Р Е ШЕНИЕ
№ 581
гр. Плевен, 19.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х
административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №436 по описа за 2023 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 118 от КСО
Производството е образувано по жалба с вх.№
1012-14-3084/19.05.2023 г. подадена от Т.П.Т. с ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. В. ***, против Решение № 2153-14-26/28.04.2023г. издадено от
директора на ТП на НОИ Плевен. С решението е потвърдено Разпореждане №
2113-14-1362-14/21.02.2023г. на ръководител ПО в ТП на НОИ –Плевен, с което е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради обстоятелството,
че оспорващият не отговаря на изискванията на чл.69б от КСО и чл.6 и чл.50-52
от Регламент на Съвета /ЕИО/ №883.
В жалбата се твърди, че в периода 1987 г.-1989 г. и 1995
г. – 1999 г. жалбоподателят, като заемащ длъжност „шофьор“, е управлявал товарен
автомобили с товароподемност 12 тона и повече, поради което следва периодът да
бъде зачетен като осигурителен стаж от втора категория, а не, както приема
административният орган, от трета категория труд.
Иска се от съда да отмени Решение № 2153-14-26/28.04.2023г.,
издадено от директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане, и
да бъде върната преписката за ново произнасяне от страна на органа.
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че неправилно не е
приета част от трудовия му стаж за периодите 1987-1989 г. и 1995 – 1999 г. за
полаган при условията на ІІ категория труд.
Ответната страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр. Плевен,
редовно призован, се представлява от ю.к. С.. Оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168,
ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Съгласно чл. 68 ал.2 от КСО, право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст за мъжете се придобива при навършване на 63 години,
като сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е 100.
Съгласно чл. 69б, ал.2 от КСО лицата, които са работили
15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при
възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените, и 57 години и 8
месеца за мъжете, и сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за
мъжете. Законът предвижда от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 да се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Към момента на подаване на заявлението 02.08.2022 г.
необходимата възраст е 58 г. и 10 м. за мъжете.
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж определя, че
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
удостоверение по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл.
5, ал. 4 КСО, които съгласно ал. 6 на същия текст се използват за изчисляване и
отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Удостоверението за осигурителен стаж се издава въз основа
на разплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори
за възлагане на труд, като трябва да отразява вярно тяхното съдържание.
Съгласно действалия в периодите 12.08.1987 г. –
31.01.1988 г., 01.02.1988 г. – 31.12.1988 г., 01.01.1989 г. – 30.11.1989 г.,
01.01.1995 г. – 30.04.1999 г., понастоящем отменен от 01.01.2000 г., Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./, Раздел втори Втора
категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52
години за жените, чл. 53а, от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси
и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски
и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от
станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.
На 02.08.2022 г. Т.П.Т. е подал заявление до ТП на НОИ
Плевен вх.№2113-14-1361 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с приложени документи към него.
Възрастта на оспорващата страна към датата на
прекратяване на осигуряването е 59 г. и 1 ден.
Към заявлението са представени документи доказващи
осигурителния стаж. Представени са трудова книжка, удостоверение обр.УП-3 от „
Атон - 2 “ АД, удостоверение издадено от военно окръжие – Плевен за отслужена
наборна военна служба, направени са служебни справки от главен експерт по
осигуряването по ведомостите за заплати за лицето за периода от 1987 г. до
30.04.1999 г. и е приложен Формуляр Р 50000/31.03.2023 г. за осигурителен стаж
в Испания.
При извършената проверка на ведомостите за заплати
длъжностното лице е установило, че
в периода 12.08.1987 г. – 31.01.1988 г. за жалбоподателя
е вписано във ведомостите, че е бил на длъжност „шофьор на ***“, а
за периода 01.02.1988 г. – 31.1.1988 г. е вписано, че е
бил на длъжност „шофьор на ***“ (лист 22);
За периода м.01.1989 г. – м.11.1989 г. във ведомостите за
заплати жалбоподателят Т. фигурира като „шофьор на ***“;
За периода м.12.1989 г. – м.03.1992 г. във ведомостите за
заплати жалбоподателят Т. фигурира като „шофьор на ***“;
За периода м.04.1992 г. – м.12.1994 г. във ведомостите за
заплати жалбоподателят Т. фигурира като „***“ и
За периода м.01.1995 г. – м.04.1999 г. във ведомостите за
заплати жалбоподателят Т. фигурира като „шофьор бордови до 22 т.“;
С оглед на тези резултати от проверката на събраните
документи и данни, с Разпореждане №2113-14-1361-14/21.02.2023 г. ръководител
“Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Плевен е отказал да отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, тъй като не отговаря на
условието за отпускане на ЛПОСВ за втора категория труд – няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, а само 9 години и 8 месеца.
Поради липса на изрично посочване във ведомостите, че
жалбоподателят е бил шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече
тона в периодите
12.08.1987 г. – 31.01.1988 г. - ***
01.02.1988 г. – 31.1.1988 г. - ***
м.01.1989 г. – м.11.1989 г. - MTN бордова
м.01.1995 г. – м.04.1999 г. - бордови до 22 т.,
административният орган е определил този стаж като такъв
от трета категория труд.
Против разпореждането е подадена жалба по административен
ред. С Решение № 2153-14-26/28.04.2023 г. директор на ТП на НОИ Плевен е
отхвърлил жалбата и е потвърдил издаденото разпореждане. В Решението са
изложени подробни мотиви защо решаващият орган счита извода за липса на
достатъчно стаж от ІІ категория за правилен.
