РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. С., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600018 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба
от защитника на подс. Й. ИВ. Ч. - адв. Д.Н., срещу присъда №6 от 16.11.2021
г., постановена по НЧХД № 127/2020 г. по описа Районен съд – П..
С атакуваната присъда подсъдимият Й. ИВ. Ч. е признат за виновен за
това, че на 10.03.2020 г., около 18.30 часа, в гр. П., област С., пред заведение
„А.“, находящо се на ул. „Васил Левски“ №3 е нанесъл на Л. Б. Б. удар с
юмрук в областта на главата и дясната ръка, от които удари е получил
следните телесни увреждания: хематом в областта на лявата вежда,
кръвонасядане в областта на лицето, охлузвания на дясната ръка и контузия
на дясната китка- престъпление по чл. 130, ал.2 НК, като на основание на чл.
78, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв /хиляда лева/.
На основание чл. 45, ал.1 ЗЗД подсъдимият Ч. е осъден да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Л.Б. сума в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на
престъплението 10.03.2020 г., до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения размер до предявения
пълен размер от 10 000 лева.
Подсъдимият Й. ИВ. Ч. е осъден да заплати в полза на РС- П. държавна
1
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева.
В тежест на подсъдимия са присъдени и извършените съдебно
деловодни разноски от Л.Б. в размер на 810 лева.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който
чрез своя защитник - адв. Д.Н., в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата
си по чл. 318, ал. 3 НПК е подал въззивна жалба и уточнение към нея с искане
да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Отправено е искане за постановяване на
нова присъда, с която да бъде признат за невинен.
Отправено е искане и по отношение на предявения и частично уважен
граждански иск, като е поискано същият да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата от тъжителя и от
повереника му.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият,
редовно призован не се явява. Защитникът му- адв. Д.Н. поддържа въззивната
жалба и отправените искания с нея.
Частният тъжител, редовно призован не се явява. Повереникът му - адв.
Г. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
С. окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното:
Срещу подсъдимия Й. ИВ. Ч., ЕГН**********, с частна тъжба от Л.Б. е
повдигнато обвинение за това, че на 10.03.2020 г., около 18.30 часа, в гр. П.,
област С., пред заведение „А.“, находящо се на ул. „Васил Левски“ №3 е
нанесъл на ЛЮБ. Б. Б. удар с юмрук в областта на главата и дясната ръка, от
които удари е получил следните телесни увреждания: хематом в областта на
лявата вежда, кръвонасядане в областта на лицето, охлузвания на дясната
ръка и контузия на дясната китка- престъпление по чл. 130, ал.2 НК
/квалифицирано от страна на първоинстанционния съд/.
От фактическа страна :
Тъжителят- ЛЮБ. Б. Б. и подсъдимият - Й. ИВ. Ч. се познават от
години, тъй като същите са съседи. Двамата често се черпили в една компания
в питейно заведение „А.“, находящо се в гр. П., ул. „Васил Левски“ № 3.
На 10.03.2020 г., малко след 18:00 часа двамата били в една компания в
заведение „А.“, заедно със свидетелите К. Х. и Д. В.. Компанията се намирала
на маса срещу бара и консумирали алкохол, като никой от тях не изглеждал
пиян. В заведението имало и други хора, сред които бил свидетелят В. Д..
Между тъжителя и подсъдимия възникнал спор, по отношение на кола, за
която подс. Ч. не бил почерпил частния тъжител. След скандала, някъде около
18:30 часа, частният тъжител излязъл да пуши на маса пред заведението. След
2
него излязъл и подсъдимият, а свидетелят В. Д., който преди това пушил
цигара извън заведението, влязъл вътре.
Пред заведението тъжителят и подсъдимият продължили да спорят на
висок глас за черпенето, като подсъдимият нанесъл удар с юмрук по лицето
на тъжителя, в резултат на което последният паднал на земята. Тъжителят
започнал да предпазва главата си с ръце, а подсъдимият нанасял удари по
ръцете му.
Междувременно в заведението някой съобщил, че навън има сбиване и
свид. В. Д. излязъл и видял тъжителя на колене, с видими наранявания по
едната ръка, а подсъдимият бил на близко разстояние от него. Свидетелката З.
Д. /служител в заведението/ била застанала между тях подсъдимия и
пострадалия, като им казвала да не правят сцени и да не се бият.
След това частният тъжител извикал полиция, която се отзовала след
известно време. На място полицаите, сред които е свид. Д., предложили на
тъжителя да извикат медицинска помощ, но той отказал, тъй като не било
нужно. Полицаите си тръгнали, като след тях си тръгнал и тъжителят.
Известно време след това си тръгнали и подсъдимият и свид. К. Х.. По - късно
същата вечер, около 20.30 часа, тъжителят посетил Спешна помощ- гр. П.,
където му била оказана медицинска помощ и бил издаден фиш, в който били
описани констатираните при прегледа увреждания.
Впоследствие частният тъжител подал жалба в Районна прокуратура -
П. за случая, където била образувана и извършена проверка по прокурорска
преписка № 124/ 2020 г. С постановление от 13.04.2020 г. Районна
прокуратура – П., е отказала да образува досъдебно производство по жалбата
на Л.Б. и е прекратила преписката с мотиви, че липсват достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, тъй като са налице данни за
причинена лека телесна повреда, а наказателното преследване в тези случаи
се възбужда по тъжба на пострадалия.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
доказателствените материали, събрани по делото пред първоинстанционния
съд и настоящата съдебна инстанция. Първоинстанционният съд, в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил изчерпателно
доказателствените източници, обосновали неговите фактически констатации,
вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е интерпретирал
тяхното съдържание.
Първият съд е констатирал противоречия в доказателствения материал
и конкретно между показанията на разпитаните свидетели Д. от една страна и
Х. и Д. от друга, като изчерпателно е посочил и е изложил своите
съображения защо приема една част от тях, а друга не. Въззивният съд се
съгласява изцяло с извършения доказателствен анализ и изцяло споделя
изводите на първия съд за авторството на подсъдимия в извършване на
деянието. Този извод убедително се подкрепя от законосъобразно
кредитираните от районния съд свидетелски показания на В. Д., според
които, при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият е нанесъл
3
побой на тъжителя, с който му е причинил установените по делото и
посочени в тъжбата телесни увреждания.
Правилно първоинстанционния съд е оценил и показанията на двамата
свидетели – К. Х. и З. Д., които са присъствали на мястото, но твърдят, че не
се възприели да е имало сбиване между частния обвинител и подсъдимия.
Свид. К. Х. е приятел с двете страни по делото, но с оглед факта, че същият е
бил вече „черпен“ от страна на подс. Ч. и си е тръгнал с него след инцидента,
а не с частният тъжител, следва да се приеме, че той е в по-близки
взаимоотношения с подсъдимия и е заинтересован от изхода на делото
спрямо него. Поради тази причина, както и след извършен внимателен анализ
и съпоставка на показанията му с останалата част от доказателствата по
делото, следва да се приеме, че показанията на този свидетел, в частта, с
която същият твърди, че не е видял да има сбиване между ЧТ и подс. Ч., както
и по отношение на това, че ЧТ не е имал следи от наранявания по него, не
отговарят на установената фактическа обстановка по делото.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид.
Д., като е оценил тяхната достоверност и коректност. В тази насока
несъмнено най-напред следва да се отчете, че показанията на посочената
свидетелка частично кореспондират с показанията на свидетелите Х. и Д., а и
с останалата част от доказателственият материал по делото. Същите не следва
да се кредитират в частта, че между двете страни по делото не е имало
сбиване, така и по отношение на това, че пострадалият е бил в добро
здравословно състояние и по него не е имало видими следи от насилие. В
останалата им част, като логични и последователни показанията на
свидетелката следва да се кредитират напълно.
Видът и характерът на уврежданията, а също така и възможният
механизъм на причиняването им, се установяват от извършената
съдебномедицинска експертиза, която е изследвала медицинската
документация по делото. От СМЕ се установява, че на тъжителя е причинен
хематом в областта на лявата вежда, кръвонасядане в областта на лицето,
охлузвания и контузия на дясната ръка. Изхождайки от морфологията на
констатираното увреждане, вещото лице заключава, че то може да бъде
нанесено по посочения в частната тъжба механизъм на причиняване.
Доказателствената съвкупност се допълва от събраните в хода на
въззивното следствие гласни доказателствени средства, а именно показанията
на свид. Я.Д. /служител в РУ- П. към онзи момент/, заявеното от който
кореспондира с показанията на свидетелите по делото К., Д. и Д., че
местопроизшествието е било посетено от служители на МВР непосредствено
след инцидента, както и за това, че на пострадалия е била предложена
медицинска помощ, така и какви действия са били извършени от страна на
полицейските служители - а именно изготвяне на протоколи за
предупреждение по ЗМВР на всеки един от двамата, както и какви документи
са били изготвени след посетеният сигнал.
4
В хода на въззивното следствие са събрани и писмени доказателства, а
именно докладна записка и протоколи за предупреждение по ЗМВР, относими
към предмета на делото.
От доказателствата по делото се установява несъмнено, че на
въпросната дата подс. Ч. е нанесъл на ЛЮБ. Б. Б. удари с юмрук в областта на
главата и дясната ръка, от които удари е получил следните телесни
увреждания: хематом в областта на лявата вежда, кръвонасядане в областта на
лицето, охлузвания на дясната ръка и контузия на дясната китка,
представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Районният съд, обаче, неправилно е приел от правна страна, че с
деянието си подсъдимият Й. ИВ. Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, а не състава на чл. 130, ал. 1 НК
/правилно описан от фактическа страна в частната тъжба и установен по
делото/. Доколкото в конкретния случай, няма съответна въззивна жалба в
тази насока, то въззивният съд е възпрепятстван да утежни положението на
подс. Ч., като приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, какъвто е
съставът на чл.130, ал.1 НК. Ето защо, присъдата на районния съд, с която е
прието, че подсъдимият е осъществил спрямо пострадалия състава на
престъплението по ал. 2 на чл. 130 НК – причинени болки и страдаия, следва
да бъде потвърдена.
Подсъдимият е осъзнавал, че с действията си може да причини телесна
повреда от подобен вид на частния тъжител, както и е искал настъпването на
вредоносния резултат.
На следващо място правилно районният съд е преценил, че в случая са
налице материално-правните предпоставки за приложението на чл. 78а НК и е
освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание- „глоба“ в размер на 1000 лв. Размерът на
наложеното наказание е съобразен, както с тежестта на деянието в сравнение
с други случаи на това престъпление - извършено на публично място, така и с
личността на подсъдимия /неосъждан, с добри характеристични данни/.
Съобразявайки съвкупно релевантните за решаването на този въпрос
обстоятелства, първият съд правилно е преценил, че административното
наказание по чл. 78а НПК следва да се индивидуализира в минимума на
предвиденото в санкцията на правната норма, поради което се явява
справедливо.
Обжалваният съдебен акт е правилен и в неговата гражданска част, с
която е бил уважен частично предявения от частния тъжител срещу
подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинените от деянието на подсъдимия неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от гражданския ищец болки и
страдания. Изхождайки от степента на интензивност на претърпените болки и
страдания от гражданския ищец, и времето на тяхното пълно отшумяване,
сумата в размер на 1000 лв. се явява достатъчна за тяхното обезщетяване. РС
5
правилно е преценил, че за разликата над уважения до пълно предявения
размер искът не е доказан и е бил отхвърлен като неоснователен.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен.
Воден от горното и на основание чл.338 НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №6 от 16.11.2021 г., постановена по НЧХД
№ 127/2020 г. по описа Районен съд – П..
ОСЪЖДА Й. ИВ. Ч., със снета по делото самоличност, да заплати на
ЛЮБ. Б. Б. сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокат пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6