Р Е Ш Е Н И Е
№ 90 / 11.9.2019г.
11.09.2019г., гр.Карнобат
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 наказателен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и
осми август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
При секретаря: Дарина Енева, разгледа
докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №221 по
описа за 2019г. на РС- гр.Карнобат и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на постъпила жалба от Ю.А.Х., с която се обжалва Наказателно постановление №6209/05.07.2019г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, упълномощен с Пълномощно с вх. №П- 285/07.12.2018г., с което е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „А“ от Закона за пътищата, /ЗП/, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изложени са съображения, че жалбоподателят, като водач на МПС, не спада сред законово регламентираните лица, които следва да притежават разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко МПС, поради което за нарушението се носи отговорност п ореда ан ЗДвП. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В публично съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който
излага съображения за липсата на материална конмептентност на
административнонаказващия орган, наличие на съществени нарушения, допуснати при
съставянето на обжалваното наказателно постановление и за неправосубектност на
жалбоподателя като лице, носещо отговрност по реда на процесното
административно нарушение. Иска се алтернативно налагане на административно
наказание в по- нисък размер.
Явява се представител на
административнонаказващия орган, като поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след преценка на жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законен срок и от активно легитимирано лице и има предвиденото от закона съдържание. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:
От фактическа съдът намира следното:
С акт за установяване на административно нарушение №6938/06.06.20189г., съставен от Х.Г.- гл. Инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, е установено, че на същата дата, около 15:00 ч., на път I- 6, км. 445+ 400, на 50 м. след гр.Карнобар, в посока гр.Бургас- гр.София, жалбоподателят е управлявал състав от ППС, с 6 оси, както следва: влечкач „Мерцедес“, модел „Актрос 3348АК36“, рег. №СТ9279ВХ, с 3 оси и ремарке с 3 оси, рег. №СТ0087ЕМ, с превозен товар: дърва. Извършено е измерване с техническо средство електронна везна PW- 10 №К0200007 и ролетка на съчлененото ППС, при което е констатирано, че натоварването на втора трета двойна ос на МПС- то е 22.600 т., при максимално допустимо натоварване от 19 т., както и че при разстояние между осите на ремаркето от 1,32 м., сумата на натоварването на ос на двойната ос на ремаркето е 18.650 т., при максимално допустимо натоварване от 18 т. Направен е извод, че ППС- то е тежко и извънгабаритно и не е представено разрешение /разрешително или квитанция за заплатена пътна такса/ от Агенция „Пътна инфраструктура“ за дейност от специално ползване на пътищата. Изложени са аргументи, че нарушението не е маловажно.
Съставеният АУАН за констатираното нарушение е връчен на същата дата.
Издадено е процесното наказателно постановление, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗП, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „А“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложена глоба в размер на 2 500 лв. Наказващият орган е възприел фактическите констатации, изложени в съставения АУАН. Като утежняващо вината обстоятелство са приети продължаване на движението на ППС- то след съставянето на АУАН и неизпълнението на условията по чл.37, ал.3 от горната наредба.
Препис от наказателното постановление е връчен на 10.07.2019г.
В открито съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля Х.Г., като са уточнени обстоятелства по повод на съставения АУАН. Уточнява се начина на работа с електронната везна, чрез която е извършено измерване на натоварванетро на ос на МПС- то. Посочва се, че същата е полуавтоматична, като преди замерването е нулирана и нивелирана.
Между кориците на делото се намират протокол за измерване на превозно средство, копия на лични документи и трудовоправни книжа на жалбоподателя и пътен лист. Представени са вътрешноведомствени пълномощни и заповеди относно възлагането на служители на Агенцията на административнонаказващи правомощия, /стр.17- 20/ и доказателства за проверка на средства за измерване и протокол за проведено обучение за работа с тях от служителите на администрацията, управляваща пътищата.
Съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата
на чл.26, ал.2, т.1, б. „А“ от ЗП е въведена забрана за
движението в обхвата на пътя и в ограничителната
строителна линия без разрешение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. Последното представлява дейност от
специалното ползване на пътищата. При нарушване на горепосочената правна норма
от физически лица се налага наказание глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието
не представлява престъпление. Същото наказание се налага и на физически лица,
които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, на основание
чл.53, ал.1 от ЗП. За
нарушения, извършени от юридическите лица и от едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 3 000 до 8 000 лв., съгласно чл.54 от ЗП. В Наредба №11/03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на министъра на регионалното развитие и благоустройството са установени
изискванията към размерите, масата и натоварването на ос на ППС,
условията за движение на извънгабаритни ППС, реда за издаване на разрешителни за движение на извънгабаритните ППС и др.
В допълнителните разпоредби са дадени легални дефиниции за моторно
превозно средство, ремарке и състав от ППС.
На
основание чл.6, ал.2, б. ‚Б“ от приложимия подзаконов нормативен акт, МПС с 3
оси с ремарке с 3 оси има допустима максимална маса на ППС за движение по
пътищата за обществено ползване от 40 т. В чл.7, ал.1, т.5, б. „В“, вр. чл.7,
ал.1, т.2, б. „В“ от приложимия подзаконов нормативен акт е посочено
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с горната допутима максимална
маса. Тежък състав от ППС с 6 оси, състоящо се от
МПС с 3 оси с ремарке с 3 оси е този, който има натоварване на ос, по-
голямо от 18 (19) тона на двойната ос на МПС- то, при разстояние между осите от
1,3 м до 1,8 м или 18 т. на двойната ос на ремаркето, при разстояние между
осите от 1,3 м до 1,8 м. Нарушението е конкретизирано както в съставения АУАН,
така и в издаденото НП.
В настоящия случай е установено движение на тежък състав от ППС по път
от републиканската пътна мрежа без издадено надлежно разрешение (разрешително
или квитанция за платена пътна такса). Не са
налице твърдяните нарушения относно материалната компетентност на
административнонаказващия орган, с оглед на представените по делото
доказателства.
Подадената жалба съдът намира за основателна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.6 от ЗАвП общественият превоз
на товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на товари на територията на Република България. В ДР на ЗАвП е прието,
че превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел. С договора за автомобилен превоз на
товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство
до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. В случай, че
водачът на превозното средство не е собственик на превозното средство или
превозвач, същият не може да бъде субект на адмнистративнонаказателна
отговорност по горната правна норма, тъй като няма задължение и правна
възможност да се снабди с разрешително или
документ за платена пътна такса. Горното задължение е за превозвача- търговец,
извършващ превоза и работодател на водача на МПС- то. При дадени нареждания от лица с дисциплинарна власт на водач на МПС за
извършване на превоз на товари, който не е съобразен с нормативните изисквания,
е налице предпоставка за смекчаване на отговорността на водача, респ.
отпадането й на това основание.
В съдебната практика се застъпва и
становището, че за нарушения на режима за
ползване на пътната мрежа се носи на собствено основание отговорност от водача
на МПС- то, от съпровождащото лице, от другите
длъжностни лица и от превозвача. Приема се, че отговорността на едно от лицата
не изключва отговорността на останалите. Субект
на нарушението е всяко лице, което фактически нарушава законоустановената
забрана като ползва пътя, без да притежава съответното разрешение. В
процесния случай превозваният товар е натоварен в държавно предприятие,
стопанисващо горите. Ангажирана е отговорността на водач на състав от превозни
средства за това, че е осъществено движение по републиканската пътна мрежа на
състав от тежки ППС без да има издадено разрешение за това. Административнонаказателната
отговорност е последица от нарушение на административноправно задължение. При
установяване на движение по републиканската пътна мрежа на тежко или
извънгабаритно превозно средство административнонаказващият ораган следва да
установи водача, извършващ управлението на превозното средство, превозвача, поел задължението да осъществи
превоза и отговорните за претоварването на превозното средство лица. След
установяването на отговорните лица за допуснатото административно нарушение
следва да бъде ангажирана отговорността на виновното или виновните лица за
съответното нарушение. Горното не изпълнено в процесния случай. По описания
начин могат да бъдат постигнати целите на административното наказание,
разбирано като мярка за възмездие, предупреждение и превъзпитание спрямо
извършителя на административно нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл.19 от
ЗП. Контролът на движението на тежките превозни средства е сред правомощията на
административнонаказващия орган, който може да ползва съдействието на
компетентните служби на МВР. С оглед на горното допускане продължaване на превоз от тежко ППС или състав от такива не може да
бъде възлагано като отегчаващо вината на водача на МПС обстоятелство.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. III
oт ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №6209/05.07.2019г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което на Ю.А.Х., ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., на основание чл.53, ал.1 от ЗП, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „А“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: