РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. ХАСКОВО, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. Д.
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А
КРАСИМИР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235600600294 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда № 26/ 09.01.2023год., постановена по нохд № 107/2020год. РС-
Харманли е признал подсъдимия С. В. В. със снета по делото самоличност за виновен в
това, че на 09.1Х.2017г. в гр. Х., обл. Х., противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка „БМВ", модел „530Д Е60" с рег.№ ******* на стойност 11 776.45лв.,
собственост на Б. Д. Ж. от гр. Х., която владеел, поради което и на осн. чл.206, ал. 1 от НК и
чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 2 месеца,
като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието "Лишаване от
свобода " с изпитателен срок от три години. Осъдил го е и за разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба, в която се прави искане присъдата да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен
по повдигнатото му обвинение, тъй като деянието не било доказано по несъмнен начин, а
присъдата не можела да почива само на предположения. Алтернативно се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като били допуснати съществени
процесуални нарушения, а доказателствата не били събрани по установения в НПК ред.
Най- сетне се прави искане за налагане на по- леко наказание с оглед продължителния срок
на воденото наказателно производство.
1
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимия
поддържат жалбата на всички изложени в нея оплаквания и молят да бъде уважена, като
считат, че няма доказателства подсъдимият да се е разпоредил с вещта, а ако се приеме за
доказано извършеното от него по несъмнен начин, че е изнесъл колата през границата чрез
цитираната свидетелка, то е следвало това да бъде отразено в обвинителния акт, че деянието
е било извършено чрез нейното посредствено извършителство. Поради това считат, че
подсъдим бил осъден за престъпление и за дата, за която реално липсвало извършено
престъпление. Иска се въззивният съд да отмени присъдата на РС- Харманли и да оправдае
подсъдимия изцяло. Липсвала и субективната страна на престъплението, а според
практиката на ВКС, е било необходимо първо да му бъде отправена покана за връщане на
вещта. С тези доводи поддържат исканията, отправени във въззивната жалба. Самото
обстоятелството, че са изтекли 6 години от деянието пък било достатъчно основание, според
практиката на съдилищата за приложението на чл. 55 НК.
Представителят на ОП- Хасково дава становище за отхвърляне на жалбата срещу
първоинстанционната осъдителна присъда като неоснователна с предложение да се
потвърди като законосъобразна и правилна. Намира и че наложеното наказание от първата
инстанция е законосъобразно индивидуализирано.
В последната си дума подсъдимият моли съдът да отмени присъдата на РС-
Харманли и да го признае за невинен.
Хасковският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314
НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
доказателства в хода на съдебното следствие показания на свидетелите М. Н., Ш. Л., П. Х.,
Б. П., В. В., Н. Д. и Д. Х. -част от тях прочетени по реда на чл. 281 от НПК, показанията на
частния обвинител Б. Ж., както и приложените по Досъдебно производство № 352/2018г. по
описа на РУ гр. Харманли при ОД МВР Хасково писмени доказателствени средства -
протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост, заключения на вещи лица по
изготвените експертизи и справки от ОД МВР Хасково, приобщени към доказателствения
ма териал на осн. чл. 283 НПК
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд почива на
вярна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Обосновано районният съд е установил, че на неустановена дата в края на м. юли
2017г. частният обвинител Б. Ж. от гр. Х. и св. М. Н. пътували до гр. С. с лек автомобил
марка „БМВ", модел „530 Д" с регистрационен №*******- собственост на Ж. (закупен от
него през 2015г.) на връщане към гр. Х. св. Н. заявил на Ж., че му дължал сумата от
350.00лв. /неуредена сметка във връзка с продажба на бракуван автомобил в автоморга / и
му предложил да вземе лекия му автомобил „БМВ" с рег.№ *******, докато му върне
2
въпросната сума. Ж. се съгласил и предал владението на автомобила заедно с документите
на свидетеля, съгласно уговорката до връщане на сумата.
Няколко дни по късно, в края на м.юли 2017г., Ж. се срещнал с познатия си Ш. Л.
(известен му като „Ш."). В разговор му споделил, че автомобилът му се намира у св. Н.,
защото му дължал сумата от 350лв., което било известно на Л. отпреди. Той му обяснил, че е
разговарял с подс. С. В. да изплати задълженията на Ж. към М. Н. и да вземе автомобила му.
Ж. и В. се познавали от преди, но не били приятели. Говорили по телефона с подсъдимия и
със св. Н. и разбрали от последния, че автомобилът се намирал пред стадиона на гр. Х. и
тръгнали за там. На място пристигнал и подс. В., който заплатил на св. Н. исканата от него
сума и взел лекия автомобил със съгласието на Б. Ж., с уговорката автомобилът да остане
при В., докато Ж. му върне дадените от В. пари на св. Н. От този момент подсъдимият
държал автомобила и го използвал като свой.
След време, Б. Ж. поискал от В. автомобила си, но последният предявил към него
претенция за още 2000, заявявайки, че извършил ремонти по автомобила на тази стойност.
Ж. обаче не приел като действителни извършените ремонти, претендирани от В. и поискал
от него да му върне автомобила, което подсъдимият отказал да направи, докато не плати
исканата сума.
На 02.1Х.2017г. Б. Ж. подал жалба в РУ-Харманли, с която поискал съдействие
от полицията за връщане на автомобил му, който бил във владение на подсъдимия В..
Проверката по случая била възложена на св. П. Х. - служител при РУ Харманли.
Предприетите действия от страна на св.Х. не довели до резултат, поради невъзможност да се
установят лицата. Няколко дни след подаването на сигнала в гр. Х., Ж. срещнал св. Н. Д. от
гр. Х., на когото разказал за исканата от подс. В. сума. Св. Д. изразил желание да помогне и
да изплати исканата от подсъдимия сума, за да може Ж. да си вземе автомобила.
На 09.1Х.2017г. св. Д. и св. Б. П. обикаляли из гр. Х., при което на автомивка
видели подс. В. да мие автомобила, собственост на Б. Ж.. В разговор помежду им
подсъдимият се съгласил да отиде до бунгало на яз. „К.", в землището на гр. Х. (в което
живеел св.П.), където да се изясни създалата се ситуация. По късно през деня Б. Ж. отишъл
до бунгалото на яз. „К.", където заварил св. В. В., на когото Ж. също разказал за случилото
се с автомобила му. Впоследствие в бунгалото пристигнали и свидетелите Б. П. и Н. Д. По
късно там пристигнал и подсъдимият В. с лекия автомобил марка „БМВ" с рег. № *******.
Там, в присъствието на св. В., П. и Д. и Б. Ж., подсъдимият заявил, че е правил много
ремонти на автомобила и че Ж. му дължи 2000лв., като изтъкнал това като причина да не му
връща автомобила. В процеса на разговора подсъдимият заявил, че ще върне автомобила
срещу 1200лв. Чувайки това, св. Н. Д. казал на подс.В., че веднага ще плати тази сума, за да
си вземе Ж. веднага автомобила. Под предлог, че отива да вземе документите на
автомобила, подсъдимият В. излезнал от бунгалото, но вместо да се върне обратно, се качил
на автомобила и се отправил с висока скорост в неизвестна посока. Виждайки това,
присъстващите в бунгалото, и в частност Б. Ж., разбрали, че В. нямал намерение да върне
автомобила. За случилото се Ж. позвънил на тел. ЕЕН 112 и подал сигнал, че автомобилът
му е отнет без негово съгласие. Малко след това Ж. подал нова жалба в РУ Харманли.
През това време подсъдимият скрил на неустановено място автомобила. След време
подсъдимият С. В. се свързал с Б. Й. от гр. С., който по това време живеел на семейни
начала със св.Д. Х. На свидетелката подсъдимият и Й. обяснили, че се търси човек, който
спешно трябва да преведе кола в Р.Т. срещу заплащане. Тъй като Х. имала нужда от пари за
детето си, изразила готовност да закара колата в Р.Т. След това самата тя се свързала с
подсъдимия и му казала, че е съгласна да изкара автомобила, но нямала задграничен
паспорт, за подаването на документи, а паспортът на свидетелката получил лично
подсъдимият на 20.1Х.2017г. /Справка от ОД МВР Хасково л.10-12 на том III от ДП/. При
проведените разговори помежду им, В. не споменал, че въпросният автомобил не е негова
3
собственост.
На 25.1Х.2017г. подсъдимият В. с автомобил отишъл до гр. С., взел св. Х. и я
закарал в гр. Х., където тя се качила в автомобил марка „БМВ", който следвало да бъде
изкаран в Р. Т. Когато свидетелката се качила в автомобила, разбрала, че негов шофьор ще
бъде св. Г. К., както и че автомобилът трябвало да се закара на автосервиз. На св. Х. и
направило впечатление, че предното стъкло на автомобила е счупено. Когато тръгнали,
видяла, че подсъдимият се качва в друг автомобил и се движи след тях. На същата дата
25.IХ.2017г. в 14.57ч. през ГКПП „К. А." , свидетелите К. и Х. извели лекия автомобил
„БМВ", модел „530 Д" с рег.№ ******* на територията на Р. Т. (Справка от ОД МВР
Хасково л.37 на том III от ДП). Влизайки на турска територия, в близост да границата, в
автосервиз, спрели и изчакали пристигането на подсъдимия, който пристигнал с лек
автомобил, управляван от св. Ю. К. (син на св.Г. К.). След като св. Г.К. и Д.Х. се качили в
автомобила, с който пристигнал подсъдимият и всички заедно тръгнали обратно за Р.
България.
След време частният обвинител бил потърсен от полицейските органи първо‐
начално в РУ- Пазарджик във връзка с превозване на бежанци с лекия автомобил, а в
последствие и от ОД- МВР Хасково, от където Ж. бил уведомен, че автомобилът му е
задържан на турско-сирийската граница в Р Т.
От Заключението на изготвената по досъдебното производство Съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че стойността на лекия автомобил „БМВ" модел
„530 Д" с рег.№*******, към датата на деянието 09.IХ.2017г. възлиза на 11 776.46лв.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебно-
психиатричната експертиза. От Заключението на вещото лице Л.М. и от разпита му в
съдебно заседание пред първата инстанция се установило, че Б. Д. Ж. страда от „*******
*******", но не се води на диспансерен отчет. Според вещото в инкриминирания период
02.IХ.- 09.IХ.2017г., Ж. е разбирал свойството и значението на поведението си и е могъл да
ръководи постъпките си. Той е могъл да възприеме правилно обективната действителност
и да интерпретира фактите, които имат значение за делото, както и да дава достоверни
показания. Вещото лице не е намерил доказателства Б. Ж. да е страдал от такова психично
заболяване или зависимост към алкохол или наркотици, което да го прави неспособен да
възприема правилно имащите значение по делото факти и да дава дос товерни показания.
В хода на съдебното следствие, по искане на защитата, е била допусната и назна‐
чена Съдебно-автотехническа експертиза за установяване стойността на лекия автомобил
„БМВ", модел „530 Д" с рег.№ *******, предвид събраните гласни доказателства за
наличие на технически неизправности на автомобила, посочени от свидетелите Г. К. и Д. Х.
към датата на преминаването му в Р. Т., което налагало ориентирането на автомобила в Р.Т.
От заключението на вещото лице К. и разпита му в съдебно заседание е установено, че
съобразно описаното от свидетелите техническо състояние на автомобила, неговата средна
пазарна стойност към дата 09.IХ.2017г. възлиза в размер на 10 896.29лв.
Така възприетата фактическа обстановка е изградена по несъмнен и категоричен
начин въз основа събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства:
показанията на св. М. Н., Ш. Л., П. Х., Б. П., В. В., Н. Д. и Д. Х. - част от тях прочетени по
реда на чл. 281 от НПК, от показанията на частния обвинител Б. Ж., както и от приложените
по Досъдебно производство № 352/2018г. по описа на РУ гр. Харманли при ОД МВР
Хасково - писмени доказателствени средства - протоколи за разпит на свидетели, справка
за съдимост, заключения на вещи лица по изготвените експертизи и справки от ОД МВР
Хасково, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.
283 НПК. В случая според съда не се налага обсъждане на събраните гласни доказателства
4
(показания на свидетели и частен обвинител) откъм тяхната достоверност, тъй като не е
налице разминаване между тях, както и несъответствие с останалия събран доказателствен
материал. Съдебният състав изцяло кредитира посочените по-горе показания, като ги
намира еднопосочни, непротиворечиви помежду им и взаимно допълващи се.
Единствените разминявания и несъответствия съдът е съзрял в показанията на свидетелите
К.- Баща и син. Същите правилно не е ценил и кредитирал, тъй като са в противовес на
останалите гласни доказателства и не се подкрепят и от писмените такива. В крайна сметка
всички посочени свидетели в темпорална и хронологична последователност изграждат
цялата фактология, която не е била оспорена и от самия подсъдим.
Харманлийският районен съд е събрал всички необходими доказателства за
правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. Обсъдил е констатираните
противоречия в доказателствената съвкупност, излагайки съображения кои от
доказателствата кредитира и кои от тях не възприема. Установил е по безпротиворечив
начин съществените обстоятелства от значение за правилното му решаване - факта на
извършване на деянието, механизма и конкретната обстановка, при която същото е
осъществено. В мотивите към обжалвания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил
всички събрани в хода на производството гласни и писмени доказателства, който анализ
настоящият съдебен състав напълно споделя, като намира, че доказателственият материал
обосновава обвинението и постановената осъдителна присъда, изгражда единство, което
несъмнено води до направения от съда извод за виновност на подсъдимия в извършване на
престъпното деяние, за което е обвинен.
Първоинстанционният съд е изложил обстойни съображения и досежно правната
квалификация на извършеното от подсъдимия, като е достигнал до правилен и обоснован
извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. е извършил престъпление по чл.
206, ал.1 НК - обсебване на чужда движима вещ - процесния лек автомобил. Изпълнителното
деяние на престъплението се свежда до извършен акт на противозаконно имуществено
разпореждане с лекия автомобил, който се изразява с отказа на връщането към датата на
деянието, което е манифестация на своенето от страна на подсъдимия, а извършеното
впоследствие на 25.09.2017год разпореждане в полза на лице, различно от собственика, е
акцесорно действие по отношение на вече извършеното престъпление на 09.09.2017год. от
В..
В правната теория обсебването по чл. 206, ал.1 НК е противозаконно присвояване
на чужда вещ, която деецът е владеел на правно основание. Поради това, за да се приеме, че
е налице изпълнително деяние, следва да се докаже, че подсъдимият е променил
намерението си по отношение на предоставения му за ползване лек автомобил, като или се е
разпоредил с него фактически или юридически, или противозаконно е отказал да го върне,
което безспорно съдът е установил в настоящия казус на дата 09.09.2017год.
В този случай правилно съдът е интерпретирал, че инкриминираното деяние –
предоставяне на лекия автомобил на подсъдимия и отказ да бъде върнат същия на собственика,
представлява акт на фактическо разпореждане, който обективира промененото намерение на
подсъдимия към вещта, тъй като той се е отнесъл с нея като със своя. Тези действия са достатъчни,
за да установят по несъмнен начин, че подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на
обсебването. Всъщност възприетата за установена фактическа обстановка относно
5
взаимоотношенията между подсъдимия и частния обвинител относно лек автомобил марка
„БМВ", модел „530 Д" с рег.№ ******* по повод неговото предаване и владеене, отказът на
подсъдимия да го върне, както и проведените разговори за връщането му, не се оспорва от
самия подсъдим.
Същевременно естеството им е такова, че недвусмислено обективира и
намерението за своене, поради което въззивният съд споделя изводите на районния съд, че
деянието е извършено с пряк умисъл. Подс. В. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на конкретните общественоопасни последици, като
пряко е целял този резултат. Това е така, тъй като подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда,
че разполага с фактическата власт върху нея и въпреки поканата да бъде върната, той е
отказал.Извън това, той е съзнавал и че няма право да се разпорежда с нея (както
фактически, така и юридически) и въпреки това, впоследствие е извършил акта на
фактическо разпореждане, предоставяйки я на трето лице без знанието и съгласието на
частния обвинител. Искал е да се разпореди с вещта, тъй като не само е отказал да я върне,
но и вещта е била изнесена извън границата на РБ. в РТ. Неоснователни са възраженията на
защитата, че отсъства субективната страна на престъплението, тъй като подсъдимият е
отказал връщането на автомобила на пострадалия на 09.09.2017год., категорично
установено от цитираните свидетели.
Преценявайки съвкупно всички изложени смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд намира, че районният съд не е
обсъдил наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказанието
лишаване от свобода под най-ниския предел от 3 години. Оценката на броя и тежестта на
смекчаващите отговорността обстоятелства установява, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено наказание
би било несъразмерно тежко за конкретното престъпление. Поради това въззивният съд
намира, че целите по чл. 36 НК биха били изпълнени пълноценно с определяне на наказание
лишаване от свобода за срок от 10 месеца. Тази продължителност на наказанието е
достатъчна за създаване на ефективни предпоставки за успешно възпиращо въздействие
върху подсъдимия и изграждане на устойчив волеви самоконтрол занапред. Въззивният съд
при справедливото оразмеряване на наказанието отчете и обстоятелството, че настоящото
наказване е първото за подсъдимия, поради което самото провеждане на наказателното
производство и тежестта на факта на осъждането имат самостоятелно значение като
съществен поправителен и превантивен фактор. Поради това и следва да бъдат съобразени
за пропорционалността на наказателната репресия, за да не бъде тя по-тежка от
действително необходимата за постигане на целите по чл. 36 НК. Поради това въззивният
съд прие, че присъдата на РС следва да бъде изменена в частта относно наказанието, като то
бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК и бъде намалено на 10 месеца
лишаване от свобода. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и липсата на други
образувани наказателни производства, а като отегчаващи- високата стойност на
6
инкриминираната стойност на лекия автомобил. От друга страна съдът не е отчел изтечения
период от време от извършване на деянието до приключване на наказателното производство
пред първоинстанционния съд, а именно, че деянието е извършено през 2017 г., а присъдата
е постановена през 2023г. Трайна е практиката на съдилищата и на Европейския съд, че
дългият изтекъл период от време винаги се отчита като смекчаващо вината обстоятелства,
поради което въззивната съдебна инстанция намира, ча наложеното наказание е завишено и
същото следа да бъде намалено.
Районният съд закосъобразно е преценил с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието с изолиране на
подсъдимия от обичайната му семейна и социална среда, поради което на основание чл. 66,
ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието. Продължителността на изпитателния срок
в размер на минималната, предвидена в закона от 3 години, е справедливо и адекватно
отмерена.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за нейното
изменение или отмяна, поради което прие, че в останалата част следва да бъде потвърдена. Ето
защо и на осн. чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 26/09.01.2023 г. по н.о.х.д № 107/2020 г. на РС-Харманли в
частта относно наказанието „ лишаване от свобода „ за срок от 1 година и 2 месеца,
наложено на подс. С. В. В. със снета по делото самоличност, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1
НК го НАМАЛЯВА на 10 месеца „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7