Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 05.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с.
ГОСПОДИН ТОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маринова в. гр. д. № 6057 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК.
Постъпила
е молба от въззивника Н.Л.С., с адрес: гр. София, ж. к. ******, ул. *********,
с искане за допускане на поправка на очевидни фактически грешки, за допълване и за тълкуване на решение N
262648/22.04.2021 г.,
постановено по в. гр. д. N 6057/20 г. по описа на
СГС, IV – Г въззивен състав. Твърди, че в решението са
допуснати следните очевидни фактически грешки, които следва да бъдат отстранени
по реда на чл. 247 ГПК – позоваване на недействащи към м. февруари 1999 г.
закони; неточно позоваване на закони и непълно цитиране на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ; неточно прилагане на точния смисъл на чл. 153, ал. 1 ЗЕ; неточно прилагане
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ; неточно прилагане на чл. 153, ал. 6 ЗЕ; едновременно
прилагане на Закона за енергетиката и на Закона за защита на потребителите.
Твърди, че решението следва да бъде допълнено, като съдът приложи нормата на §
1 от ДР на ЗЗП. Поддържа също така, че съдът следва да се изтълкува решението
си, като посочи как въззивникът ще реализира правото си да купува топлоенергия
от „Т.С.“ ЕАД, ако ищецът откаже да му достави топлоенергия поради изначална
липса на възможност за физическо протичане на топлата вода и несъществуване на
отоплителна инсталация, отклонение към нея и отклонение за горещо
водоснабдяване, както и липсата на изискуемите по чл. 153, ал. 1 ЗЕ средства за
дялово разпределение.
В
срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, чл. 250, ал. 2 ГПК и чл. 251, ал. 3 ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, и като взе предвид доводите на
въззивника, намира следното:
По
допустимостта на молбата по чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК:
Молбата
по чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК е допустима, тъй като е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице.
Разгледана
по същество, молбата по чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Очевидната
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и външното й изразяване в писмения текст на решението.
В
случая, изложените от въззивника Н.Л.С. твърдения, свързани с искането й за
допускане на поправка на очевидни фактически грешки в решението на съда, а
именно - позоваване на недействащи към м. февруари 1999 г. закони; неточно
позоваване на закони и непълно цитиране на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ; неточно
прилагане на точния смисъл на чл. 153, ал. 1 ЗЕ; неточно прилагане на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ; неточно прилагане на чл. 153, ал. 6 ЗЕ; едновременно прилагане на
Закона за енергетиката и на Закона за защита на потребителите, не представляват
очевидни фактическа грешки в решението на съда, а по същество представляват
доводи, касаещи правилността на решението, които не могат да бъдат обсъждани в
производството по чл. 247 ГПК. Това е така, тъй като те представляват твърдения
за допуснати от съда грешки при формиране на волята му, които не могат да бъдат
поправени чрез изменение или отменяне на формирана воля на съда.
За
да е налице основание за допълване на решението, следва да липсва формирана
воля на съда относно част от спорното право, по част от съединените искове или
по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, в т. ч. и
разноските.
Твърдението
на въззивника, че съдът е пропуснал в решението си да приложи нормата на § 1 от
ДР на ЗЗП, не е основание за допълване на същото, тъй като посоченото основание
не касае липса на формирана воля от страна на съда по част от спорното право.
Постановяването на допълнително решение представлява такава непълнота на
решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение,
а не до постановяване на друго решение, различно от вече постановеното решение.
За
да е налице основание за тълкуване на решението, следва да е налице неяснота в
решението, свързана с прилагане на правните му последици.
Твърдението
на въззивника, че не знае как ще реализира правото си да купува топлоенергия от
„Т.С.“ ЕАД, ако ищецът откаже да му достави топлоенергия поради изначална липса
на възможност за физическо протичане на топлата вода и несъществуване на
отоплителна инсталация, отклонение към нея и отклонение за горещо
водоснабдяване, както и липсата на изискуемите по чл. 153, ал. 1 ЗЕ средства за
дялово разпределение, не е основание за тълкуване на решението, тъй като не
касае правните последици на решението /зачитане на силата на пресъдено нещо на
решението и провеждане на принудителното му изпълнение/, а произнасяне по
въпрос, който страната за първи път поставя с молбата за тълкуване.
По
изложените съображения, молбата по чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от
въззивника Н.Л.С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******, ул. *********,
за допускане на поправка на очевидни фактически грешки в решение N 262648/22.04.2021 г., постановено по в. гр. д. N 6057/20 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, касаещи позоваване на недействащи
към м. февруари 1999 г. закони; неточно позоваване на закони и непълно цитиране
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ; неточно прилагане на точния смисъл на чл. 153, ал. 1
ЗЕ; неточно прилагане на чл. 153, ал. 2 ЗЕ; неточно прилагане на чл. 153, ал. 6
ЗЕ; едновременно прилагане на Закона за енергетиката и на Закона за защита на
потребителите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от
въззивника Н.Л.С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******, ул. *********,
за допълване на решение N
262648/22.04.2021 г.,
постановено по в. гр. д. N 6057/20 г. по описа на
СГС, IV – Г въззивен състав, като бъде приложена нормата на §
1 от ДР на ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от въззивника
Н.Л.С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******, ул. *********, за
тълкуване на решение N
262648/22.04.2021 г.,
постановено по в. гр. д. N 6057/20 г. по описа на
СГС, IV – Г въззивен състав, като бъде разтълкувано от съда как въззивникът ще реализира правото си да
купува топлоенергия от „Т.С.“ ЕАД, ако ищецът откаже да му достави топлоенергия
поради изначална липса на възможност за физическо протичане на топлата вода и
несъществуване на отоплителна инсталация, отклонение към нея и отклонение за
горещо водоснабдяване, както и липсата на изискуемите по чл. 153, ал. 1 ЗЕ
средства за дялово разпределение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: