№ 333
гр. Ямбол, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20222300100125 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на К. Р. С.,
депозирана чрез адв.Р. М. от САК против ЗАД „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *********, с която е
поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2 200.00 лева
месечно обезщетение, считано от 19.01.2020г. /датата на настъпване на ПТП/ до настъпване
на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на
задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната
лихва върху исковата сума, считано от 11-то число на всеки месец за всяко едно от
месечните плащания, до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, в
т.ч. и адвокатски хонорар.
Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства:
На 19.01.2020 г., на югозападния обход на гр. Карнобат, при км. 8+200 м.,
водачът на лек автомобил „Опел Вектра", с peг. № А 9947 КН- К. Й. С., нарушава правилата
за движение, като не избира скоростта си на движение съобразно интензивността на
движението и условията на видимост и не контролира непрекъснато управляваното МПС,
поради което напуска пътното платно отдясно по посоката си на движение, преобръща се и
реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадала ищцата К. Р. С.- пътник в лек автомобил
марка и модел „Опел Вектра", с peг. № А 9947 КН. За произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/19.01.2020 г. Образувано е и
досъдебно производство №282 ЗМ-25/2020 г., по описа на РУ - Карнобат. След злополуката,
К. С. е транспортирана до УМБАЛ „Бургас“ АД, където постъпва в увредено общо
състояние и с оплаквания за силни болки в цялото тяло. Назначени са й различни
1
изследвания и прегледи, в резултат на които са установени следните увреждания: крайници-
горна парапареза и долна параплегия; фрактура на С6 прешлен с компресия на гръбначния
мозък на това ниво; суспектна фрактура на дъгата на Tx1 в задната част; стеноза на
гръбначномозъчния канал от костен фрагмент; контузия на гр. мозъчния канал на това ниво
с едем и други. Поставена й е диагноза: закрито счупване на първи шиен прешлен;
паралитични синдроми - пареза на горните крайници и плегия на долните крайници. След
клинично обсъждане е взето решение за провеждане на оперативно лечение. Под обща
анестезия и оротрахеална интубация е извършена корпоректомия на С6 и стабилизация
/Корпородезис ет стабилизацио/. Направена е и втора операция, при която е осъществена
екстензия по метода на Кръчфийлд. От продължителното залежаване С. получава и
декубитални рани, които също са обработвани. В болницата е проведена и лечебна
физкултура /ЛФК/ в леглото, за да сяда с чужда помощ. Пострадалата не може да се изправя,
да стои изправена, да ходи и да си движи крайниците. Изписана е на 10.02.2020 г. с
персистираща плегия за долните крайници. Дадени са й препоръки за дома, предписани са и
медикаменти за продължаване на лечението и е насочена за провеждане на курс по ЛФК. На
10.02.2020 ищцата постъпва в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на
„УМБАЛ- Бургас" АД по повод продължаващите затруднения в самообслужването и
невъзможността да ходи. След провеждането на диагностично - консултативни процедури е
установено, че изпитва ограничения при извършването на активни движения с горните
крайници, но не може да извършва каквито и да било движения с долните крайници.
Поставен й е катетър и е предписана терапевтична схема, включваща пасивни упражнения
за долните крайници, активни движения с помощ за горните крайници, позиционна терапия,
упражнения срещу дозирано съпротивление за горните крайници за раменните стави. На
17.02.2020 г. е изписана невъзстановена, като са й дадени препоръки да провежда домашна
ЛФК, периодични курсове на рехабилитация в болнични условия и в санаториум, да
използва инвалидна количка и тоалетен стол. Впоследствие ищцата е била отново
хоспитализирана в „СБР - гр. Котел" ЕООД с цел провеждане на физиотерапевтични
процедури, които не постигат нужния резултат и състоянието на ищцата остава
непроменено. От настъпване на произшествието ищцата е неколкократно освидетелствана
като неработоспособна от лекарски консултативни комисии и използва болнични, като с
Експертно решение № 0026/11.12.2020г. й е определена 100% трайна нетрудоспособност с
чужда помощ за срок от една година, считано от 01.12.2021г. Твърди се в исковата молба, че
пътния инцидент е причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето, като
причинените травми са довели до изключително сериозни последствия, които са
непреодолими със съвременните възможности на медицината. Ищцата не може да се
изправя сама, горните й крайници са със значително ограничен обем на движение, а долните
крайници са абсолютно неподвижни, като в допълнение има и оплаквания от изтръпване и
липса на чувствителност от кръста надолу. Ограничението в движения на ръцете е от такова
естество, че ищцата не може да задържа предмети и да извършва елементарна дейност като
хранене и вдигане на предмети. Обездвижването на краката води до невъзможност за
самостоятелно придвижване. Липсата на сетивност води и до невъзможност за контрол
2
върху тазовите резервоари, което налага тя да бъде катетаризирана и да ползва памперси за
възрастни. Това е повод и често да се оплаква от урологични инфекции. Поради естеството
на получените травми и усложненията от тях ищцата не може сама да върши елементарни
битови дейности, тъй като е прикована към леглото и е изцяло зависима от чужда грижа в
своето ежедневие за задоволяване на хигиенните и битови потребности, като придвижване,
къпане, ходене до тоалетна, смяна на памперси, преоблича, пазаруване, приготвяне на храна
и хранене, вдигане на предмети и т.н. Ограничената подвижност и залежаването водят до
поява на декубитални рани, които са източник на болка и изискват допълнителни грижи
като почистване и промяна на позицията на тялото. С цел частично запазване на мускулния
тонус на ищцата е необходимо ежедневно да се извършват и кинезитерапевтични
процедури. Състоянието на ищцата е от естество, налагащо чужда помощ за не по-малко от
24 часа в денонощието. Към момента помощта в ежедневието на ищцата се осъществява от
нейните близки, но роднините на ищцата нямат възможност да бъдат постоянно по 24 часа
около нея и е необходимо тази дейност да се извършва от професионален придружител
(болногледач), което е свързано с разходи, които са непосилни за ищцата и нейното
семейство. За заплащане на възнаграждение за професионални придружители
(болногледачи), според ищцата ще й бъде необходима ежемесечно сума в размер на не по-
малко от 2200.00 лв., изчислена на база установените към момента средни месечни
възнаграждения на болногледачи за района на местожителството й, при спазване на
изискванията на трудовото законодателство по отношение на работно време, почивки и
годишен отпуск и при отчитане на 7 дневен работен график.
Към момента на събитието виновният водач, управлявал лек автомобил „Опел
Вектра", с рег. № А 9947 КН, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, с полица №
BG/11/*********, валидна от 14.04.2019 до 13.04.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява
становище по предявения иск, като го оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Оспорен е и акцесорния иск за присъждане на лихва. Ответникът счита, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността му като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за вредите, които ищцата твърди
да търпи. Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Опел Вектра", с peг. №А9947КН, действаща към момента на
събитието, като не възразява посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в
процеса. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Оспорва отговорността на водача К. С. по основание и размер. Счита, че същият
не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинена телесна повреда на
ищцата. Оспорва се наличието на причинно-следствената връзка между действията на
водача С. и телесните увреждания на ищцата, както и се оспорват вредите като факт от
обективната действителност и като размер. Ответникът оспорва наличието на
3
противоправност в поведението на К. С., т.к. въз основа на твърденията в исковата молба и
представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП не би могъл да се направи
безспорен извод за допуснати от него нарушения на правилата на Закона за движение по
пътищата, като се твърди, че същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в
резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е
настъпил вредоносния резултат. Оспорва се наличието на вина като субективно отношение
и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача С. към
момента на настъпване на събитието- 19.01.2020 г. Счита се, че С. като водач на
застрахования лек автомобил не е имал техническа и професионална възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Твърди се, че водачът С. е
предприел всички възможни мерки, за да избегне удара и в тази връзка в разглеждания
случай не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, доколкото не са налице съществени елементи от сложния му фактически състав.
В условията на евентуалност ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата Кръстинка С. на вида и степента на телесните си увреди, като в тази
връзка се поддържа, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, поради което
тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в
различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което са причинени сочените в
исковната молба телесни увреждания. Оспорва се наличието на твърдените от ищцата
имуществени вреди, както и техния размер. Ответникът оспорва описаните в исковата молба
вреди да се намират във връзка с поведението на застрахования при ЗАД „Армеец“ водач,
поради което и тъй като отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач, за ответникът не възниква задължение за изплащане
на застрахователно обезщетение за тези вреди. Твърди се, че посочените в искова молба
вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие, а се дължат на общия физически и физиологичен статус на ищцата, на
предшестващи и/или съпътстващи заболявания/травми, на вида и/или несвоевременността
на оказаната медицинска помощ, на неспазване на предписания режим на поведение в
рамките на лечебния и възстановителен период и др. Предвид липсата на данни относно
цялостното здравословно състояние на ищцата преди момента на настъпване на ПТП, при
условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване от фактори,
свързани с общия физиологичен статус на ищцата и здравното й състояние, допринесли за
настъпването на твърдените в исковата молба увреждания, както и от външни фактори, в
това число такива, свързани с вида и своевременността на проведеното лечение, спазване на
предписания от лекарите режим на поведение. Оспорена е претенцията за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени и бъдещи разходи за
професионални придружители (болногледачи), както по основание, така и по размер.
Оспорват се твърдените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи, да са
настъпили за ищцата, т.к. в исковата молба е заявено, че „към момента помощта се оказва от
нейните близки“, т.е. от датата на настъпване на събитието до датата на подаване на
4
исковата молба за ищцата не са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разходи за болногледач. В условията на евентуалност е оспорен началния момент, от който
се претендират разходи за болногледач, а именно- датата на настъпване на ПТП. Оспорва се
към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие ищцата да е имала
необходимост от болногледач, с мотив, че ищцата е била лекувана в болнични заведения и в
този период не са сторени разходи за болногледач. Оспорва се от страна на ищцата да са
сторени претендираните от нея разходи. Оспорва се необходимостта и наложителността от
използване на услугите на болногледач/и, като се твърди, че ищцата не е имала и няма
нужда от ползване на посочените услуги. В условията на евентуалност ответникът твърди,
че дори ищцата да има необходимост от чужда помощ, тя ползва /би могла да ползва/ този
вид услуга, който се предоставя от държавата безплатно /личен асистент/. В условията на
евентуалност се оспорва периода, за който се претендира обезщетение за имуществени
вреди, като се твърди, че необходимостта от чужда помощ е отпаднала, като се позовава на
приложеното към исковата молба Експертно решение №0026 от 11.12.2020 г., в което срокът
на чуждата помощ за ищцата е определен до 01.12.2021 г. Твърди се, че след този момент,
дори преди това ищцата да е имала нужда от чужда помощ, вече няма нужда от такава.
Твърди се, че дори ищцата да има нужда от чужда помощ в ежедневието си, то същата не е
необходимо и наложително да бъде оказвана от болногледач/и. Ответникът се позовава на
това, че застрахователното обезщетение има за функция да репарира действително
претърпени вреди. Обезщетяването на бъдещи вреди е допустимо само, когато е сигурно, че
такива ще настъпят. В случая, от страна на ищцата не са сторени разходи, респективно не са
претърпени твърдените в исковата молба вреди. Не съществува сигурност и по отношение
на това дали биха настъпили такива. Оспорен е предявения иск и по размер с твърдение, че
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в сторени и бъдещи разходи за чужда
помощ (от болногледач/и) е силно и необосновано завишено, не кореспондира със средните
пазарни цени за посочения вид услуга за съответното населено място, в което живее ищцата,
като се твърди, че цената на посочения вид услуга в с. *, област Ямбол е много по-ниска от
посочената в исковата молба. Ответникът оспорва искането на ищцата за присъждане на
законна лихва поради неоснователността на главния иск. В условията на евентуалност е
оспорен началния момент, от който се претендира лихва, доколкото не са налице
доказателства, удостоверяващи сторени разходи, за да бъде направена преценка от кой
момент евентуално би се дължала такава. Оспорена е и претенцията на ищцата за
присъждане на разноски за правна защита- адвокатско възнаграждение, като неоснователна,
с твърдение, че такива разноски не са действително направени и това обстоятелство не е
удостоверено. При условията на евентуалност е оспорен по размер адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищцата като прекомерно завишен, съобразно фактическата и
правна сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото. При
условията на евентуалност е оспорена претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като неоснователна
Поради изложените съображения ответникът моли предявеният иск като
неоснователен да бъде отхвърлен изцяло.
5
В о.с.з. на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на размера на
предявения иск на сумата от 2600.00 лева. Предявеният иск в увеличения му размер се
поддържа от процесуалният представител на ищцата- адв. Н. /преупълномощена от адв. Р.
М./. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
ответника в случай, че същият надвишава минимално предвидения размер.
Процесуалният представител на ответника пледира постановяване на решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан на основанията,
изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. В писмени бележки депозирани по делото, излага
доводи за неоснователнос на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищцата е пострадала при ПТП, настъпило на
19.01.2020г., на югозападния обход на гр.Карнобат, при км.8+200. За произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/19.01.2020 г. Образувано е
досъдебно производство № 282 ЗМ-25/2020 г. по описа на РУ - Карнобат, пр.вх.№53/2020 г.
по описа на РП- Карнобат, приложено към делото, водено срещу К. Й. С. за престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б", вр. чл.342, ал.1 НК, което е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 16.10.2020 г., на основание чл.343, ал.2 НК-
поради заявено от пострадалата искане за прекратяване на наказателното производство.
По делото не е налице спор и съдът приема за установено, че лек автомобил
„Опел Вектра", с рег. № А 9947 КН, към момента на ПТП е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД, с полица № BG/11/*********, валидна от 14.04.2019 г. до 13.04.2020 г.
От заключението на вещото лие инж. Д. Б. по назначената автотехническа
експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и доказателствата, намиращи се
по ДП, се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 19.01.2020г. около 17.45
часа, през тъмната част от денонощието, по югозападния обход на гр. Карнобат, около
километър 8, в посока от с. Екзарх Антимово към гр. Карнобат са се движили каруца с
впрегнат кон и лек автомобил „Опел Beктра“ с рег. № А9947КН, като предходно
разположена е била каруцата. Движението и на двете превозни средства се е реализирало в
попътната им дясна лента, по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна пътна
маркировка МЗ, разделяща платното за движение на две пътни ленти. По данни на
свидетелите, лекият автомобил се е движил с включени къси светлини, а каруцата е била
натоварена с бали сено и без светлоотразителни елементи и осветително тяло. В определен
момент от движението си, около километър 8+200, водачът на автомобила е предприел
маневрата изпреварване на движещата се попътно пред него каруца. В хода на маневрата,
автомобилът е навлязъл в насрещната за него пътна лента, с последващо „прибиране" в
собствената си. След „прибиране" на автомобила в собствената си пътна лента, на около
6
40.00 метра след Ориентира същият е изгубил напречна устойчивост, изпадайки в аварийно
безконтролно движение, придружено със странично плъзгане косо надясно. С тази си
насоченост, автомобилът е напуснал платното за движение отдясно, където се е ударил в
ската на десния отводнителен окоп. В следствие на удара, контактните зони на автомобила и
окопа са се превърнали в моментен център на ротация, поради което автомобилът е
преминал в режим на преобръщане (преобладаващо по надлъжната си ос). Окончателно
автомобилът се е установил в покой в десните крайпътни площи, позициониран върху
четирите си гуми, като масовият му център е отстоял на около 102.00 метра след Ориентира
и на около 8.00 метра вдясно от десния край на платното за движение. Установено е от
експерта, че скоростта на движение на лекия автомобил преди и към моменкта на
настъпване на произшествието е около 90 км/ч. Вещото лице е посочило, че от техническа
гледна точка, причина за настъпилото ПТП е загуба на контрол над управлението на
автомобила от страна на водача му, а загубата на контрол от страна на водача се дължи на
действията му с органите за управление, които не са били съобразени с постъпателната
скорост на автомобила. В процеса на завършване на маневрата изпреварване, водачът е
завъртял волана рязко надясно, при което кратковременно от предните гуми на автомобила е
била описана моментна крива с такъв радиус, който е бил несъвместим с постъпателната
скорост на автомобила. Високата постъпателна скорост и рязката промяна на траекторията е
довела до завъртане на автомобила около вертикалната му ос и последваща транслация
надясно и ротация, с водеща предна лява част. Тоест, при рязко завиване на автомобила
надясно е описана крива с такъв радиус, при който скоростта му на движение вече се е
явявала като надкритична за тази траектория. Въз основа на горните констатации вещото
лице е извело извод, че причината за изпадането на автомобила в аварийна ситуация и
напускане на платното за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване с
наличната постъпателна скорост на движение.
Според вещото лице водачът на лекия автомобил „Опел“ е имал практическа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е контролирал
непрекъснато управлението на автомобила по такъв начин, че да запази траекторията му на
движение върху пътното платно, без да го напуска. В конкретния случай това би било
възможно, ако водачът на автомобила беше съобразил действията си с волана с
постъпателната скорост на автомобила.
Прии аварийното движение на автомобила, за същия са настъпили следните
удари: удар на долната част на задна дясна врата в десния скат на отводнителния окоп и
втори удар за автомобила, който е настъпил в процеса на преобръщането му, при контакта с
терена на десните крайпътни площи. В процеса на преобръщането, автомобилът е паднал
върху задните си десни състави, с последващ контакт на задния десен край на таванната
равнина и десните му странични състави със терена. След изпадане на автомобила в
безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане косо надясно, с
едновременна ротация около вертикалната ос на автомобила, водачът е нямал техническа
възможност за аварийно спиране или за други маневри за избяшане на описаните удари.
7
Според вещото лице, при движение на къси светлини, водачът на лекият
автомобил е имал техническа възможност да възприеме каруцата като обект на разстояние
между автомобила и задните състави на каруцата, за която липсват данни да е била със
светлоотразителни елементи и светлинен източник, около, но не повече от 70 метра. В
случай, че каруцата е била с монтирани светлоотразители на задния си габарит, за да има
техническа възможност водачът на лекия автомобил да възприеме каруцата като обект при
движение на къси светлини, то това би било възможно, когато разстоянието между
инцидентните превозни средства е около 85 метра.
При движение на автомобила със скорост около 90 км/ч, вещото лице е
установило, че опасната зано за спиране на автомобила при конкретните пътни условия е
около 94.33 метра, а времето необходимо за изминаването й е около 5.37 секунди. При
приета от вещото лице средна скорост на движение на каруцата около 10 км/ч, при
дистанция между лекият автомобил и каруцата около 85 метра, ударът между двете
превозни средства е бил предотвратим, ако водачът на лекия автомобил е реагирал за
аварийно спиране.
Съгласно заключението на вещото лице Б., лекият автомобил „Опел Вектра“, с
per. № А9947КН е бил оборудван фабрично с обезопасителни колани на всичките си пет
места. Предпазните колани са най-ефективни при челен или заден сблъсък ипи при рязко
намапяване скоростта на движение на автомобила и по-малко ефективни при загуба на
устойчивост и при преобръщане на автомобила. Предпазният колан е предназначен за
предотвратяване на линейно преместване на тялото на пътника в автомобила, в известна
степен е налице възпиращо действие за преместване и в странично направление, както и
възпрепятстват изпадането на пътника от автомобила. С оглед механизма на ПТП и
движението на автомобила след настъпилата загуба на управление и последващо
преобръщане, според заключението на вещото лице, предпазният колан най-вероятно не би
допринесъл за пълното предотвратяване на травмите на пострадалия пътник. Коланът не би
могъл да предотврати в пълна степен контактът между вътрешните състави на автомобила и
пътника, тъй като този контакт би се дължал на взаимното им преместване в резултат на
преобръщането на автомобила под действието на центробежни и кориолисови сили.
Предвид обстоятелството, че има преобръщане на автомобила, задържащото действие на
колана не е в пълна степен ефективно.
Изслушан в о.с.з., вещото лице поддържа заключението.
От заключението на комплексната съдебно- медицинската експертиза, изготвена
от вещите лица д-р Д. Б.- невролог и д-р Н. Т.- ортопед- травматолог, се установява
следното: В резултат на процесното ПТП на 19.01.2020 год. ищцата К. Р. С. е получила
тежка травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в счупване на 6-ти шиен
прешлен, като костен фрагмент е навлязъл в гръбначно мозъчния канал стеснявайки го,
контузва /наранява/ гръбначния мозък на това ниво и води до костномозъчен едем на
същото място. Получената от К. Р. С. тежка гръбначномозъчна травма със счупване па 6 ти
шием прешлен, стенозо на гръбначно- мозъчния канал от костен фрагмент и контузия на
8
гръбначния мозьк на юва ниво е довела до квадриплегия. В момента липсва повърхностна и
дълбока сетивност на горни и долни крници. В резултат на получената контузия на
гръбначния мозък на ниво С6 е увредена и тазоворезервоарвната функция на отделителната
система изразяваща се в периодично спонтанно изпразване на пикочния мехур без да усеща
това. Това състояние налага катетеризация или ползването на памперси. В момента ищцата
не е катеризирана, ползва памперси. За дефекация също се налага да се използват памперси.
Съгласно заключението на вещите лица, няма практическа медицинска възможност за
възстановяването от долна параплегия и парапареза. Това състояние е с доживотен характер.
Състоянието на горна парапареза с увреждане на кортико спиналния път е с дефинитивен и
необратим характер. На практика е настъпило влошаване на състоянието на ищцата К. С.,
дължаща се най-вероятно на разширила се увреда на гръбначния мозък от настъпилата
миеломалация/омекване, умиране на части от гръбначния мозък/ и на по-високо ниво. В
ежедневието К. С. се нуждае непрекъснато от чужда помощ при тоалет, смяна на памперси
,къпане, хранене, преобличане и придвижване в инвалидна количка. Ищцата се нуждае от
помощ-придружител или болногледач през цялото денонощие. Според вещите лица е добре
ищцата да провежда рехабилитация, изразяваща се в кинезиотерапевтични процедури,
пасивна и активна гимнастика, масажи ежедневно, физиотерапия- електростимулация,
йонофореза с медикаменти и балнеосанаториално лечение с подводна гимнастика, за да
може евентуално да забави или намали неблагоприятните последици от травмата
декубитални рани и мацерации, ставни контрактури на крайниците, но не може да ги
избегне. Въз основа на материалите по делото, вещите лица са приели, че пострадалата К. Р.
С. е била пътник на задната седалка в лек автомоил и е била без предпазен колан. На
въпроса, поставен към експертизата, в случай, че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан, би ли получила наранявания, какви и с какъв интензитет, отговарят
така: Предпазният колан е предназначен за предотвратяване на хоризонтално- линейно
преместване на тялото на пътника в автомобила ,в известна степен е възпиращо действие за
преместване и в странично направление, както и възпрепятстват изпадането на пътника от
автомобила. С оглед механизма на ПТП и движението на автомобила след настъпилата
загуба на управление и последващото преобръщане,предпазният колан най-вероятно не би
допринесъл за предотвратяване на травмите на пострадалия пътник. Коланът не би могъл в
пълна степен да предотврати контакта между вътрешните състави на автомобила и пътника,
тъй като този контакт би се дължал на взаимното им преместване в резутат на
преобръщането на автомобила под въздействието на центробежни и кориолисови сили. В
предвид, че има преобръщане на автомобила задържащото действие на колана не е в пълна
сила ефективно. При извършения личен преглед на ищцата на 07.11.2022г. вещите лица са
установили, че същата заема принудително положение в леглото. Може да седи в леглото
подпряна на възглавници от близките си. Не може да движи долни, горни крайници и снага.
Няма сетивност- повърхностна и дълбока на крайниците. Не контролира тазовите
резервояри. В момента е налице квадриплегия. Налице са контрактури на глезенните стави в
еквинус с оток на същите и на ходилата, контрактури на пръстите на двете ръце.