Спорно по делото е дали в периодите 12.08.1987 г. –
31.01.1988 г., като шофьор на ***, 01.02.1988 г. – 31.1.1988 г. като шофьор на ***,
м.01.1989 г. – м.11.1989 г., като шофьор на MTN бордова и м.01.1995 г. –
м.04.1999 г., като шофьор на бордови до 22 т., Т.П.Т. е бил шофьор на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
По делото за установяване на точната товароподемност на
шофираните от Т. автомобили са разпитани свидетели и е допуснато извършването
на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Заключенията на вещите
лица са приети по делото и съдът ги кредитира.
От изложеното от свидетелите при разпита им пред съда се
установява, че Т. през всички процесни периоди е бил шофьор на автомобили над
16 тона (лист 76 - 77, показания на свидетелката Ненова, служител в
предприятието „Автостопанство“ и в дружеството „Брестовец Автотранспорт“ ЕООД,
свидетеля В. – зам. директор на предприятието и управител на дружеството,
свидетелят М., шофьор в предприятието до 1988 г.).
От заключенията на вещите лица се установява, че
вписаните във ведомостите товарни автомобили са управлявани от жалбоподателя,
за което му е начислявано възнаграждение, а модификациите на същите *** и ***,
безспорно са били с товароподемност над 12 тона – 16, 20 и 22 т.
От съдържащата се в Приложение 1 към заключението по
съдебно-икономическата експертиза таблица (лист 101) с установени от вещото
лице счетоводител данни по ведомостите за заплати, съхранявани в архива на НОИ,
се установява, че през всички процесни периоди жалбоподателят е бил шофьор на
различни модели и модификации на автомобили, които, съгласно заключението на
вещото лице инженер, всички са били с товароподемност над 12 тона – ***, ***, ***
MTТN, *** MTТN бордова, ***, *** МТ4 АЦ.
Съдът счита, че посочването във ведомостите „шофьор
бордови до 22 т.“, като се имат предвид свидетелските показания и установените
от вещото лице по ведомости ползваните модели и модификации автомобили от
предприятието и дружеството, означава, че жалбоподателят безспорно е бил шофьор
на автомобил с товароподемност над 12 т. през процесните периоди.
Периодът, за който по делото се установи по безспорен
начин, че жалбоподателят е бил шофьор на автомобили с товароподемност над 12
т., е от около 5 г., 7 месеца и 12 дни.
Ако административният орган, който очевидно не е
разполагал със знания въз основа на данните по ведомостите за заплати да
определи товароподемността на автомобилите ***, ***, на които е бил шофьор
жалбоподателят, беше спазил изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК и беше назначил
експертиза съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от АПК, крайният извод за
общия размер на осигурителния стаж от ІІ категория труд на Т.П.Т. би бил
различен.
Съдът счита, че по делото е безспорно доказано, че
осигурителният стаж на Т. в процесните периоди:
12.08.1987 г. – 31.01.1988 г. като шофьор на ***,
01.02.1988 г. – 31.1.1988 г. като шофьор на ***,
м.01.1989 г. – м.11.1989 г. като шофьор на MTN бордова и
м.01.1995 г. – м.04.1999 г. като шофьор на бордови до 22
т., е бил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона,
и е стаж от ІІ категория труд.
При признати от органа 9 г. и 8 месеца стаж от ІІ
категория труд и доказани по делото допълнително над 5 г. и 7 месеца стаж от ІІ
категория труд, общият размер на стажа на Т. от ІІ категория труд очевидно е
над 15 години, което отговаря на изискването на чл. 69б, ал.2 от КСО.
Вероятното полагане на труд от втора категория в
процесните периоди, за което е имало данни в разплащателните ведомости, е
следвало да се установи от административния орган, като се изследват служебно
всички факти от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл. 7 и чл. 9 от АПК, при необходимост и с назначаване на техническа експертиза. Едва след като
се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, е следвало да се
издаде индивидуалният административен акт.
Съдът стигна до извод, че продължителността на
осигурителния стаж на жалбоподателя от втора категория труд е определена
неправилно от административния орган, при неправилна преценка на
доказателствата по преписката и неизяснени в административното производство
данни за категорията труд по първичните документи за осигурителен стаж.
По делото няма данни оспореният акт да е издаден в
несъответствие с целта на закона, не са налице и подобни оплаквания от страна на
жалбоподателя.
След като сравни така установените фактически констатации
с разпоредбите на приложимите правни норми, съдът счита, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при
издаването му са спазени административно-производствените правила, съответства
на целта на закона, но е налице противоречие с материално-правните разпоредби.
Отказът на административния орган да уважи жалбата против
отказа на ръководител “ПО” е постановен, без да се съберат всички необходими
доказателства, и без да е установено действителното фактическо и правно
положение, поради което същият е незаконосъобразен, противоречи на
материално-правните норми, и следва да бъде отменен. След отмяна на
административния акт, преписката следва бъде върната на органа за произнасяне.
С оглед изложеното, искането на жалбоподателя за
възстановяване на разноските по делото се явява основателно и следва да бъде
уважено за сумата от 2145,80 лв., от които 10 лв. държавна такса, 1635,80 лв.
депозит за вещи лица и 500 лв. възнаграждение за адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК ,
Плевенски административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-26/28.04.2023 г. издадено от
директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №
2113-14-1362-14/21.02.2023г. на ръководител ПО в ТП на НОИ –Плевен, с което на Т.П.Т.
с ЕГН **********,*** е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради обстоятелството, че не отговаря на изискванията на чл.69б от КСО
и чл.6 и чл.50-52 от Регламент на Съвета /ЕИО/ №883, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ Плевен за произнасяне при
спазване указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да възстанови на Т.П.Т. с ЕГН **********,***
сумата от 2145,80 лв. /две хиляди сто четиридесет и пет лева 80 ст./
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване чрез Плевенски
административен съд пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/