№ 247
гр. гр. Добрич, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20243200500453 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на
Г. И. С.-С. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№44/26.06.2024г. по гр.д.№84/2024г. на Т.ския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата срещу Обединено училище „Д-р Петър Берон“ – с.К.,
общ.Т., искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2 070 лева –
дължима неизплатена част от дължимо трудово възнаграждение за периода
01.01.2023г. – 21.07.2023г., сумата 3 150 лева – дължима неизплатена част от
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и сумата 415 лева – дължима неизплатена част от
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 29 дни неползван платен годишен отпуск.
В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че
увеличението на работните заплати на заетите в системата на образованието, считано
от 01.01.2023г., въведено с Наредбата за ИД на Наредба №4/2017г. за нормиране и
заплащане на труда, е приложимо само за лицата, които към момента на влизане в сила
на разпоредбата, работят в системата на образованието, но не и за тези, чиито трудови
правоотношения към този момент са били прекратени. Този извод противоречал на
изрично предвиденото, че заплатите на педагогическите специалисти се увеличават,
считано от 01.01.2023г., на която дата въззивницата работела в ответното училище
като старши учител. Следователно нейното трудово възнаграждение също следвало да
се счита увеличено и нямало основание тя да бъде третирана по-различно от другите
1
учители, с които наравно полагала труд до прекратяване на трудовото й
правоотношение. Иска решението на районния съд да бъде отменено и предявените
претенции да се удовлетворят. Претендира и разноските за двете инстанции.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият Обединено училище „Д-р Петър Берон“ – с.К.,
общ.Т., чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли решението на районния съд да
бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства и заключенията на вещото лице намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявените от Г. И. С.-С.
срещу Обединено училище „Д-р Петър Берон“ – с.К., общ.Т., искове по чл.128 т.2 от
КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.222 ал.3 от КТ. Претенциите са за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 2 070 лева, съставляваща дължима, но неплатена част от
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 21.07.2023г., сумата 3 150 лева –
дължима, но неплатена част от обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение, след придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и сумата 415 лева – дължима, но неплатена част от обезщетение за 29
дни неползван платен годишен отпуск.
Претенциите са обосновани с твърдения, че ищцата заемала длъжността
„старши учител“ при ответника Обединено училище „Д-р Петър Берон“ – с.К., общ.Т..
По взаимно съгласие между страните трудовото правоотношение било прекратено,
считано от 24.07.2023г. При прекратяването на правоотношението на ищцата било
изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на десет брутни работни заплати
и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 29 работни
дни. Двете обезщетения били начислени и изплатени на ищцата на база основно
трудово възнаграждение в размер на 1 533 лева, увеличено със съответния процент за
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. На
същата база било начислявано и заплащано на ищцата брутното трудово
възнаграждение в периода от 01.01.2023г. до прекратяването на трудовото
правоотношение.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г., обнародван в
ДВ бр.66/01.08.2023г., били разчетени средства за увеличаване възнагражденията на
педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023г. С пар.2 от Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда бил
въведен минимален размер от 1 763 лева за основната месечна работна заплата за
старши учител, а с пар.3 било предвидено, че пар.2 влиза в сила от 01.01.2023г.
Посочените разпоредби преуреждали правоотношенията и били приложими за
всички лица, които към 01.01.2023г. са работили като педагогически специалисти.
2
Следователно брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023г.
до прекратяването на трудовото правоотношение следвало да е в размер на 2 415 лева,
формирано на база основно трудово възнаграждение от 1 763 лева, ведно с 37%
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Ответникът
отказвал да заплати на ищцата разликите над сумите, които й е изплатил, до пълния
размер на сумите, които й дължи за трудови възнаграждения за посочения период и за
обезщетения по чл.222 ал.3 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ.
Ответникът Обединено училище „Д-р Петър Берон“ – с.К., общ.Т. е оспорил
исковете като неоснователни по съображения, че трудовото правоотношение с ищцата
е прекратено и не съществува правна възможност то да бъде преуредено за минал, от
преди прекратяването му период.
По делото няма спор, установява се и от писмените доказателства, че към
01.01.2023г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
работила на длъжност „старши учител“ в ответното училище. Издадена е заповед
№103/21.07.2023г. на работодателя, съгласно която трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие, считано от 24.07.2023г. За периода от 01.01.2023г. до
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е изплатил на ищцата брутно
трудово възнаграждение, включващо основно трудово възнаграждение от 1 533 лева и
начислено на тази база допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. По същия начин при прекратяването на трудовото
правоотношение ответникът е начислил и изплатил на ищцата обезщетение от десет
брутни работни заплати по чл.222 ал.3 от КТ - за прекратяване на правоотношението,
след придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както
и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 29 дни неползван платен годишен отпуск. Спор
за така начислените по основание и размер суми и за тяхното плащане от ответника на
ищцата по делото няма.
Спорът е по повод пар.2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, с който е изменено приложение №3 към
чл.16 ал.1 от Наредба №4/2017г. за минималните размери за договаряне на
индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти. С
пар.2 от НИД на Наредба №4/2017г. минималният размер за договаряне на
индивидуалната работна заплата на старши учител е изменен на 1 763 лева /до
изменението 1 533 лева/. Наредбата на изменение и допълнение на Наредба №4/2017г.
е обнародвана в ДВ бр.75/01.09.2023г., но в пар.3 е предвидено, че пар.2 влиза в сила
от 01.01.2023г.
Спорът е приложимо ли е правилото на пар.2 от НИД на Наредба №4/2017г.
спрямо трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023г. до
прекратяването на трудовото й правоотношение на 24.07.2023г. и следва ли въз основа
3
на него да се приеме, че за този период ищцата вземането за основно трудово
възнаграждение е в размер на 1 763 лева месечно. Даденият от първоинстанционния
съд отрицателен отговор на този въпрос е правилен.
Трудовото възнаграждение е основен елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение и изменението на трудовото възнаграждение съставлява изменение на
трудовото правоотношение. При съобразяване на разпоредбите на чл.118 ал.1 и чл.119
ал.1 от КТ трудовото правоотношение може да бъде изменено по писмено съгласие
между страните, освен по изключение в случаите и по реда, предвидени в закона. Едно
такова изключение е дадената в чл.118 ал.3 от КТ възможност работодателят
едностранно да измени трудовото правоотношение, като едностранно увеличи
трудовото възнаграждение на работника или служителя. Във всички случаи трудовото
правоотношение се изменя с писмено волеизявление на страните/страна по него, освен
ако не се касае за изменение на елемент от правоотношението, включен в неговото
съдържание по силата на закона /напр. дисциплинарната и имуществена отговорност,
основанията за уволнение и др./. Що се отнася до трудово възнаграждение, в частност
това на педагогическите специалисти, съгласно чл.16 ал.1 от Наредба №4/2017г. то се
договаря индивидуално в размер не по-нисък от посочените в приложение №3. Или,
посочените в приложение №3 размери за основни трудови възнаграждения на
различните видове педагогически специалисти са минималната база, въз основа на
която страните по трудовото правоотношение договарят индивидуалния размер на
основното трудово възнаграждение на конкретния педагогически специалист.
Извършеното с пар.2 на НИД на Наредба №4/2017г. изменение на приложение №3 към
чл.16 ал.1 няма пряко действие спрямо индивидуалните трудови правоотношения с
педагогическите специалисти и не поражда увеличаване на всяко индивидуално
основно трудово възнаграждение, а е основание за неговото предоговаряне, респ. при
спазване на чл.16 ал.1 от Наредбата за изменение на трудовото правоотношение на
съответния педагогически специалист. Може да бъде изменено само правоотношение,
което съществува към момента на възникване на основанието и осъществяване на
юридическия факт, водещ до изменението. Няма пречка едно правоотношение да бъде
изменено за минал период, но към момента на възникване на основанието за
изменението му правоотношението трябва да съществува. Не следва друг извод от
пар.3 на НИД на Наредба №4/2017г., по силата на който посочените в приложение №3
към чл.16 ал.1 минимални размери на основни трудови възнаграждения на
педагогическите специалисти следва да се прилагат от 01.01.2023г. В съвкупност двете
разпоредби касаят лицата, работещи като педагогически специалисти към момента на
приемане на разпоредбите и съставляват основание индивидуалните трудови
възнаграждения на тези служители да бъдат изменени при условията на чл.16 ал.1 от
Наредбата не само за напред, но и за миналия период от 01.01.2023г. Извън обхвата на
разпоредбите са лицата, които на 01.01.2023г. са работили като педагогически
4
специалисти, но чиито трудови правоотношения са прекратени към момента на
приемане на изменението. След като бъде прекратено, правоотношението не може да
бъде изменяно дори и за минал период, в който то е съществувало. Разпоредбите, на
които се позовава ищцата, не въвеждат изключение от това, защото нито изрично е
посочено, нито по пътя на тълкуването може да се изведе, те да се прилагат за всички
лица, които на 01.01.2023г. са работили като педагогически специалисти.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. След като към
датата на приемане на пар.2 и пар.3 от НИД на Наредба №4/2017г. ищцата не е
работела като педагогически специалист, тя е извън кръга на лицата, за увеличаване на
чиито индивидуални трудови възнаграждения, считано от 01.01.2023г., посочените
разпоредби съставляват основание. Ищцата е работила като педагогически специалист
при ответника в периода 01.01.2023г. – 24.07.2023г., но трудовото й правоотношение е
прекратено преди приемане на горните разпоредби, поради което и нейното трудово
възнаграждение за миналия период на работа не е увеличено и не може да се счита за
увеличено на основание тези разпоредби. Предявените от нея искове за дължими, но
неплатени части от трудови възнаграждения и за обезщетения по чл.222 ал.3 от КТ и
по чл.224 ал.1 от КТ са неоснователни и решението на районния съд, с което те са
отхвърлени, като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №44/26.06.2024г. по гр.д.№84/2024г. на Т.ския
районен съд.
На осн.чл.280 ал.ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5