РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Перник , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500768 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“,
представлявано от С. Б. К., чрез адв. А.П., срещу решение № 260046/28.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1447/2019 г. на Районен съд-Радомир, в частите, с които са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД
искове, както следва:
1. отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника разликата над сумата от 283,77 лева (двеста
осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) до целия предявен размер от 394,87
лева (триста деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
консумирана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019
г. за електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), находящ се в
***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана
на ***;
2. искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
възстанови доставката на електрическа енергия за електроснабден имот, представляващ
обект - „складова база“ (фургон), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място,
представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***. Решението се обжалва и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на
1
първоинстанционното решение в обжалваните части поради необоснованост. Счита за
установено по делото, че електроснабдяването на процесния обект е било прекъснато преди
години, поради което твърди, че процесното вземане за консумирана електрическа енергия
не е възникнало изобщо. Сочи още, че вземането е по партида, на която не е титуляр. В тази
връзка поддържа, че няма неизплатени задължения за електрическа енергия към ответника,
поради което твърди, че ответникът следва да бъде осъден да възстанови доставката на
електрическа енергия за електроснабден имот. Посочва и че страните са обвързани от
Договор № *** г. за продажба на ел енергия. Поради това, жалбоподателят моли
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваните части и да
се постанови ново, с което предявените от него срещу “ЧЕЗ Електро България“ АД искове да
бъдат изцяло уважени. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - “ЧЕЗ Електро България“ АД с писмен отговор, подаден в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ЕТ „С.
К. – Универсал“ срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД обективно съединиени искове, както
следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи заплащане на суми за
консумитана електрическа енергия, както и иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да
възстанови доставката на електрическа енергия за електроснабден имот, собственост на
ищеца.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД с писмен отговор, подаден в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е оспорил исковете като неоснователни. Навел е
твърдения, че ищецът няма открита партида при него. Твърди, че не е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска за реално изпълнение, тъй като няма правомощия да
възстанови електроснабдяването на имот, който няма сключен договор за присъединяване с
трето за спора лице- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Постановеното първоинстанционно решение № 260046/28.10.2020 г., по гр.д. №
1447/2019 г. на Районен съд-Радомир е влязло в сила като необжалвано в частите, с които по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 283,77 лева (двеста
осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия, за електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“
(фургон), ), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо
парцел ***, в кв. ** по плана на ***, за периода от 03.07.2010 г. до 19.12.2016 г., като
погасена по давност. Районният съд е отхвърлил иска по чл. 124 ГПК за разликата над
сумата от 283,77 лева до пълния предявен размер от 394,87 лева за консумирана,
незаплатена електрическа енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019 г., като е приел,
2
че същата се дължи от ищеца, в качеството му на собственик на процесния електроснабден
обект. Районният съд е отхвърлил и иска по чл. 79 ЗЗД поради оглед на извода, че ищецът
има неплатени задължения за електрическа енергия, в който случай е приел, че ел.
захранването на обекта може да бъде временно спряно.
Видно от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том
*, дело № 1980/1994 г., по силата на обективирания в него договор за дарение С. Б. К. е
придобил в съсобственост с Н. Б. К. от Б. Н. Б. и Р. М. К. собствения на дарителите
недвижим имот: празно дворно урегулирано място, находящо се в землището на ***,
представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на селото, цялото с площ от 948 кв. м.
Представена е и скица на имота.
От писмените доказателства се установява, че на неуточнена дата през *** г. между
ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, представлявано от С. Б. К., като купувач, и „Национална
електрическа компания“ ЕАД, като продавач, е сключен договор № *** г. за продажба на
електрическа енергия, препис от който е представен по делото. В приложения списък на
обектите, които използват електрическа енергия, представляващ неразделна част от договор
№ *** г. съгласно чл. 4 от него, са посочени *** цех с номер на електромера *** и складова
база с номер на електромера *** в ***. Съгласно чл. 35, ал. 1 от договора, същият се
сключва за срок до 31 декември на календарната година и може да бъде изменян с
допълнително споразумение между страните, а в следващата алинея е предвидено, че
договорът остава в сила за следващата календарна година, ако най-късно до 30 ноември на
текущата страните не поискат писмено прекратяването му. Доколкото по делото липсват
данни за наличие на сключено между страните писмено споразумение за прекратяване на
договор № *** г., то по силата на чл. 35, ал. 2 от него той е останал в сила между тях и за
календарната година, следваща сключването му, а именно за *** г. и съответно е прекратен
поради изтичане на срока му, считано от *** г.
Между страните е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД е
правоприемник на „Национална електрическа компания“ ЕАД за Западна България от 2004
г.- след прекратяване на сключения между ищеца и „Национална електрическа компания“
ЕАД договор № *** г. за продажба на електрическа енергия, поради което се налага изводът,
че „ЧЕЗ Електро България“ АД не е станал страна по този договор, в качеството на
правоприемник на продавача. Не се спори по делото и че ищецът няма открита партида на
негово име в „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния обект „складова база“ (фургон),
находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в
кв. ** по плана на ***.
Между страните не се спори и че за процесния обект „складова база“ (фургон),
находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в
кв. ** по плана на *** има открита партида с абонатен номер ***, с титуляр К. Ц. К., който е
разпитан по делото като свидетел.
От представените по делото констативни протоколи от *** г. и от *** г. за
констатиране състоянието/наличието на съоръжение за присъединяване и наличието на
средство за търговско измерване (СТИ) на обект складова база, находящ се в ***, се
установява, че партидата с абонатен номер *** може да бъде възстановена. За обекта има
захранваща линия, като съгласно протокола от *** г. електромерът с № *** е демонтиран на
*** г., захранването се е осъществявало от абонатен номер ***, стар абонатен номер ***.
Захранването може да се възстанови като трифазно еднотарифно, за обекта има монтирано
табло, захранваща и изходяща линия, необходимо АП-3Ф 16А.
От представените по делото молби, жалби, възражения и заявления за ползване на
безплатни услуги, подадени до „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД се установява, че С. Б. К., в качеството му на ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, е
3
поискал възстановяване на партидата му по сключения с „Национална електрическа
компания“ ЕАД договор № *** г. за продажба на електрическа енергия. Отговорите на
заявленията му са обективирани в приложени писма до С. Б. К. от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД с изх. № *** г., изх. № *** г., изх. № *** г. и
изх. № *** г., от които се установява, че „ЧЕЗ Електро България“ АД може да предложи на
ищеца сключването на договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект
„складова база“ в ***, но след заплащане на сумите за неплатена електрическа енергия на
стойност 394,87 лева, ползвана за притежавания от него обект с клиентски номер ***.
От показанията на св. К. се установява, че е от *** и познава С. Б. К., представляващ
ищеца, но не е имал търговски взаимоотношения с него, не е взимал ток от него и не знае
къде се намира имотът му. Св. К. е имал фирма от *** г. до *** г., която се е занимавала с
безалкохолни напитки, но след това е спрял дейността, като притежава и електроснабден
имот в ***.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетеля Н. Б. К.- брат
на С. Б. К., чиито показания съдът цени с оглед на всички другио данни по делото съобразно
чл. 172 ГПК, имайки предвид неговата вероятна заинтересованост от изхода на делото
предвид близката му връзка с ищеца. Съдът кредитира показанията на този свидетел като
логични и непротиворечиви. Установява се, че в процесния съсобствен на св. К. и брат му
поземлен имот в *** ищецът има метално хале, фургон и кладенец. Св. К. е посещавал
имота около 10 пъти годишно, като преди във фургона и халето е имало ток, както и
електрическа помпа в двора, а захранването е било централно от проводник, който се е
свързвал с електромер във фургона.
По делото е приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че на лявата стена
на фургора, собственост на ищеца, е монтирано трифазно ел. табло, което е било изпълнено
съгласно изискванията на действащия към момента на монтажа Правилник за устройство на
електрическите уредби, приет с Постановление № 49 на Министерския съвет от 18.07.1977
г., отменен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.
за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии - ДВ, бр. 90 от 13
октомври 2004 г. и бр. 91 от 14 октомври 2004 г., в сила от 15 януари 2005 г. В съдебно
заседание експертът е уточнил, че при изготвяне на експертизата е съобразил изискванията
за монтаж на електрическо табло към *** г. Ел. таблото е било захранено с кабел, тип
ШКПТ 4х6 мм, който е отрязан на около 0,8 м от предната страна на фургона и минава през
отвор на фургона, находящ се на около 0,1 м от горната страна на входната врата. Според
вещото лице на обекта има и ново ел. табло, монтирано на стълб, находящ се на улицата,
като от него до фургона има монтиран усукан кабел AL-R 4х16 мм, който не е подсединен
към съществуващото ел. табло на фургона. От заключението се установява също така, че
електромерът, находящ се в таблото на фургона, е с № *** и отговаря на номера, описан в
горепосочения списък на ползващите електрическа енергия обекти, неразделна част от
договор за продажба на ел. енергия № *** г.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета като неоспорена и
съдебносчетоводна експертиза, от която се установява, че в текущата електронна система на
„ЧЕЗ Електро България“ АД липсва открита партида на името на ищеца, издадени фактури
за доставка на ел. енергия на негово име и неплатени фактури. В ответното дружество по
стар абонатен номер *** се води партида с кл. № *** на името на свидетеля К. Ц. К., по
която има неплатени задължения по 82 бр. фактури за предоставени мрежови услуги в
размер на 330,44 лева- главница за периода от 03.07.2010 г. до 07.02.2019 г. и неустойка за
забава в размер на 94,43 лева за периода от 31.08.2010 г. до 24.02.2020 г., описани по
периоди и размери в таблица на стр. 2 и стр. 3 от заключението.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
4
изводи:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим поради наличието на правен
интерес от предявяването му, обоснован от ищеца с твърденията, че за притежаван от него
електроснабден имот ответникът претендира извънсъдебно заплащане на консумирана
електрическа енергия, която ищецът счита, че не дължи. Настоящият съдебен състав споделя
практиката на ВКС, обективирана в определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
510/2018 г., IV г. о., ГК, според която длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При
действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за
наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като
искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с
извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска.
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени
от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г.
и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., като същите
са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно
от представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент "Маркетинг
и реклама" на вестник "Телеграф". Цитираните общи условия на „ЧЕЗ Електро България“
АД са представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно действащата към момента на публикуване на общите условия норма на чл.
98б, ал. 4 ЗЕ(отм.), съдържанието на която е сходно с текста на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършено
нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
5
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по
настоящото дело също намира правната си уредба в ЗЕ, а начинът, по който законът урежда
и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ
регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди
като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т.
42 ДР (отм.); на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ.
Чрез нея законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или
на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен
субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно с титуляря на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор
за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от
клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител
на електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
В конкретния случай по делото е безспорно, че ищецът е съсобственик заедно с брат
си свидетеля Н. Б. К. на процесния недвижим имот, представляващ празно дворно
урегулирано място, находящо се в землището на ***, представляващо парцел ***, в кв. **
по плана на селото, цялото с площ от 948 кв. м. Безспорно е също така, че
електроснабдяването на имота е прекъснато служебно, като ищецът няма открита партида в
ответното дружество за този имот, а титуляр на партидата е свидетелят К. Ц. К.. Това
обстоятелство обаче не е достатъчно за обосноваване на извод, че именно свидетелят К. е
битов клиент за електроснабдения имот, съответно той дължи заплащане на сумите за
потребена електрическа енергия за имота. С гореизложеното тълкуване на нормите на ЗЕ,
длъжник на цената за потребена електрическа енергия е собственикът или на носителят на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния
снабдител. Оттук се налага извод, че договорното отношение по продажба на ел. енергия с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между
ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД и съсобствениците на процесния имот Н. Б. К. и С.
Б. К.. Обстоятелството, че титуляр на партидата е трето лице /в случая св. К./, не обуславя
извод за възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че между
св. К. и доставчика е сключен изричен писмен договор за продажба на ел. енергия за
процесния обект по реда и при условията, указани в чл. 8, ал. 3 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху електроснабдения имот
по презумпция на закона се смята за потребител на ел. енергия. Действително, Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия, предвиждат възможност
качеството потребител на ел. енергия за битови нужди, да може да се придобие и от друго
лице. За същото обаче, съобразно чл. 4, ал. 3 от Общите условия на ищеца, следва да има
6
изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка
на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.
Такова съгласие по отношение на титуляря на партидата К. Ц. К. по делото не се твърди, че
е дадено от съсобствениците на имота, нито са ангажирани доказателства за същото.
Липсват доказателства и за сключването на изричен писмен договор със св. К. за доставка на
ел. енергия по реда на чл. 8, ал. 3 от Общите условия – чрез подаване от потребителя на
писмено заявление за продажба на ел. енергия. Друг извод не следва от обстоятелството, че
според заключенията на съдебносчетоводната и съдебнотехническата експертиза, при
ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД е открита индивидуална счетоводна
партида на св. К., тъй като не е ясно основанието за това - дали е станало служебно или въз
основа на искане, съответно по чие искане. При това положение значението на откритата
партида на името на св. К. е единствено счетоводно и същото не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се
ангажират доказателства, че титулярят на партидата е направил изрично искане пред
ответното дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от
документи, удостоверяващи правата му върху имота и декларация за съгласието на
собственика /чл. 8, ал. 3, т. 1 от Общите условия/, като единствено това заявление би
представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка
на ел. енергия - арг. чл. 13 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, носители на задължението за заплащане на сумите за
консумирана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019
г. за електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), находящ се в
***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. *** по плана
на ***, са съсобствениците на този имот- С. Б. К. и Н. Б. К.. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС
частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията на
чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта,
не сочи какъв обем от права е придобил всеки от съсобствениците и това не може да бъде
изведено с оглед естеството на основанието и вътрешните отношения между
съсобствениците. Доколкото процесният имот е придобит по силата на договор за дарение, в
което не са посочи идеалните части, дарени на всеки ищеца и неговия брат, и няма данни за
друг размер на правата им, се налага изводът, че презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС не е
оборена и С. Б. К. и Н. Б. К. притежават по 1/ 2 идеална част от имота. В тази връзка всеки
от двамата съсобственици дължи по половината от сумите за потребена електрическа
енергия за имота.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
процесните вземания за заплащане на цената на доставена ел. енергия представляват
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, за които е приложима 3-
годишна погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени с ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС. Както е изяснено в посоченото тълкувателно решение,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на
тълкувателното решение изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за
доставка на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и
на доставчици на комунални услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните/,
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ищеца за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл. 19,
7
ал. 7, вр. ал. 3 от Общите условия месечните суми са дължими в сроковете, посочени в
издадените фактури. Искът е предявен на 20.12.2019 г., на която дата давността за
вземанията е прекъсната по силата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД и е спряла да тече по аргумент от
чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, следователно погасителната давност обхваща всички ликвидни и
изискуеми преди 20.12.2016 г. Падежите на всяко задължение са посочени в колона 5 на
таблицата на стр.2-3 от заключението по съдебносчетоводната експертиза. Оттук се налага
изводът, че вземанията за сумите по фактурите, издадени преди фактура с № ***, с падеж
*** г., са погасени по давност, като същите са на обща стойност от 192,52- главница и 83,70
лева- обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 31.08.2010 г. до
20.12.2016 г. Дължимата обща сума за главница за ползвана електрическа енергия, която не
е погасена по давност, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и с оглед таблицата на
вещото лице, е в размер на 107,92 лева, а обезщетението за забава върху тази главница в
размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, дължимо без да е необходима покана, доколкото
падежът на вземането е известен съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, е на обща стойност от 10,73
лева. Ищецът дължи половината от тези суми, а именно сумата от 53,96 лева- главница и
сумата от 5,37 лева- обезщетението за забава върху тази главница в размер на законната
лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 06.01.2017 г. до 20.12.2019 г.
С оглед гореизложеното, искът по чл.124 ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен и за разликата над сумата от 283,77 лева (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и
седем стотинки) до сумата от 335,54 лева и отхвърлен за разликата над тази сума до целия
предявен размер от 394,87 лева (триста деветдесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща консумирана, но незаплатена електрическа енергия за периода от
20.12.2016 г. до 07.02.2019 г. за електроснабден имот, съответно решението на
първоинстанционния съд следва да бъде частично отменено в частта за разликата на
недължимата от ищеца сума.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответното
дружество, че не е материалноправно легитимирано да отговаря по иска за възстановяване
на електрозахранването на имота. Носител (субект) на облигационното (договорното)
задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с (за
доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител - краен
клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие -
краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да
възникне, само ако обектът (имотът) е вече присъединен към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение в съответната територия /в този смисъл решение № 60 от
29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай е безспорно, че краен снабдител с електрическа енергия е
именно ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД, поради което същият е легитимиран да
отговаря по предявения иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови
доставката на електрическа енергия за електроснабден имот, собственост на ищеца.
Съгласно чл. 123 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Правилото на чл. 124 ЗЕ, съгласно което
енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините,
довели до преустановяването му, е важимо, когато потребителят заплати дължимите суми
или вземането за незаплатена енергия е отречено със съдебно решение. С оглед частичното
отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за съществуване на вземането за
електрическа енергия, предявен от ищеца, неоснователен се явява и искът по чл. 79 ЗЗД, тъй
8
като не са отпаднали пречките за възстановяване на електрическото захранване в имота му.
Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта му, с която е отхвърлен искът по
чл. 79 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на страните следва да бъдат присъдени разноски за двете
съдебни инстанции съразмерно на уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Жалбоподателят е направил разноски за първоинстанционното производство в общ размер
на 780 лева, от които следва да му бъдат присъдени общо 662,80 лева, като районният съд
вече е присъдил сумата от 643,18 лева и следва да се присъдят разликата над тази сума до
662,80 лева. За производството по ч.гр.д 446/2020 г. на ПОС жалбоподателят е направил
разноски в размер на 115 лева, от които следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
97,72 лева, а за въззивното производство-350 лева, от които следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 297,41 лева. Адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно,
тъй като е определено съобразно минимума по Наредба 1/2004 г.
Разноски следва да бъдат и присъдени на въззиваемата страна на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, която претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на този размер на
възнаграждението. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в
което не се е явил представител на въззиваемата страна, не са събирани нови доказателства
и не са извършвани други процесуални действия, съдът определя размер от 100 лева за
юрисконсулстско възнаграждение, съобразно правилата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, от които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
сумата от 84,97 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260046/28.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1447/2019 г. на
Районен съд-Радомир, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ „С. К.-
УНИВЕРСАЛ“, с ЕИК *********, представлявано от С. Б. К., с ЕГН **********, с адрес
***, срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника разликата над сумата от 283,77 лева (двеста
осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) до сумата от 335,54 лева (триста
тридесет и пет лева и петдесет и четир стотинки), представляваща консумирана, но
незаплатена електрическа енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019 г. за
електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), находящ се в ***,
върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на
***, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ЕТ „С. К.-
УНИВЕРСАЛ“, с ЕИК *********, представлявано от С. Б. К., с ЕГН **********, с адрес
***, не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, разликата над сумата от 283,77 лева (двеста осемдесет и три лева и
9
седемдесет и седем стотинки) до сумата от 335,54 лева (триста тридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща консумирана, но незаплатена електрическа
енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019 г. за електроснабден имот, представляващ
обект - „складова база“ (фургон), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място,
представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046/28.10.2020 г., постановено по гр.д. №
1447/2019 г. на Районен съд-Радомир в останалите му обжалвани части.
Решение № 260046/28.10.2020 г., по гр.д. № 1447/2019 г. на Районен съд-Радомир е
влязло в сила като необжалвано в частите, с които по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 283,77 лева (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и
седем стотинки) за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, за електроснабден
имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), ), находящ се в ***, върху празно
дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***, за периода
от 03.07.2010 г. до 19.12.2016 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, с
ЕИК *********, представлявано от С. Б. К., с ЕГН **********, с адрес ***, разликата над
присъдената сума от 643,18 лева до сумата от 662,80 лева- разноски за първоинстанционното
производство, сумата от 97,72 лева за производството по ч.гр.д 446/2020 г. на ПОС, както и
сумата от 297,41 лева- разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, с ЕИК *********, представлявано от С. Б. К., с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 84,97
лева - разноски за въззивното производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10