Р Е Ш Е Н И Е
№ 161/18.11.2019 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на тридесети септември две хиляди и деветнадесетата година в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Боева
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 1 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по искова молба от „ВИП 2012“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бошуля, общ.
Септември, представлявано от управителя В.В.срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр.София, общ. „Столична“, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19.
По подадената молба
първоначално е образувано т.д. № 227/2016 г. по описа на ПзОС, но с определение
№11/05.01.2017г., производството по предявените обективно и субективно
съединени искове е било разделено. Делото против „Групама Застраховане“ ЕАД е
продължило под № 227/2016 г. на ПзОС, при участието на „БАНКА ДСК“ ЕАД, като
трето лице-помагач на страната на ответника.
По иска против „БАНКА ДСК“
ЕАД е образувано настоящото т.д. №1/2017 г. По него съдът е приел, че между
цитираните две производства е налице преюдициална връзка, поради което с
Определение №333/22.05.2017 г. е спрял производството до окончателното
приключване на т.д. №227/2016 г. С Определение №63/31.01.2019 г. производството
по настоящото дело е възобновено.
Искането на ищеца в разглеждания
казус е да се осъди „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на „ВИП 2012“ ЕООД сумата 65 481,35 лв., претендирани на основание неизпълнение на т.15.1.
б.“к“, б.“л“ и т.26 от Договор за банков кредит № във връзка с настъпило
застрахователно събитие от 23.11.2015
г., които представляват щети от
природно бедствие и на основание прекратен договор за застраховка по полица „Индустриален пожар и други щети на имущество“
№ и ОУ към него, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Отделно
се претендира сумата от 7016,87 лв. - на основание забавено плащане на
главницата от 65
481,35 лв. за периода от 10.12.2015
г. до датата на завеждане на иска. Претендират
направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е с предмет на дейност производство на
селскостопанска продукция, като за осъществяването й експлоатира производствена
база – оранжерии в района на гр., м.““.
Във връзка с отпуснат в
негова полза кредит бил сключен с „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* договори
за застраховка, както следва: 1. с полица „Индустриален пожар и други щети на
имуществото“ № със срок на валидност от 23.12.2014г. до 22.12.2015г.,
застрахователно покритие 600 000 лева, в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД и 2. с
полица №.
Твърди се, че между страните
било уговорено разсрочено плащане – на 4 вноски на застрахователните премии,
което да се извършва с директен дебит от БАНКА ДСК със средства на ищеца.
На 23.12.12015г. било
настъпило застрахователно събитие – природно бедствие, вследствие на което били
изпочупени всички стъкла на оранжериите, както и унищожена готовата продукция
т.е. причинени имуществени вреди. За това незабавно била уведомена банката, а
тя от своя страна е уведомила застрахователя. Последният обаче отказал да
изплати дължимото се обезщетение, тъй като договора за застраховане бил
прекратен поради неплащането на последните две вноски, което обстоятелство било
признато от банката. Последната не е оспорила и наличието на достатъчно сума по
сметката на ищеца, но в резултата на бездействие от страна на неин служител
дължимите вноски не били преведени.
Междувременно ищцовото
дружество със свои средства възстановило вредите, които били в общ размер на
65 481,35 лева и представлявали разходи за материали и труд.
Твърди се, че не били налице
основания за неизпълнение от страна на застрахователя предвид настъпилата щета
и наличието на валидно застрахователно правоотношение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК
е постъпил отговор от ответната банка.
Направени са възражения по
редовността на исковата молба, в т.ч. допустимостта на предявените главна и
акцесорна претенции. По отношение на иска за главница се твърди, че се касае за
множество обективно съединени искове, тъй като макар да са настъпили от едно
събитие, щетите били възстановявани поетапно, поради което и съответните
разходи за възстановяването им се правели на етапи. Аналогично възражение е
направено и във връзка с акцесорната претенция за забава. Не ставало ясно освен
това дали се претендира обезщетяване на вреди от унищожена продукция или само в
резултат на повредените оранжерии.
Липсвал въобще и интерес от
воденето на иска против банката, която с поведението си не увредила ищеца в
имуществено отношение.
Оспорва се изцяло също така
основателността и размера на исковете. Основното възражение в този смисъл е, че
ДСК АД не е задължена да заплаща дължимите от кредитополучателя застрахователни
вноски и затова и липсва дадено съгласие за от ищеца или негов представител.
Единственото съгласие, давано за директен дебит, касаело плащания по договора
за кредит.
Оспорва се твърдението, че
банката е посочвала императивно съответния застраховател. Всички клиенти можели
свободно да избират застрахователя, с когото да сключат договор, когато това е
необходимо във връзка с договор за кредит. В случая ищецът сам направил избора,
като предпочел изготвена от служител на банката оферта на договор за
застраховка с действие от деня на усвояване на кредита. Освен това
застрахователната полица била изготвена след изричното искане на ищеца за
разсрочване на премиите. Също така, след изричното съгласие на представител на
ищеца била наредена и сумата по втората застрахователна премия, след което
обаче ищецът бил предупреден, че следва сам да нарежда следващите вноски по
разсрочените премии. Същият бил предупреждаван многократно и по телефона.
До ищеца през 2015 г. били
изпратени и две писма за уведомление, че през м.юни изтича застраховка и за
предоставяне на финансов отчет за 31.03.2015 г. В отчета на български пощи за
недоставените писма и причините за това се сочело, че пратката не е потърсена
от получателя - за двете писма.
В заключение се поддържа, че
договорът за застраховка бил прекратен поради бездействието на ищеца, а
ответната банка нямала вина за неизпълнението на неговите задължения.
Оспорва се размера на иска
по съображения, че щетата не била конкретизирана, а посочването на исковата
сума не означавало действително настъпване на вредите.
Отделно се оспорва въобще
настъпването на застрахователното събитие.
В допълнителната искова
молба, подадена в срока по чл. 372 от ГПК ищецът е уточнил, че не претендират
вреди от унищожена продукция, а единствено такива, настъпили в резултат от
виновното поведение на служител на банката, който не направил дължимите вноски
по договора за застраховка.
Оспорват се твърденията на
ответника, че е имало описания „свободен“ избор на застраховател във връзка с
договора за кредит, както и че първите две вноски по застраховката били
направени след одобрение от неназован служител на банката. Оспорват се
твърденията, че неназован служител на банката многократно предупреждавал по
телефона представител на ищеца да се направят двете последващи вноски, че
банката е изпращала две писма за уведомления, за което също не били ангажирани
доказателства. Твърди се, че банката действително имала непрекъснат контакт с
ищеца, но ищецът никога не бил уведомяван за въпросното обстоятелство.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор от ответника. В същият не са наведени нови
възражения, като вече направените се подържат. В хода по съществото на спора е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от ищцовото дружество.
Настоящият съдебен състав
като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие
следното от фактическа и правна страна:
Като безспорно в процеса е
прието, че между страните по делото е бил сключен Договор за кредит № във
връзка с който са сключени с „Групама застраховане“ ЕАД и два договора за
застраховка: 1. с полица „Индустриален пожар и други щети на имуществото“ №.
със срок на валидност от 23.12.2014г. до 22.12.2015г., застрахователно покритие
600 000 лева, в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД и 2. с полица №
Безспорно е, че по първият застрахователен
договор са изплатени от служител на ответната банка първите две вноски, а тези
с падеж на 23.03.2015г. и 23.06.2015г. не са заплатени. Няма спор и че по
разплащателна сметка на ищцовото дружество при ответната банка са били налични
достатъчно парични средства за заплащане на месечните вноски по
застрахователните договори към датите на падежите им, поради което и съдът не е
допуснал изслушване на СИЕ с такава задача.
Страните не спорят и че Приложение-въпросник за застраховане на
имущество по „Индустриален пожар и друг щети на имущество“ към Застрахователна
полица № не е попълвано, и не е
подписано от представител на дружеството „ВИП-2012“ ЕООД.
Посочените
факти се установяват и от събраните в процеса гласни доказателства – показанията
на свидетелите М. Д Ф-К., С.Г.В. и М.И.М., които като непротиворечиви помежду
си съдът кредитира.
Страните не спорят и относно
настъпването на 23.11.2015г. на
застрахователното събитие, както и относно пълният размер на щетата, който е
138 779,91 лв. без ДДС. Не се спори и относно размера на претенцията в
настоящето производство, като изрично това е заявено в проведеното на
01.04.2019г. (лист 12 от протокола).
Основният
спорен въпрос в процеса е дали банката е поела задължението за заплащане на
дължимите по вече сключен договор за застраховка застрахователни премии
(вноски). В този смисъл от приетото копие на договора за банков кредит, сключен между страните по
делото, се установява, че съгласно т.15.1. б.“л“ от раздел ІV.“Задължения на
страните“ кредитополучателят се задължава за своя сметка да заплаща редовно
застрахователните вноски и да подновява редовно договорите за застраховка за
целия период на отпуснатия му от ответната банка кредит. В изречение второ от
посочената договорна клауза е уговорена
банката да има право служебно да застрахова обезпеченията за сметка на
кредитополучателя. В тази връзка в раздел VІІ от ДБК, т.26, е налице съгласие
от страна на кредитополучателя за това банката в случаи на неизпълнение на
задължението му за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и
плащането на застрахователната премия, кредиторът да извърши тези действия от
името и за сметка на ВИП-2012 ЕООД. Последното, а именно че плащането на
разходите във връзка с кредита е за сметка на кредитополучателя изрично е
уговорено и в т.29.1 от договора.
С оглед на така приетите
договорни условия ищцовото дружество е дало „съгласие за директен дебит“ ( лист
52 от делото). Видно е от представеното копие обаче е, че ищцовото дружество е
дало съгласие чрез директен дебит да се погасяват такси, лихви и главници по
договор за кредит от 17.12.2014г., като размера на таксите и комисионните да се
определят съгласно Тарифа на БДСК. Липсва
изрично записване заплащането на застрахователните вноски да извършва служебно от разплащателната банкова
сметка ***, открита в ответната банка, поради което съдът не приема за доказано
обстоятелството, че ВИП-2012 ЕООД е дало съгласие за това, респективно за
банката да е възникнало такова задължение. Този извод на съда се основава и на
показанията на свидетелите М.К. и М.М., които са били служители на БДСК към
релевантния период. Така и двете установяват, че „Групама застраховане“ ЕАД е
дъщерно дружество на ответната банка и като служители на същата са били и
агенти на застрахователното дружество. В това си качество са предлагали на
клиентите на банка при нужда от застраховка да ползват услугите на това
дружество, но категорично отричат това да е задължително условие. И двете
свидетелки твърдят, че в такива случаи, за удобство на клиентите и за постигане
на бързина при обслужването им, са подписвали не малко от книжата свързани с
постигане на договореност за сключване на договора за застраховка, както и са
следели за неговото изпълнение. В този смисъл св.К. подробно обяснява вътрешния
ред на банката за управление от кредитните инспектори на отпуснат банков кредит
в това число и на обезпеченията по него. Пояснява, че при дадено съгласие, вкл.
и по телефона за превеждане на сума от сметка на клиента, е ползвано т.н.
„инспекторско нареждане“, като след това преводът е оформян документално. В
конкретния случай чрез този способ са извършени плащанията на първите две
вноски по застрахователния договор, но след забрана от страна на ръководството
на банката, към месец юни 2015г. тази практика е прекратена, като няма спомен
дали това е съобщено на ищцовото дружество. Същата твърди и още, че към
релевантния период е в обхвата на задълженията й да напомня на
кредитополучателите за настъпването на падежите за заплащане на
застрахователните вноски по застрахователните договори. Ето защо при
настъпването на падежа през м.юни 2015г. била уведомила св.В., в качеството й
на счетоводител на ищцовото дружество за задължението да внесе поредната
застрахователна вноска. От своя страна св.В. не отрича, че е контактувала със
служителя на БДСК К. по телефона, включително и относно сключването на
застраховка върху имуществото служещо за обезпечение по договора за кредит.
Твърди обаче, че не й е било известно, че разплащането по застрахователния
договор след неговото сключване е грижа на ищеца, а не на банката, както тя
приемала. Наред с това същата свидетелка признава, че не е била запозната с
договора за застраховка и нямала спомен да е договаряно разсрочено плащане по
него, тъй като към онзи момент тя е била служител в счетоводна кантора и е
обслужвала и други клиенти, поради което и е изпълнявала онова, което й е било
наредено от управителя на ВИП-2012 ЕООД. След като не е имала такова нареждане,
не е извършила и съответния превод.
Съобразно така установеното
от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.49
от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД е неоснователен като съображенията му за това
са следните:
Предвид наведените от
ищцовото дружество доводи, че е неправилно така определеното от съда правно
основание на предявеният иск, то следва преди всичко да се отбележи, че
съобразно константната съдебна практика правното основание на иска се определя
от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба,
съответстващи на направеното искане със същата. В случаят съдът не счита да са
посочени факти и обстоятелства очертаващи хипотезите на чл.95 и чл.97 от ЗЗД, а
и не такъв е заявеният петитум. Не се твърди да е налице забава на кредитора
БДСК поради отказ от получаване на парична престация по договор, по който
длъжника- ВИП-2012 ЕООД за да се освободи от паричното си задължение по него, е
депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Твърденията
са, че виновно служител на ответната банка не е изпълнил задължението си по
договор за банков кредит, обезпечен с имуществена застраховка, като не е внесъл
поредна дължима застрахователна вноска по договор за застраховка, сключен между
кредитополучателя ВИП-2012 ЕООД и Групама застраховане ЕАД въз основа на дадено
съгласие за директен дебит и по тази начин е нанесъл вреди на ищеца в размер
равен на размера на неизплатеното застрахователно обезщетение при настъпила
щета. Заявеният петитум в исковата молба
е съобразен с навадените твърдения. Ето защо съдът приема, че правното
основание на предявеният иск е чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За
да се осъществи фактическият състав по чл.49 от ЗЗД е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на
което ответникът е възложил някаква работа, вредите да са причинени при и по
повод изпълнението на възложената работа и изпълнителят да има вина за
причинените вреди.
Безспорно
е настъпването на вредите, но не и че ответната банка е възложител на работа
при и повод на която да е настъпил вредоносния резултат. В конкретният случай
няма спор, че между страните в процеса е сключен договор за банков кредит,
който е обезпечен с имущество, което според правилата на банката е следвало да
бъде застраховано и е сторено като е сключен договор за застраховка „Индустриален
пожар и други щети на имуществото“ с „Групама застраховане“ ЕАД със срок на
валидност от 23.12.2014г. до 22.12.2015г. Няма спор и че е настъпило
застрахователно събитие, което е следвало да бъде обезщетено, но това не е
станало поради прекратяване на застрахователния договор на основание чл.202
ал.2 от КЗ (отм.).
А
че прекратяването на договора на посоченото основание е по вина на банката е
обстоятелство, което не се доказа в процеса. В този смисъл съдът при спазване
разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и след тълкуване на изразената от страните по договора
за банков кредит воля, приема, че в същия не се съдържа уговорка задължаваща
ответната банка да следи, респективно да внася падежираните застрахователни
вноски при разсрочено плащане на застрахователната премия по сключен между
кредитополучателя и трето застрахователно дружество договор за застраховка на
имущество обезпечаващо отпуснат кредит, освен в случаите, когато такъв договор
следва да бъде подновен поради неизпълнение на задължението от страна на
кредитополучателя – т.26.1. Тъкмо обратно на твърденията на ищеца е уговорено в
т.15.1. б.“л“ от раздел ІV.“Задължения на страните“ от ДБК, а именно
кредитополучателят се задължава за своя сметка да заплаща редовно
застрахователните вноски и да подновява редовно договорите за застраховка за
целия период на отпуснатия му от ответната банка кредит. В изречение второ от
посочената договорна клауза е уговорено
банката да има право служебно да застрахова обезпеченията за сметка на
кредитополучателя, като обема на това право е уговорен в последващите т.26,
т.27 и т.29.1, а именно в случаи на неизпълнение на задължението му за
подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на
застрахователната премия, кредиторът да извърши тези действия от името и за
сметка на кредитополучателя ВИП-2012 ЕООД.
Следователно липсва уговорено задължение за БДСК да разплаща падежираните
вноски от договорената застрахователната премия по договора за имуществена
застраховка между кредитополучателя и „Групама застраховане“ ЕАД.
Дори
и да се приеме обратното, то в случаят не се представиха доказателства за
валидно дадено съгласие от страна на дружеството – ищец за директен дебит. В
този смисъл по делото се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество е
дало съгласие чрез директен дебит да се погасяват такси, лихви и главници по
договор за кредит от 17.12.2014г., като в същото липсва изрично записване
плащането на застрахователните вноски да се извършва служебно от откритата разплащателна
банкова сметка ***. Съгласно приетото в т.13.3 от Общите условия към договори
за откриване и обслужване на разплащателни сметки на бизнес клиенти и за
предоставяне на платежни услуги по тях на БДСК (достъпни на официалния сайт на
банката), последната изпълнява плащане чрез директен дебит въз основа на
депозирано от титуляра на сметката съгласие на хартиен носител, което е
попълнено изцяло и четливо по образец, получено е от служител в обслужващия
клиента офис – т.13.4 от ОУ и подлежи на изпълнение едва след проверка за
наличие на определени предпоставки- 13.7 от ОУ. Следователно, след като в
процеса не се представи съгласие за плащане на застрахователните вноски дължими от ищеца чрез
директен дебит, което да отговаря на посочените изисквания, то съдът не може да
приеме за доказано по един несъмнен начин да е възникнало за ответната банката такова задължение.
Ето
защо съдът приема, че прекратяването на договора за имуществена застраховка не
е в резултат на виновното неизпълнение
на възложена работа от служител на ответната Банка ДСК и затова не са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на същата, което води и
до извод, че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД е неоснователен
и като такъв ще следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск и
акцесорния характер на вземането за обезщетение за плащане в размер на
законната лихва, то искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД също е неоснователен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцовото дружество дължи на ответното дружество,
сторените от последното разноски по делото в размер на 450 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение определено
при условията на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и във връзка с
чл.25 ал.1 и 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИП 2012“ ЕООД, ЕИК201878615 със седалище с.Бошуля, общ
Септември, представлявано от управителя В.В.срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр.София, общ. „Столична“, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19
искове по чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 65 481,35 лв., претендирана на основание неизпълнение на т.15.1. б.“к“, б.“л“ и т.26 от Договор
за банков кредит № във връзка с настъпило застрахователно събитие от 23.11.2015 г., които представляват щети от природно бедствие и на основание
прекратен договор за застраховка по полица „Индустриален
пожар и други щети на имущество“ № и ОУ
към него, заедно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и на основание чл.86
от ЗЗД за сумата от 7016,87 лв. - на основание забавено плащане на
главницата от 65 481,35 лв. за
периода от 10.12.2015 г. до
датата на завеждане на иска, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ВИП 2012“ ЕООД, ЕИК201878615 със седалище с.Бошуля, общ Септември,
представлявано от управителя В.В.да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр.София, общ. „Столична“, р-н „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, сумата 450 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен
съд.
СЪДИЯ: