Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски и съд, I-во
Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 818 по описа за
2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл.
79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че
М.А.З. дължи на „Б.П.Б.“ АД 150 000,00 евро по договор за кредит от 01.02.2007
г. и договор за поръчителство от 29.03.2010 г. Тези 150 000,00 евро
включват главница, лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение
на договора за кредит. „Б.П.Б.“ АД е със съдебен адрес – адвокат С.Н.,***, а М.З.
е със съдебен адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 415 от ГПК, връзка
с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Б.П.Б.“ АД срещу
М.А.З. за лихва
за забава върху сумата от 150 000,00 евро за периода от 14.01.2015 г. до
окончателното плащане.
[2] ОБЕЗСИЛВА обезпечителната
заповед и изпълнителния лист от 12.02.2015 г., издадени от СРС, 40-ти с-в по ч.
гр. д. 1 548/2015 г. в частта относно законната лихва върху
150 000,00 евро от 14.01.2015 г. до окончателното изплащане и 6 467,49
лева разноски по заповедното производство. ДА
СЕ СЧИТА, ЧЕ заповедта за изпълнение и изпълнителният лист за издадени за 150 000,00 евро, които включват главница,
лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на
договора за кредит.
[3] Решението може да
бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на
решението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] В искова молба от
06.03.2017 г. „Б.П.Б.“ АД (П.) е заявил, че е имал договор за кредит със „З.Б.“
ООД (Б.). По този договор П. е отпуснал на Б. 400 000,00 евро кредит. След сключването
на няколко допълнителни споразумения, страните са уговорили размера на кредита на
225 724,05 евро. Поръчител по договора е бил ответникът М.З., но само за 150
000,00 евро.
[5] П. твърди, че Б. не е
заплатил 21 вноски по кредита. Затова П. е обявил кредита за предсрочно
изискуем и е уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник. Въпреки това нито
длъжника, нито поръчителят М.З. са платили. П. е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, СРС е издал такава, но М.З. е подал
възражение. Ето защо П. моли съда да установи, че М.З. му дължи:
- 150 000,00 евро
главница;
- законната лихва върху
нея от 14.01.2015 г. до окончателното изплащане. П. моли съда да му присъди и
разноските по заповедното производство и настоящото дело (исковата молба, л.
2-6).
2. На ответника
[6] Ответникът М.З. е оспорил предявения
иск. Той е заявил, че:
1. действително е поръчителствал, но до
150 000,00 евро, която сума е включвала всички вземания на ищеца - главница,
лихви и разноски - и не се е задължил над тези 150 000,00 евро;
2. дължи 150 000,00 евро на ищеца само
при наличието на определени условия, които не са изпълнени: а) след проведена
втора публична продан на ипотекиран имот да е останала непогасена част от
кредита; б) да са предприети изпълнителни действия и срещу останалите солидарни
длъжници и тяхното имущество да не е достатъчно да погаси дълга. Затова той
моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 81-85).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Не се спори, че на 01.02.2007 г. П. е
сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на Б. 400 000,00
евро (договор, л. 19-26). Не се спори също, че Б. е получил сумата.
[8] Не се спори, че с договор за
поръчителство от 29.03.2010 г. М.З. се е задължил да отговаря солидарно с Б. за
задълженията по договора за кредит. Задължението на М.З. е било да плати на П.
всяка дължима сума произтичаща от договора за кредит и анексите към него в размер до 150 000,00 евро, включващи главница,
лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на
договора за кредит (договор за
поръчителство, чл. 2, л. 52-53. Текстът на договора е напълно ясен и не
необходимо тълкуване).
[9] Не се спори, че длъжниците по
договора за кредит не са платили задълженията си и, чеП.е обявила кредита за
предсрочно изискуем (нотариална покана, л. 54-56). Затова П. е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и СРС е издал такава и изпълнителен лист
за:
- 150 000 евро - част от изискуема
главница по договора за кредит;
- законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед – 14.01.2015 г. - до изплащане на
вземането;
- 6 467,49 лева разноски (заповед за
изпълнение, л. 65-66 и изпълнителен лист, л. 67).
[10] По молба на П. е било образувано
изпълнително дело (молба, л. 68-70). М.З. е получил покана за доброволно
изпълнение и е подал възражение срещу издадената заповед (покана, л. 87 и 99,
възражение, л. 98). Във възражението си ответникът е посочил, че възразява „срещу сумата надхвърляща 293 374,50 лева
(равностойност на 150 000 евро) „за главница лихви и/или разноски или
други суми“. (договор, л. 8-12).
[11] СРС е указал на М.З. да уточни
възражението си. М.З. е уточнил, че оспорва „вземането по издадената заповед за изпълнение за
сумата (1) 150 000 евро като част от главница (по отпуснат кредит) и (2) ведно със законна лихва от 14.01.2015 г. до
изплащане на вземането и (3) начислените от съдебния изпълнител такси и
разноски“ (молбата, л. 101).
[12] СРС е указал на П., че може да
подаде иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. На 03.02.2017 г.
П. е получил указанията на районния съд, а на 06.03.2017 г. е подал искова
молба по настоящото дело, т.е. в едномесечния срок (съобщение, л. 104/гръб и
искова молба, л. 2).
[13] П. е заплатила: 5 867,49 лева
държавна такса (л. 71 от делото на СГС); 3 520,50 лева на адвокат (л. 127).
Ответникът е заплатил 9 000,00 лева на адвокат (л. 126).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[14] П. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 138, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи суми по договор за
заем и договор за поръчителство.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
1.1.
По
допустимостта на иска
[15] М.З. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В
изпълнение на указания на СРС М.З. с молба от 17.01.2017 г. е уточнил, че
оспорва „вземането по издадената заповед
за изпълнение за сумата (1) 150 000 евро като част от главница (по
отпуснат кредит) и (2) ведно със законна лихва от 14.01.2015 г. до изплащане на
вземането и (3) начислените от съдебния изпълнител такси и разноски“. Предвид
уточнението съдът приема, че възражението е подадено срещу всички вземания по
заповедта за изпълнение. Затова тя не е влязла в сила в нито една част.
[16] Съдът установи, че СРС е дал указания на заявителя да предяви иск
в едномесечен срок. В указания срок П. е подал искова молба и е било образувано
настоящото производство. Затова искът е допустим и съдът следва да го разгледа
по същество.
1.2.
По
предпоставките за уважаването на иска
[17] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне
заетата сума, заедно с уговорената лихва. С договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение (чл. 138, ал. ЗЗД). При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
наличие на валиден договор за заем между ищеца и трето лице, по който ищецът да
е заемодател, а третото лице заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на
третото лице; 3. наличие на договор за поръчителство между ищеца и ответника;
4. нито третото лице, нито ответникът да не са върнали на ищеца парите по заема.
[18] Съдът установи, че между ищеца и трето лице е налице валиден
договор за заем, по който ищецът да е заемодател, а третото лице
заемополучател, като ищецът е предал парите по договора на третото лице. Съдът
установи и, че между ищеца и ответника е налице договор за поръчителство. По
този договор обаче, отговорността на М.З. е само за 150 000,00 евро,
включващи главница, лихви, разноски и всякакви други суми,
възникнали поради неизпълнение на договора за кредит. Съдът установи, че нито длъжникът, нито М.З. са заплатили на П.,
въпреки че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Следователно М.З.
дължи на П. 150 000,00 евро, включващи главница,
лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на
договора за кредит. За тази сума искът е основателен и съдът го уважава.
[19] СРС обаче
е издал заповед за изпълнение и за суми над уговорените 150 000,00 евро.
За тях искът е неоснователен, съдът го отхвърля и обезсилва заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист в тази им част.
2.
По разноските
[20] П. търси разноски. Той е направил такива за 5 867,49 лева
държавна такса и 3 520,50 лева за адвокат.
[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 150 000,00
евро, колкото е и предявеният размер. Отговорността на ответника обаче,
съгласно договора за поръчителство е ограничена до 150 000,00 евро,
включващи и разноски по събирането на кредита. Ако съдът присъди разноски на
ищеца, той би нарушил уговорката между страните. Затова съдът не присъжда
разноски на ищеца.
Съдия: