РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. К., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20245320200225 по описа за 2024 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №43 от 24.04.2024 г.на Директора на
Дирекция „***************“, на Т. И. Д., ЕГН ********** от гр. К., общ. К.,
обл. П., ул. „***************, на основание чл.81, ал.1, т.1 предлож. 1 от
Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено административно
наказание- глоба в размер на 800.00 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно и
неправилно, като твърди, че нарушението не е извършено, тъй като имота на
който е бил паркиран автомобила е частен и не важат разпоредбите на ЗЗТ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и
представлява.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв. А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели П. А. Х. като
актосъставител и Д. П. М. като очевидец на нарушението, и двамата
служители на ***************, и приобщените писмени доказателства:
АУАН № 00225038/ 04.04.2024 г., Наказателно постановление № 43/
24.04.2024г.,Трудов договор № 134/ 19.03.2024г., сключен между Ю.П.-
Министър на околната среда и водите Г.К. - Директор на ***************;
Заповед №РД- 552/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите,
Длъжностна характеристика на актосъставителя П. А. Х.- Гл. специалист в
отдел “Контрол и охрана”, ***************; Седмичен график за периода
01.04.2024г.-07.04.2024г., Дневник на П. А. Х. за 04.04.2024г., Заповед № РД-
559/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите; Заповед №РД-
506/29.12.1998 г., изменена със Заповед №РД-75/03.02.2006 г. на Министъра на
околната среда и водите; известия за доставяне, схема на местонарушение,
съдът намери за установено следното:
На 04.04.2024 г. служителите на ***********- свидетелите М. и Х.,
осъществявали служебните си задължения по текущ контрол, като забелязали
МПС, което се движи на територията на парка и се насочва към зона
„Резервати“, поради което решили да извършат проверка. Около 16:20ч., в
защитена територия - територията на ********************“, зона
“Резервати“, резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.“,
местност „З.“ в землището на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS
координати N 42° 40' 49.8" Е 24° 58' 23.3" констатирали паркирано МПС -
товарен автомобил, марка Т., модел „Х.“, с ДК № ***********. До автомобила
се намирали две лица, едното от които им било служебно познато, а именно
жалбоподателя Т. Д., който не оспорил, че той е паркирал автомобила на това
място, но заявил, че имота е частен, стопанисван от него, не е в защитена
територия и поради това има право да паркира там.
Тъй като така паркираното МПС нарушавало режима на защитената
територия, определен в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, а именно нарушавал забраната за
извършване на всякакви дейности в резерватите, св. Х. - главен експерт в
**********съставил процесния АУАН, с който приел, че Д. е осъществил
нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, тъй като на 04.04.2024г., в 16:20ч., в защитена
територия - територията на *****************“, зона “Резервати“, резерват
„Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.“, местност „З.“ в
землището на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42° 40'
49.8" Е 24° 58' 23.3" е паркирал МПС - товарен автомобил, марка Т., модел
„Х.“, с ДК № ********* в резерват „Д.“, в нарушение на режима на
защитената територия определен в чл.17, ал.1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ), а именно в нарушение на забраната за извършване на
всякакви дейности в резерватите.
Така съставения АУАН жалбоподателят Д. подписал, като вписал
възражение – „Не съм нарушил“.
2
Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице
издало на 24.04.2024 г. атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на Д. било наложено на
основание чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ административно наказание - глоба
в размер на 800 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
30.04.2024г., а жалбата срещу него, депозирана на 13.05.2024г., т.е. в срок.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на
наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да
налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на
събраните в административно-наказателното производство доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като
след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното от
жалбоподателя.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗТ „В резерватите се забраняват всякакви
дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел;
преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна
цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел
или за възстановяването им на други места в количества, начини и време,
изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни
мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и
каламитети“.
Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички
елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова
разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1, т.1,
предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена
територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за
обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите П. Х. и Д. М., както и писмените такива,
приобщени по делото, съдът ползва при постановяване на решението си.
Намира гласните доказателства за безпристрастно депозирани, обективни и
безпротиворечиви, явяващи се с пряко значение за обстоятелствата от
предмета на доказване по делото. Писмените доказателства са събрани по
реда и в изискуемата от закона форма, като същите се явяват в пряка връзка с
обстоятелствата от предмета на делото.
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира
за доказано, че жалбоподателят Д. е автор на вмененото му във вина
нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ. По делото е безспорно доказано, че е
паркирано МПС в нарушение на забраната на чл.17, ал.1 от ЗЗТ и именно Т. И.
3
Д. го паркирал на инкриминираната дата на територията на резерват „Д.“.
Изложените обстоятелства по нарушението не се и оспорват от
жалбоподателя, напротив, пред служителите на ******** – Х. и М., Д. заявил,
че именно той е паркирал на това място автомобила и за това спрямо него е
съставен процесния АУАН.
Що се отнася до мястото на извършване на нарушението, съдът намира,
че доказателствата, събрани по делото категорично установяват същото да е в
резерват „Д.“, част от територията на *****. В тази насока са категоричните
показания на свидетелите Х. и М., които безпротиворечиво установяват
посоченото обстоятелство. Двамата са очевидци на нарушението,
дългогодишни служители на *******, установяват, че мястото на паркиране
на процесното МПС се намира в границите на резерват „Д.“, която е била
маркирана ясно на терен, като е имало поставени метални колове и табели с
надписи. Така установеното фактическо положение е необорено по делото.
Съгласно посочените доказателства, необорени от други такива, описаните в
АУАН и процесното наказателно постановление GPS координати,
установяващи местонарушението, макар и незадължителен елемент от
съдържанието му, се намират на територията на резерват „Д.“, част от
територията на *******, което е видно и от приложената схема на
местонарушението. Но дори и да се приеме, че имота е частен, то след като
същият попада в територията на *********, служителите му са компетентни
да извършват проверки и при констатирани нарушения да предприемат
съответните мерки по ЗЗТ. Това е така, тъй като не се твърди, а и доказва, че
мястото на което е било паркирано МПС е имот, който е изключен от
територията на националния парк при прекатегоризирането му през 1999г.
Всъщност, дори и поземлените имоти като земеделска земя могат да бъдат
част от защитената територия съгласно чл.5, т.2, във вр. с чл.6, ал.1 и § 1, т. 1
от ДР на ЗЗТ, които изрично допускат включване на земеделски земи в
защитените територии, а съгласно чл.11 от ЗЗТ - Собствениците и
ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни
да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за
обявяване на защитената територия и плана за управлението и.
При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е
приложил разпоредба на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание
глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание над минималния
предвиден размер, а именно глоба в размер на 800 лв. Съдът намира, че така
определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на
нарушението и с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото съответства на
обществената опасност на нарушението, тъй като паркирането е на
територията на резерват, където са забранени абсолютно всякакви дейности,
освен изрично изброените в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, като паркирането не е сред тях,
тъй като уврежда природните ресурси и равновесието на екосистемите,
накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗТ
законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като
национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на
4
опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и
науката и за благополучието на обществото. С оглед постигането на тази цел, в
алинея втора на чл.2 от ЗЗТ е установен принципът за предимство на
опазването на природата в защитените територии пред други дейности в тях.
Видно е и, че жалбоподателят многократно е наказван за нарушения на ЗЗТ.
Изброените обстоятелства обуславят по-висока от обичайната за този вид
нарушения обществена опасност, поради което и наложеното наказание в
размер на 800 лв. се явява съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
По тези причини деянието не е и маловажно.
При този изход на спора, право да получи направените разноски има
въззиваемата страна, като видно от представените по делото доказателства те
са в размер на 480.00 лв. с ДДС и липсва възражение срещу тази сума.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43 от 24.04.2024 г.
на Директора на Дирекция „***************“, с което на Т. И. Д., ЕГН
********** от гр. К., общ. К., обл.П., ул. „***************, на основание
чл.81, ал.1, т.1, предлож. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание -
глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
2. ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. П., ул.
„*************** да заплати на Дирекция „***************“, със седалище
и адрес на управление гр. Г., ул. „************, БУЛСТАТ
************направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5