РЕШЕНИЕ
№ 951
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330201469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Наказателно постановление № 216 от 19.11.2019 г.,
издадено от ** К.А.Я. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 42, ал. 1 от
Закона за храните (Отм. ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г.) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита,
поради непосочване на дата на извършване на нарушението, неправилна
правна квалификация на нарушението и липса на надлежно описание.
Поддържа, че съхранението не е годна форма на изпълнително деяние на
нарушението по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.). Твърди още да не е описано
нарушаването на какво санитарно-хигиенно изискване му е вменено с НП.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П.,
който поддържа жалбата. Взема становище, че в приложното поле на
санкционната норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) попадат единствено сгради и
помещения, поради което същата да е неправилно отнесена към процесното
деяние. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от *** Ц.Б., която оспорва жалбата
1
и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на
нарушението да е доказано по категоричен начин по делото, както и правилно
да са посочени нарушените законови разпоредби. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като посочва наказанието да е
индивидуализирано в минимален размер. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Е.Д.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 27.01.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 01.02.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Е.Д.Д. нямал регистриран обект по реда на чл. 12 от ЗХ
(отм.).
На 14.08.2019 г. свид. С.К.Я. – ***, участвал при извършването на
проверка, възложена му със Заповед № 303/14.08.2019 г. на директора на
ОДБХ Пловдив. Проверката била извършена в обект ***.
В двора на складовата база жалбоподателят Е.Д.Д. съхранявал общо
48 560 кг замразен яйчен меланж, който бил разпределен в пластмасови туби
с вместимост от по 10 литра, които се съхранявали в 2 броя хладилни
ремаркета, намиращи се в двора на складовата база. При проверката свид. Я.
поискал от жалбоподателя да му представи удостоверение за регистрация по
чл. 12 от ЗХ (отм.), но последният нямал такова. Жалбоподателят Д. обяснил
пред свид. Я., че съхраняваният замразен яйчен меланж бил негова
собственост и щял да го използва за последваща преработка в сух яйчен
меланж. По-късно Д. представил на контролните органи и декларация за
собствеността на храната.
На 19.08.2019 г. свид. Я. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 0001772 против жалбоподателя Д.,
в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.К.Я.. От тях се установяват
времето и мястото на извършената проверка – на 14.08.2019 г. в складова база
„***“, находяща се в село Куртово Конаре, както и констатираните в хода й
обстоятелства. Изяснява се на следващо място видът на съхраняваната храна
– замразен яйчен меланж, както и начинът и мястото на нейното съхранение –
разпределена в туби с вместимост от 10 литра всяка, поставени в 2 броя
хладилни ремаркета в двора на складовата база. Установява се още, че
замразеният яйчен меланж е собственост на жалбоподателя, за което
обстоятелство той представил и нарочна декларация. От показанията на свид.
Я. съдът установява и че обектът, където е съхранявана процесната храна, не
е бил регистриран по реда на ЗХ (отм.), като свидетелят пояснява, че е
извършил проверка в базата данни на ОДБХ - Пловдив, както и че
жалбоподателят също не е представил документ за регистрация при
поискване. Показанията на свид. Я. съдът намира за подробни, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото
свидетел. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Показанията му
намират изцяло подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги ползва с доверие.
Фактическите си изводи настоящият съдебен състав формира и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства – декларация от
жалбоподателя Е.Д.Д. от 19.08.2019 г.; констативен протокол №
0052244/14.08.2019 г.; констативен протокол № 0052246/15.08.2019 г.; акт за
забрана № 0002361/14.08.2019 г.; разпореждане за насочване за унищожаване
на суровини и храни от животински произход № 0000733/14.08.2019 г.;
протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински
произход № 0002219/14.08.2019 г.; протокол за отговорно пазене №
0001893/14.08.2019 г.; кантарна бележка от 15.07.2019 г. и Заповед № 303 от
14.08.2019 г. на директора на ОДБХ - Пловдив /всички приложени по
преписката/. Посочените доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, като от тях по несъмнен начин се установява приетата от
съда фактическа обстановка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
3
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
По първото възражение от жалбата настоящият съдебен състав го намира
за неоснователно. Твърди се, че в АУАН с бл. № 324847 е вписана дата на
съставянето му 23.09.2019 г., но за нарушението да е прието да е извършено
на 30.09.2019 г., която дата да следва съставянето на акта. Възражението не е
съобразено с фактите по делото. Обжалваното наказателно постановление,
както изрично е посочено в него, е издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение с № 0001772, който е съставен на дата
19.08.2019 г. По делото е приложен именно така описаният АУАН. Налага се
извод, че при обосноваване на възражението си жалбоподателят се е
позовавал на различен АУАН и материали, неотносими към конкретното
дело. Неоснователно е и възражението да липсва посочване на дата на
извършване на нарушението, като в случая тя е отнесена към датата на
проверката. По ясен и недвусмислен начин в наказателното постановление е
описано, че наказанието се налага за извършеното от жалбоподателя
съхраняване на храна по смисъла на ЗХ (отм.) в нерегистриран обект, както и
че тази дейност е осъществена на дата 14.08.2019 г. в складовата база „***“.
Нерегламентираното съхраняване на храна в нерегистриран обект е
установено от контролните органи по време на проверката. Следователно в
случая датата на проверката и на откриване на нарушението съвпада с датата
на неговото извършване. Датата 14.08.2019 г. е изрично посочена както в
АУАН, така и в наказателното постановление, поради което твърдяното
нарушение на реквизитите по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е
допуснато.
Неоснователно е и възражението за съществено процесуално нарушение
по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение е
квалифицирано по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.). Посочената разпоредба гласи, че
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона. Именно това си материалноправно
задължение се установява, че жалбоподателят Д. виновно не е изпълнил,
поради което е налице надлежна правна квалификация на деянието. С
разпоредбите на т. 1, т. 2 и т. 3 от чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) се регламентират
изисквания към вече регистрираните обекти за производство и търговия с
храни /изисквания за съответствие с хигиенните и/или на ветеринарно-
санитарните изисквания, да имат разработена технологична документация за
групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални
стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени
от компетентен орган, да имат въведени добри практики за производство и
търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни
точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното
внедряване на системата е неприложимо, както и система за управление на
безопасността на храните/. В процесния случай жалбоподателят е наказан не
4
за това, че е осъществявал производство или търговия в обект, който не е
отговарял на някое от тези изисквания, а който изначално не е бил
регистриран по предвидения за това ред. Следователно съвсем правилно не е
направена привръзка с някоя от трите точки по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.).
Подобно процедиране не само че не е било наложително за охраняване
правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено във
вина, но всъщност ако беше направена такава привръзка при правната
квалификация на нарушението, то именно тогава би се стигнало до неяснота
и противоречие във волята на наказващия орган. При фактически твърдения
за това, че дейността е осъществявана в нерегистриран обект, то нарушението
следва да се квалифицира единствено по чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.), което е
надлежна правна квалификация. Привръзка с някоя от трите точка по чл. 12,
ал. 1 от ЗХ (отм.) следва да се прави тогава, когато в регистрирания обект за
производство и търговия с храни не е спазено някое от така предвидените в
трите точки изисквания. Този въпрос е вече изследван в съдебната практика,
която е формирала категорично становище, че установените по делото факти
се подвеждат от правна страна именно под нарушение с правна квалификация
чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) и без да се прави привръзка с която и да е от трите
точка на правната норма - така Решение от 11.02.2011 г. по к.а.н.д. №
2426/2010 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1415 от
14.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1057/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът намери и това възражение за неоснователно.
Не се споделят и наведените доводи за неприложимост на санкционната
норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.). Същата обявява за наказуемо с налагането
на административно наказание дейността по производство или търгуване на
храни в обект, нерегистриран по ЗХ (отм.) Това означава, че деянието ще е
наказуемо на това основание всякога, когато производството или търговията
на храни е извършвано на каквото и да е място, което не представлява
регистриран по смисъла на закона обект. В случая жалбоподателят е
съхранявал процесния замразен яйчен меланж в пластмасови туби от
минерална вода в двора на складовата база, която не представлява
регистриран по реда на ЗХ (отм.) обект. Следователно осъществена е
хипотезата на санкционната норма по чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.), а именно
извършвано е съхранение на храна в нерегистриран обект. Наведените в хода
на съдебните прения доводи от защитата, че в приложното поле на
санкционната норма по чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) попадат единствено случаите
на производство или търговия с храна в сграда или помещение, но не и на
други места, които също не са регистриран обект, са напълно несподелими.
Действително законът дава легална дефиниция на понятието „обект за
производство на храни“ с разпоредбата на § 1, т. 37 от допълнителните
разпоредби на ЗХ (отм.) - всяко помещение или сграда, в което се извършва
добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране,
препакетиране, бутилиране, етикетиране и съхранение на храни,
предназначени за консумация от човека. Това означава, че производството на
5
храна ще бъде законосъобразно само когато се извършва в такова помещение
или сграда. Респективно от тук се прави изводът, че когато дейността се
извършва на каквото и да е друго място, тя ще е в нарушение на правилата на
ЗХ (отм.). Напълно несъответен на позитивноправната уредба е предложеният
от жалбоподателя извод, че изискванията на закона нарушава само това
производство на храна, осъществявано в сграда или помещение, което не е
регистриран обект, но не и на други места, които също не представляват
регистриран по смисъла на закона обект. Неясно остава защо легалната
дефиниция на обект за производство на храни се пренася автоматично и към
понятието нерегистриран обект. Ограничаването на приложното поле на
понятието нерегистриран обект по смисъла на чл. 42, ал.1 от ЗХ (отм.) само
до помещение или сграда няма легална опора. Всъщност под обект, който не
е регистриран по реда на закона, следва да се разбира всяко място, което не
отговаря на легалната дефиниция за регистриран обект, т.е. всяко друго
място, което не е регистриран по смисъла на закона обект. Напълно неясно
остава за съда и защо производството и търговията на храни в помещения и
сгради, нерегистрирани като обект за извършване на тази дейност по ЗХ
(отм.), да е общественоопасно и наказуемо деяние, но същата тази дейност по
производство или търговия, когато се извършва отново на нерегистрирано
място, но което представлява двор, превозно средство, на улицата и други,
вече да е загубило общественоопасния си характер. Така мотивиран, съдът
приема и това възражение за неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин
жалбоподателят Д. да е извършил административното нарушение по чл. 12,
ал. 1 от ЗХ (отм.). От обективна страна датата и мястото на извършване на
нарушението се установяват от показанията на свид. Я. – на 14.08.2019 г. в с.
Куртово Конаре, обл. Пловдив, ул. „6-та“ № 70, в складова база ***. По
изложените по-горе в мотивите на решението съображения съдът приема, че
правилно е определена датата на извършване на нарушението, като е отнесена
към момента на проверката. В момента на осъществената от свид. Я. проверка
жалбоподателят е съхранявал процесната храна в нерегистрирания по реда на
ЗХ (отм.) обект. Следователно към тази дата жалбоподателят е бил в
нарушение и по това време е било налице съставомерно деяние. Доказано е и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя Д.. По делото по
категоричен начин се установява, че той е собственик на процесния замразен
яйчен меланж както от събраната като писмено доказателство декларация от
19.08.2019 г., изходяща от самия жалбоподател, така и от показанията на
свид. Я.. Въпросът за собствеността на храната не е и спорен между страните.
На следващо място дейността по съхраняването на процесния яйчен меланж
попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗХ (отм.) храна е всяко вещество или продукт, който е
предназначен или може да бъде използван за консумация от човека,
независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. Към
6
храните по смисъла на закона се отнасят и напитките, дъвката и всяко
вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните
съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното
производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални
минерални, изворни и трапезни води. Не е налице и някое от изключенията по
чл. 2, ал. 3 от ЗХ (отм.). Предвид изложеното процесният замразен яйчен
меланж, който е съхранявал жалбоподателят Д., представлява храна съгласно
ЗХ (отм.). Изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението
по съхраняване на храната в нерегистриран по ЗХ (отм.) обект. В тази връзка
неоснователно е възражението, че дейността по съхраняване не е годно
изпълнително деяние на нарушението. Съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗХ (отм.)
„производство“ е цялостен или частичен процес на добив, преработка,
приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране и съхраняване на храни,
а според § 1, т. 60 от ДР на ЗХ (отм.) „търговия“ е процес на внос, износ,
съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни,
предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на
потребителите на безплатни мостри от храни. Следователно за дейността по
съхранение на храната всякога - както когато е част от процеса по
производство, така и като част от процеса по търговия, се изисква да се
извършва в рамките на обект, който е регистриран по ЗХ (отм.). Правилно
както в АУАН, така и в наказателното постановление е описано конкретното
поведение от фактическа страна, чрез което е осъществено нарушението,
вместо да се борави с правните обобщения производство и търговия, за които
се изясни, че включват в съдържанието си поредица различни възможни
проявни форми. Както е посочено в Решение № 1415 от 14.07.2015 г. по
к.а.н.д. № 1057/2015 г. на Административен съд – Пловдив съхраняването на
храната е част от процеса и по производство, и по търговия и тази дейност
винаги трябва да се извършва в регистриран обект. Съгласно Решение от
11.02.2011 г. по к.а.н.д. № 2426/2010 г. на Административен съд – Пловдив,
за да е налице извършено нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) е
необходимо и достатъчно да се съхраняват или предлагат храни в
нерегистрирани по законоустановения ред обекти. В този смисъл е и Решение
№ 755 от 16.07.2013 г. по к.а.н.д. № 694/2013 г. на Административен съд –
София област. Установява се на следващо място от обективна страна, че
процесната храна жалбоподателят е съхранявал в двора на складовата база,
находяща се в с. Куртово Конаре, в 2 броя хладилни ремаркета, в които
замразеният яйчен меланж бил поставен в пластмасови туби от минерална
вода по 10 литра. Този обект обаче не е бил регистриран по ЗХ (отм.) и
поради това жалбоподателят не е трябвало да съхранява храна в него. Липсата
на регистриран обект е също доказан по делото факт. Той се установява от
показанията на свид. Я., който изясни, че преди съставянето на акта за
нарушение е извършена нарочна проверка в базата данни на Областната
дирекция по безопасност на храните. Същевременно жалбоподателят също не
твърди да е притежавал регистриран обект, нито прави възражения против
7
този извод на административнонаказващия орган. Нарушението по чл. 12,
ал.1 от ЗХ (отм.) е формално и от обективна страна е довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпване на определен вредоносен резултат. В тази връзка неоснователно е
и възражението по жалбата за липса на надлежно описание на нарушението
поради непосочване какви санитарно-хигиенни изисквания е нарушил
жалбоподателят, като е съхранявал замразения яйчен меланж в нерегистриран
обект. В случая обществената опасност на деянието се изразява именно в
това, че храната е съхранявана на непозволено място. Това обстоятелство
само по себе си е достатъчно да обоснове ангажираното на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. За
довършването на нарушението не е необходимо да се установява и факт на
неизпълнение на конкретно хигиенно изискване. След като това не е елемент
от състава на нарушението, то неописването на такова несъставомерно
обстоятелство не представлява процесуално нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към
неговото осъществяване. Съзнавал е, че не притежава регистриран обект по
ЗХ (отм.), но въпреки това е съхранявал процесната храна - 48 560 кг замразен
яйчен меланж.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че независимо от
отмяната на приложения с наказателното постановление ЗХ (отм. ДВ, бр. 52
от 09.06.2020 г.), но действащ към момента на извършване на деянието, то със
Закона за храните (Обн. ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г., изм. и доп.) не е
предвиден по-благоприятен режим, поради което не намира приложение
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и следва да се приложи нормативният
акт, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Действащият
ЗХ в глава втора отново регламентира материалноправното задължение
действията, квалифицирани като производство и търговия по ЗХ (отм.), да се
осъществяват след спазване на предвидената административна процедура
пред съответната ОДБХ или РЗИ. Използваният различен понятиен апарат в
действащия ЗХ не променя извода, че същите факти като установените по
настоящото дело продължават да са въздигнати в административно
нарушение - така Решение от 30.11.2020 г. по к.а.н.д. № 786/2020 г. на
Административен съд – Хасково. Предвиденото административно наказание
с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗХ глоба в размер от 2 000 до 4 000 лева
също не се явява по-благоприятен закон спрямо чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.).
При доказано извършване на административното нарушение съдът
намира за правилен изводът на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. За този извод съдът съобрази голямото количество
на съхраняваната храна – общо 48 560 кг яйчен меланж. С оглед това
обстоятелство степента на обществена опасност на конкретното деяние не
8
може да се приеме за по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
За така извършеното нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХ (отм.) е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер от 1 500 до 2 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя глоба в максималния предвиден размер от 2 000 лева. В
наказателното постановление обаче не е посочено как е определен именно
този размер на наложеното наказание, нито кои обстоятелства са приети за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като
това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом обаче
приема, че наложеното наказание трябва да бъде индивидуализирано над
минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си
решение, за да може наказаният да се защитава адекватно срещу размера на
наказанието му. В случая наказващият орган не е сторил това. Тази непълнота
не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за
отмяна на НП, като констатираният недостатък се преодолява чрез изменение
на постановлението в частта му относно размера на имуществената санкция,
който следва да бъде намален на 1 500 лева – така Решение № 1261 от
17.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1089/2020 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1564 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1214/2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Същевременно съдът намира, че съвкупността от установените по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не налага определяне на наказание
над минималния размер. Нито деянието, нито деецът разкриват завишена
степен на обществена опасност. За жалбоподателя не се установяват
предходни нарушение и същият се третира като лице с добри
характеристични данни, а процесното деяние като изолирана проява. От
нарушението не се установява да са настъпили каквито и да е вредни
последици. В случая съдът намира, че налагането на наказание глоба и в
минималния предвиден размер от 1 500 лева би било достатъчно за постигане
на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложената с наказателното постановление
глоба в по-висок размер представлява неоправдано завишена принуда спрямо
жалбоподателя, доколкото целите на наказанието биха били постигнати и при
санкция в по-нисък размер. Следователно наложената глоба от 2 000 лева се
явява несправедлива
По гореизложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление трябва да бъде изменено в частта си относно размера на
наложената глоба, който да бъде намален от 2 000 на 1 500 лева и
наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата си част.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
9
вземане за разноски възниква за административнонаказващия орган, който
изрично е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на възнаграждението следва да
се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. Във настоящото съдебно производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед на извършените
следствени действия и материалния интерес по делото справедливият размер
на възнаграждението за процесуално представителство от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят Е.Д.Д.. Разноските следва да се присъдят в полза
на въззиваемата страна ОДБХ – Пловдив, която е самостоятелно юридическо
лице по съгласно чл. 7 от ЗБАБХ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 216 от 19.11.2019 г., издадено
от ** К.А.Я. – *** - ****, с което на Е.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 42, ал. 1 от Закона за храните (отм.) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
нарушение по чл. 12, ал. 1 от Закона за храните (отм), като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „глоба“ на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останала му част.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – ПЛОВДИВ
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
10
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11