Р Е Ш Е Н И Е
№ 429/26.2.2021г.
Град Пловдив, 26, 02 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 29,01,2021 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2908 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производство по реда на чл. 186, ал.
1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят
– М.Й.Р., ЕГН **********, в качеството
си на управител на „Р. и син“ ЕООД, със седалище и адрес: гр.Раковски, обл.
Пловдивска, ул. „Чудомир“ № 8А, с ЕИК ********* оспорва Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-631-0078106/15.10.2020 г., от Ж.М.–
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която се налага на
Принудителна административна мярка / ПАМ / – запечатване на търговски обект –
бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров № 45Б,
стопанисван от „Р. и син“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че наложената
ПАМ е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и необоснована.
Иска се отмяна на процесната заповед.
Ответникът -
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП , чрез юк. И. оспорва жалбата, по съображения в приложеното
становище на л. 6. Претендира и юк. Възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на
законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският Административен Съд в
настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира
за установено следното.
С обжалваната заповед ответникът е приложил
спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект –бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул.
Михаил Добромиров № 45Б, стопанисван от „Р. и син“ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
За да наложи процесната ПАМ административния орган е приел за доказано,
че при извършена проверка на 07,10,2020г. с начален час 10,20 часа, в търговски
обект – бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров № 45Б ,
задълженото лице не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка на бутилка минерална вода на стойност 0,65 лева, платени в брой от
проверяващия екип. Преди проверяващите да се легитимират М.Р.-продавач не е
издала касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално
устройство или от кочан с ръчни касови
бележки. Констатациите от проверката са обективирани в приложения / л. 17/ протокол за извършена проверка №078106
от 07,10,2020г.
Съдът обсъди отразеното в протокола
за проверка , в описа на наличните средства, в
декларацията на продавача и приложените дневни отчети и фискални бонове
, от които се установява разлика между фактическата наличност на парични
средства и разчетната наличност от фискалното устройство, в размер на 119,74
лева. Обяснението за така установената
разлика е, че към момента на проверката в обекта се чакала стока, и парите били под касата за заплащането й.
По този начин е прието, че за субекта
е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал
съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена
преустановителната и превантивна принудителна административна мярка –
запечатване на търговския му обект за срок от 14 дни.
Жалбоподателя не е оспорил събраните
доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че
няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.
В тази връзка именно от събраните по
делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон
за всяка от извършените продажби.
Протокола от проверката е съставен в
присъствието и подписан от М.Р.-управител на дружеството жалбоподател.
От правна страна следва да се изложи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на наложената ПАМ, за целесъобразността й, както и за нарушените права на
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се посочи в
по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в
хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице
да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за
доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията
по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.
Възприемайки извършеното нарушение на чл.118
ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1,
б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от
приходните органи нарушение.
Съдържанието на ПАМ и предпоставките
за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива
цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при
ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на
властнически правомощия.
Без съществено значение за
законосъобразността на издадения административен акт се явява конкретния размер
на установената фактическа касова наличност, който влияе единствено и само на
преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е определен на 14 дни, тъй като мярката е
наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата 07,10,2020г. в
10,20ч. и това е напълно достатъчно.
Самият акт на ответника е мотивиран в
достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на средната
граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС.
При това положение на нещата
настоящият състав намира развитата на оспорващия теза с жалбата му до съда за
необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая.
Безспорно се касае до обект
разположен на възлово място в гр.Раковски , както е посочено в протокола за
извършена проверка , относително голяма
площ за този род заведения , с разположени отвън три броя маси за консумация и дори да се приеме, че неиздадената касова
бележка е за покупка с незначителна стойност, то мултиплициран ефекта върху
реализирания оборот, биха могли да настъпят съществени вреди за фиска.
Съдът обсъди събраните доказателства
и конкретно отразеното в протокола за проверка
от които се установява разлика между фактическата наличност на парични
средства и разчетната наличност от фискалното устройство, в размер на 119,74
лева.
Проверката е извършена в 10,20ч. ,
поради което следва да се приеме че е укрит около 60 процента от оборота и то
за 3-4 часа работа на търговеца.
Горното обстоятелство се оказва
решаващо за отхвърляне възможността за
отмяна на оспорената заповед, като несъразмерна.
Съобразно приложената упълномощителна
заповед на лист 10 съдът приема , че
оспорената заповед на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при
ЦУ на НАП е издадена в предвидената от закона форма , от материално и
териториално компетентен орган.
Ето защо, настоящият състав на съда
счита, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и
извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Съобразно изхода на спора съдът счита
, че на ТД на НАП – Пловдив се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е
по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
V-ти състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.Р., ЕГН **********,
в качеството си на управител на „Р. и син“ ЕООД, със седалище и адрес:
гр.Раковски, обл. Пловдивска, ул. „Чудомир“ № 8А, с ЕИК ********* срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-631-0078106/15.10.2020
г., от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която
се налага на Принудителна административна мярка / ПАМ / – запечатване на
търговски обект – бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров
№ 45Б, стопанисван от „Р. и син“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА „Р. и син“ ЕООД, с ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на призоваване в гр.Пловдив, ул."Скопие"№ 106 сумата
от 100 /сто/ лева за съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на Република България в 14 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: