Присъда по дело №434/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта:	1
Дата:	6 април 2021 г.
Съдия:	Магдалина Стефанова Иванова

Дело:	20205000600434
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Пловдив , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева

Велина Е. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Х. Крачолова
и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Магдалина С. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205000600434 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
На основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т.2 НПК
ОТМЕНЯ присъда № 26/18.05.2020 г., постановена по НОХД № 1971/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
нова присъда:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. С. Х., роден на *** г. в гр. Б.,
област М., живущ в гр. С., ул. „ул. П. № **, българин, български гражданин,
разведен, с висше образование, **, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2017 г. на път II-64 км. 49+800, област П., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, модел
„П. с рег. № *****, е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2 изр. 2
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН
1

**********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.„в“ вр. чл. 342, ал. 1,
вр. чл. 55 ал.1 т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това да е извършил
престъплението и като е нарушил чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, поради което го
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА така наложеното на
подсъдимия Д. С. Х. наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК налага на
подсъдимия Д. С. Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - компактдиск,
приложен по делото, както и 1 бр. велосипед марка „Б.“, находящ се при ***
РУ - с. Т. при ОД на МВР - гр. П., да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 1 НПК ОСЪЖДА подсъдимият Д. С.
Х. да заплати направените по делото разноски в размер на 2009,96 лв. (две
хиляди и девет лева и 96 ст.) – по сметка на ОД на МВР – П., в размер на
2235,00 лв. (две хиляди двеста тридесет и пет лева) – в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив и в размер на 2738,00
лв. (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева) – в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ВНОХД № 434/2020 г. по
описа на Апелативен съд - Пловдив

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 26 от 18.05.2020 г., постановена по НОХД №
1971/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Д. С. Х. е
признат за невинен в това на 28.09.2017 г., на път II-64 км. 49+800, област П.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“,
модел „П.“ с рег. № ***** да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
по непредпазливост да е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН **********, тъй
като водач на пътно превозно средство да не е направил всичко възможно да
спре, управляваното от него превозно средство, след като е възникнала
опасност за движението, какъвто е бил движещият се по път П-64 в посока гр.
П. велосипедист А. С. Е., поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдаван да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по
делото веществени доказателства.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено направените
по делото разноски в размер на 4 244.96 лв. да останат за сметка на
държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и
допълнение към него от Окръжна прокуратура – Пловдив с оплакване за
нейната неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане
протестираният съдебен акт да бъде отменен като вместо това бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият Х. да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
1

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни
жалби от адв. Д.С., като повереник на частните обвинители Ц. Л. Е. , С. А. Е.
и Л. А. Е. и от адв. Ю.В., като повереник на частните обвинители А. Д. К. , Ф.
Д. К. и Ц. Д. К. . В жалбите се излагат доводи за неправилност и
необоснованост. Прави се искане обжалваният съдебен акт за бъде отменен,
като вместо това бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив поддържа протеста и
направеното с него искане.
Частните обвинители Ц. Л. Е. , С. А. Е. , Л. А. Е. , А. Д. К. и Ф.
Д. К. и техните повереници поддържат въззивните си жалба и направеното с
тях искане.
Частният обвинител Ц. Д. К. с повереник адв. Ю.В. – редовно
призована, не се явява и не изразява лично становище.
Особеният представител на частния обвинител И.К. адв. М. се
присъединява към становищата на прокурора, частните обвинители и техните
поверениците и направените от тях искания.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, изложеното във въззивните протест и
жалби и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.
313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Протестът и жалбите са процесуално допустими, а разгледани по
същество – основателни.
За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. С. Х. бил правоспособен водач на МПС.
Живеел в гр. С., област П. и бил управител на ЕТ „Ф. - Д.Х.“. Търговецът бил
собственик на лек автомобил марка „П.“, модел „П.“ с рег.№ *****.
Пострадалият А. С. Е. живеел в с. С., област П., заедно със
съпругата си – свидетелката Ц.Е.. Родителите на пострадалия, както и брат му
и сестра му били починали. Пострадалият имал двама сина - свидетелите С.Е.
и Л.Е., както и дъщеря – Д. К., която била починала. Свидетелят С.Е. имал
четири деца - свидетелите Ц.Е., Р. Е., А. Е. и А. Е., които били съответно и
внуци на пострадалия Е.. Свидетелят Л.Е. имал 3 деца - свидетелите Г.И., А.
Е. и А. Е. - внуци на пострадалия. Починалата дъщеря на пострадалия Е. - Д.
К., имала 4 деца - свидетелите И.К., А.К., Ф.К. и Ц.К., също внуци на
пострадалия. Свидетелят И.К. страдал от умерена умствена изостаналост,
2

тежка дебилност, което заболяване не му позволявало да възприема правилно
и в пълен обем произтичащите събития, както и да дава достоверни сведения
за тях.
На 28.09.2017 г., около 8.15 часа, подсъдимият Х. тръгнал от гр.
С. към гр. П. с лекия автомобил марка „П.“, модел „П.“ с рег. № *****. Преди
да пристигне до гр. П., подсъдимият се отбил в с. Р.. Около 09.30 часа
подсъдимият се движел по пътя гр. К. - гр. П.. Настилката била асфалтова,
пътят бил сух, участъкът от пътя бил прав и имало добра видимост.
Скоростта, с която подсъдимият управлявал автомобила, била около 61 км/ч.
Водачът Д. С. Х. управлявал л.а. „П. П.“ по дясната (западна) лента на
платното за движение на пътя гр. К. – гр. П., в посока от север на юг.
През това време велосипедистът А. С. Е. се движел по платното
за движение в близост до дясната му граница със скорост между 10 и 15 км/ч.
В задната част на велосипеда имало поставена щайга.
Подсъдимият се движил на не по-малко от метър от края на
дясната лента, почти в средата на пътното платно. Същият забелязал Е. с
колелото му на около 25-30 метра пред себе си, в момента, когато
пострадалият бил задминат от друг лек автомобил, движещ се в посоката на
Х.. Велосипедистът карал спокойно, без да има нещо нередно в поведението
му.
В един момент, когато подсъдимият се приближил на около 4-5
метра до него, А. Е. се отклонил на ляво на платното за движение пред л.а.
„П. П.“ и последвал удар в предната дясна част на л.а.„П. П.“ и в задната част
на велосипедиста А. С. Е.. Ударът настъпил в дясната (западна) лента на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 22 - 23 метра южно от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 1,3 - 1,5 метра
източно от западната граница на платното за движение. Ъгълът, под който се
е намирал велосипедиста А. Е. в момента на удара с лекия автомобил, бил
около 18 градуса. Едва след удара подсъдимият натиснал спирачки и л.а. „П.
П.“ спрял, след което бил преместен на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Велосипедистът А. С. Е. паднал в дясно от платното за движение, а
велосипедът паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
От удара на пострадалия Е. е било причинено кръвоизлив под
твърдата и меката мозъчна обвивка, счупване на базата и покрива на черепа,
контузия на мозъка, наличие на кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета,
силно изразен мозъчен оток, кръвонасядания по меките черепни покривки,
разкъсно-контузни рани по лицето и главата, счупване на ребра в лявата и
дясна гръдна половина, кръвонасядания и охлузвания по горните и долни
3

крайници, страничната повърхност на корема и хълбока.
След удара подсъдимият Х. установил автомобила, излязъл да
помогне на пострадалия и се обадил на спешен номер 112. На мястото спрял и
свидетелят Г., който също пътувал по пътя и видял падналия на земята
велосипедист. Свидетелят Г. също се обадил на спешен номер 112. На
местопроизшествието дошли свидетелите С.А. и Л.Д. - служители на РУ - Т..
Подсъдимият Х. бил изпробван за алкохол. Пробата била отрицателна. На
мястото дошъл и екип на Спешна помощ, които отвели пострадалия в
УМБАЛ „С.Г.“, където му била извършена операция в Клиниката по
неврохирургия. На следващия ден - 29.09.2017 г., около 08.25 часа,
пострадалият починал.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза (т.1, л. 113 - 119 от ДП). В заключението на
вещото лице е записано, че причината за смъртта на А. Е. се дължи на тежка
черепномозъчна травма със счупване на кости на черепа, травматични
кръвоизливи под твърдата и мека мозъчна обвивка, контузия на мозъка и
развитие на мозъчен оток с парализа на важни за живота мозъчни центрове -
на дишането и сърдечната дейност. Всички тези травматични увреждания и
настъпилата смърт се намирали в причинно-следствена връзка с възникналото
ПТП.
В заключенията си назначените в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза (т. 1, л. 123 - 145 ДП), допълнителна
автотехническа експертиза (т. 1, л. 150 - 159 ДП) и тройна автотехническа
експертиза (т. 2, л. 2 – 27 ДП) вещите лица са посочили, че съществуват два
варианта на ситуации, при които е технически възможно да бъде извършено
произшествието. При първата възможност мястото на удара е било извън
опасната зона на автомобила, а именно - при влизане на велосипедиста с по-
голям от най-малкия изследван радиус на завой, подсъдимият Х. е имал
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстремно спиране. В ситуация, при която
велосипедистът е навлязъл на платното за движение с най-малкия изследван
радиус на завой, подсъдимият Х. не е имал техническа възможност да
установи автомобила, но ако същият е реагирал с екстрено спиране, би имал
възможност да избегне произшествието, като изостане зад велосипедиста. И в
трите автотехнически експертизи е посочено, че подсъдимият е можел да
избегне удара.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
пред окръжния съд допълнителна тройна автотехническа експертиза, която е
обсъдила и дадените в хода на първоинстанционното съдебно производство
обяснения на подсъдимия, се установява следното:
- Ударът е настъпил в дясната (западна) лента на платното за
4

движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително
се намира: по дължина - на около 22 – 23 м южно от ориентира, приет в
протокола за оглед и по широчина на около 1,3 - 1,5 м източно от западната
граница на платното за движение.
- Скоростта на л.а. „П. П.“ в момента на удара е била около 61
км/час. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди
момента на удара експертите приемат, че това е била скоростта и преди
произшествието.
- По делото няма данни, въз основа на които да се определи
скоростта на движение на велосипедиста А. Е. по аналитичен път, поради
което вещите лица приемат, че въз основа на таблица на Йенс Петерсен за
скорост на движение при колоездене от мъж, на възраст повече от 60 години,
може да се възприемат няколко варианта при скорост на Е. от 10 до 15 км/час.
- Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при
движението на л.а. „П. П.“ в конкретната пътно – климатична обстановка с
установената скорост е 43.22 метра.
Въз основа на горното, експертите са обсъдили няколко
възможности, с уточнението, че радиусът на завой на велосипеда не може да
бъде изчислен и посочен с точност:
- При отклоняване на кормилото на велосипеда на 5° и наклон на
тялото до около 5-10°, радиусът на завой на велосипеда е около 17 m, при
отклоняване на кормилото на велосипеда на 10° и наклон на тялото до около
5-10°, радиусът на завой на велосипеда е около 8,5 m а при отклоняване на
кормилото на велосипеда на 20° и наклон на тялото до около 5-10°, радиусът
на завой на велосипеда е около 4,2 m.
1. Когато велосипедистът А. Е. с 10 км/час се е отклонил наляво
пред л.а. „П. П.“, автомобилът се е намирал на разстояние най-малко 39,89 м.
Т.е. в анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на
велосипедиста Е. наляво на платното за движение с по-голям от най - малкия
изследван радиус на завой, съответно водачът на автомобила е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на
велосипедиста А. Е. наляво на платното за движение с най - малкия изследван
радиус на завой.
При скорост на велосипедиста Е. от около 10 км/час следва, че
ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на
отклоняване на велосипедиста А. Е. на платното за движение наляво с най -
5

малкия изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста
Е. и би нямал техническа възможност да избегне произшествието.
2. Когато велосипедистът А. Е. с 11 км/час се е отклонил наляво
пред л.а. „П. П.“, автомобилът се е намирал на разстояние най-малко 36,27 m
от него. Тогава водачът на автомобила е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво
на платното за движение с по - голям от най - малкия изследван радиус на
завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А. Е.
наляво на платното за движение с най - малкия изследван радиус на завой.
Ако водачът на л.а. „П. П.“ е реагирал в момента на отклоняване на
велосипедиста А. Е. наляво на платното за движение с най - малкия изследван
радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би била 36 км/час.
При скоростта на велосипедиста А. Е. от около 11 км/час следва,
че ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на
отклоняване на велосипедиста А. С. Е. на платното за движение наляво с най -
малкия изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста
А. С. Е. и би нямал техническа възможност да избегне произшествието.
3. Ако велосипедистът А. Е. с 12 км/час се е отклонил наляво
пред л.а. „П. П.“, автомобилът се е намирал на разстояние най - малко 33,25
м. От тези съотношения следва изводът, че в анализираната пътна ситуация
водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво на
платното за движение с по - голям от най - малкия изследван радиус на завой,
съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво на
платното за движение с най - малкия изследван радиус на завой. Ако водачът
на л.а. „П. П.“ е реагирал в момента на отклоняване на велосипедиста Е.
наляво на платното за движение с най - малкия изследван радиус на завой, то
тогава скоростта му в мястото на удара би била 43 км/час.
При скоростта на велосипедиста А. Е. от около 12 км/час следва,
че ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на
отклоняване на велосипедиста А. С. Е. на платното за движение наляво с най -
малкия изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста
А. С. Е. и би нямал техническа възможност да избегне произшествието.
4. Ако велосипедистът А. Е. с 13 км/час се е отклонил наляво
пред л.а. „П. П.“, автомобилът се е намирал на разстояние най - малко 30,69
6

м. От тези съотношения следва изводът, че в анализираната пътна ситуация
водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво на
платното за движение с по - голям от най - малкия изследван радиус на завой,
съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво на
платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой.
Ако водачът на л.а. „П. П.“ реагирал в момента на отклоняване
на велосипедиста Е. наляво на платното за движение с най- малкия изследван
радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би била 48 км/час.
При скоростта на велосипедиста Е. от около 13 км/час следва, че
ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на
отклоняване на велосипедиста Е. на платното за движение наляво с най -
малкия изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста
Е. и би нямал техническа възможност да избегне произшествието.
5. Ако велосипедистът А. Е. се е движил с 14 км/час и се е
отклонил наляво пред л.а. „П. П.“, автомобилът се е намирал на разстояние
най-малко 28,50 м. От тези съотношения следва изводът, че в анализираната
пътна ситуация, водачът на автомобила е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А. Е.
наляво на платното за движение с по - голям от най - малкия изследван радиус
на завой, съответно водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста А. Е.
наляво на платното за движение с най- малкия изследван радиус на завой.
Ако водачът на л.а. „П. П.“ е реагирал в момента на отклоняване
на велосипедиста Е. наляво на платното за движение с най - малкия изследван
радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би била 53 км/час.
При скоростта на велосипедиста Е. от около 14 км/час следва, че
ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на
отклоняване на велосипедиста на платното за движение наляво с най - малкия
изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста А. Е. и
би нямал техническа възможност да избегне произшествието.
6. Ако велосипедистът А. Е. с 15 км/час се е отклонил наляво
пред л.а. „П. П.“, автомобилът се е намирал на разстояние най - малко 26,60
м. От тези съотношения следва извода, че в анализираната пътна ситуация
водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи
7

автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво на
платното за движение с най - големия изследван радиус на завой, съответно
водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране при отклоняване на велосипедиста Е. наляво на
платното за движение е най - малкия и средния изследван радиус на завой.
Ако водачът на л.а. „П. П.“ е реагирал в момента на отклоняване
на велосипедиста А. Е. наляво на платното за движение с най - малкия
изследван радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би била
56 км/час.
При скоростта на велосипедиста А. Е. от около 15 км/час следва,
че ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в момента на
отклоняване на велосипедиста А. С. Е. на платното за движение наляво с най -
малкия изследван радиус на завой, то той не би изостанал зад велосипедиста
А. С. Е. и би нямал техническа възможност да избегне произшествието.
Ако водачът на л.а. „П. П.“ е реагирал в момента на отклоняване
на велосипедиста А. Е. на ляво на платното за движение със средния
изследван радиус на завой, то тогава скоростта му в мястото на удара би била
8,7 км/час. При скоростта на велосипедиста А. С. Е. от около 15 км/час
следва, че ако водачът на л.а. „П. П.“ бе реагирал с екстрено спиране в
момента на отклоняване на велосипедиста Е. на платното за движение наляво
със средния изследван радиус на завой, то той би изостанал зад
велосипедиста Е. и би имал техническа възможност да избегне
произшествието.
- Според вещите лица водачът на л.а. „П. П.“ би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако се е движел със скорост по- малка от 43-57 км/час.
Експертите заключават, че:
В анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на
велосипедиста А. Е. наляво на платното за движение с най - малкия изследван
радиус на завой (4,2 м), съответно ако водача на л.а. „П. П.“ бе реагирал с
екстрено спиране в момента на отклоняване на велосипедиста А. Е. наляво на
платното за движение с най - малкия изследван радиус на завой (4,2 м), то той
не би изостанал зад велосипедиста Е. и би нямал техническа възможност да
избегне произшествието.
В анализираната пътна ситуация, водачът на автомобила е имал
8

техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при отклоняване на
велосипедиста А. С. Е. наляво на платното за движение със средния (8,5 м) и
най - големия (17 м) изследване радиуси на завой.
Водачът на л.а. „П. П.“ би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране при своевременна реакция в
момента на отклоняване на велосипедиста наляво на платното за движение,
при движение на л.а. „П. П.“ със скорост по- малка от 43 - 57 км/час.
В анализираната пътна ситуация, при отклоняване на
велосипедиста А. С. Е.:
- наляво на платното за движение с по - голям от най - малкия
изследван радиус на завой, мястото на удара е било извън опасната зона на
л.а. „П. П.“;
- наляво на платното за движение с най - малкия изследван
радиус на завой, мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а. „П. П.“;
- наляво на платното за движение с по - голям от най - малкия
изследван радиус на завой, водачът на автомобила е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара
е било извън опасната зона на л.а. „П. П.“;
- наляво на платното за движение с най - малкия изследван
радиус на завой, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара, тъй като мястото на удара е
било вътре в опасната зона на л.а. „П. П.“.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д.Х. е управлявал л.а. „П. П.“ по дясната (западна)
лента на платното за движение на пътя гр. К. - гр. П., в посока от север на юг.
През това време велосипедистът А. Е. се е движел по платното за движение в
близост до дясната му граница (според показанията на водача на автомобила).
В един момент велосипедистът А. Е. се е отклонил наляво на платното за
движение пред л.а. „П. П.“. Така е настъпил удар в предната дясна част на л.а.
„П. П.“ и в задната част на велосипедиста А. Е.. След удара л.а. „П. П.“ е
спрял, след което е бил преместен на мястото и в положението отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След
удара велосипедистът А. Е. е паднал в дясно от платното за движение, а
велосипедът е паднал на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
9

Основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка са:
Велосипедистът А. Е. се е отклонил наляво на платното за
движение пред л.а. „П. П.“ на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно. При отклоняване на велосипедиста Е. наляво на платното за
движение с най-малкия изследван радиус на завой, няма друга техническа
причина.
При отклоняване на велосипедиста А. Е. наляво на платното за
движение с по-голям от най-малкия изследван радиус на завой, водачът на
л.а. „П. П.“ - Д.Х. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
велосипедиста А. Е..
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за
установена частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на свидетелите С. Н. А., Л. Г. Д. и М.Р.
Г., депозирани в съдебно заседание и в частите им от досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 и т. 2 НПК, от
показанията в досъдебното производство на свидетелите Л.Е., С.Е., Ц.Е., Ц.К.,
Ф.К., А.К., И.К., А. Е., Г. Е., А. Е., А. Е., Р. Е., Ц. Ст. Е. и А. Е., от прочетените
и приети на основание чл. 283 НПК приложени по делото писмени
доказателства. Изложил е подробни съображения, защо не е кредитирал
обясненията на подсъдимия в частта им, че преди удара с велосипедиста се е
движил със скорост 70 – 80 км/час и защо е отхвърлил като недостоверни
показанията на свидетеля М. Г., че при преминаването му покрай мястото на
ПТП времето било лошо, мъгливо и пътят бил влажен. Приел е изцяло
заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство
повторна тройна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза
на труп. Изложени са и подробни съображения защо не следва да бъдат
кредитирани изготвените в хода на досъдебното производство
автотехнически експертни заключения, като основните причини за това са, че
експертите са се позовали на показанията на подсъдимия Х., но като свидетел,
преди да му бъде повдигнато обвинение, които са лишени от доказателствена
стойност, след което не е давал обяснения след предявяване на обвинението
му, като се е възползвал от правото си за това, както и че при липса на
очевидци на ПТП обясненията на подсъдимия не са оборени от останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на окръжния съд
относно причините, поради които не следва да бъдат кредитирани
заключенията на автотехническите експертизи, изготвени в хода на
досъдебното производство. Не споделя обаче доводите му, че следва да бъдат
кредитирани почти изцяло дадените пред него обяснения на подсъдимия Х. и
изцяло заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза
10

(ДАТЕ). Назначената в хода на въззивното съдебно следствие комплексна
автотехническа, съдебномедицинска и физическа експертиза (КАТСМФЕ)
внася съществени съмнения в достоверността на заявеното от подсъдимия и
частични такива относно обосноваността на заключението на ДАТЕ в хода на
първоинстанционното съдебно производство, а оттам и в приетата за
установена фактическа обстановка от окръжния съд. За изготвянето на
КАТСМФЕ са изискани от РУ - Т. при ОД на МВР – П. всички снимки,
направени по време на огледите на инкриминираното пътнотранспортно
произшествие и участвалите в него превозни средства – л.т.а „П. П.“ и
велосипед. От заключението на петте вещи лица, изготвили комплексната
експертиза – трима автоексперти, един съдебен лекар и един физик, се
установява следното:

По отношение мястото на удара
Мястото на сблъсъка между л.т.а. „П. П.“ и пострадалия
велосипедист е:
- по широчина на пътното платно – на около 4 м източно от
възприетия Ориентир 1 или на около 1,45 м източно от десния край на
платното за движение (или възприетия Ориентир 2);
- по дължина на пътното платно – на около 23 – 24 м южно от
възприетите Ориентири 1 и 2.

По отношение скоростите на движение на л.т.а. „П. П.“ и
пострадалия велосипедист
Поради обективна липса на техническа възможност скоростите
на участниците в ПТП да бъдат определени по аналитичен път, вещите лица
са ги приели, както следва:
- по отношение на л.т.а. „П. П.“ – вероятен скоростен диапазон
от 60 км/час до 80 км/час ( от 16,67 м/сек до 22,22 м/сек). Тези стойности се
отнасят както за скоростта на автомобила в момента на сблъсъка, така и за
скоростта му преди сблъсъка, тъй като няма данни тя да е намалявала;
- по отношение на пострадалия велосипедист – вероятен
скоростен диапазон от 10 км/час до 15 км/час (от 2,78 м/сек до 4, 17 м/сек).
Тези стойности са посочени от вещите лица като най-вероятни при движение
на велосипед тип „градски“, при хоризонтален гладък път, за преходи на
големи разстояния и за велосипедисти над 60 години, без да са налице данни
за подготовка за преодоляване на възходящи наклони.
11

По отношение на траекториите на движение на участниците в
ПТП, по които са пристигнали в мястото на сблъсъка:
- по отношение на л.т.а. „П. П.“ – преди сблъсъка той се е
движел праволинейно в посока от север на юг и е бил разположен централно
в най-западната (най-дясната) лента за движение на пътя, на около 1 метър от
десния му край;
- по отношение на пострадалия велосипедист – движението му е
по – неустановено. За него е известно само, че в момента на удара е бил
разположен косо пред автомобила, като предната му част е била насочена на
юг-югозапад. Ъгълът между надлъжните оси на велосипеда и автомобила е
бил около 18°. При липсата на обективни данни за това как велосипедистът е
пристигнал в мястото на удара (налични са само обясненията на подсъдимия,
който твърди, че велосипедистът е кривнал вляво, когато бил на 4,5 метра от
него), вещите лица са посочили следното:
Ако преди сблъсъка велосипедистът се е движел по най-
западния (най-десния) край на платното за движение, за да застане в мястото
на удара по установения вече начин (косо, на около 18°), е необходимо да
изпълни две последователни маневри. Първата е „завой наляво“, а втората е
завой надясно“. В зависимост от скоростта му на движение и уменията му,
тези маневри се изпълняват за различно време и за различно разстояние.
Общото ограничаващо условие е да не настъпи странично плъзгане на гумите
на велосипеда и напречния наклон на тялото на велосипедиста да не
превишава 10°, което се налага поради възрастта на пострадалия. След
извършените пресмятания експертите са установили стойностите, отразяващи
минималния възможен радиус на завиване на велосипеда при спазване на
ограниченията (в случая – по наклон на тялото на пострадалия), както следва:
при скорост с 10 км/час – радиус 4,46 м;
при скорост с 11 км/час - радиус 5,40 м;
при скорост с 12 км/час - радиус 6,42 м;
при скорост с 12,5 км/час - радиус 6,97 м;
при скорост с 13 км/час - радиус 7,54 м;
при скорост с 14 км/час - радиус 8,74 м;
при скорост с 15 км/час - радиус 10,04 м.
При изслушването им в хода на въззивното съдебно следствие
вещите лица поясниха, че при изчисляване на минималния възможен радиус
12

на завиване на велосипеда са взели предвид само посочените две ограничения
(да не настъпи странично плъзгане на гумите на велосипеда и напречния
наклон на тялото на велосипедиста - да не превишава 10°). За налагане на
второто ограничение са имали предвид, че пострадалият е възрастен човек,
поради което не може да се очаква от него да управлява велосипеда със силни
наклони (да ляга) на едната или на другата страна така, както са приели
вещите лица от ДАТЕ, отчитайки и отклоненията на кормилото на
велосипеда, което от своя страна води и до разлики в изчисленията и изводите
на двете експертизи по този въпрос.
Вещите лица са направили изчисления за най – краткия път на
движение на велосипедиста от десния край на платното за движение до
мястото на удара за три от посочените по горе скорости – 10 км/час, 12,5
км/час и 15 км/час и минималното време за изминаването му от
велосипедиста, както следва:
при скорост с 10 км/час – радиус 4,46 м; най-кратък път – 7,28 м;
време за изминаването му – 2,62 секунди;
при скорост с 12,5 км/час - радиус 6,97 м; най-кратък път – 9,73
м; време за изминаването му – 2,80 секунди;
при скорост с 15 км/час - радиус 10,04 м.; най-кратък път – 12,51
м; време за изминаването му – 3,00 секунди.
В посочените по-горе времена дистанцията, на която
автомобилът се е намирал от мястото на сблъсъка е, както следва:

дистанция скорост на движение скорост на движение
на автомобила на велосипедиста
43,68 м 60 км/час 10 км/час
50,96 м 70 км/час 10 км/час
58,24 м 80 км/час 10 км/час

дистанция скорост на движение скорост на движение
на автомобила на велосипедиста
46,70 м 60 км/час 12,5 км/час
54,49 м 70 км/час 12,5 км/час
13

62,27 м 80 км/час 12,5 км/час

дистанция скорост на движение скорост на движение
на автомобила на велосипедиста
50,04 м 60 км/час 15 км/час
58,38 м 70 км/час 15 км/час
66,72 м 80 км/час 15 км/час

Опасната зона на спиране на автомобила, при посочените по -
горе негови скорости е, както следва:
при 60 км/час – 42,21 м;
при 70 км/час – 52,92 м;
при 80 км/час – 64,67 м.

Въз основа на направените изчисления, вещите лица са
стигнали до следните изводи:
1. Ако скоростта на автомобила е била 60 км/час, то при
своевременна реакция водачът му би имал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка и да не допусне настъпване на ПТП при всяка
скорост на велосипеда от разглеждания диапазон (от 10 до 15 км/час), тъй
като опасната зона на спиране на автомобила (42,21 м) е по-малка от
отстоянията, на които се е намирал той до мястото на удара (43,68 м; 46,70
или 50,04 м) в началото на предприетото от велосипедиста отклонение в
траекторията му.
2. Ако скоростта на автомобила е била 70 км/час, то при
своевременна реакция водачът му е нямал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка при скорост на велосипеда 10 км/час, тъй като
опасната зона на спиране на автомобила (52,92 м) е по-голяма от отстоянието,
на което се е намирал той до мястото на удара (50,96 м) в началото на
предприетото от велосипедиста отклонение в траекторията му.
Ако скоростта на автомобила е била 70 км/час, то при
своевременна реакция водачът му би имал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка и да не допусне настъпване на ПТП при скорости
14

на велосипеда от разглеждания диапазон (от 12,5 до 15 км/час), тъй като
опасната зона на спиране на автомобила (52,92 м) е по-малка от отстоянията,
на които се е намирал той до мястото на удара (54,49 м или 58,38 м) в
началото на предприетото от велосипедиста отклонение в траекторията му.
3. Ако скоростта на автомобила е била 80 км/час, то при
своевременна реакция водачът му е нямал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка при скорости на велосипеда 10 км/час и 12,5
км/час, тъй като опасната зона на спиране на автомобила (64,67 м) е по-
голяма от отстоянието, на което се е намирал той до мястото на удара (58,24
м или 62,27 м) в началото на предприетото от велосипедиста отклонение в
траекторията му.
Ако скоростта на автомобила е била 80 км/час, то при
своевременна реакция водачът му би имал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка и да не допусне настъпване на ПТП при скорост
на велосипеда 15 км/час, тъй като опасната зона на спиране на автомобила
(64,67 м) е по-малка от отстоянието, на което се е намирал той до мястото на
удара (66,72 м) в началото на предприетото от велосипедиста отклонение в
траекторията му.
За постигане на по-голяма пълнота на анализа и за постигане на
по-обективно изследване на предотвратимостта на процесното ПТП, вещите
лица са извършили проверка на случаите, в които водачът е нямал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Проверката е с цел да се
установи дали при своевременна реакция на водача, автомобилът би закъснял
достатъчно с пристигането си в мястото на сблъсъка и дали това закъснение
би дало възможност на пострадалия да напусне конфликтната зона.
Първият разгледан случай е този, в който скоростта на
автомобила е 70 км/час, а скоростта на велосипедиста – 10 км/час.
Въз основа на направените изчисления, вещите лица са
стигнали до извода, че при тези скорости на автомобила и велосипедиста, при
своевременна реакция, водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да спре преди мястото на сблъсъка, тъй като опасната зона на
спиране на автомобила (52,92 м) е по-голяма от отстоянието, на което се е
намирал той до мястото на удара (50,96 м) в началото на предприетото от
велосипедиста отклонение в траекторията му.
В този случай обаче, своевременното задействане на спирачната
система на автомобила и закъснението, което ще се постигне при движението
на автомобила към велосипеда, ще бъде достатъчно велосипедът да напусне
конфликтната зона и да се предотврати настъпването на сблъсък.
Вторият разгледан случай е този, в който скоростта на
15

автомобила е 80 км/час, а скоростта на велосипедиста – 10 км/час.
Въз основа на направените изчисления, вещите лица са
стигнали до извода, че при тези скорости на автомобила и велосипедиста, при
своевременна реакция, водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да спре преди мястото на сблъсъка, тъй като опасната зона на
спиране на автомобила (64,67 м) е по-голяма от отстоянието, на което се е
намирал той до мястото на удара (58,24 м) в началото на предприетото от
велосипедиста отклонение в траекторията му.
В този случай своевременното задействане на спирачната
система на автомобила и закъснението, което ще се постигне при движението
на автомобила към велосипеда, няма да бъде достатъчно велосипедът да
напусне конфликтната зона и да се предотврати настъпването на сблъсък.
Третият разгледан случай е този, в който скоростта на
автомобила е 80 км/час, а скоростта на велосипедиста – 12,5 км/час.
Въз основа на направените изчисления, вещите лица са
стигнали до извода, че при тези скорости на автомобила и велосипедиста, при
своевременна реакция, водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да спре преди мястото на сблъсъка, тъй като опасната зона на
спиране на автомобила (64,67 м) е по-голяма от отстоянието, на което се е
намирал той до мястото на удара (62,27 м) в началото на предприетото от
велосипедиста отклонение в траекторията му.
В този случай обаче, своевременното задействане на спирачната
система на автомобила и закъснението, което ще се постигне при движението
на автомобила към велосипеда, ще бъде достатъчно велосипедът да напусне
конфликтната зона и да се предотврати настъпването на сблъсък.
Вещите лица са анализирали и заявеното от подсъдимия, че на
около 25—30 метра пред неговия автомобил се е движел друг автомобил.
Според експертите, обясненията на подсъдимия противоречат на
техническите параметри, установени от анализа на експертизата им, а именно:
Установено е, че най-малкото разстояние между автомобила и
мястото на удара е 43,68 метра. Това разстояние е определено при скорост на
л.т.а. „П. П.“ 60 км/час и скорост на велосипеда 10 км/час. Ако на 30 метра
пред „П.“-то е имало друг автомобил и той се е движел със скоростта, с която
се е движело „П.“-то и е било разположено по средата на лентата на
движение, то схемата на разположение е била съобразно приложената на стр.
22 от заключението (л. 236 от ВНОХД). На нея се вижда, че водачът на л.т.а.
„П. П.“ вероятно е имал видимост към велосипедиста около 1 секунда преди
неизвестният автомобил да премине покрай велосипедиста и преди
велосипедистът да започне отклоняването си вляво. В този момент
16

отдалечеността на „П.“-то от мястото на удара е била около 60 метра
(възможни са и други варианти, в зависимост от това какъв тип е бил
неизвестният автомобил и как той е бил позициониран на платното за
движение).
Категорично е установено е, че когато велосипедът е започнал
да се отклонява наляво, л.т.а. „П. П.“ е бил на около 43-44 метра от мястото
на удара, а неизвестният автомобил следва да се е намирал отляво на
велосипедиста (съгласно обясненията на подсъдимия). В това взаимно
разположение остава неясно как и по каква причина велосипедът ще започне
да се отклонява наляво, при положение, че от лявата му страна, на по-малко
от 1 метър, има движещ се автомобил.
Според вещите лица, абсолютно противоречащо на техническия
анализ е твърдението на подсъдимия, че велосипедистът е предприел
отклонението си наляво, когато „П.“- то се е намирало на около 4-5 метра от
него. Техническият анализ доказва, че в началото на отклонението на
велосипеда, „П.“-то се е намирало на около 43-44 метра от мястото на удара и
на около 36-37 метра зад велосипеда.
Относно получените от пострадалия А. Е. травматични
увреждания е посочено, че са му причинени:
Травматичен кръвоизлив под твърдата и меката мозъчна
обвивка, счупване на базата и покрива на черепа. Контузия на мозъка.
Наличие на кръвенист ликвор на мозъчните стомахчета. Силно изразен
мозъчен оток, кръвонасядане по меките черепни покривки, разкъсно-контузни
рани по лицето и главата, счупване на ребра в лявата и дясната гръдни
половини, кръвонасядания и охлузвания по горните и долни крайници,
страничната повърхност на корема и хълбока.
Установените увреждания са причинени по механизма на
действие на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма сила и са получени
при удар на главата на пострадалия в предното стъкло на автомобила. При
този удар са настъпили счупване на костите на черепа, кръвоизливите по
твърдата и меката мозъчни обвивки и контузията на мозъка. При
последващото му падане върху терена са получени охлузванията по корема и
хълбока и счупвания на ребра двустранно. Възможно е счупването на ребрата
в дясната гръдна половина или на част от тях да е настъпило в резултат на
удара на тялото на пострадалия в предното обзорно стъкло на автомобила.
Причината за смъртта на А. Е. е тежка черепно-мозъчна травма
със счупване на кости на черепа, травматични кръвоизливи под твърдата и
меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка и развитието на мозъчен оток с
парализа на важни за живота мозъчни центрове на дишането и на сърдечната
дейност.
17

Вещите лица са завършили заключението си със следната
забележка: При отчитане на характера на травматичните увреждания на
тялото на пострадалия, както и вида и степента на деформация на велосипеда
и автомобила, експертите изразяват становище, че в момента на удара
скоростта на автомобила по-вероятно е да е била в стойности, близки до
долната граница на изследвания скоростен диапазон.
Въззивният съд счита, че следва да бъде кредитирано
заключението на КАТСМФЕ като изготвено обективно, в съответствие със
събраните по делото доказателства и с необходимите професионални знания
и опит в съответните области с изключение на частта му, в която вещите лица
са развили хипотезите, че подсъдимият се е движил със скорост над 60 км/час
в диапазона до 80 км/час, респ. – направените в тази връзка изчисления,
обсъждания и изводи. Самите вещи лица в заключението си сочат, а и при
изслушването им в съдебно заседание заявяват, че в момента на удара
скоростта на автомобила по-вероятно да е била в стойности, близки до
долната граница на изследвания скоростен диапазон. Така застъпеното
становище обосноваха на базата на експертния им опит, придобит от всички
изследвани през годините случаи, преценявайки комплексно деформациите на
автомобила, деформациите на велосипеда и травматичните увреждания на
пострадалия, поради което считат, че скоростта на автомобила е била много
близка именно до долната граница – около 60 км/час, и твърде малко вероятно
да е била около 80 км/час. При изслушването им вещите лица д-р М.Б. -
съдебен лекар и инж. П.П. – автоексперт поясниха, че при удар със система
велосипед – велосипедист, ударът е под масовия център на велосипедиста,
тъй като той се намира на по-високо ниво, отколкото е то при случаите на
удар с пешеходец. В случай на удар под масовия център, колкото е по - висока
скоростта на един автомобил, толкова по-голяма е кинетичната енергия, която
се придава на колелото и на тялото, в резултат на което следва фактически
летеж, възкачване нагоре и удар не само в горната част на стъклото, както и
тежки поражения на велосипеда и такива тежки травматични увреждания,
които довеждат до настъпване на смъртта на пострадалия на мястото на ПТП.
В разглеждания случай, според експертите, видът и характерът на
причинените травматични увреждания на пострадалия и пораженията по
велосипеда и автомобила не водят на извода, че скоростта на автомобила е
била значително по – висока от 60 км/час. До същия извод, междувпрочем, са
стигнали и вещите лица, изготвили допълнителната тройна автотехническа
експертиза, които са заключили, че скоростта на лекия автомобил в момента
на удара е била около 61 км/час. И двете групи експерти обаче са
единодушни, че това е била и скоростта на движение на автомобила преди
удара, предвид липсата на обективни данни (спирачни следи) тя да е била
намалявала. Предвид на изложеното, настоящият въззивен състав се
солидаризира с приетото от окръжния съд, че преди и по време на удара
управляваният от подсъдимия автомобил се е движел със скорост около 60
км/час (според окръжния съд - 61 км/час). Ето защо, обосновано не е било
18

кредитирано и заявеното от подсъдимия, че се е движел с по-висока скорост
70-80 км/час.
Не се споделя обаче доверието, което окръжният съд е дал на
обясненията на подсъдимия, че когато управляваният от него автомобил се
приближил на около 4-5 метра до него, пострадалият Е. се отклонил наляво
на платното за движение пред „П.“–то и тогава последвал удар в предната
дясна част на автомобила и задната част на велосипедиста.
Обясненията на подсъдимия и приетото от окръжния съд
относно това фактическо положение се опровергават, на първо място, от
заключението на ДАТЕ. В него вещите лица – автоексперти са развили 5
възможни хипотези за дистанцията между автомобила и велосипедиста при
отклонението на последния пред автомобила. Хипотезите са развити
съобразно приетия диапазон относно скоростта на движение на велосипедиста
от 10 км/час до 15 км/час като дистанцията между него и автомобила варира
от 39,89 метра – при движение със скорост 10 км/час до 26,60 метра – при
скорост на велосипедиста 15 км/час. При тези данни е очевидно, че
твърденията на подсъдимия и приетото от окръжния съд противоречат на
установените от вещите лица технически параметри, тъй като дистанция от 4-
5 метра не попада между тях.
На второ място, в заключението на вещите лица, изготвили
КАТСМФЕ, също е анализирано това твърдение на подсъдимия, както и
заявеното от него, че на около 25—30 метра пред неговия автомобил се е
движел друг автомобил. При обсъждането си експертите са посочили
дистанцията между автомобила и велосипедиста при скорости на последния в
диапазона от 10 км/час до 15 км/час, като разстоянието между тях, при
скорост на автомобила 60 км/час, варира от 43,68 метра (при 10 км/час) до
50,04 метра (при 15 км/час). Действително, в тази експертиза вещите лица са
посочили дистанцията между двете превозни средства до мястото на
сблъсъка, а не от момента на отклоняване на велосипедиста наляво по
платното за движение, но и при тези технически параметри дистанция от 4-5
метра не попада между тях. Отделно от това, както са отбелязали експертите,
когато велосипедът е започнал да се отклонява наляво, л.т.а. „П. П.“ (при
скорост на движение на автомобила 60 км/час и скорост на движение на
велосипедиста 10 км/час) е бил на около 43-44 метра от мястото на удара, а
неизвестният автомобил следва да се е намирал отляво на велосипедиста
(съгласно обясненията на подсъдимия). В това взаимно разположение ако
велосипедът започне да се отклонява наляво, при положение, че от лявата му
страна, на по-малко от 1 метър, има движещ се автомобил, това би довело до
сблъсък с него, а не с автомобила на подсъдимия.
Настоящата инстанция не споделя и приетото от окръжния съд,
че ударът с автомобила на подсъдимия е настъпил, след като велосипедистът
19

Е., който до този момент се е движел в близост до дясната граница на
платното за движение се е отклонил наляво пред л.т.а. „П. П.“. Експертите от
КАТСМФЕ са категорични, че в момента на удара велосипедистът е бил
разположен косо пред автомобила, като предната му част е била насочена на
юг-югоизток. Ъгълът между надлъжните оси на велосипеда и автомобила е
бил около 18°. Ако преди удара велосипедистът се е движел по най-западния
(най-десния) край на платното за движение, за да може да застане в мястото
на удара по установения начин (косо, на около 18°), е необходимо да изпълни
две последователни маневри. Първата е „завой наляво“, а втората е „завой
надясно“. Именно при изпълнение на втората маневра е настъпил удара
между лекия автомобил и велосипедиста. В тази връзка, съдът счита, че не
следва да бъде кредитирано и заключението на допълнителната тройна АТЕ,
назначена от окръжния съд, извън посочената по-горе част от нея, тъй като
изготвилите я автоексперти са направили всички изчисления, обсъждания и
изводи, без да са отчели извършените от велосипедиста две маневри преди
удара му с автомобила на подсъдимия.
С оглед на изложеното, въз основа на заключението на
КАТСМФЕ, настоящият въззивен състав приема за установени фактически
положения, които се различават съществено от приетите от окръжния съд, а
именно:
- Преди и по време на сблъсъка подсъдимият е управлявал л.т.а.
„П. П.“ със скорост на движение около 60 км/час (велосипедистът се е движел
със скорост в диапазона 10-15 км/час, както е приел и окръжния съд);
- Подсъдимият е имал видимост към велосипедиста около 1
секунда преди движещият се пред него неизвестен автомобил да премине
покрай велосипедиста и преди велосипедистът да започне да се отклонява
наляво. В този момент отдалечеността на „П.“-то от мястото на удара е била
около 60 метра (тези параметри са дадени в заключението на КАТСМФЕ, в
случай че неизвестният автомобил се е движил със скоростта на движение на
„П.“-то и е бил разположен в средата на лентата за движение и с уговорката,
че са възможни и други варианти, в зависимост от това какъв тип е
неизвестният автомобил и как той е бил позициониран на платното за
движение);
- Когато велосипедистът е започвал да се отклонява наляво,
неизвестният автомобил се е намирал отляво на велосипедиста;
- Когато велосипедистът е започнал да се отклонява наляво, най-
малкото разстояние между автомобила на подсъдимия и мястото на удара е
било 43,68 метра, при скорост на движение на велосипедиста 10 км/час (46,70
метра – при скорост на велосипедиста 12,5 км/час и 50,04 метра – при скорост
15 км/час);
20

- Опасната зона на спиране на автомобила на подсъдимия при
скорост на движение с около 60 км/час е била 42,21 метра;
- По време на удара велосипедът е бил разположен косо пред
автомобила, като предната му част е била разположена на юг-югозапад, а
ъгълът между надлъжните оси на автомобила и велосипеда е бил около 18°. За
да застане в мястото на удара по този установен начин, велосипедистът е
изпълнил две последователни маневри – първата е „завой наляво“, а втората –
„завой надясно“.
При така възприетата фактическа установеност, настоящата
инстанция счита за необосновани и незаконосъобразни изводите на
окръжният съд, че подсъдимият Д. С. Х. не е извършил престъпление по чл.
343, ал. 1, б. ”в” вр. с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като не е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта
на А. С. Е., поради което го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото
му в този смисъл обвинение.
Посочената разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП
предвижда, че: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, т.нар.
„непредвидима опасност“. В тези случаи опасността възниква внезапно и в
границите на избраната скорост водачът има задължението за намаляване или
спиране, за да бъде избегнато настъпването на пътнотранспортно
произшествие. В разглеждания случай опасността за подсъдимия е
възникнала от момента, в който велосипедистът е започнал промяна в
траекторията си на движение чрез отклоняването си наляво по платното за
движение. В този момент отдалечеността на „П.“-то от мястото на удара е
била около 60 метра и както бе отбелязано по-горе, в този момент
подсъдимият е имал видимост към велосипедиста около 1 секунда преди
движещият се пред него неизвестен автомобил да премине покрай
велосипедиста и преди велосипедистът да започне да се отклонява наляво.
При движение на автомобила с около 60 км/час, опасната му зона на спиране
е била 42,21 км, която е по-малка от дистанцията, на която автомобилът се е
намирал от мястото на удара при всички възможни скорости на движение на
велосипедиста в диапазона от 10 до 15 км/час. Следователно, от момента, в
който колоездачът се отклонил наляво по лентата за движение, водачът на
лекия автомобил при движение със скорост 60 км/час при своевременна
реакция за спиране е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че подсъдимият Х.
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
21

произшествие и смъртта на пострадалия Е., поради което е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 НК.
Извършеното от подсъдимия не попада в хипотезата на чл. 15
НК – случайно деяние, тъй като опасността не е възникнала внезапно в
опасната му зона за спиране и ударът не е бил технически непредотвратим.
Както бе отбелязано по-горе, опасността е възникнала в един по-ранен
момент, когато подсъдимият е могъл да я възприеме и е бил длъжен да
реагира съобразно задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – да вземе
необходимите мерки за безопасност като намали скоростта или спре, за да не
настъпят съставомерните последици по чл. 343 НК, но не е сторил това.
Настоящият въззивен състав намира за обоснован и
законосъобразен извода на окръжния съд, че подсъдимият не е извършил
престъплението и като е нарушил задължението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“ (т.нар. „предвидима опасност“). Поначало,
няма спор в съдебната практика, че разпоредбите на чл. 20, ал. 2 изр. 1 и изр.
2 от ЗДвП не могат да се прилагат заедно. Обсъждането се налага, тъй като
във внесения срещу подсъдимия обвинителен акт не е направено
разграничение между двете хипотези, регламентирани във визирания текст. В
настоящия казус са изяснени всички обстоятелства от конкретната пътна
обстановка – отлична видимост, сух път, дневно време, извънградски път.
Пострадалият велосипедист, по обясненията на самия подсъдим, „… си
караше много хубаво, до банкета … Нямаше нищо нередно в поведението му
…“. В тази неусложнена пътна обстановка подсъдимият е изпълнил
задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП като е управлявал лекия
автомобил със скорост съобразена с конкретните пътни условия и значително
под разрешената. С оглед на изложеното по-горе, избраната от подсъдимия
скорост на движение не е в причинно-следствена връзка със смъртта на
пострадалия, поради което и въззивният съд счита, че подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и опрадван по повдигнатото му обвинение в тази му
част. Съставомерният резултат е в причинно-следствена връзка с
извършеното от подсъдимия нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Вярно е, че пострадалият също има значителен принос за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, тъй като е предприел
внезапна промяна на траекторията си на движение чрез отклонение наляво по
платното за движение пред автомобила на подсъдимия, но това обстоятелство
не променя крайния извод, че настъпването на съставомерния резултат се
22

намира в пряка причинна връзка с виновното поведение на водача Х..
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия Х. при форма на вината - несъзнавана непредпазливост
(небрежност). Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с
оглед пътната обстановка, поведението на останалите участници в
движението и познанията му за техническото състояние на управлявания от
него автомобил.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия Х., съдът счита, че същото следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Като смекчаващи
обстоятелства следва да бъдат взети предвид чистото съдебно минало, Т.овата
ангажираност, добрите характеристични данни, липсата на извършени тежки
нарушения на правилата за движение, видно от справката от КАТ – П.,
наличието на съпричиняване от страна на починалия велосипедист Е., който
има значителна вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие,
както бе отбелязано по-горе. Отегчаващи обстоятелства – няма. При така
отчетените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата настоящата
инстанция счита, че наличните смекчаващи такива се явяват многобройни,
поради наказанието на подсъдимия Х. следва да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, под най-ниския предел, тъй като и най-
лекото, предвидено в закона наказание за този вид престъпление, в случая –
две години лишаване от свобода, ще се окаже несъразмерно тежко. Ето защо,
на подсъдимия Д.Х. следва да бъде наложено наказание, определено под най-
ниския предел, а именно – една година лишаване от свобода, което се явява
справедливо, съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и на целите по чл. 36 НК.
В случая са налице основанията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. С оглед отчетените по – горе многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и факта, че извършеното от подсъдимия
престъпление остава изолиран случай в живота му, съдът счита, че
наложеното му наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за
изтърпяване с изпитателен срок в минимален размер от три години, считано
от влизане на присъда в сила.
Налице са основанията на чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
поради което, отново с оглед изложените по-горе многобройни смекчаващи
обстоятелства, на подсъдимия Х. следва да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства – 1 бр. компактдиск, приложен по
23

делото и 1 бр. велосипед марка „Б.”, находящ се на съхранение при *** РУ –
Т. при ОД на МВР – П., като вещи без стойност, следва да се унищожат, след
влизане на присъдата в сила.
Налице са основанията на чл. 189, ал. 3 НПК, поради което
подсъдимият Д. С. Х. , със снета по делото самоличност, следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на
вещи лица в размер 2009,96 лв. – по сметка на ОД на МВР – П., в размер на
2235,00 лв. – в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Пловдив и в размер на 2 738,00 лв. – в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
24

Съобщи за изтекли лични данни