
номера, които са били вписани, като посочили, че с това тя е узнала за тях, а
хипотетично и е налице възможност да злоупотреби. Административно производство
на осн. чл. 38 от ЗЗЛД е приключило с Решение № ППН-01-112/2018 от 06.11.2018
г., с което КЗЛД приела за основателна
подадената жалба рег. № ППН-01-112/21.02.2018 г., подадена от Г.В.Г. и
на основание чл. 58, пар. 2, буква
„б" от Регламент (ЕС) № 2016/679 е отправила
официално предупреждение до администратора на лични данни за нарушение
на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 от Регламент (ЕС) № 2016/679.
Решението на КЗЛД влязло в законна сила на 25.11.2018г.. За да постанови този
резултат, Комисията е приела, че три имена, адрес и единен граждански номер е информация, чрез която
лицата могат да бъдат пряко индивидуализирани, поради което представляват лични
данни.Позовала се на обстоятелството, че органите на Министерство на вътрешните
работи на осн. чл. 25, ал. 1 ЗМВР могат да обработват лични данни на физически
лица за изпълнение на своите дейности, като в конкретния случай личните данни
на ищците са обработени при изпълнение на една от дейностите на министерството,
в която връзка на основание чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР са изготвени и призовките.
КЗЛД е посочила, че разглежданото действие, предоставяне на призовка на трето
лице, съдържаща три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателите, представлява
„разкриване чрез предаване" на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗЗЛД. С посочване и на единните граждански номера на жалбоподателите се е надхвърлил
обема на дължимата информация, като те се явяват прекомерни данни за
обработваната цел и не са съотносими с целта, за която личните данни се
обработват. Ето защо
предоставянето им на трето лице чрез връчване на призовките, вписаните единните
граждански номера на жалбоподателите са неправомерно разкрити. Приели, че
администраторът, който обработва личните данни на валидно правно основание, не
е предприел необходимите технически и организационни мерки съгласно чл. 23, ал.
1 ЗЗЛД(сега отм.), за да защити данните от
посочената неправомерна форма на обработване. Позовали се и на действащият чл.
24 от Регламент 2016/679 на ЕС. Затова с оглед степента на извършеното
нарушение, както и липса на последици от нарушението - не е установено
последващо обработване на личните данни на жалбоподателите от страна на лицето,
получило призовките, и ненастъпили имуществени или неимуществени вреди като
най-целесъобразна корективна мярка е приета тази по чл. 58, нар. 2, буква
„б" от Регламента.
Случилото се въздействало пряко върху ищците, на
които причинило болка и страдание свързани с нерегламентираното разпространение
на лични данни относно техните ЕГН. Затова в хода на производството са
приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите А.Н.П.и М.Б.К.. Свидетелят П. изнася факти,
свързани с непосредствените си впечатления от случилото се. Посочва, че
е пряк очевидец, защото е във фактическо съжителство с майката на ищцата П.Г.. В
краят на м. октомври 2017г. разбрал, че са им разкрити неправомерно личните
данни относно техните ЕГН. Има непосредствени впечатления, че били силно
притеснени, като се налагал да ги успокоява. До края на 2017г. тяхното
състояние било подвластно на случилото се, като в тях съществувало едно непрекъснато
притеснение, което продиктувало и част от действията им, насочени към изваждане
на кредитни справки. Сочи, че е възприел тяхно състояние на силно притеснение за
един сравнително продължителен период от време, дължащ се на изживян стрес от
евентуална възможност за неправомерно изпълване от трети лица на данните им.
В показанията си свидетелят М.Б.К. излага факти, също свързани с преживяните негативни и
стресови емоции от ищеца Г.Г.. За случилото се бил уведомен от него през 2018г.,
като изградил впечатлението си, че той не можел да мисли и да говори за друго. Счита,
че за ищеца темата за неправомерното разпространените му лични данни относно
вписаните в призовките ЕГН и неговите притеснения от това, станала основна. Основните
му притеснения били с неправомерна продажба на недвижимо имущество в резултат
на случилото се, което определя като кражба.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
приобщените в хода на съдебното производство доказателства: гласни
доказателства по показанията на свидетелите А.Н.П.и М.Б.К., които кредитира изцяло като логични, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Изяснява се и от приложените писмени доказателства :
приложените с исковата молба копия от 2 бр. призовки на ОД -МВР-Пловдив, както
и решение №ППН-01-112/06.11.2018г на КЗЛД в едно с административната преписка
по връчването му.
При така изяснената фактическа обстановка,
съобразно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Исковата молба, с оглед изискванията за
редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу надлежен ответник.
Касае се за наличие на виновно
противоправно деяние, изразяващо се в незаконосъобразни
действия на длъжностни лица при ответника, свързани с нерегламентирано разкриване на лични данни по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, от което са причинени вреди на
ищците, които са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние. Действията на ответника са във
връзка с възложени по силата на закон задължения. Деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при
или по повод изпълнението, на
която са причинени претендираните вреди, в резултат, на
което се твърди, да са претърпени болки, физически и психически страдания от ищците,
които са им причинили известна житейска непълноценност. В случаят се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа от длъжностно лице при ответника
като администратор на лични данни. Разпоредбата на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съдържа
най-общото правило, че държавата и общините отговорят по този закон за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Тя се допълва от ал.2, че исковете се разглеждат по
реда на АПК. Явно е, че това е съществуващия процесуален ред за разглеждане на
искове за обезщетение на вреди, причинени от органи на държавата и общините при
или по повод изпълнение на административна дейност. В националната уредба е
предвидена разпоредбата на чл. 39 ал.1 ЗЗЛД, съгласно който текст при
нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на
данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия
лични данни пред съда по реда на АПК. Съгласно чл.39 ал.2 ЗЗДЛ единствено в
това производство /пред съд/ субектът на данни може да иска обезщетение за
претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични
данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. В
конкретният случай е проведено само и единствено административно производство,
като ищците са упражнили правото си на защита по реда на ЗЗЛД пред КЗЛД, във
връзка с което е постановено Решение № ППН-01-112 от 06.11.2018г.. За разлика
от съдебното, административното производство пред националния надзорен орган е
регламентирано подробно в ЗЗЛД. Тази регламентация не се различава от общите
правила, съдържащи се в АПК относно защитата срещу актове, действия или
бездействия на административни органи. По Глава ХI на АПК „Производства
за обезщетение“, съответно чл. 203, ал. 2 от АПК определя, че за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ
или на ЗИНЗС. Ето защо относно предявеният иск се налага извод, че правото на
обезщетение следва да се упражнява по правилата на АПК, а ако администраторът
на лични данни е и административен орган или длъжностно лице на държавата и
общините, и съобразно тези по ЗОДОВ. На практика чл. 39 ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД имат
за цел да уеднаквят правилата за упражняване на правото на съдебна защита и
право на обезщетение на физическите лица от обработване на личните им данни от
всички администратори на лични данни без значение от тяхната правосубектност
(държавен орган, длъжностно лице или частноправен субект). ЗОДОВ е приложим в
настоящият случай нормативен акт, който установява облекчен ред за защита на
правните субекти, които искат обезщетение за вреди от държавата или общините, в
отклонение от правилата на чл. 45 и следващите от ЗЗД. В този смисъл нормата
чл. 39 от ЗЗЛД не създава специален начин на обезщетение по смисъла на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано приложението на описаните общи правила.
Съгласно чл.8, § 1 и § 2 от Хартата на основните
права на Европейския Съюз, всеки има
право на защита на неговите лични данни, като тези данни трябва да бъдат
обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието
на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно
основание. Тези възведени в Хартата принципи и правила са задължителни относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Според
чл. 79, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), всеки
субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата
му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните
му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент. Според чл. 82, § 1
от Регламента, всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди
в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение
от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. В контекста
на изложеното следва да се посочи, че за да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
От доказателствата по делото безспорно се установява наличието на първата
от кумулативните предпоставки - незаконосъобразни действия на ответника, състоящи се в неправомерно разпространение (обработване) на
личните данни на ищците пред трети лица. Тези несъответни със закона на
действия на органите на ОД на МВР - Пловдив като обработващи лични данни съгласно
разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от ЗМВР, са били е предмет на проверка и
произнасяне в нормативно предвиденото административно производство, инициирано от
ищците с жалба № ППН-01-112/21.02.2018г. пред КЗЛД и приключило с Решение №
ППН-01-112/2018 от 06.11.2018г.. С него безспорно са изяснени неправомерните
действия на ответника, съставляващи незаконосъобразна обработка на личните
данни на ищците, които са описани и в исковата молба. Налице е пълна
идентичност на действията на длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив по
неправомерно разпространение на личните данни на ищците пред трети лица, които
са описани като нарушение пред КЗЛД в производството по чл. 38 от ЗЗЛД и като
фактическо основание за имуществена отговорност в настоящото исково
производство. В случая е налице произнасяне относно неправомерността при
обработването на личните данни на ищците с влязъл в сила административен акт.
Същото се ползва със стабилитет и обстоятелствата, по които компетентният
административен орган се е произнесъл с посочения влязъл в сила административен
акт, не подлежат на преразглеждане и преценка от съда в производството за
обезщетение. Ето защо безспорно е доказано, че с предоставянето на трето лице
на призовките, в които са вписани единните граждански номера на ищците,
посочените данни са неправомерно разкрити.
Налице са и следващите елементи от коментирания
фактически състав –ищците са претърпели неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършените незаконосъобразни действия. Твърдяните
в исковата молба притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с
личните им данни в резултат на неправомерното разпространение на единните им
граждански номера пред трето лице, са обективно случили се. Доказателства
в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите А.Н.П.и М.Б.К., които са близки до ищците хора, добре запознати с
претърпените от тях негативни психически състояния. С тях логично се описва
преживяното от ищците. Въз основа на изложеното е налице причинна връзка между
установените незаконосъобразни действия от страна на ответника и причинените на
ищците неимуществени вреди.
Относно размера на исканото обезщетение, следва да
се съобрази, че описаните негативни психически състояния не се отличават с
някакъв особен интензитет, доколкото те са свързани единствено с предположения
на ищците за възможни противоправни действия от трети лица, които евентуално
биха били подпомогнати за това от неправомерното разпространение на личните им
данни. Притесненията на ищците в тази насока са продължили от 02.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в настоящото производство - 28.10.2020г..
Същевременно нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито пък в хода
на делото се заявиха и установиха конкретни обстоятелства, че са били налице
индиции относно реалната възможност такива действия да бъдат предприети от
трети лица по отношения на ищците. Ето защо съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД като най- справедливо и съответно с оглед
претърпените от ищците страдания е да се
присъди частично обезщетение в размер на по 500 лева за всеки един от тях. Така
присъденото обезщетение в най- пълна степен ще компенсира всички неблагоприятни последици по преживяните болки и страдания, негативни емоции
и стресови изживявания на П.Г. и Г.Г.. В останалата си част до пълния предявен размер на искове до 1000
лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главниците на посоченото обезщетение за
неимуществени вреди от 500,00 лв. за всеки от ищците, считано от датата
незаконосъобразните действия /02.10.2017г/, до датата на подаване на исковата
молба /28.10.2020г./, с оглед обстоятелството, че претенцията за лихви е
акцесорна по своя характер и след като се уважава основния иск за присъждане на
главницата, следва да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва.
С оглед изхода на спора на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищците се дължат сторените разноски по производството, които
съобразно уважената част от исковете се констатираха в размер по 235 лв. за
всеки от тях – по 10 лв. държавна такса за образуваното съдебното
производството и по 225 лв. адвокатско възнаграждение. На ответника осн.
чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ, се дължи възнаграждение съобразно отхвърлената част на
иска. По правилото на чл. 37 от ЗАдв. във вр.чл. 25, ал. 1 от НЗПрП при
минимален нормативно определен размер от 100,00 лв. за всяка от исковите
претенции (или общо в размер на 200 лв.), с оглед техния размер, то се определи
в размер 100 лв.
Така мотивиран, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр.София, да заплати на П.Д.Г., ЕГН**********
*** сумата от 500,00лева, частичен иск от общо 2000 лева за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 02.10.2017 г. до
28.10.2020г., изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна
злоупотреба с неправомерно разпространените й лични
данни,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500
лв. до предявения размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр.София, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********
*** сумата от 500,00 лв., като частичен иск от общо 2000 лева за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 02.10.2017г. до
28.10.2020г., изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна
злоупотреба с неправомерно разпространените му лични данни, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500
лв. до предявения размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр.София, да заплати на П.Д.Г., ЕГН********** *** сумата от 235,00 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи гр.София да заплати на Г.В.Г., ЕГН ********** *** сумата от 235,00 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Министерство
на вътрешните работи гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
частично предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: