РЕШЕНИЕ
№ ………, 22 ноември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 6173по описа за
2016г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.625 от ТЗ.
Молителят „У.Б.“ АД твърди, че е
кредитор на ответника по договор за комбиниран банков кредит, по който
ответникът е солидарен длъжник. Твърди, че общото задължение по договора за
кредит възлиза на 5 699 856,96 евро или равностойни на
11 147 951,24лв., които включват главница, просрочена лихва договорна лихва, законна лихва, такса за
управление и съдебни разноски за издаване на изпълнителни листове. Твърди, че
поради неплащане на задълженията по кредита от длъжниците, банката е обявила
всички вземания за предсрочно изискуеми, като на всеки от длъжниците е връчено
уведомление за това обстоятелство и че банката се е снабдила с изпълнителен
лист за дължимите суми. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.608 от ТЗ и
че неплатежоспособността на длъжника се предполага, защото са спрени
плащанията. Молби да бъде констатирана неплатежоспособност или свръхзадълженост
на ответника, да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде
определена като начална дата 23.02.2015г. Претендира разноски.
Ответникът по молбата „С.м.“ АД
оспорва искането и поддържа, че няма задължения към молителя, защото по
договора за банков кредит единствено обезпечава задължение на друг правен
субект към банката и не е длъжник, а само поръчител. Счита, че според клаузите
на договора положението на поръчителя не може да бъде приравнено на това
на кредитополучателя. Освен това
поддържа, че не е установено обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди също така, че дружеството не е в неплатежоспособност или
свръхзадълженост и че финансовото му състояние в последните пет години не дава
основание за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Софийски градски
съд намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за
комбиниран банков кредит № 47 от 23.06.2011г. „У.Б.“ АД е отпуснала на кредитополучателя „С.А.“ АД инвестиционен
кредит и многоцелева кредитна линия в размери съответно 5 000 000
евро и 460 000 евро. Договорът е подписан като солидарни длъжници от още 3
юридически лица, сред които ответникът „С.м.“ АД и две физически лица.
Ответникът освен това е посочен и като обезпечител на кредита по смисъла на
ЗДФО, заедно с останалите солидарни
длъжници. В договора са посочени размерите на уговорените лихви, периодите на
усвояване на кредита, както и условията и сроковете за погасяване. Предвидено е
обезпечаване на задълженията по кредита чрез ипотека върху недвижими имоти на
кредитополучателя и чрез залог по реда на ЗДФО на всички настоящи и бъдещи
вземания на кредитополучателя и третите задължени лица по всички сметки в банката.
Изрично е уговорено, че с подписване на договора третите задължени лица се
съгласяват да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на
задълженията му по договора в пълен размер.
Договорът е
изменен с анекс № 1 от 24.10.2012г., с който страните са изменили погасителния
план по кредита и са договорили допълнителни условия във връзка с
обезпечаването на кредита чрез ипотека. С последващ анекс № 2 от 28.06.2013г. е
променен лихвеният процент по договора. С анекси № 3 и 4 от 11.07.2014г. и
31.07.2014г. страните са изменяли погасителния план по кредита. Всички анекси
са подписани от кредитополучателя и от солидарните длъжници, сред които и “С.м.“
АД.
За обезпечаване
на кредита с нотариални актове от 28.06.2011г. и и 29.06.2011г. кредитополучателят „С.А.“ АД е учредил ипотеки върху свои
недвижими имоти.
Въз основа на
заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК „У.Б.“ АД се е снабдила с два изпълнителни
листа, издадени от Районен съд гр. Елин Пелин, с които кредитополучателят и
съдлъжниците, сред които и „С.м.“ АД, са осъдени солидарно да заплатят на
банката сумите 460 000 евро главница, заедно със законна лихва и
21 928,50 евро лихва, по единия
изпълнителен лист и 170 000 евро просрочена главница, заедно със законна
лихва, 304 819,64 евро лихва и
16 087,50 евро такса по другия. По двата изпълнителни листа в полза на
банката са присъдени и разноски.
Общият размер на
задълженията на ответника по договора за кредит и анексите към него, според
изготвената от молителя счетоводна справка от 14.07.2016г. е 5 699 856,96
евро или 11 147 951,24лв.
Впоследствие, на
7.11.2016г. Софийски районен съд е издал изпълнителен лист въз основа на
заповед по чл.417 от ГПК в полза на молителя срещу кредитополучателя и
солидарно отговорните длъжници за сумите 4 350 000 евро, законна
лихва върху тази сума, 317 365,05 евро лихва и разноски по делото, на
основание договора за кредит и анексите към него.
На 23.11.2015г.
банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до кредитополучателя и
солидарно отговорните длъжници, с която е уведомила, че общият размер на просрочените задължения на
кредитора и солидарните длъжници по договора е 4 836 543,89 евро и е
поискала в 3-дневен срок от получаване на поканата да се погасят всички
задължения в пълен размер. Посочено е също така, че от деня, следващ изтичането
на дадения срок за доброволно изпълнение, кредитът се обявява изцяло за
предсрочно изискуем. На неустановена
дата поканата е връчена от куриерска фирма на служител на „С.м.“ АД.
Съдържанието на
описаната покана за доброволно изпълнение е възпроизведена и в нотариална
покана от същата дата, която е връчена на кредитополучателя на 14.01.2016г.
С нотариална
покана от 23.02.2016г., връчена на кредитополучателя на 7.06.2016г., банката е
уведомила, че от 22.02.2016г. е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Идентична по съдържание нотариална покана е връчена и на ответника „С.м.“ АД на
15.03.2016г.
Според справка в търговския регистър годишните
финансови отчети на ответника до 2016г. са обявени или заявени за обявяване. Кредитополучателят по договора за кредит „С.А.“ АД, както и солидарните длъжници И.П.и „С.Х.“ ЕАД са членове на съвета на
директорите на ответника „С.м.“ АД, като „С.Х.“ ЕАД чрез лице И.П.е представляващ ответното дружество.
Съгласно двете заключения на съдебно
финансово–икономическата експертиза, за
периода 2011 – 2015г. ответното дружество не е разполагало със собствен
капитал. Собственият капитал на дружеството за разглеждания период е
отрицателен и то не разполага с дълготрайни материални активи, които биха били
в състояние да покрият всички краткосрочни вземания. Размерът на задълженията
на дружеството е както следва: за 2011г. – 1 127 хил.лева; за 2012г. – 896
хил.лева; за 2013г. – 757 хил.лева; за 2014г. 617 хил. лева и за 2015г. – 566
хил.лева. Последното извършено от
дружеството плащане е на 23.02.2015г. Към 31.12.2015г. коефициентът на обща
ликвидност е 0, също както и този за
бърза ликвидност. За същата дата коефициентът за незабавна ликвидност
е 0,06 а този за абсолютна ликвидност е
0,05. Към 31.12.2015г. дружеството не е било в състояние да заплати всички свои краткосрочни задължения дори и да извърши
продажба на всички отразени в баланса
дълготрайни активи.
Към 31.12.2016г. дълготрайните финансови
активи на дружеството са 31,53% от
общите активи на дружеството и включват акции и дялове в асоциирани и смесени
предприятия. Дружеството притежава машини и оборудване, които са изцяло амортизирани
и са с нулева балансова стойност. Дружеството не притежава дълготрайни
нематериални активи, няма материални запаси и пари в брой, а единствено
притежава 1000лв. в банкова сметка. ***атрупана загуба от 775 000 лв., а
краткосрочните му задължения са били в размер 584 000лв. Според
декларираните в годишния финансов отчет данни, към 31.12.2016г. коефициентите
за обща, бърза и незабавна ликвидност на дружеството са 0,26, а този за
абсолютна ликвидност е 0,002, при референтна стойност за всеки един от тези
коефициенти 1. Коефициентът на автономност е -0,62, а този на задлъжнялост е също отрицателен -1,61.
Дори и дружеството да продаде всички свои дълготрайни активи, не би било в
състояние да погаси всички свои задължения. Ако претендираните от молителя
задължения бъдат отразени в баланса на ответника към 31.12.2016г.
коефициентите на обща, бърза и незабавна
ликвидност биха били по 0,013, а този на абсолютна ликвидност 0,00008.
Коефициентът на автономност би бил -0,031 , а този на задлъжнялост -32,41. Към
посочената дата дружеството би било декапитализирано и би била налице свръхзадлъжнялост.
За изготвяне на заключенията на съдебно
финансово-икономическата експертиза ответникът не е предоставил сравнителни
ведомости и инвентаризационни описи, както и счетоводната документация на
дружеството в пълен обем.
При тези факти съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност спрямо търговец е необходимо молбата за това да изхожда от
лице, посочено в чл.625 от ТЗ,
ответникът да е търговец по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо вземане на
ответника, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка; да е налице
неплатежоспособност на ответника по
смисъла на чл.608 от ТЗ и затрудненията на ответника да обслужва задълженията
си да не са временни.
В случая безспорно е, че ответникът има
качеството търговец, а настъпването на останалите посочени предпоставки се
оспорва от ответника, който счита, че молителят не се явява негов кредитор по
търговска сделка, че липсва изискуемо задължение и че не е налице
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
От доказателствата се установява по
безспорен начин, че молителят е кредитор по сделка за банков кредит, която
попада сред изрично посочените в чл.1 от ТЗ видове търговски сделки. Страна по
тази сделка, макар и не кредитополучател, е и самият ответник, като
кредитополучателят, ответникът и част от солидарните длъжници са свързани лица
по смисъла на ТЗ. При сключването на договора за кредит страните не са
квалифицирали правното положение на ответника и на останалите солидарни
длъжници, а само са уговорили изрично, че всички те носят солидарна отговорност
заедно с кредитополучателя за изпълнение на неговите задължения по договора за
кредит. Цитираната уговорка в договора показва, че ответникът, както и
останалите солидарно задължени лица са имали правното положение на поръчители
спрямо задълженията на кредитополучателя. Това е така, защото те са постигнали съгласие
с кредитора на друго търговско дружество, в писмена форма, предвидена в чл.138
от ЗЗД, да отговарят за изпълнението на задълженията на това търговско
дружество. Макар и постигането на съгласие ответникът да стане поръчител само
по себе си да не представлява търговска сделка, включването на това съгласие
като клауза от търговски договор го прави елемент от такъв договор. Доколкото и
молителят, и ответникът са търговци, участието им в сключването на договора за
банков кредит, инкорпориращ в себе си и съгласието за учредяване на
поръчителство от ответника, прави и този елемент от договора търговски по
смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, предвид липсата на доказателства, оборващи
предположението по ал.3 на чл.286 от ТЗ.
Независимо от изложеното дотук, изводът
за търговски характер на вземането на банката - кредитор спрямо поръчителя
следва и от обстоятелството, че със сключването на договора за поръчителство
ответникът е поел задължение на длъжник – търговец по търговска сделка. След
като ответникът се е задължил за същото, както и кредитополучателя – търговец,
спрямо ответника намират приложение и всички правни последици от неизпълнението
на задълженията на кредитополучателя, в това число и възможността да бъде
обявен в несъстоятелност. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на
ВКС - решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г., Т. К., І т. о. на
ВКС.
Вземанията по търговската сделка, за
които ответникът се е задължил солидарно, са изискуеми. Молителят е упражнил
правото си по чл.60, ал.2 от ЗКИ да обяви целият кредит за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на уговорените вноски. Това право е надлежно упражнено
спрямо кредитополучателя и спрямо ответника. Независимо от обстоятелството, че
изявлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е достигнало едновременно до солидарните
длъжници, правните му последици са настъпили спрямо всички в момента, когато
кредитополучателят е бил уведомен за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Това е така, защото промяната в правното състояние на задължението на
кредитополучателя се отразява и върху правната сфера на солидарно отговорните
поръчители. Предвид дадения 3-дневен срок за доброволно изпълнение, кредитът е
станал предсрочно изискуем на 19.01.2016г. Последващото връчване на изрично
повторно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до
кредитополучателя и до ответника на 15.03.2016г. има единствено оповестително
действие, защото, съгласно изричното изявление на кредитора в поканата му от
23.11.2015г., предсрочната изискуемост настъпва автоматично при изтичане на
дадения срок за доброволно изпълнение, ако вземането не е изпълнено в този
срок.
Налице е и следващата предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника – той е в
състояние на неплатежоспособност. Събраните доказателства по делото водят
до извода, че ответникът не е в състояние да изпълни своите парични задължения
по договора за кредит към молителя по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Собственият
капитал на дружеството е отрицателна величина и то не разполага с материални
активи, с които би могло да посрещне своите задължения.
В случая намира приложение и презумпцията
по чл.608, ал.3 от ТЗ. От обстоятелствата, че ответникът не е платил
задълженията си по договора за кредит, следва извод, че той е спрял плащанията
към кредиторите си, което е предпоставката да се предполага неговата
несъстоятелност, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ.
Независимо от приложението на
споменатата презумпция, събраните доказателства също установяват състояние на
неплатежоспособност на ответника, защото за периода 2011 – 2016г. включително,
всички коефициенти на ликвидност и на задлъжнялост са далеч под референтните
стойности, а ако в баланса на ответника се включат и задълженията по договора
за кредит, за които той е солидарно отговорен, коефициентите се понижават
значително. Този финансов резултат, заедно с липсата на дълготрайни материални
активи и невъзможността да се обслужват задълженията дори и при продажба на
всички активи, водят до извод за наличие на състояние на неплатежоспособност.
Предвид обстоятелството, че това състояние съществува за период от 2011 до
2016г. включително, следва да се приеме, че става въпрос за трайна и системна
невъзможност на ответника да обслужва задълженията си. В този смисъл е налице и
последната от изброените предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на ответника. Последното извършено от ответника плащане на
задължение е на 23.02.2015г. и от тази дата насетне следва да се счита, че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност.
В молбата за откриване на производството
молителят подвържа и довод за наличие на свръхзадълженост на ответника, като
самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност, а
данни за такова състояние се съдържат и в заключенията на съдебно
финансово-икономическата експертиза. Двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност са самостоятелни, могат да съществуват
едновременно и могат едновременно да бъдат основания за откриване на
производство по несъстоятелност, както е разяснено в решение № 201 от
11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Необходимо е обаче
да се изследва дали едното от тези две основания е предхождащо другото, защото
в такъв случай то би имало приоритет като причина за откриване на производство
по несъстоятелност.
Съгласно чл.742, ал.1 ТЗ свръхзадълженост
е налице, ако имуществото на акционерното дружество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. Заключенията на експертизата са, че още към
31.12.2015г. капиталът на дружеството е бил отрицателна величина, то не е имало
дълготрайни материални активи и не е било в състояние да покрие своите
задължения дори и ако продаде всички свои описани в баланса активи. В случая
обаче посочената дата, която може да се приеме за начална на състоянието на
свърхзадълженост, следва във времето изпадането на дружеството в
неплатежоспособност, затова съдът приема, че именно последното състояние е основанието за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Предвид
установеното обстоятелство, че
ответното дружество не разполага с имущество за покриване на началните
разноски, на 31.10.2017г. съдът е дал указания до молителя и до други кредитори
за внасяне на първоначални разноски за производството по несъстоятелност в
14-дневен срок, като е посочил и последиците от неизпълнение на тези указания.
Указанията са вписани в книгата по чл.634в от ТЗ на 2.11.2017г. и в рамките на
дадения срок съдът не е уведомен, че началните разноски са внесени.
При това положение съдът приема, че следва
да се обяви неплатежоспособността на „С.м.“ АД
като се установи за начална дата 23.02.2015г. Следва да се открие
производство по несъстоятелност на дружеството и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, предвид обстоятелството, че дружеството няма никакви активи и никаква
дейност, поради което не могат да бъдат покрити началните разноски за
производството по несъстоятелност, а такива не са внесени авансово, следва да
се прекрати дейността на предприятието, да се обяви „С.м.“ АД в несъстоятелност
и производството да бъде спряно. На
основание чл.632, ал.1 от ТЗ следва да се постанови допускане на
обезпечение чрез обща възбрана и запор върху цялото имущество.
В полза на молителя в производството
следва да се присъдят направените в производството разноски, съгласно
представения списък.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „С.м.“
АД, ***, с начална дата 23.02.2015т.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
по отношение на „С.м.“ АД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „С.м.“ АД, ***,.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „С.м.“ АД, ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „С.м.“ АД, ЕИК*********.
СПИРА производството по настоящото дело
на основание чл.632, ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА „С.м.“ АД, ***, да заплати на „У.Б.“ АД, ***, пл.“*********на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1350лв. разноски за производството.
Решението подлежи на вписване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в регистъра.
Препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията.
Съдия: