№ 329
гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500083 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. К., с ЕГН: **********, срещу
Решение №167/25.10.2022г. по гр. д. №1013/2021г. на ДРС, с което, по
исковете на С. П. К. срещу П. Т. Я., с ЕГН**********, с правно основание
чл.30, ал.1 от ЗН и чл.34 от ЗС:
- е намалено дарението, обективирано в НА №6/18.07.2007г., том 8,
нот. дело №928/2007г. на н-с Алексъндър Никитов при ДРС, с което П. Я.
Петров, ЕГН**********, починал на 14.02.2008г. и и Руска Тодорова П.,
ЕГН**********, починала на 07.07.2021г., са дарили в полза на Тошко
Петров Я., ЕГН**********, починал на 17.05.2017г., следните имоти: дворно
място, находящо се в с. Брестак общ. Вълчи дол, обл.Варна, ул. „Кирил и
Методий“ №12 , цялото с площ 1920 кв.м , за което е отредено УПИ №IV-325
и УПИ с №V-325 в кв.27, ведно с построените в него жилищна сграда с площ
191 кв.м, гараж с площ 60 кв.м, второстепенна сграда с площ 45 кв. м., навес с
площ 10 кв.м и магазин с площ 60 кв.м., до размер от 1/18 ид. част;
- е възстановена запазената част на С. П. К., с ЕГН: **********, от
наследството на смъртта на Руска Тодорова П., починала на 07.07.2021г., с
1/18 ид. част; и
- са допуснати до делба : дворно място с актуален идентификатор
№06416.501.325 по КК и КР на с. Брестак, общ. Вълчи дол, находящо се в с.
Брестак общ. Вълчи дол, обл.Варна, ул. „Кирил и Методий“ №12 , цялото с
площ общо 1922кв.м.; ведно с построените в него жилищни сгради с актуални
идентификатори №06416.501.325.1 и №06416.501.325.2 по КК и КР на село
Брестак; гараж с площ 20.60кв.м. на първи етаж от жилищна сграда с
1
актуален идентификатор №06416.501.325.7 по КК и КР на с. Брестак; магазин
с площ 42.55кв.м. на втори етаж от сграда с идентификатор
№06416.501.325.7; друга второстепенна сграда с площ 45кв.м. и
идентификатор №06416.501.325.3; както и навес с площ 20кв.м. и с актуален
идентификатор №06416.501.325.5, между съделителите при квоти: 1/18 ид.
ч. за С. П. К., ЕГН: **********, и 17/18 ид. части за П. Т. Я.,
ЕГН**********.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като
в производството пред първоинстанционния съд не е участвала Ромина Я.а. С
оглед, че тя е дъщеря на надарения Тошко Я., починал през 2017г. преди
майка си Руска П., починала през 2021г., възстановяване на запазена част от
чието наследство претендира ищцата С. К., се поддържа, че Ромина Я.а е била
задължителен другар по иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Сочи се, че такива са
всички наследници на починалия преди делото надарен. С оглед на това
решението по иска по чл.30, ал.1 от ЗН се счита недопустимо. Тъй като
порокът рефлектирал и върху допустимостта на решението за допускане на
делбата се моли за цялостно обезсилване решението на ДРС. Евентуално се
поддържа недопустимостта на решението по иска по чл.30, ал.1 от ЗН да
влияе на правилността на решението по делбата. Отделно се оспорва
определената на С. К. квота от 1/18 ид. части от исковите имоти, които са
предмет на оспореното по чл.30, ал.1 от ЗН дарение от 2007г., като делът на К.
от тях се претендира да е 1/6 ид. част.
По същество се моли за обезсилване на решението и връщане на делото
на първата инстанция за ново разглеждане с участието на всички необходими
другари. Както и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за допустимо и правилно. Счита, че съдът
не е бил длъжен да конституира Ромина Я.а, защото самата искова молба е
била подадена от С. К. само срещу П. Я., а отделно Ромина Я.а не е
задължителен другар по иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Правилно се сочи да са
определени възстановените на ищцата запазени части и съответно дела й в
съсобствеността на исковите имоти.
По същество се моли за потвърждаване на решението.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Тъй като при служебната проверка по чл.262, ал.1 от ГПК вр. чл.261
ГПК съдът констатира непълно заплатена държавна такса за производството
пред ВОС, с оглед че съгласно чл.3 вр. чл.18, ал.1 от ТДТ по ГПК държавната
такса за въззивно обжалване на решение по иск по чл.30, ал.1 ЗН и делба във
2
фаза по допускане е общо 80.00лв., то следва на въззивника да се дадат
указания за представяне на доказателства за доплащане на дължимата такса в
определен от съда срок. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната
на осн. чл.262, ал.2 от ГПК. За процесуална икономия указанията няма пречка
да бъдат дадени с акта по чл.267 от ГПК.
По доказателствата: Тъй като във въззивната жалба няма релевирани
доказателствени искания, такива не следва да бъдат разглеждани.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.02.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на С. К., в срок до насроченото о.с.з. за разглеждане на
делото, да представи писмени доказателства за доплатената по сметка на ВОС
дължима държавна такса за въззивното производство, която за случая е в
размер на още 40.00лв. след приспадане на вече платената такава.
При неизпълнение на указанията в този срок въззивната жалба ще бъде
върната на осн. чл.262, ал.2 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4