Р Е Ш Е Н И Е № 1399
28.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 30.10.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 2083 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК
Образувано по подадена от В.С.С., ЕГН **********, въззивна жалба против решение №
2891 от 09.07.2019 г. по гр.д.
№ 2873/2018 г. по описа
на РС-Пловдив , в частта, с която упражняването на родителските
права върху детето
В.
В. С., ЕГН **********, е
предоставено на неговата
майка Л.С.Д., ЕГН **********, определено е местоживеене на детето
в дома на майката , определен е режим на лични
отношения на детето с бащата, последният е осъден да му заплаща
месечна издръжка в размер на 140 лв., както и да заплати ДТ по сметка на
РС-Пловдив в размер на 261,60 лв.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и се настоява за
неговата отмяна и постановяване на решение, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето бъдат предоставени на
бащата В.С., определен режим на лични отношения
на детето с майката и последната бъде осъдена да заплаща
издръжка на детето.
В
срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата Л.Д.. В хода на производството по
делото взема становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството пред РС-Пловдив е
образувано по искова молба на В.С. против Л.Д., с която е предявен иск за
упражняване на родителските права върху малолетното дете на страните В. С.,
родено на ***г. и свързаните с него
въпроси по чл. 127, ал.2 СК – местоживеенето му, личните контакти между него и другия
родител, и издръжката.
В исковата молба са изложени твърдения,
че страните са родители на малолетната В.,
родена на ***г., но от две години са разделени, като детето останало да живее с
баща си в село Ж., в дома на баба му по бащина линия. Грижите по отглеждането и
издръжката му били поети изцяло от бащата, като през този период майката посетила детето само веднъж и дала сумата от
20 лева за неговата издръжка. Същата не
се интересувала от развитието на детето, не го посещавала за празниците и то не познавало своята майка, като при
единствената им среща се обърнало към нея с думата „кака“. Между бащата и
детето била изградена силна емоционална
връзка , бащата се стараел да замести
липсващата майчина грижа , създал необходимата семейна среда и удобства
за неговото израстване. При отглеждането на детето бащата разчита на подкрепата своите майка и брат, с
които живеят в едно домакинство, към които
детето било силно привързано и в тази среда се чувствало щастливо и обгрижвано.
От страна на майката е предявен насрещен
иск с искане до съда за предоставяне на
нея упражняването на родителските права , определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и
присъждане на месечна издръжка.
В насрещната си искова молба майката е
изложила съображения, че с В.С. живели
на семейни начала до края на 2016г.След раждането на детето , отношенията им се
влошили , бащата започнал да пие и да не зачита потребностите на общото им
домакинство. След раздялата им детето
останало да живее при майката на ищеца, а ответницата заживяла под наем с
другите си две деца от предишни партньори.Майката поддържа, че бабата
на детето препятствала контактите й с него и не й разрешавала да се вижда с детето. В
началото на месец април 2018г. си намерила по-добре платена работа , закупила
си къща и в нея се породило непоколебимо
желание да вземе детето при себе. До
този момент нямала никаква подкрепа от
родителите си , които дори не искали да виждат нея и децата й. Твърди, че многократно се е
опитвала да разговаря с ответника и да постигнат разбирателство относно
упражняването на родителските права по отношение на детето, но това останало
без резултат. Оспорва твърдението бащата
да е полагал грижи за
В.,като твърди , че детето е било настанено за отглеждане в дома на баба си по съдебен
ред. Поддържа, че бащата на детето страда от гранично психично разстройство,
бил осъждан многократно, дори лежал в затвора, което било основание майката да се притеснява за живота и
сигурността на детето, ако то бъде поверено на неговите грижи. Същевременно
майката работи, получава добро трудово възнаграждение и се грижи за другите си
две деца Д. Г. и М. Д.. Твърди, че условията на живот, които е осигурила за
детето били прекрасни и имала огромно желание детето да расте и да се развива
под нейните грижи.
Бащата оспорва предявения насрещен иск
като твърди,че майката не е в състояние да полага необходимата грижа за
отглеждането и възпитание на детето.Поддържа,че на 17.12.2015г., детето било
открито от полицейски служители без надзор и изоставено от своята майка във
вход на жилищна кооперация в град Пловдив, бул. „***“. След тази дата до
01.09.2016г. детето е било настанено за
отглеждане в приемно семейство , през който период майката не го посетила нито веднъж.Със Заповед от 01.09.2016г. на директора на ДСП-Пловдив и решение №3603
от 24.11.2016г. на РС-Пловдив детето
било настанено за отглеждане в семейството на баба му по
бащина линия Л. С., за срок от 2 години. Бащата оспорва и твърденията да страда от
психическо разстройство и да има тежко
съдебно минало, като поддържа че е осъждан само веднъж , а изтърпяване на
наложеното му наказание било отложено.
От съвкупния събран по делото доказателствен
материал е безспорно установено, че страните са родители на роденото на *** г.
малолетното дете В. В. С.. На
17.12.2015г. детето било открито от полицейски служители без надзор във вход на
жилищна кооперация в град Пловдив, бул. „***“ и на 18.12.2015г. е било настанено за отглеждане в професионалното приемно семейство на А. и
А. А.. С влязло в законна сила на 10.12.2016г. решение №3603/24.11.2016г. по
гр.д.№13181/2016г. на РС-Пловдив е постановено
прекратяване на настаняването
на детето при тях и е допуснато
настаняването в семейството на баба му по бащина линия Л. С. , за срок от две
години.
Изслушани по
реда на чл. 59 ал.6 СК в първоинстанционното производство и двамата родители
изявяват желание да се грижат за детето и дават обяснения за причините довели
до настаняването му в приемно семейство.
Майката Л.Д. заявява пред съда, че е изоставила
детето , тъй като нямала жилище и средства, с които да го издържа .Майката на
ищеца не я одобрявала, тъй като не била католичка, като не приемала и другите й
две деца. Бащата на детето и роднините му непрекъснато я гонели и
препятствали опитите й да се види с
детето, като дори братът на ищеца излизал пред вратата с кол и я биел. Заявява,че
когато оставила В. на грижите на баща й и неговата майка, за да отиде да види
другите си деца, те я отвели в социалната служба и била настанена за отглеждане
в приемно семейство. Твърди,че вече работи , реализира доходи и е закупила
собствена къща, в която живее с другите си две деца и новия партньор, който се
отнася много добре с В. и винаги ходят заедно, за да се виждат с нея.
Бащата В. С. заявява пред съда, че при раждането на
детето не знаел , че не е записано на негово име и го припознал в
последствие.Сочи, че с майка му подали сигнал в отдел „Закрила на детето“, тъй
като ищцата отишла късно вечерта да види другите си деца и нямало кой да гледа
В..С майка му се страхували да гледат
детето, тъй като не било записано на тяхно име и потърсили съдействие от
социалните служби, след което детето било настанено в приемно семейство.
По почин на
страните по делото са събрани и гласни доказателства.
Според
показанията на свидетелката Л. С., баба на детето на бащина линия , когато
ответницата изоставила през 2015г. детето във вход на жилищен блок , то било на
11 месеца. Синът й бил на работа, а свидетелката научила, че детето е
изоставено от публикуваната му снимка в интернет. Разбрала , че след случая
детето било настанено за отглеждане в приемно семейство, тъй като не било
припознато от ищеца. От 02.09.2016г. детето
живеело при нея, където било настанено от социалните служби. Според
показанията на свидетелката , когато живеели заедно , не се разбирали с ответницата, която имала и
други две деца, които не живеели при
тях.Заявява, че не е ограничавала
контактите на детето с майката, която го посетила само веднъж и оставила 20 лева за издръжката му. След като ищецът
предявил иск за родителски права, ответницата започнала да търси детето, което дори не я познавало и в
началото й казвало „леля“.За отглеждането и издръжката на детето се грижи
неговият баща, подпомаган от своя брат и свидетелката.
Според
показанията на свидетеля К. К. К.,с ответницата живеят на семейни начала от
около година и половина , заедно с
другите й две деца, на 11 и 17 години.
Отношенията между Л. и децата й били много добри, обичали се , тя се грижила за
тях и децата искали тяхната сестричка да живее при тях. Живеят в село С., в
голяма къща с двор, която се намира близо до работата на ответницата и в нея
има място и за В.. Заедно ходили да виждат В. , която се обръщала към
ответницата с „мама“.
Според
експертното становище на вещото лице О.
Д.,по приетата в първоинстанционното производство
СПЕ, и двамата родители на малолетното дете не разполагат с родителски
капацитет , при стриктно прилагане от
експерта на утвърдените европейски критерии за оценка. Разбиранията им за
ролята на родителя се свеждат до декларации и добри намерения. Според експерта
при занижаване на критерии за оценка на
родителския им капацитет, майката
има приоритет, поради наличието на практически умения и позитивен
опит от отглеждането на другите две деца. Развитието на В. според заключението
на вещото лице отговаря на календарната й възраст. Нямало данни за отклонения,
което състояние давало основание да се
приеме, че към конкретния период полаганите за детето грижи били адекватни. В.
била привързана и към двамата си родители, а към новия партньор на майката
детето се отнасяло с топлота и доверие. Връзката на В. с братята й била силна,
тя била привързана към тях, независимо от краткото време, което провеждали
заедно. След проведеното психологично интервю с детето вещото лице е
установило, че бащата е правил в
присъствието на детето негативни и в неуместна форма коментари по адрес на
майката, като В. споменавала и
негативната нагласа на бабата, което тяхно поведение според експерта не способства за изграждане авторитета на
майката и може да доведе до родителско отчуждение. Вещото лице дава заключение
, че майката разполага с нужните навици и умения да полага адекватни грижи за
детето. При условие, че майката бъде в състояние да обезпечава децата си
устойчиво, то промяната при детето, изразяваща се в живот с майката и братята
му би му се отразила позитивно.
От
изготвените от ДСП – гр. Пловдив и
ДСП-гр. Хисаря социални доклади се установява,че основни грижи за детето полага неговата баба
по бащина линия Л. С., в семейството на която
е настанено със съдебно решение със срок
до 10.12.2018г. Полаганите грижи за детето са много добри и отговарят
напълно на потребностите му.Бащата също се включва в обезпечаване на основните
потребности на детето, което било привързано към него и с баща си се чувствало
спокойно и сигурно. В. вече припознавала Л.Д. като майка и емоционалната връзка между тях била в процес
на изграждане. Детето посещава детска градина, а жилището, в което се отглежда
в село Ж., има подходящи условия и добра хигиена. За отглеждането на детето
помага и брата на ищеца, като всички живеят
в едно домакинство.
От изготвеното
от ДСП-Раковски становище, се
установява, че жилището в което майката живее на семейни начала с К. К. в село
С. , представлява двуетажна къща,
в добро санитарно състояние, с обособени стаи и санитарни помещения.
Двамата се грижат и отглеждат двете деца на ищцата- Д., който е ученик в 5-ти
клас в училището в село С. и М. , роден
през 2001г., ученик в *** в град Пловдив. К. К. е на 45 години, разведен, като
от брака си има навършил пълнолетие син.К. К. и ответницата работят в една
фирма „Стрела-2007“ООД, село С., като К. декларира месечен доход в размер от
660 лева.Същият е изразил желание пред социалните работници детето В.да живее с тях .
От постъпилата
по делото справка от ТД на НАП гр.
Пловдив се установява, че от
28.11.2016г. ищецът работи по трудов договор
в „ДИД 10“ ЕООД, с основно
трудово възнаграждение в размер от 273
лева.Притежава МПС марка БМВ, модел 316 и на 17/100 ид.ч.
от земя и сграда, находящи се в с. Ж.. От
31.03.2018г. Л.Д. работи по трудово
правоотношение в „СТРЕЛА -2007“ ООД,при
основно трудово възнаграждение от 600 лева.
От приетия във
въззивното производство нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 151, том 2, рег.№3441, дело 343/2018г. се
установява , че Л.Д. и К. К. притежават в режим на обикновена
съсобственост урегулиран поземлен имот в
село С., с площ от 800 кв.м., ведно с построената в него едноетажна паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 50
кв.м. и стопански постройки.
От приетата в първоинстанционното производство справка за съдимост се установява , че В.С.С. е осъждан за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 04.12.2009г. в с. Ж., обл. Пловдив при управление на лек автомобил, при нарушение
на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на
Н. А. П., за което е бил наказан на две години лишаване от свобода,
изтърпяването на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
три годишен изпитателен срок.
От съвкупната преценка на така а събраните по делото доказателства
съдът намира, че в интерес на детето е същото да живее при майката , като
родителските права да бъдат упражнявани от нея.
В ал. 4 на чл. 59 СК са изброени
критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на
родителските права - възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите,
привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност
за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/
1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в
него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого
да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/
1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.
1 т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът
дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на
някой от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес
на детето, като в този смисъл да преценява всички относими
обстоятелства при произнасяне относно родителските права.
При постановяване
на решението, въззивният
съд съобрази новонастъпилите в хода на делото
обстоятелства- отпадане на основанията и изтичане на срока на предприетата
мярка за закрила на детето чрез настаняване за отглеждане
в приемно семейство.Установеното по делото безотговорно поведение и на
двамата родители , игнориране на родителските задължения , оставяне без надзор
на детето при ниската му възраст и прехвърляне на отговорността за неговото
отглеждане на социалните институции, обосновават извод за липсата на родителски
капацитет и у двамата родители, в който смисъл е и заключението на вещото лице
по приетата без резерви от страните СПЕ. При занижаване на критериите за оценка на родителския им
капацитет,решаващият състав възприема изводите на вещото лице-психолог ,
че майката има приоритет, поради наличието на практически умения и позитивен
опит от отглеждането на другите й две деца.Последните се отглеждат без риск за
живота и здравето им от майката и нейния съжител , при полагане на необходимите
и адекватни грижи за тяхното израстване и възпитание.
Поради ниската възраст на
детето,настоящият съдебен състав приема,че то има нужда от непосредствени
майчини грижи и с оглед неговия пол, майката е по-пригодният родител за
отглеждането му, без да игнорира факта,че бащата също всеотдайно е полагал
грижи за малолетната си дъщеря си, през времето когато е била настанена за
отглеждане в приемното семейство на баба си.След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
въззивният съд
приема , че майката е в състояние
да обезпечи детето си устойчиво, тъй
като получава по-високи доходи от бащата
и има собствено жилище, в което са
създадени подходящи условия за отглеждане на детето, в който смисъл е и изготвения по делото социален доклад на
Дирекция "Социално подпомагане"
и заключението на социалните работници, посетили жилището в село С..
Същевременно извеждане на детето от досегашната му среда на живот няма да се
отрази негативно на психичното му развитие , с оглед ниската му възраст и
способност на бърза адаптация, в който смисъл е и заключението на вещото
лице-медицински психолог.С оглед констатираната от експерта силна връзка на В.
с едноутробните й братя и тяхната
привързаност , независимо от краткото време на общуване, съдът приема, че детето следва да бъде отглеждано и да расте в създадената от
майката семейна среда, където ще има възможност на общува със своите братя и
което ще се отрази позитивно на
неговото развитие.Макар бащата да може
да разтича на помощ от
бабата на детето при неговото отглеждане
, то майката също има пълната подкрепа на партньора, с когото живее
, който полага непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието и на другите й две деца.Същевременно В. се отнася с
топлота и доверие към партньора на майка
си, който е трудово ангажиран , без данни за вредни социални прояви или навици
и който завява своето желание и готовност да се грижи за детето.Установеното
по делото осъждането на ищеца,за извършено от него
престъпление макар да не го прави по-малко грижовен родител, създава отрицателен нравствен облик и е лош
пример за детето. От заключението на вещото лице е установено също, че бащата и бабата по бащина линия са
правили в присъствието на детето негативни и в неуместна форма коментари по
адрес на майката.Подобно поведение на родителя и на членовете на разширеното
семейство следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото
факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно
предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия
интерес.Същото дискредитира авторитета
на майката като родител и е предпоставка за възникване на синдром на родителското отчуждение.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
приема, че в интерес на детето е
родителските права да бъдат предоставени на
майката , както и местоживеенето на детето да се определи на нейния адрес. По тези аргументи обжалваният съдебен
акт относно предоставяне на родителските права на майката е правилен, съответства на интереса
на детето и не е налице противоречие със закона.
Относно определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между
детето и бащата , настоящият съдебен състав счита, че той е определен правилно,
като районния съд законосъобразно е
отчел необходимостта от пълноценно общуване на детето с бащата. С оглед
привързаността на детето към бащата,
първостепенният съд напълно обосновано е
определил по-широк режим, при който той ще има право да взема детето при
себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от петък 18.00 часа
до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката, през коледните, новогодишните и
великденските празници, рождения ден на
детето. Наложително е съхраняване и
поддържане на близките и топли
отношенията на бащата с детето, за което и двамата родители са длъжни да
окажат съдействие.
Относно издръжката на детето: следва да
бъде потвърдено първоинстанционното
решение и в частта за присъдената издръжка на детето в размер от 140 лева с
мотивите изложени в него,като такава следва да се заплаща от майката в
минималния определен размер, който е съобразен с
доходите на родителите и нуждите на детето , като липсват доказателства
по делото налагащи присъждане на издръжка над обичайната за възрастта му.
По изложените аргументи първоинстанционното
решение в обжалваната част е обосновано
и правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2891 от 09.07.2019 г. постановено по гр.д. № 2873/2018 г. по описа на
РС-Пловдив, в обжалваната част , с която упражняването на родителските права върху детето В. В. С., ЕГН **********, е предоставено на неговата майка Л.С.Д., ЕГН **********, определено е
местоживеене на детето в дома на майката , определен е режим на лични отношения
на В. В. С., ЕГН
********** с бащата
В.С.С., ЕГН ********** и последният е осъден да му заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лв., както и да заплати ДТ по сметка на
РС-Пловдив в размер на 261,60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и
сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.