Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, … декември 2017 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1514 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът –
синдикът на „К.Т.Б.“ АД(н) твърди, че с ответника „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********,
„КТБ“ АД – сега в несъстоятелност, е сключила договор за банков кредит на
04.07.2011година, изменяван с последващи
анекси, касателно размера на кредита и срока за
погасяване на дълга – до 25.11.2017година.Твърди, че на 09.07.2014г. ответникът
е сключил договор за цесия с „В.А.М.“ АД, с който това лице е прехвърлило на
ответника свое вземане, придобито от него от „ЦКБ“ АД и представляващо част от
вземане на тази банка- част от главница в размер на 9 500 000евро, осчетоводено
ведно с лихва от 1 477,88евро. За извършената цесия цедентът
на ответника е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9538/20.10.2014година. Че
на същата дата ответникът е придобил чрез договор за цесия, сключен с „Ф.и.а.“
ЕООД, вземане, придобито от последния от „ЦКБ“ АД, в размер на 5 500
00евро- част от главница по депозит на праводателя му
в „КТБ“ АД(н), осчетоводено ведно с лихва в размер на 855,45евро, като за
извършената цесия цедентът на ответника е уведомил
„КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9539/20.10.2014година. Че на същата ответникът е
сключил договор за цесия със „С.А.М.“ АД, по силата на който последното
прехвърля на ответника свое вземане спрямо „КТБ“ АД(н), произтичащо от договор
№36163/02.09.2013г. за индивидуален срочен депозит, като прехвърленото вземане
е в размер на 250 000лв, което е счетоводно отразено ведно с лихвата в
размер на 12 500лв и за извършената цесия цедентът
е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9524/20.10.2014г. Че на 24.06.2014г. „В.А.М.“ АД е прехвърлило, чрез
договор за цесия от тази дата, на ответника свое вземане в размер на
1 330 411,43евро, което има към „КТБ“ АД(н), с произход- рамков
договор за платежни услуги, сключен между С.Г.П.и несъстоятелната банка, от
30.06.2011година, което е осчетоводено ведно с лихвата в размер на
63 562,73 евро, както и че цедентът е уведомил
„КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9530/20.10.2014г. за извършеното прехвърляне. Че
на 17.10.2014г. ответникът е придобил, чрез договор за цесия, вземане в размер
на 80 000лв, от „И.К.А.М.“ АД, което последното има към „КТБ“ АД,
произтичащо от сключен между договорен
фонд „И.К.-В.“ и несъстоятелната банка, договор №38829/18.12.2013г. за
индивидуален срочен депозит, осчетоводено ведно с лихва в размер на 66,89лв.
Ищецът твърди, че с изявление
за прихващане с вх.№9578/21.10.2014година ответникът е обективирал
волята си за погасяване на дълга си произтичащ от посочения по- горе договор за
банков кредит, в общ размер на
24 938 347евро, с придобито от него в резултат на описаните прехвърлителни сделки вземане, в общ размер на
16 507 525,42евро.Твърди, че всъщност пасивното вземане е в размер на
25 716 832,78евро.
Твърди, че извършеното прихващане на задълженията,
произтичащи от договора за банков кредит с придобитото от ответника вземане,
произтичащо от описаните договори, е противоправно.
Ищецът твърди, че
извършеното прихващане е недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността
на „КТБ“ АД(н):
1. На основание чл.59, ал.2
ЗБН -нищожно - това е така, тъй като
тази разпоредба има изисквания за формата, в която следва да бъде сторено
изявлението за прихващане, а нейното неспазване води до извод за нишожност на сделката; прави анализ на института на
прихващането и погасителния ефект на същото след изявлението, което ответникът
е направил на 21.10.2014година.
2.Твърди, че извършеното прихващане е относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, на
основание чл.59, ал.5 ЗБН- обосновава тезата си с това се касае за потестативно право, принадлежащо на синдика на банката,
което се упражнява чрез конститутивен иск, което е
възникнало с обявяване неплатежоспособността на банката и откриване по
отношение на нея на производство по несъстоятелност, обявяване на банката в
несъстоятелност; с оглед на това кога е постановено решението по т.д.№7549/2014г.
по описа на СГС, то приложение на материалния закон е в редакцията му от 28.11.2015г.;
тъй като изявлението за прихващане е извършено на 21.10.2014г., началната дата
на неплатежоспособността е датата на поставяне на банката под специален надзор,
ето защо е налице хипотеза, покрита от нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в действащия
и вариант; при условие на евентуалност твърди, че дори и при старата редакция
на тази разпоредба е налице съставомерност, тъй като
прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността.
3. При условие на евентуалност твърди, че
извършеното прихващане е относително недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, на основание чл.59, ал.3 ЗБН – налице са елементите от
състава на тази норма, която разпорежда, че относителната недействителност ще е
налице, ако кредиторът е придобил вземането си и задължението му е възникнало
преди датата на решението за ТПН, но към момента на придобиването или
задължението, е знаел за настъпилата неплатежоспособност.Това е така, тъй като
нарушената ликвидност на банката е било основание за взетите решения от УС на
БНБ за поставянето и под специален надзор- от 20.06.2014г., удължено с последващо решение от 16.09.2014година- налице е знание за
затрудненията на банката да обслужва клиентите си, довело до ограничителни
мерки- прекратяване на дейността на банката.
4.При
условие на евентуалност ищецът твърди, че нищожни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „КТБ“ АД, като противоречащи на разпоредбата на чл.3,
ал.3 ЗБН –извършени след забраната за банката да извършва действия, насочени
към събиране на вземания срещу банката, включително и изпълнение на нейни парични
задължения, независимо от начина на изпълнение; тъй като прихващането е представлява
способ за погасяване на вземанията, то същото е извършено в нарушение на ал.2
на чл.3 ЗБН, извършено след решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката
– 07.11.2014г, поради което попада в хипотезиса на
чл.3, ал.3 ЗБН.
Моли съда след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с които установи, относителната недействителност на извършеното прихващане от
ответника, на основание чл.59, ал.5, чл.59, ал.3ЗБН- предявени при условие на
евентуалност, а ако съдът приеме, че тези претенции са неоснователни, то моли
съда да признание нищожността на извършеното прихващане на основание чл.3, ал.3
ЗБН, при условие на евентуалност – на основание чл.26, ал.1 ЗЗД / липса на
форма / във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН.
В срока за отговор ответникът „КТБ“ АД/н/ не дава
такъв.
В срока за отговор ответникът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********,
оспорва допустимост
на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.59,
ал.2 ЗБН и с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.Твърди неприложимост на тези
текстове от закона с оглед темпоралния обсег на нормите, уреждащи хипотези на
прихващания, извършени след откриване на производството по несъстоятелност ,
поради което са неприложими към настоящия казус, а дори и да се приеме, че следва
да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в нейната“стара“ редакция, то
тогава качество на ответник има банката-
длъжник, а не посочения от ищеца ответник, имащ качество на кредитор на банката.С оглед
на това ответникът оспорва наличие на процесуална възможност за провеждане на
тези искове от ищеца.
По основателността на предявените искове,
съединени при условие на евентуалност.
По отношение на иска с правно основание чл.59,
ал.5 ЗБН- оспорва основателността на претенцията, позовавайки се на неприложимост
на нормата като регулатор на обществени отношения, възникнали преди нейното
приемане, в този и вариант.Навежда доводи относно действието на закона и липса
на възможност за преуреждане на обществените
отношения, възникнали преди неговото приемане.Липсата на обратно действие на
цитираната норма възпрепятства тя да се яви основание за предявяване на този
иска.По отношение на приложимост на разпоредбата преди последното и изменение –
навежда доводи касателно състава и, сочейки, че „старата“ редакция на ал.5 на чл.59 ЗБН касае
друг правен субект, извършил прихващането- банката- длъжник, а не кредитор на
банката, в резултат на което извършеното прихващане от банката- длъжник се
санкционира с института на относителната недействителност.В настоящия случай няма
покриване на елементите от стария състав на нормата.Този извод – за
неоснователност на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН -не се променя от
твърденията на ищеца за характера на иска- отменителен,
като правен способ за упражняване на потестативни права,
възникнали след ОПН и това е така, тъй като сделките, които са предмет на
атакуване, са извършени в период, предшестващ възникване на правото, чиято
защита се дири в този процес.
По отношение на претенцията с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН.Очертавайки състава на нормата, ответникът твърди, че липсва съставомерност на действията, извършени от него и довели до
погасителен ефект- както обективния елемент, така и субективния елемент- придобитото от него вземане, чрез
цесии, е преди датата на решението за ОПН, а също така и липса на знание на
състоянието на неплатежоспособност на банката – това състояние не се установява
от решенията на управителното тяло на БНБ, тъй като тези решения сочат на
опасност от неплатежоспособност, но не и настъпила такава.Позовава се на
редакция на чл.115 ЗКИ, сочеща предпоставките за поставяне на банката под
специален надзор- оздравяване на предприятието и опасност от
неплатежоспособност.Освен това черпи аргументи от липсата на идентитет между понятието „неплатежоспособност“ и ликвидни
проблеми.Т.е. решенията на управителното тяло на БНБ за поставяне на банката
под специален надзор и удължаване на срока на специалния надзор не предпоставят наличие на знание у третите лица за
състоянието неплатежоспособност на банката, а решението на БНБ за отнемане на
лиценза на банката е от по- късна дата- 06.11.2014година.Ответникът е придобил
вземанията на 26.06.2014г., на 09.07.2014г. и на 17.10.2014година- тогава,
когато не е имал знание за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД- сега в
несъстоятелност.
По отношение на иска с правно основание чл.3, ал.3
във връзка с чл2 ЗБН – твърди неприложимост на нормата на чл.3, ал.3 ЗБН по
отношение на института на прихващането, поради това, че макар и да е
погасителен способ, то не е същинско изпълнение, а заместител на същото;
приложението касае посочените от законодателя разпоредителни способи с активи
от масата на несъстоятелността, извършени от банката след датата на отнемане на
лицензията и, което е станало с решение на БНБ на 06.11.2014г.Прихващането има
специална уредба в ЗБН, изключваща възможност за приложение на общата норма на
чл.3 от същия закон, още повече, се прихващането няма увреждащ масата на
несъстоятелността ефект, а касае единствено пропорционалното удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността и за приложимостта на двата института и
тяхното съотношение на специален и общ текст не се влияе от факта на
осчетоводяването на прихващането в регистрите на банката- длъжник, който факт
се явява ирелевантен за настоящия спор.
По отношение на претенциите с правно основание
чл.59, ал.2 ЗБН- неприложимост на разпоредбата, тъй като изявленията за
прихващане са извършени преди откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на банката, още повече, че тази хипотеза предвижда изявленията да са
адресирани към орган на несъстоятелността – синдик, който към този момент не е
съществувал, по причини, изложени вече.
Моли съда да отхвърли исковете, ако приеме същите
за допустими.
В допълнителната искова молба синдикът на „КТБ“
АД/н/ поддържа заявената теза и навежда доводи в подкрепата и, оспорвайки
основателността на въведените от ответника възражения.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответниците поддържат заявената теза, излагайки
своите доводи, включително и искането за привличане и конституиране като негов
помагач праводателите-цеденти.Обосновава интерес от
това отклонение в процеса с възможностите, които му дава разпоредбата на чл.307 ТЗ- стопанската непоносимост.
Страните са направили доказателствени
искания.
На основание чл.218 ГПК съдът е конституирал като
помагачи на ответника „Б. Е.Г.“ ЕАД, ЕИК
******** следните лица: „В.А.М.“ АД, ЕИК *******; „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК *******;
УПРАВЛЯВАЩО ДРУЖЕСТВО “С.А.М.“АД, ЕИК *******
и „И.К.А.М.“ ЕАД, ЕИК *******, които са праводатели
на настоящата страна и страни по сключените от него договори за цесии.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото няма спор по следните факти, които се
установяват и от събраните писмени доказателства, а именно:
Ответникът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, има
качество на длъжника на „К.Т.Б.“ АД-сега в несъстоятелност, по силата на
сключен между тях договор за банков кредит на 04.07.2011 година, съгласно който
банката се е съгласила да предостави на ответника, в качеството му на
кредитополучател, сумата от 20 000 000 евро, съобразно условия и цел,
посочени в договора. Ответникът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, е поел задължение
за върне отпусната му сума до 25.06.2017 година, както и да заплаща възнаградителна лихва на банката, чийто размер е посочен в
разпоредбата на чл.10 от договора.
С последващи анекси към
този договор под №№1-5, страните са предоговори
съществени условия на сделката касателно размера на
кредитираната сума е срока за нейното погасяване.
Страните не спорят и по следните факти: че на
09.07.2014г. ответникът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, е сключил договор за цесия
с „В.А.М.“ АД, с който това лице е прехвърлило на ответника свое вземане,
придобито от него от „ЦКБ“ АД и представляващо част от вземане на тази банка-
част от главница в размер на 9 500 000евро, осчетоводено ведно с
лихва от 1 477,88евро, като за извършената цесия цедентът
на ответника е уведомил „КТБ“ АД(н)с уведомление вх.№9538/20.10.2014година; че
на същата дата ответникът е придобил чрез договор за цесия, сключен с „Ф.и.а.“
ЕООД, вземане, придобито от последния от „ЦКБ“ АД, в размер на 5 500
00евро- част от главница по депозит на праводателя му
в „КТБ“ АД/Н/, осчетоводено ведно с лихва в размер на 855,45евро, като за
извършената цесия цедентът на ответника е уведомил
„КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9539/20.10.2014година; че на същата ответникът е
сключил договор за цесия със „С.А.М.“ АД, по силата на който последното
прехвърля на ответника свое вземане спрямо „КТБ“ АД(н), произтичащо от договор
№36163/02.09.2013г. за индивидуален срочен депозит, прехвърленото вземане е в
размер на 250 000лв, което е счетоводно отразено ведно с лихвата в размер
на 12 500лв, като за извършената цесия цедентът
е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9524/20.10.2014г.; че на 24.06.2014г. „В.А.М.“ АД е прехвърлило, чрез
договор за цесия от тази дата, на ответника свое вземане в размер на
1 330 411,43евро, което има към „КТБ“ АД(н), с произход- рамков
договор за платежни услуги, сключен между С.Г.П.и несъстоятелната банка, от
30.06.2011година, което е осчетоводено ведно с лихвата в размер на
63 562,73 евро, че цедентът е уведомил „КТБ“ АД(н)
с уведомление вх.№9530/20.10.2014г. за извършеното прехвърляне; че на
17.10.2014г. ответникът е придобил, чрез договор за цесия, вземане в размер на
80 000лв, от „И.К.А.М.“ АД, което последното има към „КТБ“ АД, произтичащо
от сключен между договорен фонд „И.К.-В.“
и несъстоятелната банка, договор №38829/18.12.2013г. за индивидуален срочен
депозит, осчетоводено ведно с лихва в размер на 66,89лв и че с изявление за
прихващане с вх.№9578/21.10.2014година ответникът е обективирал
волята си за погасяване на дълга си произтичащ от посочения по- горе договор за
банков кредит, в общ размер на
24 938 347евро, с придобито от него в резултат на описаните прехвърлителни сделки вземане, в общ размер на
16 507 525,42евро.
С определение, постановено по реда на чл.140, ал.3
във връзка с чл.374 ГПК, от 29.11.2017 година, съдът е признал за ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че с Решение на УС на БНБ №73/20.06.2014г. банка
„КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което решение
БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е
ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности,
съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД
22-2265/16.11.2009г.; че срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от
23.09.2014г., до 20.11.2014г.; че на 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на
„КТБ“ АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел
извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото
назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си; че на
22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4
с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността
ѝ е прекратена. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015
г., по описа на САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността
- 20.06.2014 г.
По
делото са представени доклади и прессъобщения на БНБ
и др. писмени документи.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Относно
страните в процесуалното правоотношение.
По
исковете с правно основание чл.3 ЗБН- установителни
по своя характер- ищец по тях е синдикът на банката, разполагащ с изрична
законова активна процесуална легитимация да иска от съда прогласяване нищожност
на описаните в нормата разпоредителни действия, извършени от длъжника за посочения
от законодателя период.
По
установителните искове с правно основание чл.59, ал.2
във връзка с чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.
Страните в
процесуалната връзка са тези, които са страни в материалното правоотношение -
едностранната правна сделка, каквато представлява прихващането. В качество на
ищец по този иск е несъстоятелната банка, чрез синдика, а ответник по иска е
лицето, което е упражнило своето потестативно
погасително право, чрез изявлението си за прихващане.Т.е. наличие на пасивна
материално-правна легитимация имат ответника „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********.
По
страните в процесуалното правоотношение по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Със
специалните материалноправни разпоредби по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН се въвеждат ограничения
за прихващане, имащи за цел да предотвратят намаляване на масата на
несъстоятелността на банката и нарушаване на реда за удовлетворяване на
вземанията на кредиторите. Това е така, тъй като прихващането има за резултат
удовлетворяване интереса на кредитора на банката, но не и постъпване на
имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се
извършва прихващането. Именно за това двете специални разпоредби поставят
определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане
между длъжника и кредитора. Тази необходимост е предпоставена
от това, че ЗБН предвижда специален ред за определяне структурата на дълга,
кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира
справедливото им удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата
регулация, насочена към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори
и ред за удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното
изпълнение. Ето защо законодателят, за да обезпечи постигане на целта на универсалното
изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети вземания, е предвидил
възможност сделките от разпоредително естество (макар и резултат от упражнено потестативно право,
принадлежащо на друг правен субект) да бъдат атакуеми
в петгодишния преклузивен срок.
Активно легитимираните лица да предявят
исковете по чл. 59, ал. 3 и по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са лимитативно посочени от
законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с
чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на банката, а при негово бездействие от Фонда
за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката.
Следователно, синдикът на банката е само едно от активно легитимираните да
предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните лица действат от
името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се
направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59,
ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се
събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се
държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Пасивно легитимирани ответници в процесуалната връзка са страните по спорното
материално правоотношение (прихващането), всеки от които има едновременно
качество на кредитор и длъжник. Прихващането се явява сурогат на изпълнението
на паричното задължение. Компенсацията се извършва с едностранно
изявление на един от двамата кредитори/длъжници. По
правната си същност това изявление е едностранна правна сделка, която не се
нуждае от форма. Правната същност на изявлението за прихващане като едностранна
правна сделка се извежда от това, че съществен негов елемент е волеизявлението
на една от страните, отправено до другата страна и насочено към постигане на
определени правни последици. След като изявлението за прихващане представлява
едностранна правна сделка, то страните по това правоотношение предопределят
страните по процесуалното правоотношение, възникнало въз основа на предявените отменителни искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН. Страните по
едностранната правна сделка са задължителни другари и тяхното конституиране в
процеса се явява положителна процесуална предпоставка, със съществуването на
която е свързано правото на иск. Ето защо настоящият състав на съда е приел, че
страна (ответник) в процеса следва да бъде и несъстоятелната банка. Другият
ответник по тези претенции е „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********.
Фактическият състав и на двете отменителни
претенции, чрез които ищецът упражнява признато му от закона преобразуващо
субективно право, включва валидно изявление за прихващане, което е довело до
погасяване на насрещните вземания.
Съдът разглежда всеки от евентуални съединените искове, така,
както са въведени от ищеца:
По исковете с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
Процесуалните
предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са висящо производство по
несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за
банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на
производството по несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско
дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице –
синдика на банката.
С оглед на горното съдът намира, че
предявените искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са допустими.
По иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от синдика, ответници по който са кредиторът с активно вземане и
несъстоятелната банка. Съобразно посочената норма недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която
всеки от тях би получил
при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор
или от банката след
началната дата на неплатежоспособността или след датата
на поставянето на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества
датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите
по ал. 5 действието на прихващането
се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение
по чл. 104 от закона. По делото няма спор, че прихващането е постигнало своя погасителен
ефект, същото е валидно, което се явява необходима предпоставка за предявяване
на отменителните искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Това е тъй като всяко от тях двете
насрещни вземания съществува, същите са еднородни и са ликвидни (безспорни)
между страните.
По отношение на действието на
нормата.
С ПЗР на ЗИД ЗБН, обнародван
в ДВ бр.22 от 13.03.2018 година , с параграф 8,
е прието, че разпоредбата на чл.59, ал.5, ал.6 и ал.7 се прилагат от
20.06.2014 година.Т.е. придадено е обратно действие на тези разпоредби, като
началото на обхванатия от законодателя период е 20.06.2014 година.
С нормата на параграф 8 е
придадено обратно действие на закона, като разпоредбите на чл.59, ал.5,6 и 7
ЗБН се прилагат спрямо ЮФ, настъпили преди влизането му в сила, като с това
обратно действие се извършва преоценка на тези факти и промяна в правните им
последици, като в промяната на закона, въведена със ЗИДЗБН с ДВ, бр.22 от
13.03.2018 година, се преуреждат правнорелевантните
факти, като с новия закон същите са снабдяват с други правни последици.
Съгласно чл.4
КРБ България е правова държава, като разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗНА сочи, че
обратната сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба.Алинея 3 на цитираната разпоредба недопуска ретроактивното действие, ако с него се урежда нова санкция
или по-тежка санкция. Именно такъв е настоящият случай
– с изричната разпоредба на параграф 8 от ЗИДЗБН е придадена обратна сила на
нормите на чл.59, ал.5,6 и 7 ЗБН. С Решение № 10 от
15.11.2011година по к.д.№6 от 2011 г., КС на РБ сочи, че:…“ и чл. 14,
ал. 1 ЗНА допуска възможността да се даде
обратна сила на нормативен акт
по изключение, което да стане
с изрична разпоредба. Основният закон наред с прокламирането на правилото за
действие на нормативните актове за в бъдеще (ex
nunc) допуска възможността
правилото да търпи изключения в случаите, когато законодателят счита, че трябва да
се определи друг срок за
влизане в сила на закон или
отделни негови разпоредби, след тридневния срок от обнародването или преди този
срок. Недопускането на обратно действие,
изрично уредено в чл. 5, ал.
3 от Конституцията и чл. 14, ал. 3 ЗНА, се отнася единствено
до наказателните закони, които предвиждат
санкции, освен ако те са
по-леки от отменените, защото не може да
се влошава положението на наказателно отговорните лица. Правилото за неретроактивност на правните норми
трябва да се прилага във
всички случаи, когато се цели
с нови правни норми засягане на права или
създаване на задължения за минало
време, но не важи за
случаите, когато от правните нормативни
актове се придобиват права.“ Тази постановка, съотнесена към нормата на чл.14, ал.3 ЗНА недопускаща ретроактивно действие на закона, при което възниква
санкция, в случая невъзможност за упражняване на законно признати права,
поставя въпросът дали това е достатъчно същата да не намери приложение.
Отговорът на този въпрос е отрицателен, основание за което е липсата на
възможност общият съд да установява противоконституционност
на нормата. Въпросът дали параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН не противоречи на
разпоредбата на чл.4, на чл.19, ал.1 и ал.3 от КРБ, е въпрос на преценка за конституционосъбразност, т.е. извън правомощията на
настоящия съд. От друга страна, противоречието на параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН с
разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗНА само по себе си не е основание да се откаже от
съда приложение на параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН.Това е така, тъй като ЗБН се явява
нормативен акт от същия порядък и защото този закон се явява специален по
отношение на регламента на банковата несъстоятелност.
Въпросът е дали параграф 8
от ПЗРЗИДЗБН , съотнесен към
разпоредбата на чл.5, ал.4 КРБ, съгласно която международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, явяващи
се част от вътрешното
право на страната и имащи предимство
пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат, не противоречи на международен договор. Конкретно, дали разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН и
параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН, с който на нормата е придадено ретроактивно
действие, не противоречат на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /„Защита на
собствеността“/.
Текстът на цитираната разпоредба гласи:
"Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от
своите притежания. Никой не може
да бъде лишен
от своите притежания освен в интерес на обществото
съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по
никакъв начин правото на държавите
да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването
на притежанията в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци
или други постъпления или глоби."
В настоящия случай с параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН законодателят е постигнал засягане на правната сфера на лицето,
явяващо се кредитор на несъстоятелната банка, като е санкционирал извършеното
от него, по принцип допустимо и лишено от противоправност,
правно действие- прихващането, като е „прикрепил“ към това действие
неблагоприятни последици, изразяващи се в института на относителната
недействителност по отношение на кредиторите на банката и то с обратна сила. По
този начин, кредиторите на банката, сторили изявление за прихващане във времето
от 20.06.2014 година до обявяването на банката в несъстоятелност, се третират
като категория кредитори, с различни права от останалите кредитори. Последицата от
уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено обратно действие на
нормата би била, че прихващането не се е състояло, като за попълване на масата
на несъстоятелността на банката вземането на банката по договора за кредит
продължава да съществува и може да бъде събрано принудително. Насрещното
вземане на извършилия обявеното за недействително прихващане кредитор към
банката продължава да съществува, като кредиторът се вписва служебно в списъка
по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33
от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).
Независимо от това последно изменение на § 8 от закона, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на банката. Извършилите прихващането кредитори при уважен
иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не могат да се ползват от възможността като
вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал.
1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им
е платена за влоговете в банката и са имали право на това.
Не е предвиден и ред за оспорване на
списъка или възражение пред синдика или съответно съда, ако вземането им по
прихващането не бъде включено в списъка в пълен размер или изобщо, тъй като са
изтекли преклузивните срокове по чл. 66, ал. 1, чл.
66, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗБН.
При такава законова постановка и ограничение
на признати от закона права на определена категория правни субекти, която е
последица от обратното действие на материално-правна норма, имаща сакционен характер, макар и не от наказателно-правно
естество, следва да се приеме, че разпоредбата на параграф 8 директно влиза в
противоречие с нормата на чл. 1, ал. 1 от
Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи.
На настоящия състав на съда е
известно постановеното от 6-20 състав на ТО на СГС Решение от 03.05.2018 година
по т.д.№1561/2017 година, в което съдът третира противоречието на параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН на разпоредбата на чл.1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, мотивите на който в частта, касаеща този проблем споделя изцяло. Ратифицираните и
влезли в сила международни договори, какъвто е и ЕКЗПЧОС, имат сила пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тази разпоредба
установява два принципа – на примата и на непосредственото действие. Именно поради
непосредственото действие съдът, сезиран с иск, по който приложимият закон от
вътрешното право противоречи на международен договор, е длъжен да приложи
международния договор вместо нормата от вътрешното законодателство. Този извод
следва и от чл. 13 ЕКЗПЧОС, съгласно който „всеки, чиито права и свободи,
предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната
защита от съответна национална институция дори и нарушението да е
извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните
власти.„. Такова вътрешноправно средство е предвиждането на непосредственото
действие на примата в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Поради засягане на права на кредиторът с активно вземане, осъществил прихващане
с вземане на вече несъстоятелната банка, а именно правото му на притежание,
попадащо в обхвата на защита по чл.1 от Протокола, липсата на балансираност при
отчитане на обществения и частен интерес, то възникналата промяна в уредбата на
относителната недействителност на този вид сделки, следва да се регулира от
нормата, която е било приложима към момента на извършване на прихващането, а
именно редакцията на законовия текст, действал към 03.11.2014 година. Съобразно
тази приложима към фактите редакция на закона, недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението
на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения.Следователно във ФС на
разпоредбата, лицето, чиито действия се сакнционират
от законодателя е лицето, което извършва прихващането, това лице е длъжникът,
т.е. несъстоятелната банка. Действия на кредитор на банката остават извън
предметния обхват на закона, поради което исковете с правно основание чл.59,
ал.5 ЗБН се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН,
предявени като евентуални на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
Исковете са предявени в преклузивния
срок от легитимирано лице, поради което се явява допустими.
По тяхната основателност.
Разпоредбата на закона гласи, че прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.Алинея четвърта на чл.59
ЗБН съдържа презумпция, съгласно която се приема, че кредиторът
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване
на решението на Централната банка за отнемане
на лицензията за извършване на
банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона
за кредитните институции.
По делото няма спор, че изявлението за прихващане е осъществено от ответника
на 21.10.2014 година, под вх.№9578 – преди датата решението от 22.04.2015 г. по
търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за откриване на
производство по несъстоятелност на “КТБ” АД.
Изявлението за прихващане е валидна правна сделка, осъществена при наличие на
предпоставките на материалния закон (чл.103 и чл.104 ЗЗД), поради което да се
приеме, че погасителният и ефект е настъпил на датата на получаване на самото
изявление на кредитора с активно вземане.
По отношение на субективния
елемент от състава на претенцията – знанието у ответника, че банката е в
неплатежоспособност.
По отношение на знанието на
настоящия ответник, че е настъпила неплатежоспособността на банката или че
е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Чл.59, ал.4 ЗБНсъдържа презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението
му е придобито след датата на
вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията
за извършване на банкова дейност
на основание чл. 36, ал. 2 от Закона
за кредитните институции. В настоящия
случай решението на УС на БНБ от
06.11.2014 г. е вписано в ТР по
партидата на банката на 07.11.2014година, т.е. след датата
на придобиване на вземанията на
ответника, въз основа на които
е направил изявленията за прихващане. Тези обстоятелства водят до извод,
че не е налице
основание презумпцията по
чл.59, ал.4ЗБН да
намери приложение. Следва да се
вземе предвид, обаче, че в хипотеза
на чл. 99 ЗЗД,
вземането преминава върху цесионера със самото сключване
на договора за цесия и той
става от същия момент негов
носител, но договорът има действие
спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаването
й, което поражда действие само след
осъществяването му от цедента, а съобщаването
на длъжника, извършено от цедента е на 03.11.2014 г., преди
след вписване на решението на
УС от 06.11.2014 г., с което
е отнет лиценза на банката
Тезата на ищеца е, че с
обявяването на решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, допълнено с решение №74
от 22.06.2014г., в резултат на които са спрени плащанията към клиенти на
банката, а последната е поставена под специален надзор, поради опасност от
неплатежоспособност и широко огласяване на тези решения, включително
затварянето на банката за клиенти след 20.06.2014г, за всеки
средностатистически българин, е настъпило знание за неплатежоспособността на
банката, поради което е налице хипотеза на чл.155 ГПК.
На тази теза ответникът противопоставя твърдението
си, че това решение е свързано само с предприета оздравителна процедура и
специален надзор на банката, но от това не следва знание за
неплатежоспособност.
Взетите
от УС на БНБ решение№73 от 20.06.2014г., допълнено с решение№74 от 22.06.2014г.,
са приети от съда за общо известни факти, въпросът е дали тези факти водят по
необходимост до извод, че е налице знанието, произхождащо от тях за
неплатежоспособност на банката.
Постановените от
управителното тяло на БНБ решения спират
за срок от три месеца изпълненията на задълженията на банката, ограничават
дейността на банката, като и се забранява да извършва всички дейности, съгласно
лиценз за извършване на банкова дейност, отстранява от длъжност членовете на УС
и НС на банката, поставя банката под специален надзор, назначава квестори и
ограничава права на акционери. Тези решения намират основанието си в
разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗКИ . С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен срокът, за който банката
е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки, като
на квесторите е указано да внесат
до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите
на банката, извършена от оторизирани
одиторски компании.Решението
е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014г. Основание за налагане на
тези мерки е опасността от неплатежоспособност на банката. В решението от
16.09.2014г. е оповестено, че банката изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозитантите и другите кредитори.Решението от
06.11.2014 година влече след себе си нови последици и съдържа нова информация-
отнемане на лицензията на банката, с което е забранена осъществяваната от нея
банкова дейност.Т.е., вече е ясно, че банката не разполага с достатъчно активи,
включително и налични парични средства. Въпросът за ликвидността, разгледан в
контекста на понятието неплатежоспособност,
е въпрос, на който може да бъде даден отговор след извършване на
преценка на финансово-икономическото състояние на банката и отговор на този
въпрос е дължим от съда по несъстоятелността. В настоящия случай следва да се
установи дали извършилата прихващане страна е била наясно, че банката изпитва
затруднения, които да са непреодолими и
тя да е в неплатежоспособност, т.е. да не може да отговаря за своите задължения
пред кредиторите си. Настоящият състав
приема, че причината и целта на сключените договори за цесия е възможността цедентът да получи
цена на прехвърлената
вземане, т.е. стойност, която не би получил
от банката, поради мораториума за плащане, съпровождащ
състоянието на специален надзор над банката, а цесионерът - да получи вземане, с което да погаси задълженията
си, произтичащи от договорите за
банков кредит, с оглед угрозата от откриване
производството по несъстоятелност по отношение на банката
и последиците от това решение / чл. 23 ЗБН/, е вероятно да настъпи
тази изискуемост, като последица от решението по
чл. 13 ЗБН.
Следователно смисълът на прихващането е да бъде намален дълга на кредитополучателя
и опасността- при обявена несъстоятелност на банката – праводателите
на ответника да не получат в пълен или
близък до него размер на вземането си, които имат към банката Ето защо
настоящият състав приема, че действайки по този начин, със съзнание за тежкото
финансово- икономическо състояние на банката и реалната липса на възможност тя
да осъществява своята дейност, ответникът е направил изявлението за прихващане.
Нещо повече, самият факт, че банката е била в невъзможност да извършва плащания
към своите кредитори, била е в ликвидна криза към този момент, за което изрично
сочи решението на УС на БНБ от 16.09.2014 година, е достатъчно, за да се породи
знание за неплатежоспособността на банката, но не в смисъл на знание,
основаващо се на обоснован финансово- икономически анализ и съответно на
дадената законова дефиниция на това понятие, а на състояние, възпрепятстващо
изпълнение на дейността и съгласно лицензията. Банката е спряла плащанията към
своите кредитори, а този факт е достатъчен, за да се породи знание у
средностатистическия гражданин, че банката е неплатежоспособна. В уредбата на
общата несъстоятелност спирането на плащанията е основание за приложение на оборимата презупция, че длъжникът
е неплатежоспособен.Такава норма в ЗБН не е налице, но това не е основание,
спирането на плащанията да не се третира като индикация за третите лица, че
банката е неплатежоспособна. Спирането на плащанията е основание да се приеме,
че банката не разполага с ликвидни средства, за да плаща. Ето защо настоящият
състав приема, че понятието неплатежоспособност, съдържащо се в нормата на
чл.59, ал.3 ЗБН не следва да се разглежда като понятие, съобразно законовата му
дефиниция, а като понятие, свързано с това дали състоянието на банката и дава
възможност да плаща на своите вложители/депозитанти.
Невъзможността на банката да плаща има за причина, освен решението на УС на БНБ
и фактическата липса на парични средства. А този факт е станал достояние на неограничен кръг
от хора въз основа на обявените по партидата на „КТБ“ АД(н) решения на
управителното тяло на БНБ. Ето защо съдът приема, че към момента на тези
изявления, страните са имала знание за това, че банката не разполага с пари,
липсва и ликвидност и е неплатежоспособна.
Поради това настоящият състав
приема, че по делото е установен състава на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и
предявеният отменителен иск от синдика на „КТБ“ АД/н/
се явява доказан и следователно – основателно предявен.
Изводът на съда за основателност на тази претенция
се явява процесуална пречка за разглеждане на останалите искове от установителен характер – чл.59, ал.2 и чл.3 ЗБН.
На основание чл.59, ал.7 ЗБН
ответникът „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС дължимата държавна такса в размер на 1 291 436,54лв,
определена като 4% от размера на активното вземане на този кредитор.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
синдика на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *******, срещу ответника „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** и ответника „К.Т.Б.“ АД(н),
ЕИК *******, отменителен иск с правно основание
чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на относителната недействителност на изявлението
за прихващане, сторено от ответника „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, под вх.№9578/21.10.2014
година, поради неоснователността му.
ПРИЗНАВА
за недействително, на основание чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК *******, извършено прихващане от
страна на ответника „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********,със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, обективирано в
изявление на страната с входящ номер вх.№9578/21.10.2014 година по вх. регистър
на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК *******, с вземане в размер на 16 507 525,42
евро.
ОСЪЖДА, на основание
чл.59, ал.7 и чл.62, ал. 2 ЗБН, „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********,със седалище и адрес
на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, държавна такса
общо в размер на 1 291 436,54лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на помагачи на ответника „Б.Е.Г.“ ЕАД, ЕИК ********,
а именно: „В.А.М.“ АД, ЕИК *******; „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК *******; УПРАВЛЯВАЩО
ДРУЖЕСТВО “С.А.М.“АД, ЕИК ******* и „И.К.А.М.“
ЕАД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: