№ 857
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503907 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 110 от 07.08.2020 г., постановено по т.д. № 269/2019 г. от
Софийски окръжен съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Ц. И. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.11.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения /80 000 лв./ до пълния предявен размер от 120 000
лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. М.И. Д., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., в размер на сумата от 2 930 лева;
- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
1
ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 3 200 лева и деловодни разноски,
в размер на сумата от 366.66 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Ц.
И. Ц., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 216.66 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2019 г., за разликата над сумата от 50 000
лева до присъдените 80 000 лева, както и в частта за разноските, с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди е завишен и
не съответства на действително претърпените от ищеца.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да
отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 50 000 лв. до 80 000 лева.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. И. Ц.,
ЕГН ********** с насрещна жалба в частта, в която прекият иск е отхвърлен,
за разликата над уважения /80 000 лева/ до пълния предявен размер от 120 000
лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение
на материалния закони и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на
действително претърпените от него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева.
Моли да му се присъдят направени деловодни разноски, както и
ответникът да заплати на неговия процесуален представител адвокатско
възнаграждение.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Ц. И. Ц., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
18.11.2018 г., около 16:50 часа, на ПП – 6, км 158 + 700, в местността
„Сарански баир – Скалата“, Софийска област, при снеговалеж и заснежено
асфалтово покритие е настъпило ПТП, при което като пешеходец е бил
ударен от лек автомобил „Ауди А 8" с рег. № ********, управляван от З. Г.
С., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ауди А 8", с
рег. № ********, който се е движел с превишена и несъобразена с
метеорологичните условия и пътната обстановка скорост;
- вследствие на ПТП е получил телесни увреждания, за които е бил
транспортиран и приет по спешност за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД -
София;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол;
- по случая е образувано наказателно производство по описа на РУП -
3
МВР Елин Пелин, което не е приключило;
- лекият автомобил „Ауди А 8", с рег. № ********, управляван от З. Г.
С., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- писмената претенция за обезщетяване на вредите по чл. 380 от КЗ е
предявил на 16.01.2019 г.
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2019 г.
Поискал ответникът да му заплати направените деловодни разноски,
както адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 107/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят, тъй като приложените
доказателства не установяват застрахования при него водач с поведението си
да е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и вследствие на това
поведение ищецът да е претърпял вреди.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да се съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът, като пешеходец се е движел по пътното платно противно на
правилата за движение, установени в чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, с което
поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
4
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението следва да се посочат основните правно значими факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.11.2018
г., на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
километър 158+ 700, в землището на село Саранци, в местността „Сарански
баир - Скалата“, около 16:50 часа, в тъмната част на денонощието, при
снеговалеж е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
********, управляван от ищеца Ц. И. Ц., ЕГН ********** и лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от Д. А. А..
Ищецът излязъл от управлявания от него автомобил „Фиат Пунто“ и се
е насочил към намиращия се зад него лек автомобил „Опел Астра“ за да
окаже помощ на пътниците в него и в този момент автомобил „Ауди А 8“, с
рег. № ********, управляван от З. Г. С., ЕГН ********** навлязъл в завоя
(десен по посоката му на движение).
Последвал удар между лекия автомобил „Ауди“ и лекия автомобил
„Фиат“, вследствие на което последният бил отхвърлен вляво и напред и със
задната си част ударил ищеца.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложените
по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция автотехническа експертиза - л. 155.
В участъка на ПТП са поставени пътни знаци за ППС, пътуващи в посока от гр.
София за гр. Пирдоп - „В 26“ – „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената“ с надпис на него „60“, а под него пътен знак „В 24“ – „Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.
Вещото лице е направило фактически констатации, че:
- причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил „Ауди А 8“, който се е движел с несъобразена с атмосферните условия и
състоянието на пътното платно и видимостта пред него скорост от 71 км/ч.;
- за пострадалият ударът е бил непредотвратим;
5
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, който извършил
оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица – л. 7.
Ищецът е бил транспортиран и настанен за лечение в МБАЛ „Св. Ана“ АД –
София.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /л. 143/ се установява, че ищецът вследствие на ПТП е получил:
- тежка черепно - мозъчна травма, изразяваща се в контузия на меките тъкани в
лявата слепоочнотеменна област на главата;
- счупване на лявата скулна /зизгоматична/ кост;
- усложнения, изразяващи се в развитието на дифузен общо мозъчен оток,
съчетан с епилептиформен гърч и потискане на дихателните функции, което е
наложило интубация и поставянето на пострадалия на изкуствена белодробна
вентилация;
Ищецът е изписан на 03.12.2018 г., през който период е бил подложен на
интензивно животоспасяващо лечение в КАИЛ, а след като състоянието му е овладяно
лечението му е продължено в Клиника по неврохирургия.
Ищецът в резултат на травмата е изпитвал главоболие за по -продължителен
период от време, което е възможно да се наблюдава и година след инцидента.
Главоболието се засилва при излагане на пряка слънчева светлина, работа с компютър
или продължително гледане на телевизия.
Ищецът е изписан от здравното заведение без неврологични, двигателни и други
нарушения, но в продължение на пет дни от 18.11.2018 г. до 22.11.2018 г. е бил в
коматозно състояние с получен епилептичен гърч, имащ показател Глазкоу 3, при
който пострадалият се счита за умрял и само своевременно извършената интубация е
спасила живота му.
Не се очаква да настъпят усложнения в здравословното състояние на ищеца,
които да се в причина връзка с получените при ПТП травми.
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 16.01.2019 г., по която е
образувана щета, но не е изплатено обезщетение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
6
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и подадената от ищеца насрещна жалба, като
спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ********, управляван
от З. Г. С., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
7
По делото няма приложен съдебен акт, постановен от наказателния съд,
който е влязъл в сила и е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност с виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Първоинстанционното решение в осъдителната част частично е влязло в
сила, което обосновава извод, че ответникът не оспорва деликтното
поведение на застрахования при него водач.
Обстоятелствата по делото не обосновават извод, че ищецът, като
пешеходец с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; вида и
броя на получените травматични увреждания; продължителността на общия
лечебен и възстановител период; периодът от време, в който болките и
страданията са били интензивни и периода от време, в който ищецът ще
продължава да изпитва болки при определени външни стимули; отсъствието
на негативни за здравето последици; обществено – икономическите условия в
страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 80 000 лева и
подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния предявен размер от 120 000
лева.
8
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът не е представил с писмената претенция всички доказателства,
необходими за установяване на механизма на настъпване на ПТП и за
претърпените вреди, за което е получил от застрахователя указания с писмо
от 30.01.2019 г. – л. 110.
Ето защо следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 16.04.2019 г., така както и ищецът е
поискал с исковата молба.
9
С оглед на изложеното неоснователни са и двете жалби, поради което
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г., за разликата над сумата
от 50 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева, като и да се потвърди
решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е
отхвърлен, за разликата над уважения /80 000 лв./ до пълния предявен размер
от 120 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
16.04.2019 г., до размер на сумата от 50 000 лева не е обжалвано от ответника
и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на подадените въззивни
жалби всяка една от страните следва да понесе направените деловодни
разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110 от 07.08.2020 г., постановено по т.д.
№ 269/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Ц. И. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 18.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г., за
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до присъдените 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110 от 07.08.2020 г., постановено по т.д.
№ 269/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която предявеният от
Ц. И. Ц., ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 18.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019
г. е отхвърлен, за разликата над уважения /80 000 лв./ до пълния предявен
размер от 120 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110 от 07.08.2020 г., постановено по т.д.
№ 269/2019 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 110 от 07.08.2020 г., постановено по т.д. № 269/2019 г. от
Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Ц. И. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
18.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г., до размер
на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11