съобрази следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК. Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Кърджали, против определение №17/06.02.2006 г. постановено по ч.н.дело № 53/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Протестираното определение е постановено в производство за определяне на общо наказание по реда на чл. 304 ал.1 т.1 от НПК/отм./, във вр. с чл. 25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като със същото е определено на Ангел Йорданов Ангелов от гр.Кърджали, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в затвора в гр. Пазарджик, за осъжданията му: с присъда №5/20.01.2003 г. постановена от КРС по НОХД № 557/2002 г., с присъда №68/04.06.2001 г. по НОХД №238/2001 г. на КРС, с присъда №120/18.12.2002 г. по НОХД №602/2002 г. на КРС, с присъда №46/14.06.2000 г. по НОХД № 603/1999 г. на КРС, с присъда №88/01.10.2002 г. по НОХД №404/2002 г. по описа на КРС и за осъждането му с влязло в сила определение по реда на чл.414ж от НПК по НОХД №39/2006 г. на КРС, едно общо наказание, а именно това по присъда №88/2002 г. по НОХД №404/2002 г. – “лишаване от свобода” общо за срок от три години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като съдът е приспадал изтърпяната част от наказанието. В протеста се твърди, че така постановеното определение е неправилно, тъй като бил нарушен закона и съдът следвало да определи за изтърпяване на осъдения Ангелов, прилагайки разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК едно общо наказание по присъди по НОХД №603/99г., НОХД №238/2001 г., НОХД №404/2002 г., НОХД №557/2002 г., НОХД №602/2002 г. и НОХД №39/2006 г., всички на РС-Кърджали, а именно най-тежкото от тях от 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД №39/2006 г., а не това по НОХД № 404/2002г. по описа на РС-Кърджали. По последното наказателно дело Ангел Ангелов бил осъден за три отделни деяния – кражби извършени при условията на опасен рецидив и му били определени три отделни наказания, без съдът да приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, въпреки, че присъдата била постановена на 01.10.2002 г., когато чл.26 от НК бил изменен /ДВ, бр.92 от 27.09.2002 г./ и съгласно чл.2, ал.2 от НК следвало да бъде приложен закона, който бил по-благоприятен за дееца. Към момента на постановяване на протестираното определение, съдът не бил съобразил това обстоятелство, като приел, че наложеното наказание по НОХД №404/2002 г. по описа на РС – Кърджали е най-тежко, по което обаче не била приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, въпреки, че чл.26 от НК бил влезнал в сила в сегашната му редакция. С протеста се предлага Окръжният съд да постанови решение, с което да отмени протестираното определение от 06.02.2006 г., постановено по НЧД №53/2006 г. по описа на РС-Кърджали, като вместо него постанови решение, с което да приложи разпоредбите на чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи за изтърпяване на осъдения Ангел Йорданов Ангелов едно общо наказание по присъди по НОХД №603/99г., НОХД №238/2001 г., НОХД №404/2002 г., НОХД №557/2002 г., НОХД №602/2002 г. и НОХД №39/2006 г., всички на РС-Кърджали, а именно най-тежкото от тях от 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД №39/2006 г. На основание чл.24, ал.1 от НК се предлага така определеното общо наказание да бъде увеличено с ½, т.е. с 9 месеца “лишаване от свобода”. В съдебно заседание Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа изцяло протеста и моли същия да бъде уважен. Ответникът по протеста Ангелов счита протеста за неоснователен, а определението на РС-Кърджали за правилно. Моли да бъде оставено в сила протестираното определение, като заявява, че не желае повече да лежи в затвора. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното: Протеста е основателен, макар и по съображения, различни от изложените в него. ЧНД №53/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд е било образувано по предложение на прокурор от районна прокуратура – Кърджали, с което се е искало съдът да определи на лишения от свобода Ангел Йорданов Ангелов от гр.Кърджали, едно общо наказание по присъди постановени по НОХД №603/99г., НОХД №238/2001 г., НОХД №404/2002 г., НОХД №557/2002 г., НОХД №602/2002 г. и НОХД №39/2006 г., всички на РС-Кърджали, а именно най-тежкото от тях от 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, като бъде зачетена изтърпяната до момента част от тези наказания и на основание чл.24, ал.1 от НК се е искало така определеното общо наказание да бъде увеличено с ½, т.е. с 9 месеца “лишаване от свобода”. Районният съд е приел, че предложението е основателно относно наличието на предпоставките за определянето на общо наказание, предвид, че престъпленията, предмет на цитираните в предложението наказателни дела от общ характер, Ангел Ангелов е извършил преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Изложеното сочело, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1 и 2 от НК т.е. деецът бил осъществил престъпленията по посочените дела при условията на реална съвкупност, поради което следвало да му бъде определено едно общо наказание. Що се отнася до размера на наказанието, съдът е счел, че най-тежкото от тях се явява определеното с присъда №88/01.10.2002 г. по НОХД №404/2002 г. – “лишаване от свобода” за срок от по 1 година за три отделни престъпления т.е. общо 3 години “лишаване от свобода, за които при постановяване на присъдата съдът не е приложил разпоредбата на чл.23 от НК. Решаващия съд е посочил, че действително по отношение на трите престъпления по последно цитираната присъда е била налице хипотезата на чл.23 от НК, но доколкото постановилият присъдата съдебен състав не е сторил това и присъдата е влязла в законна сила, въпросът за определянето на общо наказание измежду наложените такива с присъда №88/2002 г. не можел да бъде решен в производство по реда на чл.304 от НПК/отм./. По тези съображения съдът е приел, че предложението в тази му част е неоснователно и на Ангелов следвало да бъде определено общо наказание в размер на наложените с присъда № 88/01.10.2002 г. по НОХД №404/2002 г., а именно наказание “лишаване от свобода” общо в размер на 3 години. Първоинстанционният съд е приел, че така определеното общо наказание на Ангелов предвид обществената опасност на дееца не следва да бъде увеличавано на основание чл.24, ал.1 от НК. От така определеното общо наказание, съдът е приел, че следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието. Изложените съображения и направените правни изводи от първоинстанционния съд за наличието на материално-правни предпоставки за определяне на общо наказание по заявените с предложението присъди на лишения от свобода Ангелов, са правилни и законосъобразни, но протестираното определението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При постановяване на определението си първоинстанционния съд се е ограничил да прецени дали са налице предпоставките на чл.25 във вр. с чл.23 от НК само за посочените в предложението присъди, по които е бил осъден Ангел Йорданов Ангелов въпреки, че е имал данни и за още три присъди – по НОХД №300/1999 г., по НОХД №163/2000 г. и по НОХД №548/2001 г., и трите по описа на Кърджалийския окръжен съд, видно от приетата като доказателство по делото справка с изх.№394/26.01.2006 г. от затвора гр.Пазарджик. Съдът при постановяване на определение по чл.25 от НК, според Постановление №4/65 г. на Пленума на ВС, следва служебно да следи дали са събрани пълни данни за предишните осъждания на подсъдимия и когато налага общо наказание, последното следва да е съобразено с всички известни на съда присъди, а не само с посочените от подсъдимия или прокурора. След установяване на всички присъди следва да се направи преценка налице ли са основанията на чл.25 във вр. с чл.23 от НК и то във вариант за най-благоприятното за осъдения Ангелов съчетание. Такова е изискването и на разпоредбата на §90 от ПР на НК. Неизвършването на описаната преценка по всички влезли в сила присъди представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и предопределя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се съобрази, че престъпленията предмет и на трите присъди по НОХД №300/1999 г. на КРС, по НОХД №163/2000 г. на КРС и по НОХД №548/2001 г. на КРС са извършени съответно на: 13.11.98 г., 12.04.99 г. и 30.12.98 г., преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от деветте наказателни производства – шестте, които е разгледал и се е произнесъл първоинстанционния съд и цитираните три, които не е обсъдил. Или престъпленията и по деветте наказателни дела от общ характер, Ангел Ангелов е извършил преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях т.е. деецът е осъществил престъпленията по посочените дела при условията на реална съвкупност, което от своя страна води до извода, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1 от НК и за деветте присъди, поради което следва да му бъде определено едно общо наказание. За да се определи общо наказание по коментираните девет дела: НОХД №300/1999 г., НОХД №163/2000 г., НОХД №548/2001 г., НОХД №603/99г., НОХД №238/2001 г., НОХД №404/2002 г., НОХД №557/2002 г., НОХД №602/2002 г. и НОХД №39/2006 г., всички на РС-Кърджали следва да се съобрази и следното: С оглед на данните по НОХД №300/1999 г. на КРС, по НОХД №163/2000 г. на КРС и по НОХД №548/2001 г. на КРС относно времето на извършване на престъпленията, квалификацията им като опасен рецидив, времето на постановяване на присъдите и влизането им в законна сила, следва да се отчете обстоятелството, че цитираните присъди са влезли в сила по време на действие на чл. 26 от НК в редакцията му в сила от 08.08.1997 година, въвеждаща забрана за групиране на наказания по присъди за престъпления, представляващи опасен рецидив. Със ЗИД на НК - ДВ,бр.92 от 2002 г., отпадна забраната за определяне на общо наказание по реда на чл.23-25 от НК по отношение на деянията, извършени при условията на опасен рецидив. Конфликта между възстановената приложимост на правилата за съвкупността спрямо деянията при опасен рецидив и наложените при старата уредба, но неизтърпени към момента на влизане в сила на изменението на закона наказания е решен с § 90. Последния не е пречка за приложението на института на множеството престъпления по чл.23-25 НК, тъй като не създава правила за определяне на наказанията, а за тяхното изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на §90 трябва да се преценява като по-благоприятен закон по отношение на осъдените за опасен рецидив по време на действието за забраната по чл. 26 НК, за които сборът от наложените наказания надхвърля максималния размер, предвиден в НК за най-тежкото престъпление, за което са осъдени. Подлежащото на изтърпяване наказание, определено по размер с разпоредбата на параграф 90 не представлява определяне на най-тежкото между отделните наказания, а представлява сбор от тях, подлежащ на изтърпяване. /ТР № 1/10.05.2006 година по тълк.н.д. № 1/2006 година на ОСНК/. Обхванатите от §90 наказания и наказанията по постановените или влезли в сила присъди след 01.10.2002 г., отнасящи се за деяния, принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл.23-25 НК, какъвто е именно и разглеждания случай. В случая подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определи между всички наказания, но то не може да бъде по-малко от подлежащото на изтърпяване наказание по §90, което се явява сбора от наказанията по трите присъди, влезли в сила преди изменението на чл.26 НК с ДВ, бр.92,2002 г. Предвид изложеното, първоинстанционният съд като не се е произнесъл по реда на чл. 306 ал.1 т.1 НПК във вр. с параграф 90 от ПР на ЗИДНК и не е определил наказание за изтърпяване съобразно правилото на параграфа по отношение на осъжданията за престъпленията, представляващи опасен рецидив, както и като не се е произнесъл по останалите осъждания извън поисканите с предложението, е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отменяне на протестираното определение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Определение № 17/06.02.2006 година, постановено по ЧНД № 53/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |