Решение по дело №2908/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 429
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180702908
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 429/26.2.2021г.

Град Пловдив, 26, 02 , 2021 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 29,01,2021 г. в състав:

Административен съдия:  СТОИЛ БОТЕВ

и секретар  В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2908 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по реда на чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Жалбоподателят –  М.Й.Р., ЕГН **********, в качеството си на управител на „Р. и син“ ЕООД, със седалище и адрес: гр.Раковски, обл. Пловдивска, ул. „Чудомир“ № 8А, с ЕИК ********* оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-631-0078106/15.10.2020 г., от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която се налага на Принудителна административна мярка / ПАМ / – запечатване на търговски обект – бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров № 45Б, стопанисван от „Р. и син“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и необоснована. Иска  се отмяна на  процесната заповед.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП , чрез юк. И.  оспорва жалбата, по съображения в приложеното становище на л. 6. Претендира и юк. Възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С обжалваната заповед ответникът е приложил спрямо дружеството – жалбоподател принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров № 45Б, стопанисван от „Р. и син“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

За да наложи процесната ПАМ  административния орган е приел за доказано, че при извършена проверка на 07,10,2020г. с начален час 10,20 часа, в търговски обект – бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров № 45Б , задълженото лице не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

В хода на проверката е извършена контролна покупка на бутилка минерална вода  на стойност 0,65 лева, платени в брой от проверяващия екип. Преди проверяващите да се легитимират М.Р.-продавач не е издала касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство  или от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите от проверката са обективирани в приложения  / л. 17/ протокол за извършена проверка №078106 от 07,10,2020г.

Съдът обсъди отразеното в протокола за проверка , в описа на наличните средства, в  декларацията на продавача и приложените дневни отчети и фискални бонове , от които се установява разлика между фактическата наличност на парични средства и разчетната наличност от фискалното устройство, в размер на 119,74 лева. Обяснението  за така установената разлика е, че към момента на проверката в обекта се чакала стока,  и парите били под касата  за заплащането й.

По този начин е прието, че за субекта е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена преустановителната и превантивна принудителна административна мярка – запечатване на търговския му обект за срок от 14 дни.

Жалбоподателя не е оспорил събраните доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че няма пречка същите да бъдат кредитирани напълно.

В тази връзка именно от събраните по делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон за всяка от извършените продажби.

Протокола от проверката е съставен в присъствието и подписан от М.Р.-управител на дружеството жалбоподател.

От правна страна следва да се изложи следното:

Спорът е относно законосъобразността на наложената ПАМ, за целесъобразността й, както и за нарушените права на жалбоподателя.

В тази връзка следва да се посочи в по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.

 Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия.

Без съществено значение за законосъобразността на издадения административен акт се явява конкретния размер на установената фактическа касова наличност, който влияе единствено и само на преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е  определен на 14 дни, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата 07,10,2020г. в 10,20ч. и това е напълно достатъчно.

Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на средната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС.

При това положение на нещата настоящият състав намира развитата на оспорващия теза с жалбата му до съда за необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая.

Безспорно се касае до обект разположен на възлово място в гр.Раковски , както е посочено в протокола за извършена проверка  , относително голяма площ за този род заведения , с разположени отвън три броя маси за консумация  и дори да се приеме, че неиздадената касова бележка е за покупка с незначителна стойност, то мултиплициран ефекта върху реализирания оборот, биха могли да настъпят съществени вреди за фиска.

Съдът обсъди събраните доказателства и конкретно отразеното в протокола за проверка  от които се установява разлика между фактическата наличност на парични средства и разчетната наличност от фискалното устройство, в размер на 119,74 лева.

Проверката е извършена в 10,20ч. , поради което следва да се приеме че е укрит около 60 процента от оборота и то за 3-4 часа работа на търговеца.

Горното обстоятелство  се оказва решаващо за отхвърляне възможността за  отмяна на оспорената заповед, като несъразмерна.

Съобразно приложената упълномощителна заповед на лист 10 съдът приема , че  оспорената заповед на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП е издадена в предвидената от закона форма , от материално и териториално компетентен орган.

Ето защо, настоящият състав на съда счита, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Съобразно изхода на спора съдът счита , че на  ТД на НАП – Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   V-ти  състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.Р., ЕГН **********, в качеството си на управител на „Р. и син“ ЕООД, със седалище и адрес: гр.Раковски, обл. Пловдивска, ул. „Чудомир“ № 8А, с ЕИК ********* срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-631-0078106/15.10.2020 г., от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която се налага на Принудителна административна мярка / ПАМ / – запечатване на търговски обект – бързо хранене, находящ се в гр.Раковски, ул. Михаил Добромиров № 45Б, стопанисван от „Р. и син“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „Р. и син“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на призоваване в  гр.Пловдив, ул."Скопие"№ 106 сумата от 100 /сто/ лева за съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България  в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: