Р
Е Ш Е Н И Е №
…..
гр. София, 01.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, ІV - то „Д”
отделение в закрито заседание на първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.а
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
като разгледа докладваното от съдия И.а гр. д. № 11667
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
С решение
от 25.07.2019 г. на СГС, по настоящото дело, е отменено решение № 349859,
постановено в протокола от съдебно заседание на 28.02.2018 г. на СРС, 62 с - в,
по гр. д. № 56044/2017 г., с което са уважени исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Ю.С.М. срещу „Ц.з.г.м.“
ЕАД, като исковете са изцяло отхвърлени.
Постъпила е молба от „Ц.з.г.м.“ ЕАД с
искане решение от 25.07.2019 г. на СГС да бъде допълнено в частта с разноските,
като в негова полза се присъдят и сторените пред СРС 720 лв. - адвокатско
възнаграждение и 450 лв. – депозит за вещо лице. Излага се, че в мотивите на
решението си съдът е приел за дължими от въззиваемия тези разноски, но е
пропуснал да се произнесе изрично в диспозитива на решението за присъждането им.
Ответната страна по молбата Ю.С.М. не е
изразил становище в законоустановения срок.
По искането за допълване на решението в частта с разноските, съдът намира
следното:
Видно от мотивите на решение от
25.07.2019 г. по гр.д. № 11667/2018, на СГС, ІV Д с - в, съдът е формирал
извод, че поради пълното отхвърляне на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ на ответника „Ц.з.г.м.“ ЕАД се дължат реално направените
от него разноски пред СРС - за вещо лице от 450 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 720 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Въпреки това
въззивният съд е пропуснал да се произнесе в решението с изричен диспозитив в
посочения смисъл.
Съдът намира, че посочения пропуск
следва да бъде отстранен по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна
фактическа (техническа грешка).Такава грешка е налице във всички случаи на
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, в
това число, когато съдът е формирал мотиви в определен смисъл, но е пропуснал
тяхното обективиране в диспозитива, какъвто е настоящия случай.
Като съобрази разпоредбата на чл.
247, ал. 1 и 3 ГПК въззивният състав намира, че следва да се произнесе относно
поправката на очевидна фактическа (техническа) грешка в посоченото по - горе
решение без призоваване на страните.
Предвид изложеното са налице предпоставки
за допускане на очевидна фактическа грешка, в решение от 25.07.2019 г. по гр.д.
№ 11667/2018, на СГС, ІV Д с – в, като диспозитива на решението следва да се
допълни с изрично произнасяне, с което ищецът Ю.С.М. бъде осъден да заплати на
ответника „Ц.з.г.м.“ ЕАД сторените разноски пред СРС за вещо лице от 450 лв. и
за адвокатско възнаграждение от 720 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
25.07.2019 г. по гр.д. № 11667/2018, на СГС, ІV Д с – в, като в диспозитива на
решението, на страница 10, ред 4 от долу нагоре, след думите : „ разноски за
въззивната инстанция, както следва : 332, 28 лв. за държавна такса и 720 лв. за
адвокатско възнаграждение“, се чете и
следното: „, ……както и разноски в първоинстанционното производство за депозит
за вещо лице, в размер на 450 лв. и за адвокатско възнаграждение - 720 лв.“.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на обжалване на основното
решение – пред ВКС, в едномесечен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.