Решение по дело №2818/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2860
Дата: 8 май 2018 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20171100102818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.05.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски и съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                          Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 818 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че М.А.З. дължи на „Б.П.Б.“ АД 150 000,00 евро по договор за кредит от 01.02.2007 г. и договор за поръчителство от 29.03.2010 г. Тези 150 000,00 евро включват главница, лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на договора за кредит. „Б.П.Б.“ АД е със съдебен адрес – адвокат С.Н.,***, а М.З. е със съдебен адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Б.П.Б.“ АД срещу М.А.З. за лихва за забава върху сумата от 150 000,00 евро за периода от 14.01.2015 г. до окончателното плащане.

 

[2] ОБЕЗСИЛВА обезпечителната заповед и изпълнителния лист от 12.02.2015 г., издадени от СРС, 40-ти с-в по ч. гр. д. 1 548/2015 г. в частта относно законната лихва върху 150 000,00 евро от 14.01.2015 г. до окончателното изплащане и 6 467,49 лева разноски по заповедното производство. ДА СЕ СЧИТА, ЧЕ заповедта за изпълнение и изпълнителният лист за издадени за 150 000,00 евро, които включват главница, лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на договора за кредит.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[4] В искова молба от 06.03.2017 г. „Б.П.Б.“ АД (П.) е заявил, че е имал договор за кредит със „З.Б.“ ООД (Б.). По този договор П. е отпуснал на Б. 400 000,00 евро кредит. След сключването на няколко допълнителни споразумения, страните са уговорили размера на кредита на 225 724,05 евро. Поръчител по договора е бил ответникът М.З., но само за 150 000,00 евро.

 

[5] П. твърди, че Б. не е заплатил 21 вноски по кредита. Затова П. е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник. Въпреки това нито длъжника, нито поръчителят М.З. са платили. П. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, СРС е издал такава, но М.З. е подал възражение. Ето защо П. моли съда да установи, че М.З. му дължи:

- 150 000,00 евро главница;

- законната лихва върху нея от 14.01.2015 г. до окончателното изплащане. П. моли съда да му присъди и разноските по заповедното производство и настоящото дело (исковата молба, л. 2-6).

 

2. На ответника

 

[6] Ответникът М.З. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. действително е поръчителствал, но до 150 000,00 евро, която сума е включвала всички вземания на ищеца - главница, лихви и разноски - и не се е задължил над тези 150 000,00 евро;

2. дължи 150 000,00 евро на ищеца само при наличието на определени условия, които не са изпълнени: а) след проведена втора публична продан на ипотекиран имот да е останала непогасена част от кредита; б) да са предприети изпълнителни действия и срещу останалите солидарни длъжници и тяхното имущество да не е достатъчно да погаси дълга. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 81-85).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че на 01.02.2007 г. П. е сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на Б. 400 000,00 евро (договор, л. 19-26). Не се спори също, че Б. е получил сумата.

 

[8] Не се спори, че с договор за поръчителство от 29.03.2010 г. М.З. се е задължил да отговаря солидарно с Б. за задълженията по договора за кредит. Задължението на М.З. е било да плати на П. всяка дължима сума произтичаща от договора за кредит и анексите към него в размер до 150 000,00 евро, включващи главница, лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на договора за кредит (договор за поръчителство, чл. 2, л. 52-53. Текстът на договора е напълно ясен и не необходимо тълкуване).

 

[9] Не се спори, че длъжниците по договора за кредит не са платили задълженията си и, чеП.е обявила кредита за предсрочно изискуем (нотариална покана, л. 54-56). Затова П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и СРС е издал такава и изпълнителен лист за:

- 150 000 евро - част от изискуема главница по договора за кредит;

- законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед – 14.01.2015 г. - до изплащане на вземането;

- 6 467,49 лева разноски (заповед за изпълнение, л. 65-66 и изпълнителен лист, л. 67).

 

[10] По молба на П. е било образувано изпълнително дело (молба, л. 68-70). М.З. е получил покана за доброволно изпълнение и е подал възражение срещу издадената заповед (покана, л. 87 и 99, възражение, л. 98). Във възражението си ответникът е посочил, че възразява „срещу сумата надхвърляща 293 374,50 лева (равностойност на 150 000 евро) „за главница лихви и/или разноски или други суми“.  (договор, л. 8-12).

 

[11] СРС е указал на М.З. да уточни възражението си. М.З. е уточнил, че оспорва „вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата (1) 150 000 евро като част от главница (по отпуснат кредит) и (2) ведно със законна лихва от 14.01.2015 г. до изплащане на вземането и (3) начислените от съдебния изпълнител такси и разноски“ (молбата, л. 101).

 

[12] СРС е указал на П., че може да подаде иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. На 03.02.2017 г. П. е получил указанията на районния съд, а на 06.03.2017 г. е подал искова молба по настоящото дело, т.е. в едномесечния срок (съобщение, л. 104/гръб и искова молба, л. 2).

 

[13] П. е заплатила: 5 867,49 лева държавна такса (л. 71 от делото на СГС); 3 520,50 лева на адвокат (л. 127). Ответникът е заплатил 9 000,00 лева на адвокат (л. 126).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[14] П. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1, връзка с чл. 138, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи суми по договор за заем и договор за поръчителство.

 

1.              По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

1.1.        По допустимостта на иска

 

[15] М.З. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В изпълнение на указания на СРС М.З. с молба от 17.01.2017 г. е уточнил, че оспорва „вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата (1) 150 000 евро като част от главница (по отпуснат кредит) и (2) ведно със законна лихва от 14.01.2015 г. до изплащане на вземането и (3) начислените от съдебния изпълнител такси и разноски“. Предвид уточнението съдът приема, че възражението е подадено срещу всички вземания по заповедта за изпълнение. Затова тя не е влязла в сила в нито една част.

 

[16] Съдът установи, че СРС е дал указания на заявителя да предяви иск в едномесечен срок. В указания срок П. е подал искова молба и е било образувано настоящото производство. Затова искът е допустим и съдът следва да го разгледа по същество.

 

1.2.        По предпоставките за уважаването на иска

 

[17] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение (чл. 138, ал. ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и трето лице, по който ищецът да е заемодател, а третото лице заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на третото лице; 3. наличие на договор за поръчителство между ищеца и ответника; 4. нито третото лице, нито ответникът да не са върнали на ищеца парите по заема.

 

[18] Съдът установи, че между ищеца и трето лице е налице валиден договор за заем, по който ищецът да е заемодател, а третото лице заемополучател, като ищецът е предал парите по договора на третото лице. Съдът установи и, че между ищеца и ответника е налице договор за поръчителство. По този договор обаче, отговорността на М.З. е само за 150 000,00 евро, включващи главница, лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на договора за кредит. Съдът установи, че нито длъжникът, нито М.З. са заплатили на П., въпреки че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Следователно М.З. дължи на П. 150 000,00 евро, включващи главница, лихви, разноски и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на договора за кредит. За тази сума искът е основателен и съдът го уважава.

 

[19] СРС обаче е издал заповед за изпълнение и за суми над уговорените 150 000,00 евро. За тях искът е неоснователен, съдът го отхвърля и обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в тази им част.

 

2.              По разноските

 

[20] П. търси разноски. Той е направил такива за 5 867,49 лева държавна такса и 3 520,50 лева за адвокат.

 

[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 150 000,00 евро, колкото е и предявеният размер. Отговорността на ответника обаче, съгласно договора за поръчителство е ограничена до 150 000,00 евро, включващи и разноски по събирането на кредита. Ако съдът присъди разноски на ищеца, той би нарушил уговорката между страните. Затова съдът не присъжда разноски на ищеца.

 

Съдия: