Определение по дело №49/2019 на Софийски окръжен съд

ПРОТОКОЛ

                             

гр. СОФИЯ, 02.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – 8-ми първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Даниела Ангелова и в присъствието на прокурор МАРЧЕВА, сложи за разглеждане гр. дело № 49 по описа на СОС за 2019 година, докладвано от съдията ИВАНОВА.

На именното повикване в  часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Г.С.А., редовно призован, не се явява.

ИЩЕЦЪТ МИНЧО М.П., редовно призован, не се явява.

И двамата ищци се представляват от адв. Б. – с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована, се представлява се от прокурор МАРЧЕВА.

ОТВЕТНИКЪТ С.Г.С. редовно призован,  се представлява от Д. Дж.- съдебен помощник.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното с.з., воден от което

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Адв.Б.- Поддържам исковата молба. Няма какво да добавя. Твърдя, че всеки от двамата ищци е претендирал обезщетение по Глава Трета „а“ от ЗСВ за претендираните неимуществени вреди, като им е отказано такова обезщетение поради просрочие на молбите. В подкрепа на тези твърдения представям следните съдебни актове: Определение № 3157 от 21.03.2016 г. на ВАС„ Определение № 638 от 3.02.2016 г. на АС – София град; Определение № 8105/1.07.2016 г. на ВАС; Определение № 3073/31.05.2016 г. на АС София - град

ПРОКУРОРЪТ – Оспорвам исковете. Поддържам представения писмен отговор. Запозната съм с представените писмени доказателства. Да се приемат представените определения.

Д. Дж.- Оспорвам исковете  и поддържам отговора на исковата молба. Нямам допълнителни доказателствени искания. Да се приемат представените определения.

СЪДЪТ

                                 ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА горепосочените съдебни определения.

 

СЪДЪТ като взе предвид изложеното в исковата молба, както и днес представените от процесуалния представител на ищците съдебни определения  намира, че така предявените искове са недопустими по  следните съображения:

С исковата молба ищците са претендирали обезщетения за неимуществени вреди, причинени им от продължилото над разумния срок наказателно преследване срещу тях, а именно в периода 2004 г. до м.юни 2014 г. В исковата молба са изложени твърдения относно развитието на наказателното производство, приключило с прекратяване на производството поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване с Решение от 29.05.2014 година по ВНОХД № 315/2014 г. по описа на САС.  Твърди се прекомерна давност на извършваните от правораздавателните органи процесуални действия, респективно бездействия, причинило им описаните неимуществени вреди /изразяващи се напрежение, дискомфорт, страдание, унижение, нарушаване на личната им, обществената репутация и пр/. Твърди се, че действията и най –вече бездействията на ответниците са в нарушение на изискването на чл. 6 от ЕКПЧОС за провеждането му в разумен срок. Твърди се, че претендираните от ищците вреди са в резултат от продължилото неразумно дълго наказателно преследване в резултат на действията, респективно бездействията на ответниците. С петитума на исковата молба е отправено искане за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците по 30 000 лв. обезщетение за претърпените в периода 01.09.2004 г. до датата на подаване на исковата молба неимуществени вреди, причинени им от продължилото много над разумния срок наказателно преследване, образувано по сл.дело № 177/2004 г. на НСлС и продължилото съдебно производство по НОХД № 4224/2004 г. по описа на СГС.

При така изложените в исковата молба твърдения  и отправения петитум, следва да се приеме, че ищците са предявили искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени им в резултат на нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията.

В чл.2б, ал.1 ЗОДОВ /ДВ, бр.98/2012 г./ е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§1 ЕКПЧОС. Материално-правната норма на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в сила занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал.1 ЗОДОВ. По приключени производства искът с правно основание чл.2б ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетения за вреди на Глава Трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал.2 ЗОДОВ.  Правото да подадат заявление за обезщетение по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ имат и лица, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ / Д.В. бр. 98/2012 г./.

В случая предмет на исковите претенцици са вреди от нарушено право от разглеждане и решаване на приключило дело в разумен срок по чл.6, пар.1 от Конвенцията. Видно от твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства, че наказателното производство, във връзка с което се претендират обезщетения, е приключило с  влязло в сила на 01.07.2014 г. решение  по ВНОХД № 315/2014 г. на САС, с което е прекратено производството по отношение на настоящите ищци поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на деянията, за които са им били повдигнати обвинения. Наказателното производство е приключило след влизане в сила на изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98/2012 г.  В този случай, при нарушено право на разглеждане и решаване на приключило след датата на влизане в сила на изменението на ЗОДОВ с Д.В. бр. 98/2012 г., дело в разумен срок по чл. 6, пар.1 от Конвенцията, предпоставката на допустимост на иск по чл. 2б от ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетения за вреди по Глава Трета „а“ от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение – аргумент от разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.         В настоящия случай  такава административна процедура по реда на чл. 60а и сл. от ЗСВ не е била проведена. Видно от днес представените съдебни определения, всеки от двамата ищци е подал заявление по чл. 60а от ЗСВ, но тези заявления не са били разгледани по същество, а е отказано разглеждането им поради подаването им след изтичане на срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ. Право на иск по чл. 2б от ЗОДОВ възниква само след изчерпване на административната процедура, по която не е постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.     За да е изчерпана административната процедура, тя трябва да е проведена  като по нея е постановен акт по съществото на заявлението. 

С оглед на горното съдът намира, че в случая липсва процесуалната предпоставка за допустимост на иск по чл.2б от ЗОДОВ, поради което и така предявените искове са недопустими и образуваното по тях производство следва да бъде прекратено.

 

Воден от горното СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 49/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, поради недопустимост на исковете.

 

Определението може да се обжалва  с частна жалба пред  Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от днес.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в  14.12 часа.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    СЕКРЕТАР: