Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1689
04.11.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен
състав,
На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Галина Драганова
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2085 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.215, ал.1 във връзка с чл.210, ал.3 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по повод жалба от „Цетин
България“ ЕАД, с адрес гр.София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сгр. 6, чрез Й.И. юрисконсулт, против Решение №1943 от 14.07.2021г. на
Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на
Община Бургас.
В сезиращата жалба се иска отмяна
на оспореното решение като незаконосъобразно. Сочи основания за оспорване по
чл.146, т.4 от АПК, като счита, че решението е издадено в противоречие с чл.31,
ал.3 и чл.18, ал.3 от ЗЕСМФИ, тъй като два от имотите с идентификатори
07079.602.330 и 07079.602.329 са в режим публична общинска собственост, поради
което правото на преминаване е безвъзмездно и по чл.146, т.5 от АПК като
посочва, че целите на ЗЕСМФИ регламентирани в чл.2, т.2,3,4 и 7, вр. с чл.1, §1
от Директива 2014/61/ЕС указват улесняване разполагането на високоскоростни
електронни съобщителни мрежи, намаляване на административната тежест и
насърчаване на инвестициите. Претендира разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение и оспорва размера на претендираните от насрещната страна
разноски.
Ответната страна Община Бургас се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по
чл.149 от АПК, от лице което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима.
Бургаският административен съд,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас е определена постоянно действаща Комисия по чл.210 от ЗУТ, в която
участват подписалите решението лица.
Община
Бургас е възложила експертна оценка, изготвена на 09.06.2021г. за определяне на
пазарната стойност на еднократното обезщетение за право на прокарване за обект
„Трасе на оптична кабелна линия с две независими трасета от съществуващ оптичен
кабел до базова станция в блок 65, ж.к. „Славейков“ ПИ 07079.602.280 по КККР на
гр.Бургас, с параметри: Трасе 1-дължина 44,30л.м., Трасе 2 дължина 44,30л.м.
през имоти общинска собственост 07079.602.276, 07079.602.329, 07079.602.330.
Оценката е изготвена от Ивайло Ненков, притежаващ Сертификат № ********* от
14.12.2009г., издаден от Камарата на независимите оценители в България.
Изготвянето на оценката е възложено от Община Бургас и е определена за 9 кв.м. от ПИ 07079.602.276-2052лв.,
за 75кв.м. от ПИ 07079.602.329-17100лв., за 3 км.м. от ПИ 07079.602.330-684лв.
Определена е пазарна цена за 1 кв.м. сервитутно право 228лв. без ДДС. За
изготвянето на оценката е ползван метода на пазарните аналози, като
допълнително е отбелязано, че оценката има за предмет стойността на ограничение
на собствеността, а не правото на собстваност върху земя или идеални части от
нея.
На
08.07.2021г. е проведено заседание на Комисията по чл.210 от ЗУТ, по повод на
подадено заявление от „Цетин България“
ЕАД с вх.№ 70-00-2703/3/21.12.2020г. в Община Бургас. За проведеното заседание е съставен протокол
№ 106 от 08.07.2021г. и е определена пазарна цена на еднократно обезщетение за
правото на прокарване на обект: „Трасе на оптична кабелна линия с две независими
трасета от същ. Оптичен кабел до БС в блок 65 ПИ 07079.602.280.1 по КК на
гр.Бургас, общ. Бургас. Посочено е, че трасето засяга 3 кв.м. от ПИ
07079.602.330 по КККР на гр.Бургас, съответстващ на УПИ І-330, кв.45-публична
общинска собственост, 75 кв.м.
от ПИ 07079.602.329 по КККР на
гр.Бургас, с НТП за второстепенна улица, публична общинска собственост и 9
кв.м. от ПИ 07079.602.276 по КККР на гр.Бургас, съответстващ на УПИ ІІ-276,
кв.36 по ПУП-ПРЗ, ж.к. „Славейков“, гр.Бургас , с отреждане „за жилищни нужди“-
частна общинска собственост. При вземането на решение за пазарната оценка на
правото на прокарване комисията се е позовала на изготвената експертна оценка
от 09.06.2021г.
По делото
е представен акт за публична общинска собственост № 954 от 15.09.1998г. за ПИ
07079.602.330 по КККР на гр.Бургас и скици от кадастралната карта, трасировъчен
план за линеен обект, от който се установяват поземлените имоти и засегнатата
площ от тях.
Въз
основа на решението на комисията, инкорпорирано е протокол № 106 от 08.07.2021г. е изготвено Решение №1943 от 14.07.2021г. на
Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на
Община Бургас-предмет на оспорване по настоящото дело, с което е определена
пазарна цена на еднократно обезщетение за правото на прокарване на обект:
„Трасе на оптична кабелна линия с две независими трасета от същ. Оптичен кабел
до БС в блок 65 ПИ 07079.602.280.1 по КК на гр.Бургас, общ. Бургас през:
-ПИ
07079.602.330 по КККР на гр.Бургас, съответстващ на УПИ І-330, кв.45, отреден
„за районен парк“, ж.к. „Славейков“, с площ в размер на 3 кв.м., в размер на
684лв. без ДДС
-ПИ
07079.602.329 по КККР на гр.Бургас, с
НТП за второстепенна улица, с площ в размер 75 кв.м., в размер на 17 100лв. без
ДДС
-ПИ 07079.602.276 по КККР на гр.Бургас,
съответстващ на УПИ ІІ-276, кв.36 по ПУП-ПРЗ, ж.к. „Славейков“, гр.Бургас, с
отреждане „за жилищни нужди“, с площ в размер на 9 кв.м., в размер на 2052лв.
без ДДС.
Решението
е изпратено на жалбоподателя с писмо рег. № 70-00-2703/11 от 28.07.2021г. и
получено на 02.08.2021г.
Недоволен
от определянето на обезщетение за право на прокарване в имот –общинска
собственост жалбоподателят е депозирал жалба от дружеството до Административен съд – Бургас
чрез административния орган, във връзка с която е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е
издаден от комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед №
658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас,
в съответната писмена форма.
В жалбата са въведени твърдения,
касаещи неправилно приложение ва материалния закон. В оспорения административен
акт е посочено основание за издаването му чл.193, ал.4 от ЗУТ. Посочената
разпоредба регламентира заповед на кмета на общината, която се издава за
учредяване на право да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти.
Посочената заповед се предхожда от процедура, включваща заплащане на
обезщетение. В конкретния случай обаче по съществото си оспорения
административен акт представлява решение на комисия по чл.210 от ЗУТ, с което е
определено обезщетението, което следва да се заплати преди издаването на
заповед по чл.193, ал.4 от ЗУТ и подлежи на самостоятелен контрол на основание
чл.210, ал.3 от ЗУТ. Предвид изложеното правното основание на издадения
административен акт е неправилно посочено.
Между страните в настоящото съдебно
производство липсва спор, че дружеството "ЦЕТИН България" ЕАД
притежава качеството на оператор на електронни съобщителни мрежи по смисъла на
§1, т.4,б.“а“ от ДР на Закона за
електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/, а именно
предприятие, предоставящо или което има право да предоставя обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Не се спори, че засегнатите от
инвестиционното намерение ПИ с 07079.602.330 и 07079.602.329 по КККР на гр.Бургас са публична общинска
собственост.
Спорът е по отношение на
приложимия материален закон, а именно следва ли да се приложат общите правила,
установени от законодателя в чл.193 от ЗУТ или разглежданият случай
представлява изключение от общото правило, поради което следва да се приложат
правилата на чл. 31 от ЗЕСМФИ.
Съдът счита, че описаните по-горе
факти попадат в приложното поле на чл. 31, ал.1, предложение първо от ЗЕСМФИ,
съгласно който при изграждане на нова и/или разширение на съществуваща линейна
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза
на операторите на електронни съобщителни мрежи възникват сервитути. Съгласно
т.2 от ал.1 на посочената норма, сервитутите по ал. 1 възникват въз основа на
договор и/или административен акт за всички имоти - публична и частна
собственост, когато на собственика на имота е изплатено от титуляря на
сервитута еднократно обезщетение само за имоти - частна собственост. По
аргумент за противното анализът на последната разпоредба сочи, че за имотите,
които не са частна собственост не следва да се заплаща обезщетение. Този извод
намира опора и в текста на следващата алинея - ал.3, според която определянето
на размера на обезщетенията по ал. 2, т. 2 се извършва по взаимно съгласие на
страните или въз основа на оценка от лицензиран оценител, а при имоти -
публична собственост, обезщетения не се дължат.
Горният анализ на приложимата
нормативна уредба сочи, че разглежданият казус представлява частен случай
/изключение/ от останалите случаи за учредяване на сервитути по реда на ЗУТ,
доколкото разпоредбата на чл.31 от ЗЕСМФИ се отнася към разпоредбата на чл.193
от ЗУТ като специална норма към обща норма. Това се извлича и от систематичното
място на разпоредбата - чл.31 се намира в Глава IV "Предоставяне на достъп
до и съвместно ползване на физическа инфраструктура", раздел II
"Сервитути" на ЗЕСМФИ. Нормите, уреждащи случаите на учредяване на
сервитути в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи върху имоти -
публична собственост, се съотнасят към останалите норми в ЗУТ като специални
към общи и съгласно правилото "Lex specialis derogat generali"
специалната норма дерогира общата. Съответно, разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗЕСМФИ
дерогира разпоредба на чл.193 от ЗУТ.
Отделно от изложеното в
разпоредбата на чл.31 от ЗЕСМФИ, която урежда процедурата за възникване на
сервитути при изграждане на нова и/или разширение на съществуваща линейна
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза
на операторите на електронни съобщителни мрежи и заплащането на обезщетения на
собственика на имота липсва препращане към уредения чл.210 от ЗУТ ред за
определяне размера на обезщетението, за разлика например от други специални
закони / чл.64 ал.1 от Закона за енергетика /. Такъв ред не е посочен и в
Наредба № 6 от 13.06.2019г. за сервитутите, които възникват в полза на
операторите на електронни съобщителни мрежи по Закона за електронните
съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, издадена издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, на основание
чл.32, т.2 от ЗЕСМФИ, поради което реда по чл.210 от ЗУТ е неотносим при
определяне на обезщетение по ЗЕСМФИ.
В конкретния случая настоящият
съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден при неправилно
приложен материален закон, тъй като нормите посочени като правно основание за
издаване на оспореното решение са неприложими към настоящия случай, а
процедурата за учредяване на сервитут за електронни и съобщителни мрежи е
уредена в чл.31 и сл. от ЗЕСМФИ.
От изложеното следва, че Решение
№1943 от 14.07.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №
658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас е издадено при съществено нарушение
на процесуалните правили и при неправилно приложение на относимия закон, поради
което следва да бъде отменено.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни по спора. При този изход на делото искането на
представителя на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски е основателно. Същите са в размер
на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1943 от 14.07.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас по жалба на „Цетин България“
ЕАД, с адрес гр.София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 6.
ИЗПРАЩА по
компетентност на ОБЩИНА БУРГАС за произнасяне по заявление от „Цетин България“ ЕАД с вх.№
70-00-2703/3/21.12.2020г. в Община Бургаспо реда по ЗЕСМФИ.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БУРГАС да заплати на „Цетин България“ ЕАД, с адрес гр.София, р-н
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 6 направените по делото
разноски на 100 лева.
На основание чл.215, ал.7, т.5 решението
е окончателно.
СЪДИЯ: