РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІI-А състав в
закрито заседание на 21.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Георгиев
като разгледа докладваното
от съдия Ковачев ч.гр.д. № 3383 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по
жалба
на „О.Ф.Б.“ЕАД с вх. № 599/26.02.2021 г. на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 на КЧСИ по изп. дело № 20217850400061, срещу Постановление
от 11.02.2021г., обективирано в съобщение с изх. N.
469/
11.02.2021г., с което ЧСИ е отказал да
намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 400,00 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя молба-възражение с вх. № 295/05.02.2021 г., както и е отказал да намалява и възстановява суми
за дължими такси по тарифата към ЗЧСИ за 18,00 лева по т.9 от тарифата и 24,00
лева за съобщение за вдигане на наложен запор.
Обжалва
се и определена от ЧСИ такса в размер на 40,00 лева по т. 5 от Тарифата, за
която сума е издадена сметка **********/11.02.2021г., описана като приложение в
обжалваното постановление.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно завишен, тъй като надвишава сумата от
200, 00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в
случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а задължението
е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение. Излага
аргументи, че не дължи разноски за неприложени изпълнителни способи, какъвто в
случая бил запорът. Посочва, че не дължи такса за наложен запор, поради
неговото неприлагане, както и такса за съобщение за вдигане на запор. По
отношение сумата 40,00 лева по горепосочената сметка от 11.02.2021г., приложена
към постановление се посочва, че не ясно з какви действия на ЧСИ се иска тази
такса, макар да е посочено че е по т. 5 от тарифата. Не било ясно кой от
документите по т. 5 е изготвян и на кого е връчван и защо два пъти с оглед на сумата
от 40,00 лева и при посочена в тарифата сума от 20,00 лева.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение
на разноските за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева,
както и да намали разноските за такси, като му бъдат възстановени заплатените
суми 18,00 лева по т.9 от тарифата и 24,00 лева за съобщение за вдигане на
наложен запор; да се намали таксата по т. 26 от тарифата; да се отмени
постановлението в частта за разноските по сметката приложена към, постановлението
от 40 лева.
Пълномощника
на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, с което я
оспорва, като частично недопустима-относно сумите за такси от 18,00 лева и от
24,00 лева, поради просрочване. Посочва, че ЧСИ няма правомощие по намаляване
на таксите и длъжникът е следвало да депозира жалба срещу ПДИ в тази ѝ
част , в която те са описани, но не го направил в срока по ГПК. В останалата си
част излага становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че са извършвани
действия след образуване на делото (молба от 26.01.2021г.). Посочва, че няма доброволно плащане, а такова
по запор. И хонорара не е прекомерен. Претендира разноски.
Посочва,
че след молбата за образуване на делото е поискан с отделна молба запор на
банкови сметки. Хонорара бил минималния и бил реално заплатен. Депозирал бил
становище по възражението, което било действие по делото.
В писмените мотиви,
депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело
е определено по минимума по Наредба 1/2004г. и че са искани действия от
пълномощника на взискателя. Не се взима становище за сумата от 40,00 лева такса
по т. 5 от Тарифата, а за другите такси се поддържа невъзможност да се
намаляват поради определянето им в абсолютен размер в тарифата.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от
легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
СГС
намира, че възможността за директно обжалване на всеки акт, с който СИ се
произнася по разноските не лишава длъжника от възможността да поиска тяхното
изменение от СИ и да обжалва евентуалния отказ. В изпълнителния процес органа,
който се произнася по разноските е съдебния изпълнител. Той е решаващ орган и
може и да ги изменя. СГС не споделя виждането в посоченото от взискателя
решение на САС по дело 5016/2018г. То не държи сметка, че въпросът с разноските
в изпълнителния процес може да се пререшава до влизане в сила на извършено
разпределение на суми от СИ. Ако се приеме тезата на взискателя това означава
длъжниците, които имат само един взискател и съответно СИ не прави
разпределение да са в по - неблагоприятна правна позиция спрямо тези срещу
които има множество взискатели. Освен това съгласно ТР3/2015г. на ОСГТК на ВКС
на обжалване подлежи всеки акт по разноските на съдебния изпълнител Това
означава, че на обжалване подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по
искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя
такси и разноски поради тяхната
прекомерност, какъвто е и разглеждания случай. При това положение СИ може да
преразглежда начислените от него такси по искане на длъжника и акта с който го
прави ще подлежи на обжалване пред съда- ситуацията е аналогична на
производство по чл. 248 ГПК.
Отделно
от горното във връзка с допустимостта на жалбата от гледна точна на спазване на
срока СГС взема предвид и следното, че в ПДИ съдебният изпълнител не е посочил,
че същата подлежи на обжалване, в частта с която се определят разноските, какъв
е срока за обжалване, нито пред кой орган може да се подаде жалба и липсва
предупреждение за последиците от необжалване. Това е достатъчно основание да се
приеме, че депозираната по настоящото производство жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева,
а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания
над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7
от този акт.
В дадения казус
процесуалния представител на взискателя видно от молбата за образуване на делото
е поискал налагане на възбрани върху имоти и запор на движими вещи и
дружествени дялове без да са индивидуализирани, нито имоти, нито дялове, нито
вещи, което я прави нередовна. На 26.01.2021г. пълномощникът на взискателя
депозира молба, с която оттегля предишните си искания и иска само запор на
банкови сметки. След подаване на тази молба и на същата дата едновременно са
изпратени ПДИ и запорно съобщение до „Банка ДСК“ЕАД.
На
08.02.2021г. (пощ. кл. от 05.02.2021г.) в срока за доброволно изпълнение е
депозирана молба от длъжника с приложено платежно нареждане за превод за цялата
дължима сума според ПДИ.
От
банката е върнато писмо, че сумата е налична-няма данни да е превеждана от
самата банка по силата на запора.
При
тези данни СГС намира, че не се дължи адвокатския хонорар по т. 2, доколкото с
молбата, с която е поискан запор всъщност се отстранява нередовност на молбата
за образуване, като се посочва надлежен способ и начин на изпълнение-запор в
конкретна банка. Дори да се сметне, че молбата за образуване е била редовна, то
след оттеглянето на първоначалния способ молбата би била нередовна ако не бе
поискан запор и искането за запор пак не е допълнително действие което да
обуславя прилагането на т. 2 от чл., 10 от Наредба 1/2004г.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Същевременно
СГС констатира, че по делото е налично доказателство, че плащане е постъпило не
като следствие на запора, а е наредено от длъжника в срока за доброволно
изпълнение и няма данни запора да е бил реално изпълнен. Следователно
разноските за него са недължими, защото способа не е реализиран.
Тоест
сумата от 18,00 лева начислена по т. 9 от тарифата за налагане на запор е
недължима.
Сумата
от 24,00 лева за съобщение за вдигане на запор също не се дължи. Довода, че СИ
е длъжен по силата на закона да го вдигне щом като задължението е погасено и
затова не се дължала такса е неоснователен. Поначало всяко действие на СИ е в
изпълнение на закона, но тарифата към ЗЧСИ предвижда такси за връчване на
съобщения и за налагане на запори. Длъжника е дал повод за започване на
изпълнително дело и всички законовоопределени такси са за негова сметка, а
отделно вдигането на запора е и в негов интерес.
В
конкретния случай обаче способа не е бил реализиран поради доброволното плащане
и не може за едни нереализиран способ да се искат разноски за премахване
последиците му.
Сумата
от 48,00 лева по приложената сметка **********/11.02.2021г. не е ясно за какви
действия по т. 5 е начислена - ако е за връчване на постановлението на длъжника
и взискателя (с оглед вписването на сметката като приложение към
постаноивлението), то тя е недължима - в тарифата не се предвижда такса за
връчване на актове на СИ, които са израз на решаваща негова дейност, която е
различна от дейността по изпълнението.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя с атакуваното постановление и за начисляване
в тежест на длъжника на такса по т. 9 от Тарифата за запор в размер на 18,00
лева и за начисляване на такса от 24,00 лева за съобщение за вдигане на запор следва да бъдат отменени, а претендираното адвокатско
възнаграждение във връзка с изпълнителното дело – да се намали до размер на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
78, ал. 5 ГПК. Няма основание за начисляване на ДДС-липсват
доказателства адвоката да е регистриран по ЗДДС.
Следва
да се отменят и действията по възлагане в тежест на длъжника и на сумата от
48,00 лева с ДДС , обективирани в сметка **********/11.02.2021г.
По
отношение т. 26 от тарифата:
Разпоредбата
на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в
нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Под "парично вземане" по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по
самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява
направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.
н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират. Следователно таксата по
т. 26 в случая е в размер от 10,00 лева по буква „а“ на т. 26 от Тарифата при
размер на вземането по ИЛ от 52,50 лева.
Съдът
няма правомощията да задължава съдебния изпълнител да възстановява суми, които
неправомерно е удържал, като такси и по това искане в жалбата не следва да се
произнася.
Взискателя-ответник
по жалбата претендира разноски за настоящото дело, но с оглед на изхода такива
не му се дължат.
Длъжника
не е претендирал разноски.
Воден от горното и на
основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от
11.02.2021г., обективирано в съобщение с изх. N.
469/ 11.02.2021г., на ЧСИ Л. М.с рег. № 785 на КЧСИ, по
изп. дело 20217850400061 в
частта, с която е отказал да намали на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК дължимия
на взискателя хонорар за един адвокат и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение
за
адвоката на взискателя до размера на
сумата от 200, 00 лева,
ОТМЕНЯ Постановление от
11.02.2021г., обективирано в съобщение с изх. N.
469/11.02.2021г., на ЧСИ Л. М.с рег. № 785 на КЧСИ, по
изп. дело 20217850400061 в
частта, с която е отказал да намали размера на таксата по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ за разликата над 10,00 лева до определения размер от 55,37 лева,
като вместо това ОПРЕДЕЛЯ размер от
10,00 лева на пропорционалната такса, начислена по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
ОТМЕНЯ Постановление от
11.02.2021г., обективирано в съобщение с изх. N.
469/11.02.2021г., на ЧСИ Л. М.с рег. № 785 на КЧСИ, по
изп. дело 20217850400061 в
частта, с която е отказал да намали размера на дължимите обикновени такси
по делото като вместо това отменя
действията на ЧСИ Л. М.по възлагане в тежест на длъжника на сумите от 18,00
лева с ДДС – такса за налагане на запор и 24,00 лева с ДДС- такса за съобщение
за вдигане на запор, (съставляваща част от сумата от 72,00 лева), описани в ПДИ
до длъжника.
ОТМЕНЯ Постановление за
определяне на разноски по изпълнението, обективирано в издадена от ЧСИ Л. М.сметка
**********/11.02.2021г, с което се възлага в тежест на длъжника сумата от 48,00
лева с ДДС.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
/о.м./
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д.
Ковачев
по в.гр.д.
7766/2020г. на СГС, IV „В“ с-в
Не
споделям становището на мнозинството от състава, че заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски
по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата.
Считам,
че адвокатския хонорар е събрана сума по смисъла на т. 26 от Тарифата и се
включва в материалния интерес. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не
се включват в базата за изчисляване на пропорционалната такса. Освен това както
е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г на ОСГТК на ВКС между взискателя и д;лъжника възниква
вземане от материлано правен характер за разноските по изпълнението, което
макар да не е включено в изпълнителния лист се събира в рамките на
изпълнението. За него акта на СИ има характер на пряко изпълнително основание.
След като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се изключва от
материалния интерес по т. 26 от тарифата. Не се касае за такса по т. 26 върху
такса по същата точка, защото таксата по т. 26 не е вземане на взискателя.
Страните по материалното правоотношение са различни. Таксата се начислява за
събраните вземания с титуляр взискателя и не се начислява върху вземането на СИ
за самата такса-Тарифата не урежда такса върху самата такса по т. 26.
Предвид
горното и оглед приетата от състава прекомерност на хонорара жалбата следваше да
се уважи и в тази ѝ част, но като такстата по т. 26 се изчисли върху
сбора от вземането по изпълнителния лист и адвокатски хонорар от 200,00 лева
или дължимата такса считам, че 30,30 лева съгласно буква „б“ от т. 26, а не
приетата от мнозинството такса от 10,00 лева по буква „а“ на т. 26.
С-я: