М О Т И В И:
към присъда по НОХД№663/2018 година по описа на
РС-Хасково
Против
подсъдимите С.Д.Р. и Д.С.Р.,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 03.06.2015г. в землището на
с.Николово, обл.Хасково, в съучастие , като съизвършители помежду си причинили на А.А.И. ***, средни телесни
повреди изразяващи се разстройство на здравето, временно опасно за живота,
дължащо се на травматичен пневмоторакс и трайно затрудняване на движението на
снагата за повече от 30 дни, дължащо се на счупване на левия напречен израстък
на III поясен прешлен - престъпление по чл. 129 ал. 1 вр. ал.2 вр. чл. 20 ал. 2
от НК;
Подсъдимият С.Д.Р. разбира обвинението ,не се признава за
виновен и в хода на съдебното следствие дава обяснения ,в които признава за физически контакт с гр.ищец И. ,но
при първия етап от сблъсъка с него ,когото при опита да скочи към него пострадалия на два
пъти паднал от собствен ръст на терена ,който бил под
наклон и с неравности.В дадените обяснения отрича да е имал каквото и да било телесно съприкосновение с пострадалия
на черния път до язовир Тракиец .В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия С.Р. адв.Б.С. в хода на съдебните прения счита обвинението , макар и привидно безспорно
доказано, за страдащо от съществени недостатъци,предопределящи и неговата съдба.Коментирайки заключението на
петорната експертиза ,според което и
двете съставомерни травми на пострадалия
били причинени от индиректен
механизъм,допускайки възможността този
индиректен механизъм да се е случил по време на удари, нанесени в тялото,счита че не е безспорно доказана причинно-следствената
връзка между действията на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат. По
тези съображения считат
обвинението досежно авторството на подзащитния и за недоказано по изискуемия се от
процесуалния закон начин и поради липсата на категорични доказателства за
виновността му пледира същия да
бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Гражданският иск
моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият
Д.С.Р. разбира обвинението и не се признава за виновен.В хода на
съдебното следствие дава обяснения ,в които заявява, че в първия етап от конфликта само е наблюдавал
случаващото си между баща му и пострадалия И., потвърждавайки падането на последния върху терена
.Обяснява ,че е присъствал във втория етап от конфликта с пострадалия И.
,а физическото му съприкосновение с него
се изразило само в нанесен шамар по
лявата част на лицето ,като изнася данни и за падане на пострадалия върху терена,непредизвикано
от външно въздействие .В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия Д.Р. , адв.Д.С. заема
становище,че обвинението досежно авторството на подсъдимите е недоказано по изискуемия от процесуалния закон начин
и поради липсата на категорични доказателства за виновността , причинната
връзка между посочените съответно
наранявания и травми и действията на предадените на съд лица и умисъла към насянето на такива увреждания, пледира за оправдаването му .Гражданският иск моли да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно
заседание представителят на РП-Хасково
поддържа обвинението спрямо подсъдимите
С. и Д. Р. , считайки
авторството за доказано по
категоричен и несъмнен начин.
Обясненията на подсъдимите от съдебното следствие за
неучастието им в инкриминираното
деяние приема изключително като защитна версия,оборена от
показанията на пострадалия и съответстващите им свидетелски показания ,подкрепени от заключенията на тройната и
петорна СМЕ. По отношение на наказанието,счита че следва да бъде определено по
реда на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно по една година „лишаване от
свобода“ за всеки от двамата подсъдими, изпълнението на което бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Предявеният граждански иск моли да бъде уважен в пълен размер, а именно за сумата 26 000 лв.
Пострадалият от престъплението А.А.И.
е предявил граждански иск солидарно против двамата подсъдими С.Д.Р.
и Д.С.Р. за сумата в размер на 26 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 129, ал.
1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 03.06.2015г.и
разноските по делото.
На
основание чл. 84 от НПК пострадалият А.А.И. е конституиран като
граждански ищец в процеса,а на основание
чл. 76 и сл. от НПК и като частен
обвинител в процеса.
Повереникът на гр.ищец и частен обвинител адв.Й.Д. намира обвинението спрямо двамата подсъдими за доказано относно
време ,място и авторство на деянието .Пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни в извършено престъпление по чл.129 ал.1вр.чл.20
ал.2 от НК и да им бъде наложено
наказание лишаване от свобода,което за постигане целите
на наказанието следвало да бъде без приложението на чл.66 ал.1 от НК . Гражданският
иск счита за установен по основание
и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите на държавното обвинение и защитата, приема за установено сле
дното:
Двамата подсъдими С.Р. и Д.Р. са съответно баща и син и преди 31.05.2015г. не се познавали с пострадалия
А.А.И. ***.
На 31.05.2015г. св.А.А.И.,
неговият брат св.Х.А.И. и св.Т. Е.Ч. *** решили да отидат на язовир „Тракиец" в района на с. Петелово, област Кърджали с намерение да си починат и да ловят риба.
Натоварили риболовните принадлежности в два автомобила и една каравана, с които
отпътували към гореспоменатото място.
След пристигането си в района на язовир „Тракиец" се разположили на малък
полуостров. На следващия ден към тях се присъединили техните познати -
свидетелите С.И.Б., Е.И.Х. и П.С.В.,***. Дошъл и друг техен познат - св. П.К.Н.
***, със собствения си автомобил. След
като 7-мината мъже устроили малък лагер, започнали да ловят риба с въдици и
капани. Разполагали и с лодка, оборудвана с електродвигател. По същото
време подсъдимите С.Д.Р., синът му подсъдимия Д.С. *** и св. Х.Й.Х. ***, също се
намирали на язовир „Тракиец" с намерение да ловят риба. Техният лагер бил
разположен срещу лагера на условно наречената
„група" от гр.А., от другата страна на язовира, на разстояние около
200 - 300 м. Всички ловели риба и си почивали в продължение на 2-3 дни.
На 03.06.2015г., около 10:00 часа сутринта, св. А.А.И.
решил да провери капаните, които били заложили по-рано. За целта се качил на
лодката, с която разполагали, включил електродвигателя и потеглил, като решил
да прекоси ръкава на язовира, в близост до „лагера" на двамата подсъдими и св. Х.Й.Х.. Наложило се да премине в близост
до мястото, където били разположени въдиците и на подсъдимите С. и Д.
Р. и на св. Х.Х.. Подс.С. Р. му направил забележка, че преминава
прекалено близо до въдиците и за да не плаши рибата, следва да се отдалечи.
Получило се известно разногласие и неразбирателство, в резултат на което св. А.И.
също отправил реплики по отношение на двамата от отсрещния бряг. На връщане,
макар да заобиколил на известно разстояние района на риболов на „групата"
от гр.Х., също имало размяна на реплики и от двете страни. Това неразбирателство
мотивирало подс. С.Р. да отиде до лагера
на „групата" от А. и да потърси обяснение на случилото се. Взел със себе
си и един стек бира, сложил го в собствената си лодка, която се задвижвала с
гребла, и загребал по посока на отсрещния бряг. Към този момент св. А.И. вече
се бил прибрал, като оставил лодката си на брега на полуострова, на който се
намирал техния лагер. Още със слизането си на брега между подсъдимия С.Р. от една страна и братята св. А.И. и Х.И.
възникнало взаимно спречкване, отново придружено с размяна на словесни реплики
и опити за физически контакт помежду им . В хода на това спречкване подсъдимия С.Р. паднал на земята, при което засегнал
дясната си ръка, а тениската му се скъсала. Останалите присъстващи-свидетелите Т.
Ч., С.Б., Е.Х., П.В. и П.Н. успели да разделят спорещите с цел да прекратят конфликта,
като поискали от подс. С.Р. да се качи в лодката си и да се
върне обратно в своя лагер. Така разигралата се сцена била наблюдавана от св.Х.Х. и другия подсъдим Д.С.Р. , който
обаче се намирал на отсрещния бряг и въпреки, че виждал какво се случва с баща
му, не можел да му помогне. Вместо това се обадил по телефона на свои приятели
от гр. Х., обяснил им, че е възникнало пререкание и конфликт между тях и друга
група рибари и ги помолил да дойдат и да помогнат, ако се случи нещо.
Подсъдимият Д.Р. сигнализирал и на
национален телефон „112" за инцидента
с баща му като обаждането му с продължителност 2 минути и 8 секунди било прието
в 11,23 часа.
В същото време групата от А. взела решение да прекрати риболова след случилото се и да си тръгне.За
целта натоварили багажа и риболовните
принадлежности по автомобилите и потеглили от мястото ,на което се намирали
около 11:30 часа. Движели се по черен път, който минавал по протежението на
язовира ,като навлезли в землището на с.Николово, област Хасково. В същото
време от гр. Хасково на обаждането на подсъдимия Д.Р. се отзовали негови познати и приятели,
които също достигнали с автомобилите си до землището на с. Николово, обл.Х..
Това били свидетелите М.Д.М., К.П.Б., М.П.Б., Я.Й.Й. и Д.Д.П.. Те пътували с
личните си автомобили, които разположили напречно на черния път, по който
видели да приближават колите на свидетелите от А. и така ограничили
възможността им да преминат без да спрат. Подсъдимите Р. също се задали отзад с автомобила си, тъй като те поели по същия път
понеже искали да изяснят отношенията с дошлите от А., а подс. С.Р. изисквал и
извинение за поведението им преди това. Всички спрели колите си на известно
разстояние едни от други и слезли от тях. Пристигналите свидетели от Х., заедно
с двамата подсъдими се запътили първи
към останалите. Първи в редицата с автомобила се намирал св. Е.Х., който се опитал да ги
спре и убеди да се успокоят. Той обаче
бил изблъскан, като му било казано, че нямат работа с него, а търсят конкретно
св. А.А.И. и брат му - св. Х.А.И.. Последните двама се намирали до автомобила
си. Свидетелите от гр.Х. - М.Д.М., К.П.Б., М.П.Б., Я.Й.Й. и Д.Д.П. и двамата
подсъдими се събрали около тях , по
който начин ограничили достъпа на свидетелите от групата от А. . Подсъдимите С.Д.Р. и Д.С.Р. се намирали най-отпред.
Първи подс. Д.С.Р. нанесъл удар с ръка
по лицето, в областта на лявата скула на св. А.И., при което същият паднал на
земята .Тогава и двамата подсъдими започнали да нанасят удари с крак (ритници) и с ръце
(юмруци) в областта на корема, гърба и въобще по тялото на св. А.А.И., като
част от ударите попаднали и в областта на лявото му междуребрие, под лявата
ръка. Основно той понесъл по-голямата част от ударите, като неговият брат св. Х.И.
,който бил в непосредствена близост до него и се опитвал вербално и с тялото си да предпази пострадалия, също получил удари ,
но значително по-малко на брой и с по-малък интензитет. По време на случващото
се в 12.16 часа, св. П.В. се обадил на национален телефон „112" и подал сигнал. Св. А.И.
успял да се изправи и да стигне до автомобила си, но тогава подсъдимия С.Р. го извлякъл от колата и го захвърлил в намиращите
се наблизо храсти.
След това двете групи се разделили и се отправили по пътя към с. П., област Х. Въз
основа на подадения сигнал полицейски патрул от Полицейския участък в с. Ч.,област
К. в състав - свидетелите Е.В.В. и Б.Д.Б., спрели пътуващите, тъй като
подадения сигнал се отнасял до пияни лица,които шофират моторни превозни средства. Екип на
сектор „Пътна полиция" при ОД МВР К., пристигнал също на место. Всички
водачи на автомобилите били тествани с техническо средство, сред които и св. А.И.,
като се установило, че никой от тях не е шофирал след употреба на алкохол. Св. А.А.И.
се чувствал зле, държал лед на удареното
място на лицето си ,а според св.Б. бил
блед , отпаднал и неконтактен . По тази причина полицейските
служители повикали екип на ЦСМП - гр. К.,
който транспортирал пострадалия А.И. до „МБАЛ" - К.
В болницата в гр.К. св. А.И. бил освидетелстван от
съдебен лекар д-р Н. Д. М. Констатациите от това били закрепени в издаденото
съдебномедицинско удостоверение № 114/2015г., според което в теменната област
на главата му по срединната линия бил установен умерен оток на кожата и
синкаво-мораво кръвонасядане с размери 1/1,5 см. Такива оток и кръвонасядане с
размери 1/1 см. и 1.5/1 см. се установявали и в горната част на лявата половина
на тилната област на главата и в дясната горна част на челото. По долния клепач
на лявото око, в областта на вътрешния ъгъл на лявата очна цепка и във
вътрешната половина на горния клепач на лявото око се установява синкаво-мораво
кръвонасядане, разположено на обща площ 3,5/1,5 см. Долният клепач на лявото
око, лявата скула, лявата буза и лявата половина на горната устна били умерено
оточни. По лигавицата и полулигавицата на горната устна, в лявата й половина
било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 3/2 см. В
дясната слепоочна област било установено хоризонтално разположено ивицовидно
охлузване на кожата с размери 6/0,5 см., покрито от тъмночервена корица,
разположена на нивото на околната здрава кожа. До предната повърхност на лявата
ушна мида, в долната й половина се установило синкаво-мораво кръвонасядане с
размери 2,5/2 см. В лявата половина на гърба се установявали множество
ивицовидни и неправилни по форма тъмночервени охлузвания на кожата с размери до
4/1 см., разположени в различни посоки и на нивото на околната кожа. Две подобни
охлузвания на кожата с размери 1/0,5 см. По лявата странична повърхност на
гръдния кош на нивото на гръдното зърно се установило синкаво-мораво-червено
кръвонасядане с диаметър 3 см.
След двудневен
престой св. А.А.И. бил изписан от болницата в гр.К. и се
прибрал в гр.А.. Докато се намирал в дома си в гр.А. св. А.И. се почувствал
по-зле, което наложило да потърси медицинска помощ. На 08.06.2015г. същият постъпил в УМБАЛ „К."
- П. След извършения преглед и проведените изследвания било констатирано, че е
налице тотален пневмоторакс в ляво с колабирал бял дроб, което наложило
оперативна интервенция.
По отношение телесните увреждания на пострадалия А.А.И. на ДП са назначени и изготвени три
съдебно-медицински експертизи,заключението на които са изслушани и в съдебното
следствие. Според заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 1/2016г. на д-р Х.Д.Е. -
специалист по Съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд Хасково,
Началник отделение по Съдебна медицина към МБАЛ „Х." АД, след запознаване
с предоставената медицинска документация и другите материали по ДП е
установено, че А.А.И. е получил следните увреждания: Участъци с отоци и
кръвонасядания в окосмената част на главата; кръвонасядане на клепачите на
лявото око. Оток в лявата половина на лицето; кръвонасядане на горната устна; Охлузване
в дясната слепоочна област; кръвонасядане на лявата ушна мида. Сътресение на
мозъка със степенно помрачение на съзнанието. Описаните увреждания са причинени
по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с
юмруци и ритници с добавка на травма терена.Пет дни след инцидента от 03.06.15
г в УМБАЛ „К.", гр. П. е установено, че А.И. страда от спонтанен
пневмоторакс. Диагнозата е поставена след КАТ изследване на белите дробове и
оперативна торакоскопия. Не са установени данни за травма на белите дробове и
плеврите. Не се установяват данни и за травма на ребра. Преди това по време на
престоя в МБАЛ, гр. К. не са установени клинични и рентгенови данни за наличие
на пневмоторакс при А.И.. Предвид наличните медицински документи и останалите
доказателства по случая, е направен извод от медицинския експерт ,поддържан и в
устния му доклад от съдебното следствие , че установения при
пострадалия спонтанен
пневмоторакс не е в причинна връзка с
травмата и инцидента от 03.06.2015г.
Според заключението на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 195/2016г. на д-р Х.Д.Е., през
месец май 2016г. при инвазивно изследване е установено торбовидно вширение на
възходящата част на аортата (най-големия артериален кръвоносен съд, по който
кръвта се извежда от лявата сърдечна камера към кръвоносната система на
организма) на фона на артериална хипертония III степен. Видно от представените
епикризи, разширението е било диагностицирано при изследванията по повод
установения през месец юни 2015г. спонтанен пневмоторакс. Касае се за изолирано
заболяване на съдовата стена на аортата като последица от хронична артериална
хипертония, която нито анатомично, нито функционално, според д-р Е. има връзка с пневмоторакса от м. юни 2015 г.
Разширението на аортата, също така няма причинна връзка с травмите понесени от А.И.
при инцидента на 03.06.2015г. То съществува преди инцидента и самият инцидент
няма отношение, както към появата му,
така и към развитието му.
Видно от заключението на назначената на ДП и изслушана
в съдебното следствие повторна тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№ 68/2017г. в чиито състав влизат специалисти от УМБАЛ"С.Г." гр.П. и съдебен лекар, при двете хоспитализации на пострадалия А.И. в МБАЛ К. и УМБАЛ „К." не са били установени увреждания на костни
структури на гръдния кош, вкл. ребра и израстъци на прешлени.Като странична
находка е установена аневризма на аортата, което било повод през 2016г. да бъде двукратно хоспитализиран в Отделение
по „Интервенционална кардиология" при УМБАЛ „С.Г." гр.П. и в Клиника
по кардиохирургия при УМБАЛ „С.Г." гр.П., където е проведено оперативно
лечение.На вещите лица са били
предоставени образните изследвания от КТ от 08.06.2015г. ,от които се установявало, че е налице счупване с
разместване на III ребро вляво по предна подмишнична линия, счупване на левия
напречен израстък на III поясен прешлен, както и пмевмоторакс. Апаратните изследвания
визуализирали колабирал (свит към корена
бял дроб, както се виждало на КТ на И..В
заключението си вещите лице подробно разясняват етимологията на пневмоторакса,както и разликата между
спонтанен и травматичен такъв.В
анализирания случай,тъй като и при двете
хоспитализации не било установено счупването
на III-то ребро в ляво на св.А.И., според експертите това била и причината за класифицирането на пневмоторакса, като
спонтанен. След запознаване с допълнително предоставената КТ от
08.06.2015г. и откритото счупването на III-то ребро вляво с разместване
заключават ,че това счупване е годна
причина за нараняване на органната плевра и навлизането на свободен въздух в
гръдната кухина вляво с разгръщане на цялата произтичаща от това клинична
картина и квалифицирането на пневмоторакса като травматичен .Травматичният
пневмоторакс, според тази СМЕ е причинил разстройство на здравето, временно
опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК,а счупването на левия напречен
израстък на III поясен прешлен е причинил трайно затруднение на движението на
снагата за повече от 30 дни, по смисъла на чл. 129 НК. Възстановяването
трае между два и три месеца.Счупването на III-то ребро вляво, мозъчното сътресение без пълна
загуба на съзнание, кръвонасяданията, охлузванията и отоците по главата, лицето
и гръдния кош са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК.Според вещите лица всички посочени увреждания - охлузвания, кръвонасядания
и отоци по главата, лицето и гръдния кош, счупването на III ребро вляво,
травматичният пневмоторакс, счупването на левия напречен израстък на III поясен
прешлен са травматични, причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести
предмети, условие за каквото има при нанасяне на удари с ръце, метални
инструменти, ритане, събаряне върху неравен терен. Механизмът на получаване на
уврежданията отговаря на начина, посочен от пострадалия А.И. и свидетелите Х.А.И.
и С.И.Б.. В заключение вещите лица сочат , че описаните травматични увреждания
отговарят да са последица от понесената травма и е възможно да се дължат на
побоя от 03.06.2015г. Установената аневризма на аортата и хипертоничната болест
нямат връзка с побоя на 03.06.2015г.
Поради констатираните противоречия в заключенията на единичната и тройна СМЕ
относно травматичния характер на
пневмоторакса и механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалия , в хода
на съдебното следствие и упражнявайки
правомощието си по чл. 153 от НПК
,съдът назначи повторна петорна СМЕ ,
включваща специалисти от областта
на травматология, гръдна хирургия, пулмология, съдебна медицина и
образна диагностика. Преценявайки в
съвкупност данните от анамнезата за нанесен побой, клиничните данни за тотален
пневмоторакс в ляво и данните от образните изследвания за счупване на трето
ребро в ляво,както и липса на болестни
промени в белия дроб, вещите лица от петорната СМЕ са стигнали до извода, че се касае за травматичен
пневмоторакс у постарадалия . За възникването
на спонтанен пневмоторакс било
необходимо наличието на палологични промени в белодробния паренхим,
най-често патологично разширени участъци - т.нар. були /булозен емфизем/,а
такива не били установени при КТ изследването на пострадалия . За получаването
на певмоторакс не било задължително да
има двуетапно счупване на ребро. Пневмотораксът се получавал, като един от
острите краища на фрагментите на счупеното ребро пробива висцералната плевра и
самия бял дроб, последвано от навлизане на въздух от белия дроб в плевралната
кухина,като не било задължително фрактурираното ребро да е по две фрактурни
линии.Що се касае до възникването на травматичен пневмоторакс,според експертите
не било задължително описаните посттравматични
увреждания при външния оглед на тялото да кореспондират с лезиите на костния
скелет на гръдния кош. Същите било възможно да са в резултат на индиректно действие
на травмиращия агент,като в случая с пострадалия били описани множество охлузвания
по гърба в ляво, както и кръвонасядане по лявата странична повърхност на
гръдния кош, на нивото на гръдното
зърно. При направената VATS - експлорацията в ляво бил намерен оскъдно бистър екстравазат/без да е указано бистрия екстравазат, дали е
хеморагичен или не/. Нямало установени
и контузионни промени на паренхима. От
документацията нямало данни за извеждане
на кръв от гръдния кош. Ако е налице хеморагична екстравазация /по принцип/, то
тя било възможно да е вследствие
травмата, белодробната и плеврална контузия и /или/ оперативния разрез,а ако е
от него - хеморагията е незначителна.Когато лезията на висцералната плевра
/обвивката на белия дроб/ е с малки
размери, е напълно възможно да липсва излив на кръв в гръдната кухина.
Същевременно при минимална лезия, пълното колабиране на белия дроб може да
настъпи постепенно - часове и дори няколко дни след инцидента.От прегледа на медицинската
документация вещите лица са установили , че при пострадалия имало неразместена фрактура /фисура/ на III ребро в
ляво по предна аксиларна линия,без данни
за постравматичен хематом около израстъка. Други травматични изменения на
ребрата двустранно не се установявали .Според тях счупванията на ребрата можели да се получат по индиректен и директен механизъм. При индиректния
механизъм се получавало огъване на
ребрата, вследствие на предно-задна компресия и счупванията били обикновено в предния и задния ребрен ъгъл т.е.
по предна и задна аксиларна линия,а при директния механизъм счупванията на
ребрата са на мястото на приложената директна сила. Възможно било
настъпването на пневмоторакс и при недислоцирана фрактура на ребро, предвид динамиката
при патофизиологичния механизъм на дишане - образнодиагностично видимо
недислоцирана фрактура, при дишане става временно дислоцирана,тъй като при
вдишване /инспириум/ висцералната плевра влизала в контакт с лезията на реброто.Според
експертите напълно обичайно било при първото образнодиагностично изследване,
непосредствено след травмата да не се обективизират лезии на ребра. Затова в
алгоритъма за диагностика, лечение и проследяване на гръдните травми се включвал
задължителен преглед и контролни изследвания след кратък период от време - 24-
ти час,48-ми и 72- ри час,което било продиктувано от описания по-горе
патофизиологичен механизъм.На тази основа вещите лице от петорната СМЕ заключават ,че счупването
на трето ребро в ляво, независимо, че е без разместване на фрагментите е
възможно да доведе като резултат до развитие на травматичен пневмоторакс.
Според експертите фрактурите на напречните израстъци на
прешлените, заедно с тези на бодилестите израстъци и на парс (процесус)
интерартикуларис спадат към така наречените минимални увреди на прешлените.
Специално счупванията на напречните израстъци се срещат изключително в поясния
отдел на гръбначния стълб и са много редки в другите му отдели - шийния и
гръдния.В конкретния случай с пострадалия се касаело за типична неразместена фрактура на напречния
израстък на трети поясен прешлен вляво. Фрактурите на напречните израстъци на
прешлените се получавали по два основни механизма - директен и индиректен
механизъм. При директния механизъм напречния израстък се счупвал от нанесен
силен директен удар върху него. Тъй като самия напречен израстък е разположен
дълбоко - покрит от така наречената паравертебрална мускулатура, за да се получи
такава фрактура ударът трябвало да е с голяма кинетична енергия т.е. да е много
силен. Такива фрактури се съпътствали от увреждания на меките тъкани - кожа,
подкожие и мускулатура и са с обширен хематом. Самите фрактури на напречните
израстъци причинени от директен механизъм по правило били разместени и можело да има повече от два
фрагмента,но този механизъм се срещал сравнително
рядко .Фрактурите на напречните израстъци на прешлените получени по индиректен
механизъм били далеч по-чести. Касаело се за типични авулзионни фрактури т.е.
причинени от внезапна и мощна контракция на паравертебралната мускулатура, при
която се „отчупва" част от напречния израстък. Тези фрактури много често
били неразместени ,често липсвал при тях
постравматичния хематом и се диагностицирали
поради наличието на силна болка при движения в гръбначния стълб и наличието на
болка, при натиск върху бодилестите израстъци.В конкретния случай вещите лица приемат, че получената фрактура
на напречния израстък на трети поясен прешлен вляво при пострадалия е получена по индиректен механизъм т.е. от
авулзия.
Изложената
фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие
гласните доказателства – обясненията на подсъдимите С.Д.Р. и Д.С.Р., свидетелските показания на А.А.И.
,Х.А.И. ,С.И.Б., в т.ч.и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК, Е.И.Х., Т. Е.Ч.,П.С.В., П.К.Н.,Д.Д.П., в т.ч. и тези приобщени по реда на
чл.281 ал.5 от НПК, М.Д.М., в т.ч. и тези приобщени по реда на чл.281
ал.4,вр.ал.1 от НПК , К.П.Б. ,М.П.Б.,Я.Й.Й. ,Х.Й.Х. , Е.В.В. ,Б.Д.Б.,заключенията
на единичната ,тройната и петорната съдебно-медицински експертизи и писмените доказателства ,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
На първо
място следва да се посочи, че всички свидетелски показания са еднопосочни и
непротиворечиви относно времето и мястото на започналия първоначално между подсъдимия С.Р. и пострадалия А.И. конфликт ,а след това
и спречкването между двамата
подсъдими и св.А.И. и св.Х.И. на черен път в близост до язовир „Тракиец“ , повода за възникването, както и участвалите лица. Другото обстоятелство от предмета на
доказване, което е установено по категоричен и безспорен начин, е състоянието,
в което св.А.И. е постъпил в МБАЛ
Кърджали , като вида и характера на телесните увреждания се извличат от
писмените доказателства по делото, представляващи медицинска документация,
съставена в болничните заведения по
отношение на която не съществува причина да бъде поставена под съмнение и да не
се кредитира. Също така травматичните увреждания и възможната причина за тяхното
получаване се установяват и от заключенията на назначените в
наказателното производство СМЕ,които
се разминават единствено досежно медикобиологичния произход на двете средни телесни повреди ,които ще бъдат обсъдени по-долу в
изложението .
Извършвайки
своя доказателствен анализ, съдът установи условното обособяване на две групи
гласни доказателствени средства, носещи противоречива информация относно произхода на уврежданията по тялото
на св.А.И.. В първата група попадат
свидетелите А.А.И. ,Х.А.И. ,С.И.Б., Е.И.Х., Т.Е.Ч. , П.С.В.
и П.К.Н., които са били на мястото на
инцидента и в този смисъл са преки очевидци на случилото се на черния път до
язовир Тракиец . Тези свидетели последователно, логично и подробно
разказват за събитията от
процесната дата , като дават показания за сериозно по интезитет
физическо насилие върху телесната неприкосновеност на пострадалия,изразило
с в нанасяне на удари с ръце и ритане с
крака по тялото на А.И.. В този смисъл
показанията им са преки по отношение фактите, подлежащи на доказване, макар
и дадени от лица, за които може да се приеме известна заинтересованост от изхода на делото поради
приятелските отношения се намират с
пострадалия. Вярно е, че съществуват известни противоречия в заявеното от тези
свидетели за това кой от двамата подсъдими пръв е нанесъл удар с юмрук в лицето
на св.А.И. , но това е несъществено от
гледна точка предмета на доказване по делото, а и разминаването съдът отдава на
изминалия период от време.
Във
втората група гласни доказателствени средства се включват показанията на
свидетелите Д.Д.П., М.Д.М. , К.П.Б. ,М.П.Б. и Я.Й.Й. , както и обясненията на
подсъдимите С.Р. и Д.Р.. Следва да се обърне внимание, че тези свидетели са в приятелски отношения с подсъдимия Д.Р. , не
са присъствали на първия етап от
конфликта , били са повикани за подкрепа от подсъдимия Д.Р. и се озовали на
мястото на физическия конфликт с определена цел- да пресрещнат и спрат превозните средства ,с
които са се предвижвали лицата от гр.А. ,а по-нататък да обезпечат с
присъствието си ненамесената на тези лица в разразилото се спречкване между
подсъдимите и св.И. Към
тази група следва да бъдат причислени и показанията на св.Х.Й. Х. ,макар
той да очевидец само на първия етап от конфликта между
страните.
Противоречия в доказателствения материал са
констатирани от съда по отношение на
обстоятелството в какво се е изразило осъществилото се между двамата подсъдими и
гр.ищец физическо съприкосновение ,като
както вече се посочи са налице две групи
конфронтиращи се гласни доказателствени средства- всички възприели
непосредствено част от конфликта, но никой от тях не й в цялост. Обясненията на
подсъдимите имат самостойно значение,
тъй като те са преки участници в конфликта и са възприели цялата последователност на
действията на св.А.И. и на своите
собствени.Затова и коректив при преценка
на достоверността на ангажираните по делото свидетелки показания са множеството
медицински документи, съдържащи информация за несъмнено установените обективни
факти на нараняванията по пострадалия А.И. .
Относно първия
спорен въпрос, кой е бил инициаторът на физическия конфликт ,съдът следва да се довери на показанията на св.Х.И.,С.Б.Е.И.Х.,
Т.Е.Ч. , П.С.В. и П.К.Н., които като са станали очевидци на разигралите се
събития на черния път до язовир Тракиец и физическо съприкосновение между
подсъдимите и св. А.И. дават
пряка доказателствена информация. Тези свидетели еднопосочно съобщават, че именно подсъдимите Р.
са инициирали физическия сблъсък, търсейки между
автомобилите пострадалия и неговия брат , като подс.Д.Р. пръв е нанесъл
юмручен удар в лицето на
пострадалия,последван от падането му на терена . Показанията на тези свидетели напълно съответстват на дадените от
пострадалия И. . По отношение на същите обстоятелства показанията на другата
група свидетели остават изолирани от
останалия доказателствен материал и доколкото не срещат нито пряка, нито косвена
подкрепа в други доказателства не могат да бъдат възприети като надежден
източник на доказателства.
По
отношение на следващия етап от фактологията на събитията, за който са събрани
противоречиви гласни доказателствени средства (относно конкретните действия на
подсъдимите в резултат на възникналия
физически конфликт между тях , св.А.И. и
брат му св.Х.И. и по-специално относно обстоятелството,
дали е имало
нанасяне на удари с ръце и крака от подсъдимите ), настоящата инстанция прие, че обективните факти,
установени независимо от волята на страните в конфликта, са ценният
доказателствен коректив за проверка на достоверността на конфронтиращите се
свидетелски показания. Самите подсъдими
отричат да са нанасяли удари с ръце и
крака на пострадалия ,на които
принципно съответстват и показанията на групата свидетели от гр.Хасково/св. Д.Д.П., М.Д.М. , К.П.Б. ,М.П.Б.
и Я.Й.Й./ ,като единствено подс.Д.Р. признава
в обясненията си от съдебното следствие ,че е ударил шамар в лицето на пострадалия ,а падането
на последния върху терена не е в
резултат на тяхно противоправно действие
. В противоречие на така изнесените обстоятелства са както показанията на свидетелите Х.И.,С.Б./в приобщените на
основание чл. 281, ал.4 от НПК показания
от ДП/, Е.Х. и Т.Ч.,така и на пряко заинтересования от изхода на процеса св.А.И. , конституиран в
хода на производството като частен обвинител и граждански ищец. Същевременно нито заинтересоваността на
подсъдимите , нито на частния обвинител и граждански ищец от благоприятен за
тях изход на процеса, не е основание за изначална дискредитация на депозираните
от тях обяснения и показания. Подобно на обясненията на подсъдимите , които
освен доказателствено средство са и средство за защита, показанията на
пострадалата, които освен доказателствено средство са и съществена част от
предмета на доказване, доколкото върху тях се гради обвинителната теза, следва
да бъдат критично обсъдени при преценка на достоверността им в контекста на
останалите ангажирани по делото доказателствени източници. Изхождайки от тази
позиция, съдът установи, че в подкрепа на интензивността и
характера на упражненото от подсъдимите
върху св. А.И. физическо
въздействие са събрани убедителни писмени доказателства. Такива са
доказателствата за състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента и няколко дни
след него ,изведени от медицинските документи - медицински удостоверения ,
епикризи,, образни и КТ изследвания ,
както и заключенията на съдебномедицинските експертизи. От тях несъмнено се
установява, че още в деня на събитието св. А.И. е бил хоспитализиран в МБАЛ К. ,където бил прегледан от съдебен лекар. В
резултата на прегледа на пострадалия
свидетел А.И. било издадено съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ № 114/2015
г., в което били констатирани увреждания в съответствие с дадените от него сведения за тяхното получаване, а именно -
участъци с отоци и кръвонасядания в окосмената част на главата; кръвонасядане
на клепачите на лявото око. оток в лявата половина на лицето; кръвонасядане на
горната устна; охлузване в дясната слепоочна област; кръвонасядане на лявата
ушна мида,охлузвания на кожата в лявата
половина на гърба и охлузвания с кръвонасядане по лявата странична повърхност на гръдния кош на
нивото на гръдното зърно. На следващо място последователно в заключенията на повторните
тройна и петорна СМЕ е обоснован травматичния характир на получения от
пострадалия пневмоторакс и възможността счупването на трето ребро в ляво,
независимо, че е без разместване на фрагментите да доведе до развитие на
травматичен пневмоторакс,като в случая
били описани множество охлузвания по
гърба в ляво, както и кръвонасядане по лявата странична повърхност на гръдния
кош, на нивото на гръдното зърно.
Посочените
обективни факти на уврежданията и обстоятелството, че са констатирани веднага
след деянието, освен че са значими сами по себе си за правилното изясняване на
предмета на разглеждане, представляват и коректив за оценка на останалите
гласни доказателствени средства, тъй като логическата им връзка с тях,
обстоятелството дали признават съществуването на тези факти и какво обяснение
им дават, позволяват да бъде преценено кои от свидетелските показания,
респективно обяснения, съдържат достоверни доказателства и могат да бъдат
кредитирани. На тази основа настоящата инстанция намира за правилно и обосновано
заключението , че следва да се довери на показанията на св. Х.И.,С.Б./в
приобщените на основание чл. 281, ал.4 от НПК показания
от ДП/, Е.Х. и Т.Ч. за характера и силата на нанесените
от подсъдимите удари с ръце и
крака ,след падане на пострадалия на
терена . Вярно е ,че показанията на тези
свидетели не съдържат достатъчна конкретика относно броя на нанесените от
подсъдимите удари и мястото на тяхното
попадение върху тялото на пострадалия
,което по мнение на съда се дължи на интензивният
характер на физическото спречкване, както и сравнително краткото му
времетраене,което е дало своето отражение и върху впечатленията на св. Х.И.,С.Б./в
приобщените на основание чл. 281, ал.4 от НПК показания
от ДП/, Е.Х. и Т.Ч. , както и върху
процеса на тяхното възпроизвеждане по време на
съдебното следствие пред настоящия
съд. При обсъждането на показанията на тези свидетели очевидци съдът
отчете обстоятелството, че видимостта им към конкретните телодвижения на
подсъдимите са били възпрепятствани донякъде и
от факта, че действията са се развивали
странично от спрения на пътя автомобил на пострадалия . Събирането на
доказателства в тази насока
позволява в крайна сметка да се
конкретизира фактологията на физическия
конфликт и да се формира картина за
случилото се, водеща до недвусмислени изводи относно механизма на причиняване
на телесните повреди у пострадалия .
Именно тези показания, кореспондиращи с ангажираните по
делото медицински документи и експертни заключения, изграждат непротиворечива
линия относно основния факт, подлежащ на установяване в хода на производството,
а именно за осъщественото над пострадалия насилие
от страна на подсъдимите , изразяващо се множество
удари с ръце и крака , част от които попаднали в областта на
гръдния кош, което от своя страна е довело,макар и по индиректен начин
до инкриминираното в обвинителния акт
телесно увреждане –травматичен пневмоторакс .
Поради
това и съдът счете , че показанията на останалите
свидетели условно наречени от групата от гр.Х. и обясненията на подсъдимите , които изцяло
игнорират в разказа си несъмнено съществуващите наранявания по тялото на св. А.И. и техния произход , не са
достоверен доказателствен източник в тази им част. Тук
е мястото да се обсъдят и обясненията на
подсъдимите С.Р. и Д.Р. . Обясненията на подсъдимите,като израз от една страна на процесуалното им
право на защита и от друга - като доказателствено средство следва да бъдат анализирани ,чрез съпоставянето им с останалите гласни и писмени доказателства
по делото, при което съдът счита, че не
следва да бъдат кредитирани изцяло. Всъщност и двамата подсъдими не отричат да
са влизали във физическо съприкосновение с пострадалия –подс.С.Р. в първия етап
от конфликта ,а подс.Д.Р. във втория
етап ,като последния категорично настоява то да се е ограничило само в шамар по лицето но св.А.И. . Подс.С.Р. пък отрича поведението му във втория етап от конфликта да е било съпроводено с каквато и да било
физическа сила спрямо пострадалия .Възприетия по –горе механизъм на причиняване на пневмоторакса при пострадалия не се оборва от дадените обяснения на подсъдимите, които касаят
не толкова въпросите, свързани с нараняванията на пострадалия, а
по-скоро собствените им наранявания. Същите
обаче не могат да намерят опора в
изготвените за нуждите на настоящото
производство заключения на тройната и
петорна СМЕ. Така че дори да се приеме хипотетично, че едно от констатираните
наранявания по пострадалия да е
причинено от соченото от подсъдимия Д.Р. движение с ръце , то не е възможно като
последица да остави описаните в СМУ №114/2015г. и в СМЕ множество кръвонасядания по лицето и главата на пострадалия .
Последното е особено показателно за преценката на съда, че изложения в обясненията на подсъдимите механизъм на получаване на уврежданията у
гр.ищец следва да бъде
възприет единствено като тяхна защитна версия. На следващо място поддържаната от подсъдимите
версия за липса на директни удари с ръце и крака в тялото и областта на гърдите на пострадалия се оборва
отново от СМУ и заключението
на тройната съдебно –медицинската експертиза,допълнено от устния доклад на
вещите лица в с.з. Заключението на тази СМЕ
е категорично - по механизъм на
въздействие всички констатирани
наранявания на пострадалия
са с травматичен характер , причинени от действието на твърди
тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за каквото има при нанасяне на удари с
ръце, ритане и събаряне върху неравен
терен .Относно твърдяното от двамата подсъдими
падане на пострадалия от собствен ръст върху терена,без да е
предизвикано от техни действия , според
експертите от тройната СМЕ не е
невъзможно да счупи ребро,тъй като горните ребра, всред които и трето вляво, са
покрити с дебел слой мускулатура на раменния пояс и могат да се счупят при
високо енергийна травма (например ПТП, но тогава не са изолирани, а
множествени) или при концентриран върху малка площ значително силен удар,
какъвто е ритникът.В този
смисъл твърденията на подсъдимите не
се подкрепят от констатациите на медицинските експерти и като
такива предпоставят негативни
изводи за достоверността на
изнесените, чрез тях факти.
В тази
връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че липсвали
убедителни доказателства, които да установяват причинната връзка между установените
при прегледите на св. А.И. наранявания и
действията на подсъдимите .Видно от приложените по делото медицински документи се
изяснява, че наличните по делото обективни факти за уврежданията на пострадалия
са констатирани веднага след деянието. На следващо място механизмът на
получаването им съответства именно на сочения от пострадалия и установения такъв от заключенията на
тройната и петорна експертиза за индиректно
действие на травмиращия агент,като в
случая описани множество
охлузвания по гърба в ляво, както и кръвонасядане по лявата странична
повърхност на гръдния кош, на нивото на
гръдното зърно,който да доведе до счупване на трето ребро в ляво, без
разместване и да причини травматичен
пневмоторакс.
Съдът кредитира и показанията на св. Е.В.В. и Б.Д.Б. /полицейски
служители от УП Ч. /, които макар да не допринасят за изясняване на спорните по
делото обстоятелства, потвърждават състоянието ,в което се е намирал свидетеля А.И. непосредствено след инцидента ,
като дават информация за датата и мястото на неговото осъществяване.
На тази
доказателствена основа районният съд стига до заключение, че обясненията на подсъдимите относно характера на осъществилото се между
тях и свидетеля А.И. физическо съприкосновение се опровергават от
други издържали проверката за достоверност доказателства. Съгласно правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал.
1 - ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на
подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не
се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или
ако съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай съдът констатира,
че обясненията на подсъдимите , въпреки че привидно не съдържат съществени
противоречия с показанията на
свидетелите Д.Д.П. , М.Д.М. , К.П.Б. ,М.П.Б., Я.Й.Й. и Х.Х. се
опровергават по категоричен начин от събраните по делото медицинските документи
и заключенията на тройната и
петорна съдебномедицински експертизи и
показанията на първата група свидетели от гр.А. Поради това обясненията на подсъдимите , с
изключение на обстоятелствата относно причината и инициатора на конфликта се
явяват недостоверен доказателствен
източник за установяване на фактологията на събитията.
При анализа
на доказателствата съдът кредитира
заключенията на двете съдебномедицински експертизи (тройната и петорна) в частите, в които установяват
уврежданията по тялото на пострадалия и
възможния механизъм на получаване на двете средни телесни повреди , тъй като са подробно аргументирани и
компетентно изготвени и не допускат съмнения за тенденциозност и пристрастност.
На тяхна основа научно обосновано са изследвани установените факти за
причинения на св. А.И. травматичен по характер пневмоторакс и възможния
механизъм на получаването му от индиректно действие.Тук е мястото да се посочи,че същественото различие в заключенията на единичната
с тройната и петорната СМЕ се открива единствено относно констатираната медикобиологична
квалификация на установените съставомерни телесни увреждания на пострадалия .В
заключението на единичната СМЕ е прието,
че се касае не за травматичен , а за спонтанен пневмоторакс, основание за
какъвто извод у вещото лице Е. предпоставяла липсата
на констатиран на мястото на травмата подкожен емфизем,което било доказателство, че е наранена и плеврата,както и липсата на „двуетапност на счупването на реброто“ ,което
да е в състояние да пробие плеврата и разкъса белия дроб . Съгласно заключението на петорната експертиза обаче за получаването на певмоторакс не е задължително да има двуетапно счупване на
ребро,а липсата на излив на кръв в гръдната кухина, в случая с пострадалото лице обясняват с
малките размери на лезията на
висцералната плевра /обвивката на белия дроб/ , понеже при минимална лезия пълното колабиране на
белия дроб настъпва постепенно - часове и дори няколко дни след
инцидента. В устните си уточнения в съдебно заседание при изслушване на заключението
на петорната СМЕ, вещите лица обосновават и алгоритмичното решение при този вид травма
,която заради особеностите на самия болестен процес изисква време да се развие ,поради което и налага проследяване на състоянието след 24 часа ,48
часа и 72 часа. Разяснено е още , че липсата на направена ренгенография на пострадалия на 48 –я час от инцидента е препятствала
да се установи настъпването на пневмоторакса у пострадалия ,защото още на третия ден А.И. е имал оплаквания от задушаване и липса
на въздух ,макар да е диагностициран едва на петия ден от инцидента.
Комплексният
сравнителен анализ на двете заключения и устните уточнения на вещите лица при
тяхното докладване и защита позволяват да се изгради категоричен извод, че
научно надеждният способ за правилното изясняване на медикобиолгичната
квалификация на констатираните телесни увреждания на гражданския ищец и частен обвинител е
заключението на петорната СМЕ, според което счупването
на трето ребро в ляво, независимо, че е без разместване на фрагментите като
механизъм е възможно да доведе до
развитие на травматичен пневмоторакс, което от своя страна е причинило на св. А.И.
разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Кредитирането на заключението на петорната СМЕ от съда не е
произволно, както сочи защитата, а е резултат от дейност при спазване на правилата
на формалната логика и съблюдаване на степента на пълнота и обоснованост на
научната аргументация. В състава на
повторната петорна експертиза участват
тесни специалисти по обсъжданата материя - специалист образна диагностика , гръден
хирург , травматолог и пулмулог, което
постига едновременно и задълбоченост, и комплексност на изследването.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав прие,че подсъдимите С.Д.Р. и Д.С.Р.
са осъществили от обективна страна състава на престъплението
по чл. чл. 129 ал. 1 ,вр. ал.2 ,вр.
чл. 20 ал. 2 от НК като 03.06.2015г. в землището на с.Николово,
обл.Хасково, в съучастие като съизвършители помежду си , причинили на А.А.И. ***,
средна телесна повреда ,изразяваща се в разстройство
на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на травматичен пневмоторакс.
Този съд счита за доказано , че на
03.06.2015 г. подсъдимите са лицата , които са нанесли побой на пострадалия. Този факт се
установява от събраните гласни доказателства,кредитирани от съда в горното
изложение ,като кореспондиращи на писмените такива, проверени
и чрез експертните заключения на тройната и петорна СМЕ. Освен ,че показанията
на свидетелите /условно наречени от групата от гр. А./ опровергават версията на
подсъдимите С.Р. и Д.Р./обсъдена по
–горе за начина на получаването им / , от експертните заключения се установява, че
травматичните увреждания по тялото и в частност в лявата странична част на гръдния кош говорят за преки силни по интензитет удари . Също така, този съдебен
състав счита, че е налице изискуемата се причинно-следствена връзка между
нанесените удари с ръце и ритници в лявата гръдна област,
констатираните в тази област външни травматични увреждания ,довели до фрактура на трето ребро ,засегнала вътрешните органи в случая белия дроб, чието
нараняване е пряката причина за настъпилия травматичен пневмоторакс . Не може
да се приеме, че тази връзка е прекъсната, тъй като освен, че няма данни друг или други лица да са нанасяли побой на пострадалия , то при
първоначалното му освидетелстване, видно
от приложеното медицинско свидетелство № 114/15г. са отразени освен множеството отоци ,кръвонасядания
и ожулвания по лицето ,но и ожулвания и кръвонасядания по
лявата странична повърхност на гръдния кош на нивото на гръдното зърно.Разкъсването
на плеврата и повърхностния слой на паренхима, довело до тоталния пневмоторакс
са травми, които не могат да бъдат установени при едно освидетелстване от
съдебен медик, във връзка с каквото е бил издаден първоначалния медицински документ от съдебния лекар в МБАЛ К.
В заключението на петорната експертиза и
устните разяснения на експерта Н./гръден хирург/ е направено уточнението, че едно по-голямо разкъсване може
да се установи веднага, но не така стои въпросът, когато то е по-малко, какъвто
е случаят с пострадалия , още повече без излив на кръв, при който от допира на
счупеното ребро до обвивката на
белия дроб на принципа „капка по капка“
бавно навлиза въздух и обичайно в
период от 24 до 72 часа след травмата
може да се установи наличието на пневмоторактс. Ето защо, неоснователни
се явяват доводите на защитата, наведени във връзка с гореобсъдената
проблематика. Не могат да бъдат споделени и твърденията на защитата за
меродавност на показанията на св.Х.Х. ,
касателно момента на получаване на телесните увреждания на пострадалия. Тези твърдения от една страна се явяват
изолирани,като само отчасти се подкрепят
от обясненията на подсъдимите , а от друга страна, доказателствената маса
съдържа достатъчно доказателства, които ги опровергават. Действително,
свидетелят Х.Х. дава показания, в които заявява, че е наблюдавал
случващото се с подсъдимия С.Р. по време на престоя му сред групата свидетели
от А..Твърди обаче ,че подс.С.Р. е бил забоколен от 4-5 лица, които го подритвали и
бутали с ръце ,като не изнася данни за падане на кое да е от лицата в конфликта на земята .
Свидетелите от групата от гр.А. са категорични в показанията си от съдебното
следствие ,че при това спречкване между подсъдимия С.Р. и пострадалия
,последния не е падал на терена . Става въпрос за свидетелски показания от една
страна на очевидци, които твърдят, че при
този първоначален сблъсък между подсъдимия С.Р. и св.А.И. не е имало физически контакт ,а само опит за
такъв /бутане и дърпане /,нито падане на някой от тях на терена . Също така,
показанията на тези свидетелите -по отношение на това,че нанасянето на удари с ръце и крака е станало при инцидента, разиграл се на черния път до
язовир Тракиец , както и че
подсъдимите са лицата нанесли побои на пострадалия , са годен доказателствен
източник. С оглед изложеното, точното прилагане на закона обуславя извода за
необходимост от вменяване в отговорност на двамата подсъдими на всички
причинени увреждания на пострадалия, като съвкупен престъпен резултат от
задружна престъпна дейност, осъществена под формата на съизвършителство по чл. 20, ал.2 НК. В съответствие
с установените по- горе факти, извършеното от подсъдимите деяние следва да получи квалификация по чл. 129, ал.1 вр.ал.2, вр. чл. 20, ал.2 НК. Горната
фактология на събитието не дава
основание на съда да се приеме, че подсъдимите са действали под
въздействие на силно раздразнение по смисъла на чл. 132 НК или неизбежна
отбрана .
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимите при евентуален умисъл. За
умисъла на подсъдимия се съди от обективираното му поведение. В случая,
несъмнено се установява, че двамата
подсъдими са нанесли на пострадалия множество удари с ръце ,
включително и ритници със значителна сила, продължили и когато пострадалият е
бил паднал на земята . Тези удари са били насочени към жизнено важни части на
тялото – главата и към части на тялото, съдържащи важни органи като гръдната
област, довели са до множество макар и леки увреждания в различни анатомични области на
тялото. Механизмът на нанасяне на ударите, тяхната насоченост – множество удари
с ръце и крака в главата и областта на гръдния
кош на падналия пострадал, обосновават извод за съзнание у подсъдимите , че в
резултат на това въздействие е възможно да настъпи телесно увреждане . Именно от обективно извършените от
подсъдимите действия спрямо личността на
пострадалия се изключва непредпазливостта по отношение на настъпилия резултат-травматичен
пневмоторакс , като макар този резултат да не е целен, то той е съзнателно
допускан от тях. Соченото от защитата обстоятелство за индиректния механизъм на получаване на
пневмоторакса у пострадалия , не променя
изводите за субективната страна на деянието. Настъпването на пневмоторакса
у пострадалия известен период след причиняване на телесните
увреждания ,както се изясни от
експертното заключение на петорната СМЕ е
продиктувано от неговия
патофизиологичен механизъм ,а само по
себе си не може да обоснове умисъл към телесна повреда и непредпазливост по
отношение на по-тежкия резултат, защото обективираните действия на подсъдимите и причинените от тези действия увреждания и в
частност травмите в областта на гръдния кош са от характер да доведат до фисура на третото ребро и по
коментирания вече индиректен механизъм до получаване на пневмоторакс . Мотивите
на извършване на деянието и намеренията на дееца, които се сочат от защитата за
обосноваване на по-лека квалификация, също не са от характер да опровергаят
възприетите от съда правни изводи.
Отсъстват каквито и да са основания за отчитане на
пневмоторакса като лека, вместо средна.
Разрешаването на въпроса относно действителното представно съдържание на дееца
(в случая дали е имал умисъл за лека или средна телесна повреда) изисква
комплексна преценка на всички обстоятелства, които характеризират деянието и
последиците от него, като степента на тежестта на причинените наранявания е
релевантен фактор, но не единствен. Такива са още броят и силата на ударите,
тяхната насока и локализация върху човешкото тяло, степен на засягане на
жизнено-важни органи, използваното оръдие, както и конкретните обстоятелства,
предшестващи и съпътстващи изпълнението на деянието, които преценени не само
поотделно, но и съвкупно ориентират за субективните представи на дееца. В
случая за кратко време подсъдимите
са нанесли множество силни удари по тялото и лицето на пострадалия. Следователно, макар
една част от уврежданията да са били категоризирани като лека телесна повреда,
а усложненията – като средна (в СМЕ), то това не е основание за възприемане на
тезата, че травматичния по характер
пневмоторакс е настъпила вследствие на
непредпазлово причинена средна телесна повреда. Характера и тежестта на
установеното по-тежко увреждане, иде реч за пневмоторакса (определен като разстройство на здравето,
временно опасно за живота), разгледан в неговата цялостност и причинна
обусловеност с интензитета на прякото външно въздействие (множество силни удари
с ръце и крака ), индицират на
евентуален умисъл към средна телесна повреда. Освен умисъла за осъществяване на
намисленото престъпление, всеки от двамата подсъдими се е отнасял и съзнателно към участието на
другия извършител - и двамата са се намирали на местопрестъплението и заедно са осъществявали елементи от
фактическия състав на престъплението, действайки при евентуален умисъл и относно съучастническата си дейност.
По отношение на другата средна телесна - счупване на левия напречен
израстък на III поясен прешлен,довела до трайно затрудняване на движението на снагата
за повече от 30 дни,експертите от петорната СМЕ приемат ,че е получена по индиректен механизъм т.е. от
авулзия,в резултат на внезапна и мощна
контракция на паравертебралната мускулатура, при която се „отчупва" част
от напречния израстък. Тези фрактури много често били неразместени ,при тях липсвал постравматичния хематом и се диагностицирали
поради наличието на силна болка при движения в гръбначния стълб и наличието на
болка, при натиск върху бодилестите израстъци.Вещите лица не се ангажират с посочването на точен момент на
причиняване на телесната повреда, като единствено обясняват ,че е установена
при проведеното на 08.06.2015г. КТ изследване на пострадалия.Така изложените
констатации на петорната съдебно – медицинска експертиза са достатъчно
категорични в своята формулировка. Допускането на теоретична възможност за
получаване и то по индиректен механизъм на това специфично травматично
увреждане не е достатъчно, за да
обоснове доказаност на обвинението. При изготвяне на експертизата и разпита на
вещите лица в с.з. са изложени достатъчно голям обем данни от фактологична и
научно – медицинска гледна точка за изясняване механизма на получаване на тази телесната повреда. Този механизъм обаче води
до извода, че травмата не може да е получена по начина, описан съобразно
събраните доказателства по делото ,а именно чрез директни удари с ръце и крака в лицето и
гръдния кош на пострадалия .Следва да се имат предвид и показанията на пострадалия А.И. , в които
обаче липсва заявен болков синдром,а още по-малко силен на мястото на травмата, непосредствено след инцидента ,което не кореспондира на начина
на диагностицирането й, съобразно описания от екпертите индиректен
механизъм на получаване.
Така най – уязвимото място в цялата обвинителна теза
се явява въпросът за причинно – следствения процес на причиняване на това увреждането . Отговорът на този въпрос е част
от дължимите от съда изводи относно съставомерността на деянието. След
като от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и
безспорен начин, как е причинена тази фрактурата на левия напречен израстък на
III поясен прешлен при пострадалия, следва да се приеме, че отпадат и
предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите . Нормата
на чл. 129, ал. 1 НК визира именно
причиняването от страна на дееца на телесна повреда, която съобразно описаните
медицински критерии се определя като "средна". Но причиняването
включва последователността от всички онези действия на дееца, с които той
поставя в ход определени материални предпоставки и процеси, развитието на които
довежда до настъпването на общественоопасния резултат. В настоящия случай
причиняването съгласно обвинителната теза следва да включва всички онези
действия на подсъдимите, с които те са използвал твърд предмет за нанасяне на удари
върху пострадалия по такъв начин, че поне един от тези удари да е причинил
счупване на ляв напречен израстък на 3-ти поясен прешлен .Именно тези действия
обаче се явяват недоказани, следователно, недоказано се явява самото
причиняване на телесната повреда. Описаният от петорната съдебно – медицинска експертиза механизъм за
причиняване на това специфично по
естеството си увреждане не съответства
по никакъв начин на описаното в обвинителния акт и поддържано в показанията на
св.Х.И. ,С.Б.,Е.Х. и Т. Ч. нанасяне на удари с ръце и крака от страна на подсъдимите и падане на
тялото на пострадалия на терена . Напротив, подобно счупване може да бъде
причинено в резултат на внезапна и мощна
контракция на паравертебралната мускулатура, при която се „отчупва" част
от напречния израстък .Никой от
горепосочените свидетели не твърди
подобен механизъм на причиняване на увреждането , а пострадалият единствено
описва първия юмручен удар в
лицето си ,след което заявява липсата
на спомен и внезапно
усещане за болка ,но в областта
на гърдите. Остава открит въпроса дали тази телесна повреда ,установена три дни
след инцидента не е причинена при други обстоятелства и време
. Липсата на доказателства в тази насока обаче отново препятства възможността
да се даде категоричен отговор. Пострадалият А.И. също не допринася при разпита си за изясняване на това
обстоятелство.Тази неяснота, съпоставена с медицинските констатации на експертизата,
не може да послужи като основа за извод, съответстващ на обвинителната теза.
Подобно противоречие обуславя крайното заключение, че не е доказан основен
елемент от обективната страна на престъплението, а несъставомерността на
деянието е основание за признаване на подсъдимите за невинни .Разрешен на тази плоскост,
въпросът за авторството на деянието определя и субективната му страна,
доколкото същата се явява субективно качество на самото деяние. То следва да
бъде извършено в конкретния случай при условията на пряк или евентуален умисъл,
който се изключва от фактологията по делото. В обобщение, повдигнатото с
обвинителния акт обвинение спрямо подсъдимите С. и Д. Р. за причинена по същото
време и на същото място средна телесна повреда ,изразяваща се трайно затрудняване на движението на снагата
за повече от 30 дни, дължащо се на счупване на левия напречен израстък на III
поясен прешлен, се явява недоказано от
обективна и субективна страна и по това
възведеното им обвинение подсъдимите следва да бъдат признати за невинни и
оправдани.