В материалите по делото вещите лица не са установили данни за предшестващи
9
заболявания и травми на ищцата.
Според заключението, К. С. се нуждае от денонощно обгрижване/ 24 часа/ и
помощ, като за в бъдеще и до края на живота си ищцата ще се нуждае от болногледач,
предвид на състоянието си.
Изслушани в о.с.з., вещите лица поддържат заключението.
По делото е изслушано и заключение на съдебно- икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице В. Ц.. След проучване на предоставените в делото писмени
доказателства и направени справки, вещото лице е установило, че след ПТП К. С. остава
инвалид, прикован към леглото, изцяло зависима от чужда помощ, съгласно приложени
документи от ТЕЛК гр. Ямбол № 90271/24.03.2022г. със заключение - „Оценка на
работоспособността" -100% с чужда помощ и Дирекция „Социално подпомагане"- гр.
Ямбол, издала индивидуална оценка на потребностите на К. С., съгласно Закона за хора с
увреждания, като определя степен на зависимост- четвърта степен- с тотална зависимост от
чужда помощ, изд. на 18.04.2022г. със срок 01.02.2025г.Въз основа на тази оценка от
Дирекция „Социално подпомагане" гр. Ямбол е издадено направление
№22007112/21.04.2022г. за включване в механизма „Лична помощ" , с което са определени
152 ч. месечно с валидност до 01.02.2025г. Личен асистент на пострадалата е съпругът й Х.
И., назначен от Община Стралджа на пълен работен ден, т.е. 8 часа, съгласно Наредба № РД-
07-7 от 28.06.2019г. за включване в механизма лична помощ.
Вещото лице е уточнило в заключението си, че лична помощ /личен асистент/ е
механизъм за подкрепа за за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности,
отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за
преодоляване на бариерите на функционалните ограничения, а болногледачът може
извършва всичко, което прави личният асистент по отношение на грижата за лицето и дома,
но освен това предлага и квалифицираната помощ на хора, които са бопни,
трудноподвижпи, на рехабилитация или в следоперативен период. Вещото лице сочи, че в
случая на К. С., същата има нужда и от болногледач за провеждане рехабилитационни
дейности с осигурените помощни средства, като съпругът на пострадалата Х. И. не може да
се справя сам в дългосрочен план.
Съгласно заклюението на вещото лице здравословното състояние на пострадалата
не позволява тя да извършва елементарни дейности, същата е прикована на легло и е изцяло
зависима от чужди грижи- няколко пъти на ден смяна на памперси, тоалет, обработване на
декубитални рани, хранене и други лични потребности, социална комуникация и повеждане
на рехабилитациони мераприятия- механично раздвижване, масажи, гимнастика. За тези
дейности ищцата се нуждае от 24 часа обслужване, седем дни седмично. Вещото лице е
посочило, че необходимите дейности могат да се изпълняват от три лица, на осем часов ден,
съобразен с дневни, седмични почивки и годишен отпуск, при направен график на работа.
След извършване на съответните справки по ЗЛП, в НОИ, размера на МРЗ, във
фирми, предлагащи аналогични грижи, вкл. и цените на предлаганите услуги в района,
10
вещото лице е установило, че въз основа на направените приблизителни разчети средно
месечните средства, необходими за цялостно обгрижване на К. С. са около 2600 лв. на
месец.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят К. С. и
З. С./зет и дъщеря на ищцата) изясняват обстоятелствата по настъпване на ПТП, т.к. св. С. е
водача на инцидентния автомобил, а С. се е возила в автомобила, на задната седалка, ведно с
ищцата. Заявяват, че на 19.01.2020 г. тръгнали от с. Екзарх Антимово за с.* с лек автомобил
„Опел Вектра“. В автомобила пътували св.С., който управлявал автомобила; неговата майка,
която седяла на предната седалка до шофьора; св.С., която седяла отзад вляво; нейната
майка- ищцата, която седяла отзад вдясно, а между двете на задната седалка било детето на
С.и в детско столче. Според св.С. той и майка му били с поставени предпазни колани, но не
може да каже дали пътуващите на задната седалка са били с колани.
Св.С. заявява, че е управлявал автомобила със скорост около 80-90 км/ч., тъкмо се
стъмнявало, т.к. било следобед около 17.50 часа. По време на движението на автомобила
пред него в неговата лента за движение, по средата, се появила каруца, натоварена с бали и
без светлоотраителни елементи. Свидетелят управлявал автомобила на къси светлини.
Забелязъл каруцата, когато тя била на разстояние около 7-8 метра пред него. За да не удари
каруцата, св. С. предприел маневра изпреварване, като завил рязко наляво. След като
изпреварил каруцата, св. С. завил плавно надясно, за да прибере в собствената си лента.
Свидетелят усетил, че задната част на автомобила започнал да занася, изгубил контрол
върху управлението, като успял да удари спирачките и държал волана. Видял, че
автомобила се насочил перпендикулярно към канавката, която била дълбока- около 50-60
см. По данните на свидетеля, колата се ударила в бетоновата канавка, като ударът бил на
дясната страна- от страната, където седяла К., след това се обърнала по таван, а след това се
обърнала на гумите си. След това свидетеля и майка му слезли от колата, свидетелелят
извадил детето и съпругата си от автомобила. Установил, че задната част на колата, на
мястото, на което седяла К., е сплескана от удара, задното стъкло на автомобила било
счупеноЗадните части на автомобла и тавана били деформирани, като части от тях били
навлезли в купето на автомобила. Попитал К. как е, като тя му отговорила, че не може да
мърда. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и ищцата била качена в
линейка и отведена в болница в гр. Бургас.
Свидетелят Х. И. (съпруг на ищцата) сочи, че бил уведомен за ПТП по телефона,
отишъл на мястото и видял К. в колата. Искал да й помогне, да я извади от автомобила, но
било невъзможно, тъй като тя не можела да се движи. След това с линейка отишли в
болница в гр. Бургас. Свидетелят И. останал в болницата заедно с ищцата около месец. К.
била оперерирана. В резултат на залежаването получила много дълбоки рани, които все още
лекували и във връзка с които посещавали лекар ежемесечно. По време на болничния
престой К. била на системи, поставили й катетър. След като била изписана, К. била откарана
в дома си, където за нея се грижили св. И. и дъщеря й- св. Р. К.. В показанията си св. И.
11
сочи, съпругата му не може да си движи ръцете и краката. В домашни условия започнали да
използват пампери, които сменяли четири и повече пъти при нужда. К. не можела да се
придвижва, не можела сама да се изправи в леглото и да седне в него. В седящо положение я
подпирали с възглавници, за да не падне. Не била в състояние да се храни сама, да се къпи,
да взема тоалет. Тези дейности извършвали св. И. и дъщеря му- св.К.. Към момента
състоянието на К. не било променено. При хубаво време извеждали К. навън с помощта на
инвалидна количка, която тя не била в състояние сама да управлява, тъй като не може да
контролира ръцете си и по- спецално пръстите. Ищцата имала нужди от непрекъснати
грижи през цялото денонощие, като св. И. не можел да я остави сама в къщи. Имала нужда
от рехабилитация, за която св. И. заплащал за определен период, но поради липсата на
средства рехабилитацията била преустановено. Заради необходимостта да полага грижи за
съпругата си св. И. преустановил работа, като в момента бил личен асистен на ищцата.
В подкрепа на показанията на св. И. са и показанията на св. Р. К. /дъщеря на
ищцата/, живуща в едно домакинство с родителите си. Св. К. в показанията си поддържа, че
при първото си посещение в болницата намерила майка си в много тежко състояние- не
можеше да си мърда главата наляво и надясно, имала шина, след това била подстригана и и
сложили железа на главата, гледала в една и съща точка, не приказвала много, защото
когато говорила я болял врата. След извършената операция състоянието на К. не се
подобрило, като продължила да няма усещания от корема надолу, не усещала температурата
на водата при къпане, не си мърда краката, няма усещания за ходене по голяма и малка
нужда, подпирали я с възглавници, за да бъде в седнало положение. Първоначално приемала
вода с биберон, а сега използвали сламки, не била в състояние да се храни сама, не можела
да държи предмети. Обличането, къпането, тоалет, смяна на пъмперси, хранене, смяна на
положението на тялото в леглото и всички други нужди на ищцата, извършвали св. К. и
другият й родител. И към момента К. имала декубитални рани в долната част на
гръбначния стълб и в областта на плешките, за които близките на К. полагали големи грижи
и разходвали много средста. След изписването й от болница била посещавана от
рехабилитатор срещу възнаграждение, заплащано от семейството, но поради липса на
финансои средства тези посещения били преустановени. Видно от показанията на св. К.,
преди катастрофана К. била здрава и работоспособна.
Свидетелката З. С., също дъщеря на ищцата, поддържа показания относно
здравословното състояние на Къстина С., идентични с тези, дадените от свидетелите И. и К..
Видно от същите, ищцата била в тежко състояние след катастрофафата, била лекувана в
болница в гр. Бургас продължително време, където й направили операция на прешлена,
сменири го. Лекарите давали лоши прогнози за здравословното състояние на К., като
уведомили близките й, че няма да може да върви. По време на болничното лечение при К.
бил бащата на свидетелката, който се грижил за нея. След прибирането си у дома, според св.
С. майка й успявала да си мърда пръстите, но не можела хваща и да държи нищо. Не можела
да се изправи, слагали й много възглавници, за да я крепят да не падне. Към момента
ежедневните грижи за К.- къпъне, хранене, преобличнае, смяна на пампери, се осъществяват
12
от св. И. и св. К.. Близките на К. продължават да обработват и получилите се при
залежаването й декубитални рани. Според свидетелските показания, К. има нужда 23 часа в
денонощието от грижи и обслужване, вкл. и през нощта, когата се налага смяна на памперс,
даване на вода, смяна на положението на тялото й и др. По лекарско предписания
пострадалата била посещавана от рехабилитатор, разходите за който поемал св. И..
Свидетелката не може да посочи честотата на посещенията на рехабилитатор, но в
показанията си поддържа, че рехабилитацията се отразява добре на нейната майка.
От представеното в хода на съдебното производство Експертно решение на
ТЕЛК оот 03.02.2022г. на ищцата е определена 100 % ТНР с чужда помощ да срок до
01.02.2025 година.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният в производството иск се квалифицира като такива с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45 и чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
В процесния случай ищцата претендира заплащане на ежемесечно обезщетение в
размер на 2600.00 лева за имуществени вреди за минало време- от датата на настъпване на
ПТП- 19.01.2020г. до датата наподаване на исковата молба- 14.04.2022г. и за бъдеще време-
от датата на подаване на исковата молба до настъппване на юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за
изплащане на месечното обезщетение, ведно със законната лихва върху размера на всяко
месечно плащане, считано от 11-то число на всеки месец до окончателното изплащане.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е
сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност
правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, както и вина, независимо от нейната форма- умисъл или непредпазливост.
Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца фактическа
обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да
изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.
13
Относима още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов
текст по силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен между страните въпрос е налице ли е
непозволено увреждане на ищцата, което да е причинено от водача на инцидентния
автомобил "Опел Вектра". От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на
изслушаната съдебна автотехническа експертиза, безспорно се установява следния
механизъм на процесното ПТП, при което е пострадала ищцата: На 19.01.2020 г., около
17.45 часа, през тъмната част от денонощието, на югозападния обход на гр.Карнобат за АМ
„Тракия", в посока от с. Екзарх Антимово към гр. Карнобат, се е движил лек автомобил
"Опел Вектра" с peг. № А 9947 КН. Движението на автомобила се е извършвало със скорост
от около 90 км/ч, при нощни условия, ясно време и нормална видимост по сухо, запазено
асфалтово покритие, с налична надлъжна пътна маркировка МЗ- „Единична прекъсната
линия", разделяща платното за движение на две пътни ленти. Преди произшествието
автомобилът се е движил в дясната за него пътна лента при включени къси светлини.
Попътно пред автомобила в десния край на платното за движение се е движила каруца,
теглена от кон, натоварена с бали сено и без налични светлоотразителни знаци отзад и
осветително тяло отстрани. В определен момент от движението си, на около километър
8+200, водачът на автомобила възприел пред себе си движещата се каруца и предприел
действия за избягване на удара в задните й състави- насочил автомобила косо наляво с цел
да изпревари каруцата от лявата й страна. След завършване на маневрата изпреварване на
движещата се пред него каруца, водачът на автомобила завъртял волана рязко надясно с цел
по-бързо да се прибере в собствената си пътна лента, поради приближаване на насрещно
движещи се автомобили. При това движение на автомобила, кратковременно от предните му
гуми е била описана моментна крива с радиус, който е бил несъвместим с постъпателната
скорост на автомобила. Водачът на автомобила не е съобразил скоростта си на движение с
избраната от него траектория по време на изпреварването, в резултат на което автомобилът
изгубил напречна устойчивост и изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение,
придружено със странично плъзгане косо надясно, напуснал платното за движение отдясно
и се ударил в ската на десния отводнителен окоп. В следствие на удара контактните зови на
автомобила и окопо са се превърнали в моментен център на ротация, поради което
автомобилът е преминал в режим на преобръщане, преобладаващо по надлъжната си ос и
паднал върху четирите си гуми
Вещото лице- автоексперт е посочило, че от техническа гледна точка, причина за
настъпилото ПТП е загуба на контрол над управлението на автомобила от страна на водача
му, а загубата на контрол от страна на водача се дължи на действиета му с органите за
управление, които не са били съобразени с постъпателната скорост на автомобила. В този
смисъл е направен извода, че причината за изпадането на автомобила в аварийна ситуация и
напускане на платното за движение се дължи на несъвместимия радиус на завиване с
наличната постъпателна скорост на движение. От техническа гледна точка, водачът на
14
автомобила е имал възможност да предотврати произшествието ако е контролирал
непрекъснато автомобила по такъв начин, че да запази траекторията му на движение върху
пътното платно без да го напуска.
При изложеното до тук и като съобрази заключението на изслушаната и
неоспорена експертиза, настоящия съд прие за безспорно установено, че на 19.01.2020 г.,
около 17.45 часа, на югозападния обход на гр.Карнобат за АМ „Тракия", в посока от
с.Екзарх Антимово към гр.Карнобат, К. Й. С., като водач на лек автомобил "Опел Вектра" с
peг. № А 9947 КН предизвикал ПТП, в резултат което са причинени телесни увреждания на
ищцата, возеща се на задната дясна седалка в автомобила, което обстоятелство също е
установено от заключението на експертизата. От експертизата е установено и че причина за
настъпилото ПТП е загуба на контрол над управлението на автомобила от страна на водача
му, продиктувана от несъобразената му скорост на движение преди произшествието.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, което в настоящото производство не е сторено- от страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка между ПТП и
причинените на ищцата телесни увреждания. Не се установиха възраженията на ответника
търпяните от ищцата вреди да се дължат на предходни нейни заболявани, на
несвоевременно и неправилно лечение на неспазване на предписан на ищцата режим на
поведение в рамките на лечебния и възстановителния период.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат страна
на пострадалата- ищца, тъй като пътувала в инцидентния автомобил без поставен предпазен
колан. Възражението се прецени от настоящия съдебен състав за неоснователно.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е
настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице
следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение,
но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се
цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на
вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II
т.о. и по т.д.№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди,
определено според указаното в ППВС №4/68 г. след обсъждане на обстоятелствата на
конкретния случай, се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на
размера на съпричиняването. С оглед конкретиката на случая, следва да се отбележи, че
само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпването на вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на
чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия.
15
В Решение №27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д.№457/2014 г., II т.о. е прието
следното: Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното
МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това само обстоятелството, че пострадалият
при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно,
за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В
същия смисъл са и Решение №144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.№1000/2015 г., II т.о.;
Решение №19/08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г., IV г.о. и др.
Действително в настоящия случай по делото, от заключенията на
автотехническата експертиза и компелксаната съдебно- медицинска експертиза е
установено, че пострадалата е била без поставен предпазен колан (т.е. в нарушение на
изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП). Вещите лица обаче са категорични, че при установения
механизъм на настъпване на ПТП със или без предпазен колан, поставен от ищцата,
резултатът най- вероятно щеше да е един и същ, предвид обстоятелството, че е налице
преобръщане на автомобила и функциите на предпазния колан- да предотврати линейно
преместване на тялото на пътника в автомобила, в известна степен възпиращо действие за
преместване и в странично направление и изпадането на пътника от автомобила, при което
и при поставен предпазен колан травмите на пострадалата С. биха били налице.
При изложеното до тук и предвид липсата на опровергаващи доказателства, в
частност такива, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време
на произшествието пострадалата е ползвала предпазен колан, заявеното възражение за
съпричиняване се прецени за неоснователно и се остави без уважение, поради което и не са
налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение.
Съгласно чл.51 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието „всички вреди" обхваща
настъпилите вреди и вредите за в бъдеще. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика- т.1 на ППВС №4 от 23.12.1968г., съгласно която на обезщетение подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане.
Съгласно постоянната практика на ВКС обективирана в ППВС №4 от
30.10.1975г., разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите
за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане.
Такива разходи могат да бъдат заплащане на възнаграждение на болногледач, когато това се
16
налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член
или членове на семейството или друг близък роднина, например възходящ, съпруг,
низходящ. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на необходимото възнаграждение за болногледач.
Претенцията в частта за заплащане на месечно обезщетение за минало време е
основателна. Макар и да липсват доказателства за направени от ищцата разходи за
болногледач през периода от настъпване на ПТП до датата на подаване на исковата молба,
по делото е безспорно установено, че такива са направени, тъй като през този период от
време за ищцата са се грижили непрекъснато нейните близки- съпругът й Х. И. и дъщеря й
Р. К.. Грижите от съпруга за ищцата са били поети още по време на болничния й престой и
продължават и към момента. В домашни условия грижите се осъществяват и от дъщерята на
пострадалата- св. Р. К.. При посещения в дома на родителите си грижи за ищцата полага и
св. З. С.. Доказано е по делото, че без осъществяваните от близките на ищцата за нея
ежедневни непрекъснати грижи, съществуването и физическото оцеляване на последната би
било невъзможно.
Установяването е безспорно по делото и това, че вследствие увреждането ищцата
се нуждае и ще се нуждае и за в бъдеще до смъртта си от постоянни грижи от болногледач,
тъй като в резултат на получините при ПТП телесни увреждания не е в състояние да се
обслужва сама и има нужда от непрекъснати грижи. С установяването на този факт са
установени вече причинените й имуществени вреди- разходи за болногледач, и вредите за в
бъдеще, тъй като е сигурно, че такива ще настъпят в имуществената й сфера- ищцата ще се
нуждае от постоянни грижи до настъпване на обстоятелство, което да променя този извод и
дотогава ще има нужда от разходи за болногледач. По естеството си обезщетението за вече
настъпилите имуществени вреди до постановяване на съдебното решение, както и на тези,
които със сигурност ще настъпят за в бъдеще, касаят едно и също по правния си характер
задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност, затова с оглед
доказаното състояние на ищцата, което е трудно обратимо и не може да се очаква да се
подобри, при установените досега положени грижи за ищцата от нейния съпруг и деца от
момента на настъпване на ПТП, по време на болничното й лечение и след това, както и с
оглед необратимостта на състоянието на ищцата, налагащо и занапред такива разходи, ЯОС
намира вредите са доказани. В случая не се касае за средства, които да са необходими само
за определен период от време, а за разходи, постоянно жизнено необходими, присъдени
месечно, до настъпването на юридически факт, съставляващ основание за изменяване на
размера им или за отпадане необходимостта им, които не касаят ненастъпили /бъдещи/
вреди, затова е неотносимо направеното от ответника възражение в тази насока. Няма
пречка да се присъдят и бъдещите вреди, тъй като прогнозата на вещите лица е, че няма
изгледи състоянието на пострадалата да претърпи обратно развитие за в бъдеще, нанапротив
настъпило е влошаване на състоянието на ищцата, като може да се очаква прогресия със
задълбочаване на проблемите, т.е. и за в бъдеще ищцата ще има нужда от болногледач, тъй
като зависимостта й от околните ще се задълбочава, постоянната помощ и обслужване е
17
необходима особено поради налагащите се постоянни санитарни грижи.
Ето защо на основание чл.51 ЗЗД на ищцата следва да се присъди периодично
обезщетение в размер, посочен от съдебно- икономическата експертиза за необходимите
месечни разходи за трима болногледачи, ежедневно при осемчасов работен ден, съобразен с
дневни, седмични почивки и годишен отпуск при изготвен график на работата. Предвид
приетите по делото комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебно- икономическа
експертиза, като отчита състоянието на ищцата и нейните нужди, спецификата в социално-
икономическото развитие на област Ямбол и конкретното населено място, в което живее
ищцата, отразяващи се и в официалните данни на Националния статистически институт за
минималната работна заплата за страната и като отчита, че съдебно- икономическата
експертиза е изготвена като са използвани данни за населеното място и района, в който
живее ищцата, съдът намира, че справедливият и доказан размер на обезщетението за
имуществени вреди е 2600.00 лв. месечно, считано от датата на настъпване на ПТП-
19.01.2020г. до настъпването на обстоятелство, което основава преустановяването на
плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД лихва се дължи от датата на забава, а при
деликта- това е увреждането. При основателност на главния иск, основателно се явява и
акцесорното искане за присъждане на лихва за забава върху всяко закъсняло плащане,
считано от 19-то число на всеки месец /датата на ПТП/, до датата на изплащането му, а не от
11-то число, както е поискано с исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото и уважаване на иска в предявения му размер, право на
разноски има ищцата.
В производството пред настоящата инстанция ищцата е освободена от заплащане
на такси и разноски и не е сторила такива, поради което не й се следва присъждане на
разноски.
Основателна е заявената от ищцата претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния й представител, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
тъй като ищцата е защитавана от адвокат Р. М. /чрез преупълномощената от нея адв. Н./
безплатно, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При това положение и на основание чл.39,
ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено съобразно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. и § 2а от ДР на Наредбата, тъй като ад. М. е
регистрирана по ДДС, в редакцията й, действаща към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, в размер на 4 005.60 лева с вкл. ДДС /изчислено на база
периодичен платеж за три години/.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следвада бъде осъден да заплати по
сметка на ОС- Ямбол държавна такса върху размера на присъденото обезщетение в размер
на 3 744.00 лева, както и направените по делото разноски в размер на 1401.93 лева-
възнаграждения за вещи лица и свидетел.
18
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" №2, да заплати на К. Р. С., с ЕГН
********** от с.*, общ.**** на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45 и чл.51, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с ПТП, настъпило на 19.01.2020г., обезщетение за имуществени вреди /разходи за
болногледач/ за периода от 19.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба-
14.04.2022г. от по 2600.00 лева месечно и обезщетение за бъдещи имуществени вреди
/разходи за болногледач/ в размер на 2600.00 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба- 14.04.2022г. до настъпване на обстоятелства, които да основават изменение
или отпадане на задължението за плащане, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло
плащане, считано от 19-то число на всеки месец до датата на изплащането му.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД
„АРМЕЕЦ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Средец, ул. „Стефан Караджа" №2, да заплати на адв.Р. М. от АК-София, с личен
№**********, с адрес на дейността: гр.София, ул. „Цар Асен" №1, ет.4, регистрирана по
ДДС с идентификационен № BG**********, сумата 4 005.60 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществената безплатна помощ на ищцата
К. Р. С., определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на
Наредбата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа" №2, да заплати по сметка на Окръжен съд- Ямбол държавна такса върху размера
на присъденото обезщетение в размер на 3 744.00 лева, както и направените по делото
разноски в размер на 1401.93 лева- възнаграждения за вещи лица и свидетели, както и както
и 5.00 лв. държавна такса при служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас чрез Окръжен
съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
19