Р
Е Ш Е
Н И Е № 261067
гр. Бургас, 10.08.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1048 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от П.П.Ж. против Д. Н.Д..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 7099/ 2020г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумата
от 2 000 лв., представляваща главница, дължима по договор за паричен заем
от 03.07.2017г. и за деловодните разноски. Твърди, също така, че Д. е подала
възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това,
иска от Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че тя му дължи горната сума. Претендира и законната лихва върху нея считано от датата на подава-не на исковата
молба до окончателното плащане, както и направените деловодни разноски.
Ответницата оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на Ж. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д. за исковата
сума по ч. гр. дело № 7099/2020г.
на РС Бургас, приложено към
на-стоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата е подала
възражение.
Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявения уста-новителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари, а последният
се задължава да върне заетата сума.
От показанията на свидетеля П. Ж., син на ищеца, се
установява, че през ля-тото на 2017г. – точния ден не си спомня, баща му се е
обадил по телефона и го е попитал дали може да му даде 2 000 лв., тъй като
ответницата – негова кръстница, е имала нужда от тази сума. Той му е занесъл
парите. След това двамата са отишли при Д. в шиваш-кото й ателие, където П.Ж. й
е предал сумата и тя му е издала разписка за това. Ка-зала е и че ще ги върне,
но конкретна дата не е била уговорена. Впоследствие, когато тя е продала свой
недвижим имот, ищецът е поискал връщането на парите. Ответницата, обаче, не му ги
е дала.
По делото е представена и разписката, издадена от Д., за
която говори сви-детлят, като в същата ръкописно е отразено, че на 03.07.2017г.
тя е получила от П. Же-лев сумата от 2 000 лв. – заем. Ответницата е
оспорила писменото доказателство – по реда на чл.193 от ГПК, но от заключението
на вещото лице по СГЕ безспорно се установява, че текстът е изпълнен,
респективно – подписът е положен, лично от нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че между страните е
възникнало валидно об-лигационно правоотношение, основано на устен договор за
заем от 03.07.2017г., по силата на който П.Ж. е предал в собственост на Д. Д. сумата от 2 000 лв., а тя се е задължила
да му я върне – така, както се
сочи и в исковата молба.
При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала
съответни доказа-телства да е изпълнила задължението си по договора за заем –
да върне на ищеца процес-ната сума, след като е била поканена надлежно за това.
Предявеният установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен и акцесорният, осъдителен иск – за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021г. – датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъдят и направените в
заповедното и в настоящото произ-водства разноски: общо 80 лв. за ДТ, 235 лв.
възнаграждение за вещото лице и 260 лв. пла-тено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д. Н. Д., ЕГН: **********,***, че същата дължи на
ищеца П.П.Ж., с ЕГН: **********,***, сумата
2 000 лв. – главница по Договор
за паричен заем от 03.07.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
дело № 7099/2020г. на РС Бур- гас.
ОСЪЖДА Д. Н.Д. да заплати на П.П.Ж. законна-та лихва върху сумата от 2 000 лв., дължима по Договор за паричен
заем от 03.07.2017г., считано от 12.02.2021г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от об-що 575 лв. – разноски за
заповедното и настоящото производства.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчване-то му на страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: РТ