№ 9107
гр. ***, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110101032 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Г. М. С., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ***, а именно: 775.87 лв.
– стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното плащане; 105.44 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.; 52.19 лв. – главница за цената
на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното плащане; 11.23 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41825/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответницата е изпаднала в забава. Претенцията си за цената на услугата дялово
разпределение основава на клауза от общите условия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдения, че липсва реално потребление на топлинна енергия в
1
имота, защото той е бил необитаем през процесния период, за което ищецът е бил надлежно
уведомен. Поради неоснователност на претенцията за стойността на топлинната енергия
оспорва и иска за мораторна лихва върху нея. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41825/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 12552/22.03.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот. Съобразно чл. 150 ЗЕ
договорът се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр. ***, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Спорно по делото е дали ищецът е доставял през процесния период топлинна енергия в
имота на ответницата и ако да – на каква стойност. За установяване факта на предоставяне
на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за
доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената
топлинна енергия, са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало
дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и документите за главен отчет и
изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца
технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната
енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че
топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е
преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на законовия
2
срок, са приключвали със заключение за съответствие. Изяснява се, че остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от фирмата за дялово разпределение. Установява се, че през процесния период
в имота е имало 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление,
като на 02.02.2022 г. уредите са сменени, както и щранг-лира. Вещото лице сочи, че
абонатът не е ползвал и не му е начислявана топлинна енергия от радиаторно отопление,
включително за периода 2021 г. – 2022 г., когато не е бил осигурен достъп за отчет, а само за
щранг-лирата е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход
на сградата, като изчислението е правилно извършено. Установява се, че топлинната енергия
за битово горещо водоснабдяване през периода 2020 г. – 2021 г. е начислявана по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, а за периода 2021 г. – 2022 г., когато не
е бил осигурен достъп за отчет, не е начислена на брой лица, а по разход от предходния
период. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като
изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с изключение на начисляването на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за втория отоплителен сезон, което не е
извършено на брой лица, а по разход от предходен период.
Следователно въпреки твърдението на ответницата, че имотът е бил необитаем през
процесния период, по делото се установява, че в него е имало консумация на топлинна
енергия – отдаваната топлинна енергия от щранг-лирата, представляваща отоплително тяло
без уред, и ползваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. По отношение
на топлинната енергия за подгряване на топла вода е допуснато от третото лице – помагач
нормативно нарушение при разпределението и остойностяването й, но това нарушение в
случая е в интерес на потребителя, защото му е начислено потребление от предходен
период, възлизащо на 16 куб. м. вода, а е трябвало да му бъде начислено по реда по чл. 70,
ал. 4 вр. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
потребление в размер на около 51 куб. м. топла вода (365 дни х 140 л./денонощие).
Поради изложеното съдът приема за доказано въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза и представените писмени доказателства от третото лице – помагач,
че ищецът е доставял през исковия период топлинна енергия в имота на ответницата. При
това положение искът за нейната цена се явява доказан по основание.
Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот
през процесния период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид
стойностите, които се формират в резултат от изравняване. В тази връзка съдът кредитира
напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно
реално доставеното количество топлинна енергия през периода, и приема, че стойността й
възлиза на сумата от 827.36 лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
3
енергия.
Предвид изложеното и с оглед принципа на диспозитивното началото искът с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен в пълния предявен
размер, като върху главницата ответницата дължи и законната лихва, считано от 26.07.2023
г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за
изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е
изпаднала в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени
плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2021 г. за главницата за периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и 15.09.2022 г. – за главницата за периода от м. 05.2021 г. до
м. 04.2022 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2021 г. и от
31.07.2022 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
18.07.2023 г. върху главницата в размер на 775.87 лв. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза общо на сумата
от 105.44 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия е изцяло основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от ****. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй като за
ответника при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността на
извършената по отношение на неговия имот услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът намира иска за
цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответницата не оспорва
размера на това задължение, поради което съдът приема, че дължимата стойност на услугата
дялово разпределение е 52.19 лв., както е посочено в исковата молба, като върху нея се
4
дължи и законната лихва, считано от 26.07.2023 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 74.25 лв., както
следва: 24.75 лв. – държавна такса, и 49.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за
исковото производство – в общ размер на 420.75 лв., както следва: 24.75 лв. – държавна
такса, 297 лв. – депозит за вещо лице, и 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, възлизащи на 4.80 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Г. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****,
с абон. № ***, а именно: 775.87 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното
плащане; 105.44 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.; 52.19 лв.
– главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
41825/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 11.23
лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г. върху главницата за цената
на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, да заплати на ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 420.75 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 74.25 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ****, да
заплати на Г. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
5
сумата от 4.80 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6