№ 3713
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110207179 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Е. П. З., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-005850 от 08.04.2022 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото
НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява и не се
представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателката не е била открита нито на регистрирания й адрес, нито на посочения
в жалбата адрес за кореспонденция.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
1
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.09.2021 г., в 13:48 часа, жалбоподателката Е. П. З. управлявала в град
София, по бул. „***“, в посока от бул. „****“ към бул. „***“, лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № ****, собственост на Й. Г. С., със скорост от 105 км/ч,
която била засечена в района на номер 28. Разрешената максимална скорост за
движение в този участък била 50 км/ч, тъй като се касаело за населено място.
Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система ATCC ARH CAM S1
№ 11743FO. На 15.02.2022 г. жалбоподателката Е. П. З. се явила лично в ОПП-СДВР,
където попълнила и представила декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на процесната
дата автомобилът е бил управляван лично от нея. Такава декларация била попълнена и
от собственика на превозното средство на 15.02.2022 г.
Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателката бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 027709 от 25.03.2022 г.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 04.09.2021 г., в 13:48 часа,
управлявала в град София, по бул. „***“, в посока от бул. „****“ към бул. „***“, лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** със скорост от 105 км/ч (след
приспадане на толеранса) при разрешена скорост за движение в населено място – до 50
км/ч. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката и бил подписан от нея без
възражения. Подписи положили също така двама свидетели по акта и самият
актосъставител.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332-
005850 от 08.04.2022 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Ц. Р., представената снимка на нарушението и приложените
по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят до различни фактически изводи. Свидетелят споделя, че е съставил акта на база
заснетото нарушение с техническото средство, след като е поканил водача на
автомобила да се яви в ОПП-СДВР и му е дал да попълни декларация по чл.188 от
ЗДвП. Такава декларация е била попълнена и от собственика на превозното средство,
който също е посочил, че автомобилът се е управлявал от жалбоподателката З. на
процесната дата.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателката да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е бил съставен в
едногодишен срок от извършване на нарушението и в тримесечен срок от установяване
самоличността на нарушителя. С попълването на декларацията на 15.02.2022 г.
контролните органи са установили самоличността на лицето, което е управлявало
автомобила към момента на нарушението. В АУАН и НП са посочени времето и
мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови
разпоредби. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до
нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В
конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се
предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това наказание няма
как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата
процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
3
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това
изискване е отпаднало и то изрично е отменено към датата на нарушението, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео
контрол.
АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на
4
който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ATCC
ARH CAM S1 № 11743FO, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-
компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя
и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е
заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Видно от приложената по
делото декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателката собственоръчно е
написала и се е подписала, че на процесната дата автомобилът, който е бил заснет от
мобилната камера, е бил управляван лично от нея. Такава декларация е била попълнена
и от собственика на превозното средство, който също е посочил, че автомобилът се е
управлявал от жалбоподателката З. на процесната дата. Съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая не собственикът е управлявал
автомобила, а жалбоподателката Е. З. и същата е попълнила писмена декларация,
установяваща това обстоятелство.
Разликата в засечената скорост от 108 км/ч и посочената в наказателното
постановление скорост от 105 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този
толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като
засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може
да се говори за нарушаване правата на жалбоподателката, поради неяснота или
противоречия в издаденото НП и АУАН. Напротив, правата й са напълно защитени,
тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е изчислена в
5
нейна полза.
Следва да се отбележи, че от приложените по делото Протокол № 10-С-ИСИС от
проверка на мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 11743FO от
08.03.2021 г. и приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 се установява, че система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 11743FO
е мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, понеже се е движила с автомобила с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч и не е имало
поставен пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП, указващ възможност за
движение с по-висока от посочената скорост. Писмено доказателство за цитираното
ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система от 04.09.2021 г. В него ясно е
описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че
ограничението е било общовалидното за населено място. Съставителят на протокола –
длъжностното лице Иван Лухов се е подписал, че автоматизираното техническо
средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени
преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК
- съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има
доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и
ограничението на скоростта в процесния участък.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 6 - за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да
управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лева.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателката е нарушила забраната на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на
04.09.2021 г. в 13:48 часа, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****,
управляван от Е. П. В., се е движил в град София, по бул. „***“, в посока от бул.
6
„****“ към бул. „***“ с превишена скорост – 105 км/ч, при разрешена за движение
максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Разрешената скорост е била
превишена от жалбоподателката с 55 км/ч, а размерът на глобата в този случай е точно
700 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца. Размерът на
наказанията е фиксиран, поради което съдът не може да ги изменя.
Следва да бъде отбелязано, че ограничението на скоростта не е било въведено с
пътен знак „В-26“, а се касае за общата забрана по чл.21, ал.1 от ЗДвП да не се
превишава максималната скорост за движение в населено място от 50 км/ч. В случая не
е необходимо да е имало поставен допълнителен пътен знак, тъй като В. се е намирала
в рамките на населено място и е била длъжна да спазва общото ограничение на
скоростта, а с по-висока такава е можело да се движи само при изричен пътен знак „В-
26“, указващ такава възможност. От друга страна съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидени случаи, а този не е
такъв.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Предвид на това случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, а и превишението на скоростта не е никак малко.
Предвид казаното до тук съдът прие, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали заплащане на разноски в производството, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-005850 от 08.04.2022
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Е. П. З., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8