РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Павликени, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20224140200199 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Т. п.“ АД, с ЕИК *** представлявано от И. К.,
изпълнителен директор срещу наказателно постановление № ***от
15.06.2020г. издадено от Началник на отдел „***- в ГДФК в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. , във вр. с ал.1 ЗДДС на търговското
дружество са наложени "имуществени санкции" в размер на по 500,00 лева
/петстотин лева/ всяка за това че:
на 24.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/24.10.2019 г. - 7 496,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 24.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 6 887,86 л. Дизел,
при 15С /разлика 608,14 л./;
на 25.10.2019 г. са декларирани с АДД Ns ***/25.10.2019 г. - 11 266,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 25.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 10 413,60 л.
Дизел, при 15С /разлика 852,40 л./;
на 28.10.2019 г. са декларирани с АДД Ns ***/28.10.2019 г. - 4 296,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 28.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 3 916,68 л. Дизел,
при 15С /разлика 379,32 л./;
на 29.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/29.10.2019 г. - 10 491,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 29.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 9 621,39 л. Дизел,
при 15С /разлика 869,61 л./;
на 30.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/30.10.2019 г. - 17 000,00 л.
1
Дизел, при 15 С, а на 30.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 15 635,40 л.
Дизел, при 15С /разлика 1364,60 л./;
на 30.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/30.10.2019 г. - 4 699,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 30.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 4 476,54 л. Дизел,
при 15С /разлика 222,46 л./;
на 31.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/31.10.2019 г. - 8 028,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 31.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 7 827,01 л. Дизел,
при 15С /разлика 200,99 л./;
на 04.11.2019 r. са декларирани с АДД № ***/31.10.2019 г. - 5 162,00 л.
Дизел, при 15 С, а на 04.11.2019 г. по нивомер са отчетени - 4 773,68 л. Дизел,
при 15С /разлика 388,32 л./, с което ЗЛ не е изпълнило задължението си да
подава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение на течни горива, като нарушението не води до неотразяване на
приходи.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, за незаконосъобразността на
наказателното постановление, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от адвокат Г. М.- АК ***, с пълномощно по делото, която поддържа
жалбата и излага в писмена защита подробни съображения, като моли
санкционният акт да бъде отменен изцяло. Отправено е искане за присъждане
на разноски по представен списък, включително и тези за предходното
разглеждане на делото.
Процесуалният представил на жалбоподателя намира, че са допуснати
съществени нарушения при издаване на санкционния акт, като намира, че
дружеството е санкционирано за 8 различни нарушения, обстоятелства
различаващи се от изложеното в АУАН твърдение за едно нарушени
извършено за периода 24.10.2019 г.- 04.11.2019 г., като посочва, че това е
недопустимо разширяване обхвата на обвинението. Твърди, че дружеството
не е канено за съставяне на осем АУАН-на, нито е получило акт, в който да са
повдигнати осем обвинения. Адвокат М. намира допуснато нарушение по чл.
40 ЗАНН поради непосочване на конкретна хипотеза от този текст, при която
процесният АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, който не е
участник при проверката, при положение, че нарушението е установено не
само от писмени доказателства, а и от възприятията на свидетелите
извършили проверката в обект на жалбоподателя. Счита, че е следвало АУАН
да бъде съставен при условията на чл. 40 ал.1 ЗАНН и няма основание за
съставянето му по чл.40, ал.3 ЗАНН, нито тези по ал.4 от същия текст.
2
Посочено е че наказателното постановление е издадено след преклузивния 6
месечен срок, с оглед нормата на чл. 34 ЗАНН, като оспорва отразената в НП
дата - 15.06.2020 год., която е в срока, при положение, че е връчено на
търговския адрес непроменен в продължение на 25 години, едва на 02.08.2021
год. Оспорва материалната компетентност на наказващия орган. Счита, че не
са индивидуализирани достатъчно процесиите нарушения, като е посочена
бланкетната норма на чл.185, ал.2, във вр. с ал. 1 ЗДДС, като не е посочен
конкретния текст от чл.118 ЗЗДС или подзаконов акт. Излага и съображения
за недоказаност на процесните нарушения, тъй като чл.3 ал.2 от Наредба №
Н-18/2006 год. предвижда, че нивомерната измервателна система за обем на
течни горива е тази чрез която се предават данни от резервоарите за
количествата горива в тях към НАП и формулирайки нарушението като
неизпълнение на задължението за подаване на информация към НАП,
дефакто е налице обвинение за невярност на тези данни. Посочва, че
разликата е констатирана на база сравняване информация от два различни
източника- документи за доставки и нивомери, които жалбоподателят счита
за несъпоставими, тъй като измерванията на горивото в двата случая се
извършва чрез различни уреди в различни съдове, като са допустими по
методология процент отклонения и в двата варианта на измерване. Счита, че
при съпоставянето не са отчетени възможните допустими грешки и не е взето
предвид измерването в различно време на различно място и чрез различни
методи, като не са взети предвид фира, брак, липса при съхраняване и
транспортиране както и възможния субективен момент дали е разтоварено
пълното количество отразено в документа.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от главен
юрисконсулт П. С., с пълномощно по делото, който пледира за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на атакувания санкционен
акт. Излага съображения, че установената с АУАН фактическа обстановка се
потвърждава от наличните по делото доказателства. Посочва, че АУАН и НП
са съставени и издадени изцяло в съответствие със закона, при спазване на
процедурните изисквания, от компетентни органи, съдържат нужните
реквизити и са издадени в съответствие с предвидените затова процедури.
Твърди, че не са налице критериите за приложимост на чл. 93, т. 9 ДР на НК.
Посочва за ирелевантно твърдението на жалбоподателя, изложено във
възражение от 27.12.2019 г. срещу АУАН, а именно, че е налице грешка за
калибровката на резервоара. На следващо място посочва, че е без значение
фактът, че служители на дружеството-нарушител са имали, или не,
индикации относно това, че не е било изпълнено задължението по чл.3, ал.3
от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, тъй като задължение на дружеството е било
да осигури постоянна техническа изправност на нивомерна измервателна
система, за да могат да бъдат предавани на НАП точни данни по установена
дистанционна връзка за наличните количества горива, които са били
съхранявани в резервоарите на обекта. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
3
Претендира разноски, обективира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.11.2019 год. около ** часа свидетелят Н. Т., заемаща длъжността
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГДФК, „***“, заедно с колегата й Г. С.
C. извършили проверка в обект на жалбоподателя „Т. п." АД –
бензиностанция, находяща се в гр. П. При проверката присъствал управителя
на търговския обект - В. Д. А. Проверени са документите за получавани
горива и реално получените автоматично подадени като данни за налични
количества към НАП по нивомер и е установено, че за периода 24.10.2019 г.-
04.11.2019 г. са налице следните разминавания: - на 24.10.2019 г са
декларирани с АДД № ***/24.10.2019 г. - 7 496,00 л. Дизел при 15 С, а на
24.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 6 887,86 л. Дизел при 15С; на
25.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/25.10.2019 г. - 11 266,00 л. Дизел
при 15 С, а на 25.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 10 413,60 л. Дизел при
15С; на 28.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/28.10.2019 г. - 4 296,00 л.
Дизел при 15 С, а на 28.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 3 916,68 л. Дизел
при 15С; на 29.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/29.10.2019 г. - 10
491,00 л. Дизел при 15 С, а на 29.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 9 621,39
л. Дизел при 15С; на 30.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/30.10.2019 г. -
17 000,00 л. Дизел при 15 С, а на 30.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 15
635,40 л. Дизел при 15С; на 30.10.2019 г са декларирани с АДД №
***/30.10.2019 г. - 4 699,00 л. Дизел при 15 С, а на 30.10.2019 г. по нивомер са
отчетени - 4 476,54 л. Дизел при 15С ; на 31.10.2019 г са декларирани с АДД
№ ***/31.10.2019 г. - 8 028,00 л. Дизел при 15 С, а на 31.10.2019 г. по нивомер
са отчетени - 7 827,01 л. Дизел при 15С и на 04.11.2019 г са декларирани с
АДД № ***/31.10.2019 г. - 5 162,00 л. Дизел при 15 С, а на 04.10.2019 г. по
нивомер са отчетени - 4 773,68 л. Дизел при 15С. Тези констатации били
отразени в протокол за извършена проверка № *** от 14.11.2019 г. /л. 16-18
от АНД ***/2021 г./. В същия протокол за извършена проверка освен тези
констатации са отразени и разлики в отчетен пропан- бутан и бензин А95. Не
4
са констатирани други нарушения по водене на данъчните книги и
отчетността, както и по регистрация на обекта. Проверяваното лице е
отразило, че доставките на дизел и пропан-бутан не са подавани към НАП на
08.10.2019 год. В същия протокол е отправена покана представител на
дружеството да се яви на 22.11.2019 год. в ТД на НАП - ***, като представи
всички документи за доставки по видове горива за процесния период. Видно
от протокол от 22.11.2019 год. / л.20 от АНД ***/2021 г./, в ТД на НАП - ***
на посочената дата се е явил изп. директор на дружеството жалбоподател И.
Г. К. Представени са изисканите документи за доставка на горива по видове и
е връчен препис от протокол № ***.11.2019 г. /л. 20 от АНД № ***/2021 г./ на
дружеството.
На 19.12.2019 год. свидетелката Н. Т. служителят на НАП - ***, е
съставил АУАН № *** в присъствието на свидетеля С. А. Г.- свидетел при
съставяне на акта, който не е участвал при проверката на място на 14.11.2019
г. в търговския обект на жалбоподателя, нито при проверката по документи в
ТД на НАП *** на 22.11.2019 г.
С акт за установяване на административно нарушение № ***/19.12.2019 г.
е констатирано, че при извършена оперативна проверка на 14.11.2019 г. в
обект - бензиностанция, находящ се в гр. П., стопанисван от „Т. П." АД, ЕИК
*** и последваща проверка в Информационните масиви на НАП се
установило, че от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система *** са
подавани некоректни данни за количество гориво, по дистанционна връзка за
следните дати:
- на 24.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/24.10.2019 г. - 7 496,00 л.
Дизел при 15 С, а на 24.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 6 887,86 л. Дизел
при 15С /разлика 608,14 л./;
- на 25.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/25.10.2019 г. - 11 266,00 л.
Дизел при 15 С, а на 25.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 10 413,60 л. Дизел
при 15С /разлика 852,40 л./;
- на 28.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/28.10.2019 г. - 4 296,00 л.
Дизел при 15 С, а на 28.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 3 916,68 л. Дизел
при 15С /разлика 379,32 л./;
- на 29.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/29.10.2019 г. - 10 491,00 л.
Дизел при 15 С, а на 29.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 9 621,39 л. Дизел
при 15С /разлика 869,61 л./;
- на 30.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/30.10.2019 г. - 17 000,00 л.
Дизел при 15 С, а на 30.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 15 635,40 л. Дизел
при 15С /разлика 1364,60 л./;
- на 30.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/30.10.2019 г. - 4 699,00 л.
Дизел при 15 С, а на 30.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 4 476,54 л. Дизел
при 15С /разлика 222,46 л./;
- на 31.10.2019 г са декларирани с АДД № ***/31.10.2019 г. - 8 028,00 л.
5
Дизел при 15 С, а на 31.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 7 827,01 л. Дизел
при 15С /разлика 200,99 л./;
- на 04.11.2019 г са декларирани с АДД № ***/31.10.2019 г. - 5 162,00 л.
Дизел при 15 С, а на 04.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 4 773,68 л. Дизел
при 15С /разлика 388,32 л./
При така констатираните обстоятелства е посочено в АУАН, че има
разлика от общо 4 885,84 л. Дизел при 15С за периода 24.10.2019 г. -
04.11.2019 г. / за 8 бр. доставки/, с което задълженото лице не е изпълнило
задължението си да подавана на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение на течни горива.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3 от НАРЕДБА
Н-18/13.12.2006 на МФ, като след съставянето му препис от него е връчен на
упълномощен представител на въззивника на същата дата, с отбелязване, че
има възражения.
Актът е подписан от актосъставителя и единствения свидетел, както и от
нарушителя. В срок са депозирани писмени възражения, с които дружеството
жалбоподател оспорва констатациите в АУАН и моли АНП да бъде
прекратено /л. 11-12 от АНД ***/2021 г./. Счита, че няма данни за неотчитане
на приходи. Налице е пълно съответствие между законовите изисквания и
ползваните системи за контрол по отношение качество на стоките и водената
отчетност, използват се одобрени средства за измерване, подлагани на текущ
метрологичен контрол и редовно се предават данни към НАП. Обръща
внимание на това, че при проверката стикерите и пломбите върху СИ са
налични, ненарушени и в срок на годност. Счита, че са взети всички мерки за
спазване на закона и надлежно предаване на данните, като самият търговец
няма достъп до това какви данни нивомерната система подава към НАП, за да
ги сравни с тези които има по АДД. Горните обстоятелства са установени от
разпита на свидетеля Д. Т. и материалите от административно-наказателната
преписка.
По делото са представени писмени доказателства относно валидността на
нивомерната система при жалбоподателя - свидетелство за калибриране №
***.11.2014 г. /л. 13-14 от АНД ***/2021 г./, свидетелство за калибриране №
***.12.2019 г../л. 58-61 от делото/ и Договор със сертифицирана фирма,
гласни доказателства- показанията на свидетеля Т.. От изброените
доказателства се установява, че по документи нивомерната система на
жалбоподателя е била изрядна и съдовете за съхранение са сертифицирани, в
разрез с изявлението на представляващия въззиваемата страна, че
калибровъчните таблици са били с изтекъл срок на валидност, видно от
свидетелство за калибриране № ***.11.2014 г. калибрирането е било
извършено на 18.11.2014 г. и с оглед установената по делото 5-годишна
валидност на същото, то към процесния период, а именно 01.10.2019 г.-
13.11.2019 г. калибровъчните таблици са били в срок, нещо повече,
6
установява се, че жалбоподателят е заявил последващо калибриране в срока
на годност на предходното такова, видно от свидетелство за калибриране №
***.12.2019 г.
От показанията на свидетеля Д. Т. се установява, че във връзка с
извършената проверка и констатираните разминавания при жалбоподателя е
изготвил становище, посочвайки че тъй като калибровъчната таблица е в края
на периода на валидност, тя е валидна, но предвид изискванията за подмяна в
период от 5 години, тъй като е възможно в този период да настъпят
геометрични изменения на резервоара, в следствие на слягане на почвата или
подпочвени води е възможно калибровъчната таблица, която е направена
преди 5 години да не отговаря вече на физическите размери на резервоара.
Разяснява, че това е причината да има изискване на 5 години карибровъчните
таблици да се правят наново, за да може такива изменения да бъдат отразени
в новата калибровъчна таблица и съответно нивомерната система отново да
работи правилно, тъй като нивомерната система мери ниво на горивото.
Свидетелят обясни как се извършва замерването. При физическа доставка на
гориво нивомерът на измервателната система отчита при какво ниво започва
доставката и на какво ниво свършва. По въведената калибровъчна таблица се
отчита на какви милиметри ниво колко литра съответстват и електронният
калкулатор извършва линейно интерпретиране и в крайна сметка изчислява
колко литра са постъпили. Пояснява, че електронният калкулатор е хардуер,
част от нивомерната система и е нормално да съществува разлика от
порядъка на 0,5% от обема на резервоара. Също така уточни, че е възможно
отклонение в полученото и отчетеното количество гориво, тъй като е
допустима грешка е в измервателното средство, което е замерило горивото
доставено в обекта, което се замерва в петролната база от която се товари и
при което измерване допустимата грешка е също половин процент от обема,
или 50 литра, а с оглед обема на резервоара грешката е до 200 литра при всяка
доставка. Така при идеални условия допустимата грешка е 250 литра.
Посочва, че заради точността на калибровъчната таблица, която също се
влияе е необходимостта да се подменя на 5 години, а конкретната проверка
уточнява, че е била в края на този законоустановен период на валидност на
калибровъчната таблица на жалбоподателя. Свидетелят потвърждава, че
служителите в обекта подават данни за доставката по АДД, а не какво отчита
нивомера и макар да могат да видят разликата, не могат да въздействат върху
нивомерната система.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление
№*** /15.06.2020 год. на Началник отдел ***, ЦУ на НАП, съгласно
упълномощаване със заповед на изпълнителния директор на НАП № ***/2018
год. /л.44-46 от АНД № ***/2021 г./, като видно от т.1.1 Началник отдел „***,
ЦУ на НАП е сред компетентните лица да съставят НП за налагане на
административни наказания за нарушения като процесното по чл. 185, ал.2,
във вр. с чл. 1 ЗДДС, в разрез с твърденията на жалбоподателя, че
санкционният акт е издаден от ненадлежен орган. Поведението на
7
жалбоподателя е описано като подаване на некоректни данни за количество
гориво по дистанционна връзка от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна
система за осемте процесни дати, като са посочени АДД, количества и отчет
по нивомер, идентични с посочените в АУАН. Повторена е констатацията за
общата разлика от 4 885,84 литра и отново се посочва нарушение,
установеното едно такова в АУАН е трансформирано в осем отделни, но този
път не като неподаване на некоректни данни, а като неизпълнение на
задължението за подаване на данни. Като нарушен е посочен състава на чл.3,
ал.3 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал. 6 ЗДДС. Със
санкционната част на НП са наложени осем отделни наказания „имуществена
санкция" в размер на по 500.00 лева, всяко едно на основание чл.185, ал.2 във
вр. с чл.185, ал.1 ЗДДС, поотделно за всяка от датите за която има
констатирано разминаване между АДД и подаденото от нивомерната система.
Санкционният акт, видно от инкорпорираната в него разписка е връчен на
представляващ жалбоподателя 02.08.2021 год. - година и два месеца след
посочената дата на издаването му, а жалбата, инициирала производството
пред съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения срок чрез
наказващия орган на 03.08.2021 г., видно, приложената товарителница към
нея /л. 5 от АНД ***/2021 г./.
От представената по делото служебна бележка ВтрК № *** г. /л. 64 от
делото/ се установява, че актосъставителят е предала процесния АУАН за
издаване на наказателно постановление на началник отдел „***“ на
08.01.2020 г., проектът на процесното НП е предаден на Началник отдел „***“
при гл. дирекция „Ф. к.“ на 13.02.20220г., видно от служебна бележка ВтрК №
***.2020 г. /л. 65-66 от делото/, а наказателно постановление №***/15.06.2020
год. на Началник отдел „***" , ЦУ на НАП е предадено за връчване по
компетентност едва на 20.07.2021 г., видно от заверен препис на писмо с изх.
№ ***.07.2021г./ л. 67 от делото/. От справка-извлечение от деловодната
система на НАП за издадени наказателни постановление от № *** до № ***
през 2020 г. /л. 69 от делото/ се установява, че процесното НП
№***/15.06.2020 год. е заведено в регистъра на НАП, който е общ за страната
след НП № *** от 21.08.2020 год., от което следва, че е издадено след тази
дата. От доказателствата по делото се установява, че, номерът НП се дава
електронно от деловодната система на НАП при изготвяне и принтиране на
хартиен носител на НП, като същевременно подписването от Началник отдел
„***“ при гл. дирекция „Ф. к.“ е последващо действие. Видно е от
вътрешните правила на НАП, че НП се предават за връчване в седем дневен
срок от издаването им- т.4.11 от Процедура ***, версия * /л.125-132 от АНД
***/2021 г./.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
8
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от компетентни длъжностни лица, но въпреки това атакуваният
санкционен акт не може да доведе до законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника "Т. п." АД, поради
допуснати множество неотстраними съществени процесуални нарушения от
категорията на абсолютните.
Съдът констатира, че не е спазен предвиденият в разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 ЗАНН шестмесечен давностен срок за издаване на обжалваното НП. От
прочита на АУАН, поставил началото на административнонаказателното
производство е видно, че същият е съставен на 19.12.2019 г., като
законоустановеният срок за издаване на НП е изтекъл на 19.06.2020 г.- петък
присъствен ден /съответното число на последния месец, арг. от чл. 183, ал. 3,
изр. 1 НПК/, който впечатляващо се твърди да е бил спазен, като всъщност
така е и посочено формално в самото наказателно постановление. НП
№***/15.06.2020 год. обаче е заведено в регистъра на НАП, който е общ за
страната след НП № *** от 21.08.2020 год., от което следва, че е издадено
след тази дата, респективно след 19.06.2020 г. и след изтичане на
шестмесечния преклузивен срок. Датата на издаване на НП е тази на
подписването му от компетентния АНО и същата не може да бъде безспорно
установена, но предвид установеното разминаване в регистъра на НП на НАП
тя е на или след 21.08.2020 год. Косвено доказателство, касателно
последващото издаване на процесното НП е и обстоятеолство, че е предадено
за връчване едва на 20.07.2021 г.- година след датата, на която се твърди да е
издадено, в разрез с установените задължения във вътрешните правила на
НАП, разписани в Процедура ***, версия *, а именно, че следва НП да бъдат
предадени за връчване в 7-дневен срок след издаването им.
Безспорно установено в практиката и доктрината е разбирането, че
давностният характер на срока в разпоредбата на чл. 34, ал.3 ЗАНН е
предвиден с цел стимулиране на администрацията както по отношение на
бързината и ефективността на административнонаказателното
правораздаване, така и по отношение правилното и навременно изпълнение
на задълженията от страна на длъжностните лица, представители на
изпълнителната власт. В тежест на съответните контролни органи е да спазват
предвидените давностни срокове, като неизпълнението на тези задължения в
9
определения от законодателя срок има за правна последица преклудиране
/прекратяване/ на възможността за издаване на НП, респективно за
ангажиране на отговорността на нарушителя. Съгласно т. 12 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС за изтичането на
сроковете по чл. 34 ЗАНН съдилищата са длъжни да следят и служебно,
поради което този съдебен състав намира, че е налице самостоятелно
формално основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, в
който смисъл възраженията на процесуалния представил на жалбоподателя са
напълно резонни.
На следващо място съдебният състав констатира и следващо флагрантно
нарушение на процесуалните права, в частност на правото на защитата на
жалбоподателя, с оглед неспазването разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5
ЗАНН. За съдебният състав недоумение буди описанието на твърдените
нарушения, като всъщност от обстоятелствената част на АУАН се извежда
извод за претендирано извършено едно нарушение в посочен период с
описание на осем дати, на които са осъществени към дружеството-
жалбоподател осем отделни доставки на гориво, за които са подадени
електронни документи за доставка и такива от нивомерната система, но има
разминавания, като същевременно в заключителна част на АУАН не се
твърди, че всяко от несъответствият е самостоятелно нарушение,
осъществяващо състава на чл. 3, ал.3 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ.
Като по този начин, формулирано обвинението в АУАН, се налага
разбирането, че се твърди осъществено едно нарушение. Това противоречие е
задълбочено в санкционния акт- установеното едно нарушение с АУАН е
трансформирано в осем отделни, като този път не се твърди неподаване на
данни, а неизпълнение на задължението за подаване на коректни данни.
Тоест, налице е несъответствие между фактическото описание на
нарушението/нарушенията в АУАН и НП.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че началото на
административнонаказателното производство се поставя със съставен АУАН,
който фиксира фактическите рамки на всяко вменено административно
нарушение. В процесния случай в словесното описание на повдигнатото
„административно обвинение“ актосъставителят е посочил ясно и
недвусмислено, че се касае за осъществено едно нарушение за времевия
период от 24.10.2019 г.- 04.11.2019 г., като е конкретизирал датата на всяка
една от доставките. Вместо да се произнесе по така очертаната фактология
наказващият орган недопустимо я е разширил и е ангажирал отговорността на
въззивника за това, че на всяка една от посочените дати за доставка е
осъществен състав на отделно административно нарушение. Обсъденото
противоречие е съществено, тъй като едва с атакувания санкционен акт на
нарушителя са вменени нови /различни/ фактически положения, които не са
му предявени по надлежния ред. В ЗАНН не е уреден институт за изменение
на обвинението, поради което административните органи не разполагат с
подобни правомощия. Всяко отклонение от рамките на повдигнатото с акта
10
обвинение представлява съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В предходната фаза на административнонаказателното производство е
допуснато още едно неотстранимо съществено процесуално нарушение,
изводимо от липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на
акта. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на
правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния
административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието
на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да
установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на
фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното
административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени
средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган,
както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел
участие единствено при неговото съставяне, при все че при установяването
на нарушението е присъствал Г. С. С.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
ГД „Ф. к.“, ***, видно от протокол за извършена проверка № ***/14.11.2019 г.
/л. 16 от АНД № ***/2021 г./ и протокол № ***.11.2019 г. /л. 20 от АНД №
***/2021 г./.
В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40, ал. 4
ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необходимо наличието на
следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението,
всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа
на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен
орган, извън системата на администрацията към която принадлежи
актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това,
респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ
да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.
Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал.
4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното
би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от
11
страна на администрацията, в частност на изискването за участие на
свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна
опора.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, а
това обезпредметява обсъждането на въпроса за неговата правилност, в
частност останалите релевирани доводи от страните в очертаната насока.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая се касае
не за липса изначално на подадени данни по дистанционната връзка към
НАП, както изисква ал. 3 на чл. 3 от Наредба №Н-18, а неподадени, респ.
некоректни данни само от НИС в обекта, като не е надлежно установено това
обстоятелство да се дължи на виновно поведение от страна на проверяваното
лице, доколкото нивомерната система е била в срок на годност и изправна, с
оглед нормативните изисквания. Причината за неполучаване на коректните
данни може да е както във НИС, така и в преносната мрежа или в сървъра на
НАП. По делото липсват събрани доказателства от приходните органи,
установяващи всъщност на какво се дължи неполучаването на коректните
данните към НАП, поради което това обстоятелство не може да се вмени в
тежест на задълженото лице. По какви причини има разминаване между АДД
и данните от нивомерната система по делото не е установено, не са
установени и реалните количества на доставка, които може и да не са
идентични с отразените в АДД. Документите за доставка на гориво, ръчно
въведени чрез ЕСФП са успешно подадени към НАП на съответните дати, т.е.
дружеството е изпълнило задълженията си за подаване на информация към
данъчната администрация както за количеството гориво по документи, така и
за това по нивомер. Нито се твърди, нито се доказва данните да са некоректни
и на какво основание се приема, че тези от нивомера се некоректни, а по АДД
отговарят на реално постъпилите в резервоара количества горива. Самият
АНО не е положил усилия да изясни причината за разликата, не е изследвал
представените доказателства, не е приложил относимите отклонения, фира, не
е съобразено, че измерванията на горивото при доставчика и клиента се
извършва чрез различни уреди в различни съдове, като са допустими по
12
методология проценти отклонения и в двата варианта на измерване, не са
изследвани и евентуалните изменения в резервоарите на жалбоподателя,
следствие слягания на земни маси и подпочвени води, поради което освен
незаконосъобразен санкционният акт е и неправилен.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се
произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока и от двете страни. Като с оглед
изхода на делото право на разноски има въззивникът. От представения
договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г. /л. 72 от АНД №
***/2022 г. по описа на РС- ***/ и платежно нареждане от 08.02.2023 г. /л. 73
от АНД № ***/2022 г. по описа на РС- ***/ е видно, че въззивникът е
заплатил по банков път сумата от 250, 00 лв. за процесуално
представителство от адвокат Г. М. от АК- ***, като същевременно главен
юрисконсулт П. С. е релевирал възражение за прекомерност. В тази връзка,
съдът намира, че релевираното от процесуалния представител на наказващия
орган възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото минимално
предвидено адвокатско възнаграждение възлиза на 700, 00 лв. /арг. от чл. 18,
ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г.,
приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г. /, като с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.2 ЗАНН поради прекомерност подлежат на
редукция заплатени адвокатски възнаграждения над минималния нормативно
определен размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед
изложените съображения и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Национална
агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати 250, 00 лв. на
жалбоподателя.
С Решение № *** от 22.06.2022 г., постановено по КНАХД № ***/2022 г.
по описа на Административен съд ***, е отменено Решение № ** от
09.03.2022 г., постановено по АНД № ***/2021 г. по описа на Районен съд
***, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В
мотивната част на посоченото касационно решение, с оглед обективирано
искане на представляващия „Т. п.“ АД за присъждане на разноски за
въззивното и касационното производство, касационната инстанция е указала,
че следва да се произнесе РС- *** при повторното разглеждане на делото. С
оглед на изложеното и предвид наличните доказателства, за сторени разноски
пред въззивната инстанция, видно от договор за правна защита и съдействие
от 05.10.2021 г. /л. 58 от АНД № **/2021 г. по описа на РС- ***/ и платежно
нареждане от *** г. е видно, че въззивникът е заплатил по банков път сумата
от 350, 00 лв. за процесуално представителство от адвокат Г. М. от АК- *** и
пред касационната инстанция, видно от договор за правна защита и
съдействие от 09.06.2022 г. /л. 22 от КНАХД № ***/2022 г. по описа на
Административен съд ***/ и платежно нареждане от *** г. /л. 23 от КНАХД
№ ***/2022 г. по описа на Административен съд ***/ е видно, че въззивникът
13
е заплатил по банков път сумата от 350, 00 лв. за процесуално
представителство от адвокат Г. М. от АК- ***, поради което и на основание
чл. 226, ал.3 АПК, във вр. с чл. 63,в, във вр. с чл. 63д, ал.1 ЗАНН Национална
агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати и сума в общ размер
на 700,00 лв. на жалбоподателя, разноски за производствата по АНД №
***/2021 г. по описа на РС- *** и по КНАХД № ***/2022 г. по описа на
Административен съд ***
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № *** от 15.06.2020г.
на Началника Отдел „***" - ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал.1 ЗДДС на търговско дружество „Т. п." АД, ***, представлявано
от И. Г. К. са наложени 8 броя "имуществени санкции" в размер на по 500,00
лева /петстотин лева/ всяка за нарушение на чл. чл. 3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.10 ЗДДС като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН и на основание чл. 226, ал.3
АПК, във вр. с чл. 63,в, във вр. с чл. 63д, ал.1 ЗАНН Национална агенция за
приходите ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя търговско дружество „Т. п." АД,
гр. ***, представлявано от И. Г. К., разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени в настоящото производство, в производството по АНД № ***/2021 г.
по описа на РС- *** и в това по КНАХД № ***/2022 г. по описа на
Административен съд *** в общ размер на 950.00 лева /деветстотин и
петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново, на основанията предвидени в
НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
14