О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 294 04. 04. 2019г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 04. 04. 2019г.,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове :
Димитър Ковачев
мл. с-я Симона Кирилова
като разгледа докладваното от
съдия Величков въззивно частно гражданско дело № 185 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Предмет на същото е
частна жалба с рег. № 255 / 08. 02. 2019г. на Районен съд Брезник, подадена от адвокат Н.П., в качеството му на
пълномощник на Л.Й.В., срещу определение,
постановено в з. з. на 21. 01. 2019г. по гр. д. № 4 / 2019г., по описа на Брезнишкия районен съд, в частта му, с която производството по
делото е прекратено като процесуално недопустимо.
Насрещната страна
ГД „Гранична полиция“ към МВР, чрез юрисконсулт Д.П., не е изразила становище
по частната жалба.
Пернишкият окръжен
съд намира, че частната жалба е подадена в срок. По делото няма данни определението
да е връчено на адвокат П., а частната жалба е подадена в срок на 08. 02. 2018г.
Същата е срещу прекратително определение
на Брезнишкия районен съд. Подадена е от активнолегитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването. Следователно частната жалба е редовна и
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
За да постанови
процесното определение, Брезнишкият районен съд е приел, че с подадената искова
молба са предявени установителен иск и осъдителен иск. Съдът е приел, че
осъдителния иск е процесуално допустим, но е счел, че установителния иск, с
който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
има право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал.1, т.3, вр. с чл. 211, ал.5,
т.2, пр. 2-ро от ЗМВР 2006г. /отм./, за положен от него извънреден труд над
50-те часа за всяко отчетно тримесечие на в периода 01. 04. 2007г. до 30. 06.
2014г., поради което е прекратил производството по делото в тази му част.
Брезнишкият районен съд е отбелязал, че изцяло възприема аргументите на
ответника за недопустимост на установителния иск. Посочил е, че искането за
установяване на конкретен размер часове положен извънреден труд, респективно
осигурителен стаж, представлява искане за установяване на факт с правно
значение. Позовал се е на разпоредбата на
чл. 124, ал.4, изречение последно от ГПК, съгласно която иск за
установяване за установяване съществуването на или несъществуването на факт с
правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закон. Съдът е
посочил, че в конкретния казус, така предявеният установителен иск е
недопустим, защото се иска установяване съществуването на факт с правно
значение и конкретно – установяването на
факта, че е положен извънреден труди от там да възникне право на допълнителни
платен годишен отпуск за ищеца, предявяването на какъвто иск за ищеца не е законово
регламентирано. Съдът е отбелязал, че нито в Кодекса на труда, нито в Закона за
държавния служител, нито в Закона за МВР, няма предвидена възможност да бъде
предявен самостоятелен установителен иск за установяване размера на дължимия
допълнителен платен годишен отпуск на база положен извънреден труд. Съдът е
приел, че при липса на изрична нормативна разпоредба , която да предвижда
установяване на размера на допълнителния платен отпуск при полагане на
извънреден труд като факт с правно
значение да става по съдебен ред, предявеният иск е недопустим, поради което
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Настоящият съдебен
състав на Пернишкия окръжен съд, преценявайки изключително обстойните доводи в
частната жалба и материалите по делото намира следното :
За напълно
идентичен случай – дали е допустим предявен установителен иск от надзирател в
Сливенския затвор към ГД „Изпълнение на наказанията“ срещу същата дирекция към
Министерство на правосъдието, за установяване
правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд
по чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, е постановено Решение № 10 от 21. 04. 2015г. на
ВКС по гр. д. № 3814 / 2014г., IVг.о. на ГК, по реда на чл. 290 от ГПК, съставляващо задължителна съдебна практика. Съгласно това решение : Предявеният
иск за установяване между страните, правото на служителя на компенсация с
допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден
труд, е процесуално допустим. Всеки може да предяви установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага
ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за
правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос.
Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по
надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде
компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което
право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред
право е различно от установяване на факти, по съдебен ред.
При това положение
предявения от ищеца напълно идентичен установителен иск се явява процесуално
допустим. Следователно обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на Брезнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение, постановено в з. з. на 21. 01. 2019г. по гр.
д. № 4 / 2019г., по описа на Брезнишкия районен съд, в частта му, с която производството по делото е прекратено като
процесуално недопустимо.
Връща делото на
Брезнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: 1.
2.